№ 213
София,, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 970 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х., З. Н. Х. и Е. Н. Х., подадена чрез процесуалния им представител адв.К. К. от САК срещу въззивното решение № 7076/18.10.2019 г, по гр.дело № 10672/2018 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е“ въззивен състав, с което е отменено решение от 2.8.2018 г, постановено по гр.дело № 27534/16 г по описа на СРС, ГО, 74 състав и са отхвърлени предявените от касаторите срещу К. Н. Т. искове по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 8 000 лв, изразяващи се в негативни емоции, настъпили в резултат на разпространените обидни съждения по отношение на техния баща-Н. Х., в интервю в предаването „Комбина“ по „Нова телевизия“ на 7.2.2016 г и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят разноски в размер на 2030 лв.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, необосновано, противоречащо на материалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба К. Н. Т. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото, чрез процесуалните му представители адв.К. и Н..
С определение № 308 от 5.5.2020 г, постановено по делото, ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „за разликата между даването на мнения с оценъчен характер и обидата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.“
По отговора на поставения въпрос.
Съгласно чл. 39 ал.1 от Конституция на РБ „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.Това право обаче не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго".
При предявен иск по чл.45 ал.1 ЗЗД или чл.49 ал.1 ЗЗД съдът следва да извърши конкретна преценка налице ли е противоправно поведение при употреба или разпространение на слово, която да бъде основана на баланса между посочените основни права-на защита на доброто име и на свободното изразяване на мнение.
Разграничение между обидата и оценъчните съждения е направено в редица решения на ВКС : решение № 278 от 27.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2019 г., IV г. о., ГК, решение № 209/27.9.2013 г по гр.дело № 1747/2013 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 484/9.6.2010 г по гр.дело № 1438/2009 г на ВКС, Трето ГО, решение № 62/6.3.2012 г по гр.дело № 1376/11 г на ВКС, Четвърто ГО, с които е прието, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки могат да се използват свободно.Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие.Негативните оценки, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.1 от Конституцията представляват коментар на фактите и не пораждат отговорност.
За разлика от негативните оценки обидата е противоправно деяние и е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго. Дефиницията на деянието "обида" се съдържа в чл. 146, ал. 1 от НК , но тя е приложима и при деликта, а унизителният характер на казаното следва да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване.
С оглед отговора на поставения въпрос и по оплакванията в касационната жалба, Върховният касационен съд, Четвърто ГО приема следното :
Предявени са искове с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД.
С обжалваното въззивно решение е прието, че в интервю, излъчено на 7.2.2016 г в предаването „Комбина“ по Нова телевизия, ответникът К. Т. е казал следното „българите са невежи и жалки идиоти.Аз им дадох възможността българската литература да бъде нещо различно от Й. Р. и Н. Х., т.е. тия, които са правили свирки на Т. Ж.“.На коментар на интервюиращия „ще ви мразят, ако посягате на Х. и Р.“, ответникът е отговорил „Познавах се с Х. и с Р.-донякъде.Просто това бяха едни слуги на един режим, който аз не мога да понасям“.Прието е от събраните гласни доказателства, че ищците-наследници на Х. са изпитали болка и страдание от накърняване на доброто име на техния баща в обществото.Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.39 ал.1 от КРБ основното право на гражданите на свободно мнение и неговото разпространение, чрез слово е конституционно гарантирано, но то не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.Когато те се накърняват, при упражняване на правото на изразяване на мнение, това поведение осъществява признаците на гражданския деликт.Същевременно разпоредбата на чл.10 т.1 от КЗПЧОС прокламира свободата на изразяване на мнения, включително разпространяване на информация и идеи, без намесата на държавните власти.Пределите на тази свобода се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, а правото на свободно разпространение на информация не може да служи за нанасяне на обиди и клевети.При това положение съдът е приел, че изводът относно наличието на противоправно поведение при употреба или разпространение на слово следва да се основава на преценка за баланса между посочените две основни права- на защита на доброто име и на свободно изразяване на мнение.Прието е, че в разглеждания случай ответникът Т. дава оценка на творчеството на Н. Х. като го сравнява със своето творчество.Изказването е направено в контекста на цялата българска литература, като ответникът счита, своето творчество за по-значимо.Използвана е широка метафора, а не твърдение за факт, поради което не се изследва неговата истинност.Верността на мненията, които съдържат оценка не подлежи на доказване /делото Lingens v.Austria ж.№ 9815/82 г/.Прието е, че в практиката на ВКС също се възприема, че оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност.Без съмнение в настоящия случай дадената оценка е негативна и използваните изразни средства надхвърлят добрия тон и пряко засягат конкретно лице, но доколкото името на писателя Н. Х. е упоменато във връзка с оценка на неговата творческа дейност, а не за конкретен факт е обоснован извода, че деликтно поведение не е налице, т.е липсва противоправно поведение.В този контекст-относно творчеството на писателя, използването на по-груби изрази не е забранено от закона.Противоправно е използването им когато те целят умишлено и преднамерено да обидят личността, а не когато се използват като негативна оценка на творчеството на автора.Още повече, доколкото бащата на ищците е публична личност следва да се прояви по-голяма търпимост относно оценките за неговото творчество, защото към тези лица е оправдано да има по-голямо обществено внимание.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира за неоснователно възражението на ответната страна, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като не са нарушени техни лични неимуществени права.Приема за допустимо да се претендира по съдебен ред обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от засягане на паметта на починалия наследодател от най-близка степен-родител, низходящи съпруг, Това е така поради обстоятелството, че от една страна за съхраняването и почитането на паметта на починалия, по обичай са отговорни най-близките наследници, а от друга, че починалият не може да се защити срещу неправомерните действия.
Разпространеното чрез телевизионно предаване твърдение, че българският писател Н. Х. е „правил свирки на Т. Ж.“ е обидно и позорящо, тъй като го представя като личност, без собствено достойнство, готов на всичко, за да постигне литературно признание, което не би постигнал, освен чрез угодничество пред властимащите.Твърдението отделно от това е и вулгарно и само по себе си е вредоносно, тъй като разгласено по този начин-по национална телевизия, в предаване с висок рейтинг, излъчено в неделя вечер /7.2.2016 г/, става публично достояние на неограничен кръг лица.
Неправилни и в противоречие с материалния закон са изводите на въззивния съд, че в случая ответникът е направил оценка на творчеството на Х., в контекста на цялата българска литература,че казаното от него е широка метафора и,че поради което твърдението има оценъчен характер.Изявлението е извън контекста на творчеството на починалия и на българската литература като цяло, то е обидно, засяга достойнството на утвърден в литературата български писател и поругава неговата памет.Употребявайки посочения израз К. Т. е надхвърлил границите на допустимия език и рамките на приемливата критика, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му на основание чл.45 ЗЗД.
Правилни са изводите на въззивния съд в частта, с която е приел за оценъчно твърдение изразът на ответника, че Х. и Р. са били слуги на един режим, който той не може да понася.С посоченото изявление ответникът е направил отрицателен коментар на обективната действителност в близкото минало, която е обект на засилена критика в българското посттоталитарно общество като цяло.С този коментар Т. не цели да обиди личността на починалия писател, а дава своето мнение относно публичния живот и обществените събития по време на социализма.Коментарът макар и груб, не може да се приеме за обиден и не надхвърля конституционно гарантираното право на ищците, тъй като липсва противоправно засягане на достойнството на техния праводател.
Относно размера на дължимото обезщетение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Основана на даденото с ППВС № 4/1968 г . задължително тълкуване, практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива. Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане честта, достойнството и доброто име на едно лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази, от значение е броят и интензитетът, тъй като са относими към тежестта на увреждащото действие.
В разглеждания случай става въпрос за едно увреждащо действие /едно телевизионно предаване/ и за един обиден израз.
От съвкупната преценка на гласните доказателства по делото е установено, че тримата ищци са претърпели стрес и психически дисконфорт от публично засегнатата чест на техния баща и съответно тяхната чест.Изпитвали са чувство на ярост, безсилие и омерзение.При това положение следва да бъде определено справедливо обезщетение за всеки един от ищците в размер на по 1000 лв.При определянето е взета предвид тежестта на увреждането, изразяваща се в употребата на посочения по-горе вулгарен израз, засягащ честта, достойнството и доброто име на лицето. П ри определянето на този размер на обезщетението съдът отчета и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и обстоятелството, че самото осъждане на делинквента за причиненото непозволено увреждане има репариращ ефект, а не размерът на присъденото обезщетение .
Предвид изложеното въззивното решение е частично неправилно, поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени за сумата от по 1000 лв за всеки от ищците.В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата по 1000 лв до сумата по 8000 лв, решението следва да бъде оставено в сила.
Законната лихва върху размера на определеното обезщетение следва да бъде присъдена от датата на исковата молба-както е поискана, а не от датата на непозволеното увреждане.
С оглед крайния изход на спора отговорността за разноски следва да бъде разпределена по следния начин : ищците са направили разноски пред първата инстанция в размер на 2760 лв за възнаграждение за вещо лице, държавна такса и адвокатско възнаграждение, за въззивния съд 1440 лв-заплатено адвокатско възнаграждение и пред касационната инстанция 510 лв за държавна такса и 1050 лв за адвокатски хоторар.Следователно на всеки от тях се дължат разноски, съобразно крайния изход на спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК в размер на по 1115 лв.
Ответникът не е направил разноски пред първата и настоящата инстанция, а пред въззивния съд-2030 лв.С оглед крайния изход на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени общо разноски в размер на 1776, 25 лв или всеки ищец дължи по 592, 08 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 7076/18.10.2019 г, по гр.дело № 10672/2018 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е“ въззивен състав в частта, с която предявените от А. Н. Х., З. Н. Х. и Е. Н. Х. искове по чл.45 ЗЗД са отхвърлени за сумата по 1000 лв-обезщетение за неимуществени вреди за всеки ищец и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА К. Н. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Н. Х. със съдебен адрес : адв.К. К., [населено място], [улица], ет.3, офис 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, на основание чл.45 ЗЗД, от настъпил на 7.2.16 г деликт-интервю в предаването „Комбина“ по „Нова телевизия“, ведно със законната лихва, считано от 26.5.16 г до окончателното плащане и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за трите инстанции, съобразно уважената част от иска в размер на 1115 лв.
ОСЪЖДА К. Н. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на З. Н. Х. със съдебен адрес : адв.К. К., [населено място], [улица], ет.3, офис 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, на основание чл.45 ЗЗД, от настъпил на 7.2.16 г деликт-интервю в предаването „Комбина“ по „Нова телевизия“, ведно със законната считано от 26.5.16 г до окончателното плащане и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за трите инстанции, съобразно уважената част от иска в размер на 1115 лв.
ОСЪЖДА К. Н. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Е. Н. Х. със съдебен адрес : адв.К. К., [населено място], [улица], ет.3, офис 1 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, на основание чл.45 ЗЗД, от настъпил на 7.2.16 г деликт-интервю в предаването „Комбина“ по „Нова телевизия“, ведно със законната, считано от 26.5.16 г до окончателното плащане и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за трите инстанции, съобразно уважената част от иска в размер на 1115 лв.
ОСЪЖДА А. Н. Х., З. Н. Х. и Е. Н. Х. със съдебен адрес : адв.К. К., [населено място], [улица], ет.3, офис 1 да заплатят на К. Н. Т. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, сторени пред трите инстанции, съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на по 592, 08 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 7076/18.10.2019 г, по гр.дело № 10672/2018 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Е“ въззивен състав в частта, с която предявените от А. Н. Х., З. Н. Х. и Е. Н. Х. срещу К. Н. Т. искове по чл.45 ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумите по 1000 лв до сумите по 8 000 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.