Върховен касационен съд

Съдебен акт

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60143

гр. София, 28.07.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3783/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решение №2901/11.05.20г. на СГС в частта, с която е прогласена недействителността на чл. 7, ал.2 от Колективния трудов договор № 8121з-1576/30.12.2015г., сключен между министъра на вътрешните работи и синдикалните организации на МВР поради противоречие със забраната за пряка дискриминация. Основанието за допускане е чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Налице ли е дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо служители, които не членуват в синдикална организация, и могат да се присъединят към КТД след плащане на присъединителна вноска?“.
По формулирания въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
По принцип и сама по себе си клаузата за плащане на присъединителна вноска към КТД не е израз на пряка дискриминация. Но налице ще бъде пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо служители, които не членуват в синдикална организация, и могат да се присъединят към КТД след плащане на присъединителна вноска, когато се установи несъразмерност (в повече) между присъединителната вноска и финансовите задължения на членуващите работници и служители към синдикалната организация, подписала КТД. Аргументите за това са следните:
Пряка дискриминация е различно третиране на лица при сходни обстоятелства въз основа на дискриминационен признак (чл.4, ал.2 ЗЗДискр.) за разлика от непряката дискриминация, при която има еднакво третиране на лица въз основа на неутрално правило, което поставя група от тях в неблагоприятно положение (чл.4, ал.3 ЗЗДискр.).
Клаузата за плащане на присъединителна вноска като условие за присъединяване към КТД, не е формално акт на пряка дискриминация поради следното: Първо, работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация, подписала КТД, имат финансови задължения към организацията, участвали са в преговорите и сключването на КТД и косвено са финансирали изготвянето на проекта. Поради тези причини те не са в сходно положение, а са поставени при различни обстоятелства с останалите работници и служители, нечленове на синдикалната организация. Затова неблагоприятно третиране ще е налице само когато присъединителната вноска надвишава размера на финансовите задължения на членуващите към синдикалната организация, подписала КТД. Второ, самата норма на чл. 57, ал.3 (нова) КТ разрешава уговарянето на условия и ред за присъединяване, включително присъединителна вноска. Новата редакция на разпоредбата (старата редакция на чл. 57, ал.2 КТ разрешава уговаряне на условия и ред за присъединяване, а новата редакция на чл. 57, ал.3 КТ е допълнена с „включително присъединителна вноска“) има уточняващ, тълкувателен характер, което следва от граматическото тълкуване и смисъла на свързващата дума „включително“. Тази норма сама по себе си не може да е в противоречие с чл. 4, ал.2 ЗЗДискр. или чл.8, ал.3 от КТ, защото водещият принцип е, че законодателят е рационален. Трето, целта на тази разпоредба не е да уреди изключение от забраната за дискриминация, предвид систематичното и място, а да се съдейства на автономията и на доброволността на синдикалното сдружаване, иначе липсва мотив за сдружаване, при условие, че без да се плаща членски внос може всеки да се присъедини към КТД с едностранно писмено волеизявление. Същевременно обаче, възниква опасност от монополизиране на синдикалната дейност чрез фаворизиране на синдикалната организация, подписала КТД, защото всеки би предпочел да стане член на синдиката, вместо да плаща присъединителна вноска. При търсене на баланса между тези два принципа, за да не се допусне дискриминация следва да се извърши сравнение за съразмерност на присъединителната вноска и финансовите задължения на синдикалните членове.
Поради изложеното отговорът на поставения въпрос следва да бъде, че сама по себе си клаузата за плащане на присъединителна вноска към КТД не е израз на пряка дискриминация. Но налице ще бъде пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо служители, които не членуват в синдикална организация, и могат да се присъединят към КТД след плащане на присъединителна вноска, когато се установи несъразмерност (в повече) между присъединителната вноска и финансовите задължения на членуващите работници и служители към синдикалната организация, подписала КТД.
Отговорът на този въпрос е от значение за изхода на делото, защото този въпрос е в основата на правния спор между страните, по него се е произнесъл въззивния съд и във връзка с този въпрос са въведените касационни основания в касационната жалба.
Правният спор между страните е възникнал по твърдения на ищцата В. И. П., че между МВР и останалите ответници- синдикални организации е подписан КТД, който в чл. 7, ал.2 предвижда служителите да заплащат присъединителна вноска в размер на 20 на сто от размера на минималната работна заплата за всяка година на действие. Според ищцата договарянето на присъединителна вноска противоречи на чл. 57, ал.2 КТ и чл. 8, ал.3 от КТ, защото не се третират еднакво работниците и служителите, които не са членове на синдикалната организация, която е подписала КТД. Те са поставени в неблагоприятно положение, защото е налице дискриминация при осъществяване на трудови права въз основа на членство в синдикална организация.
Въззивният съд е приел, че работниците и служителите, които не са членове на синдикалната организация, подписала КТД са третирани различно- по неблагоприятен начин, поради което тази клауза от КТД е недействителна на формално основание, поради противоречие със забраната за дискриминация.
В касационната жалба на МВР са въведени доводи, че липсва дискриминация, тъй като членовете на синдикалната организация, подписала КТД, плащат членски внос, а присъединителната вноска е имуществен принос в полза на колективното договаряне. В отговора на касационната жалба, ищцата е възразила, че предвиждането на присъединителна вноска, както и нормата на чл. 57, ал.3 КТ противоречи на забраната за дискриминация. Но също така се позовава на практика на Съда на Европейския съюз, според която е налице дискриминация, когато работници и служители, които не членуват в синдикална организация, следва да заплатят присъединителна такса в размер, надхвърлящ този на останалите работници и служители. Както и че изискване за плащане на присъединителна такса би било легитимно, когато е налице икономическа необходимост за синдикалните организации, и която се приспада по равностоен начин от останалите членове, така че тя да се яви пропорционална на преследваната с нея цел.
Настоящият състав на ВКС счита, че решението на СГС в обжалваната част е неправилно, защото по същество не се установява недействителност на чл. 7, ал.2 КТД поради формално противоречие с чл. 57, ал.2 (стар) КТ и чл. 8, ал.3 КТ. Както се посочи по- горе предвид граматическото, систематическо и логическо тълкуване на чл. 57, ал.2 (стар) и чл. 57, ал.3 (нов) КТ, правната норма допуска уговаряне на присъединителна вноска към КТД. За да се установи противоречие със забраната за дискриминация е необходимо да се сравни размера на присъединителната такса с размера на финансовите задължения на членуващите работници и служители към синдикалната организация, подписала КТД. В случая въззивният съд не е указал на страните, че за тези релевантни факти не се сочат доказателства, респективно не е назначена съдебно- счетоводна експертиза за извършване на нужното за решаване на спора сравнение, поради което делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и за извършване на съдопроизводствени действия съгласно указанията.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2901/11.05.20г. на СГС ІІ- в състав в частта, с която е прогласена недействителността на чл. 7, ал.2 от КТД № 8121з-1576/30.12.2015г., сключен между министъра на вътрешните работи и синдикалните организации на МВР и ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане съгласно указанията.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: