Върховен касационен съд

3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Д.
гр.дело № 4184/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. К. Ч. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Л. К. от АК-П., срещу разпореждане от 14.04.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 1958/2013 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на В. Д. П. от [населено място] против Е. К. Ч., относно „предаване на дете” въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 551/20.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1958/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 73/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 538/2012 г. на Асеновградския районен съд, са изменени постановените мерки относно родителските права спрямо детето С. Е. Ч., като същите са предоставени на майката В. Д. П. и е определен режим на лични контакти на бащата с детето. Жалбоподателят моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен по съображения, изложени в частната жалба и в уточнителна молба от 29.04.2014 г.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист, което съгласно чл. 407, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване, следователно е процесуално допустима – чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответницата по частната жалба В. Д. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Д. от АК-П., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна .
С решение № 551 от 20.03.2014 г. по в.гр.д. № 1958/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ВО, V с-в, е отменено решение № 73/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 538/2012 г. на Асеновградския районен съд и на основание чл. 59, ал. 9 СК са изменени постановените мерки относно родителските права спрямо детето С. Е. Ч., като същите са предоставени на майката В. Д. П. и е определен режим на лични контакти на бащата с детето. Въз основа на него с разпореждане от 14.04.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 1958/2013 г., е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на В. Д. П. от [населено място] против Е. К. Ч., относно „предаване на дете”. В. решение е обжалвано с касационна жалба вх. № 9474/04.07.2014 г. от Е. К. Ч. и по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е образувано гр.д. № 4185/2014 г., поради което въззивното решение не е влязло в законна сила. Разпоредбата на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, която придава характер на изпълнително основание на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, има предвид тези съдебни актове, с които съдът се е произнесъл по съществото на заявения за разрешаване материалноправен спор по осъдителните искове като в предметния й обхват не са включени решенията по установителните и конститутивните искове. В случая решението на съда за упражняване на родителските права е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Това е така, тъй като родителят не притежава потестативното право с едностранно изявление да промени правната сфера на другия родител. Когато определя мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между родители и деца съдът не правораздава, а администрира гражданските правоотношения, тъй като когато правораздава съдът признава или отрича материални субективни права, а когато администрира гражданските правоотношения той определя реда за упражняването им. Следователно, родителите имат равни родителски права, но когато между тях няма съгласие за реда, по който те да бъдат упражнявани, този ред се определя от съда в производство по спорна администрация, поради което решението, с което съдът администрира гражданските правоотношения има осъдителен характер и подлежи на предварително изпълнение, когато е постановено от въззивен съд. Ето защо разпореждането за издаване на изпълнителен лист, издадено въз основа на невлязло в сила въззивно решение, с което е уважен иск по чл. 59, ал. 9 СК в производство по спорна съдебна администрация, за който акт е предвидено допускане на принудително изпълнение, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Тъй като настоящото производство е по частна жалба на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, а не на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, несъстоятелен се явява доводът на частния жалбоподател за уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК относно предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.04.2014 г. на Пловдивския окръжен съд по в.гр.д. № 1958/2013 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на В. Д. П. от [населено място] против Е. К. Ч., относно „предаване на дете”, въз основа на въззивно решение № 551 от 20.03.2014 г. по в.гр.д. № 1958/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, ВО, V с-в, с което е отменено решение № 73/21.03.2013 г., постановено по гр.д. № 538/2012 г. на Асеновградския районен съд и на основание чл. 59, ал. 9 СК са изменени постановените мерки относно родителските права спрямо детето С. Е. Ч., като същите са предоставени на майката В. Д. П. и е определен режим на лични контакти на бащата с детето.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: