Върховен касационен съд

Съдебен акт

10
Р Е Ш Е Н И Е № 66
гр. София, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3214 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 2855/07.05.2020 г. по гр.д. № 3178/2018 г. в частта, с която Софийски градски съд, изменяйки решение № 166 834/07.07.2017 г. по гр.д. № 26 685/2016 г. на Софийски районен съд за прекратяване поради развод на брака, сключен на 17.12.2008 г. между В. М. Н. и М. М. Н.:
· е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца В. В. Н. ЕГН [ЕГН] и М. В. Н. ЕГН [ЕГН] на тяхната майка М. М. Н.;
· е определил режим на лични отношения между децата и техния баща В. М. Н. при условията на чл. 59, ал. 8, вр. чл. 124, ал. 2 СК, както следва:
- първите шест месеца, считано от привеждане на решението в изпълнение относно родителските права и местоживеенето на децата, бащата няма право да вижда и взема децата, да ги посещава или общува с тях по какъвто и да е начин;
- следващите този период шест месеца – с право на бащата да вижда децата всяка първа и трета събота от месеца за времето от 13.00 до 16.00 ч., като контактите се осъществяват под контрола на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на децата или на определено от същата социална служба място в общината, където може да се извършва наблюдение на контактите на децата с техния баща от съответни специалисти (социални работници, педагози, педагози и/ или психолози, включително чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и децата);
- след изтичане на така определения едногодишен период на защитни мерки и осъществяване на не по-малко от 12 наблюдавани контакти между децата и техния баща, същият да има право да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, всяка четна година от 10.00 ч. на 24 декември до 18.00 ч. на 26 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за 20 дни през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката и
· е осъдил В. М. Н. да заплаща на децата чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 200 лв. за всяко от децата, считано привеждане в изпълнение на решението относно родителските права и местоживеенето на децата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
Касационното обжалване е допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: В случаите, когато по иска за развод има ненавършили пълнолетие деца и съдът е длъжен служебно да реши въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, дали принципът за осигуряване на най-добрия (на висшия) интерес на детето допуска съдът да лиши родителят, при когото децата няма да живеят, от всеки контакт и начин на общуване с тях за период от шест месеца?
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отговорите следва да даде съобразно спецификата на конкретния спор, – когато при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК е доказано родителско отчуждение. Така приема, че в случаите по СК, когато съдът е длъжен служебно да реши въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, включително да измени съдебното решение, с което са били разрешени, а по конкретното дело е доказано родителско отчуждение, принципът за осигуряване на най-добрия (на висшия) интерес на децата, но и мерките, които чл. 59, ал. 7 и ал. 8 СК предвиждат съдът да определи при решаването на тези въпроси, не допускат родителят, при когото децата няма да живеят (неотглеждащия родител), да бъде лишен дългосрочно от всеки контакт и начин на общуване с тях; например - за шест месеца. Мотиви:
Правото на детето да живее с неговите родители е в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана и обнародвана с ДВ бр. 55/ 12.07.1991 г. Сред изключенията по Конвенцията е раздялата на родителите. Тя налага вземане на решение при кого от тях да се определи местоживеенето на детето, включително произтичащите от това за решаване въпроси, които националният закон определя като служебно задължение на съда (чл. 59, ал. 2 СК и препращащите към разпоредбата останали случаи – с уважаването на иска за развод или за унищожаването на брака, при спора за родителски права относно родените извън брака деца или при същия спор по време на фактическата раздяла между съпрузи). Чл. 9, § 3 КПД изисква от присъединените държави да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и контакт с тях редовно, освен ако това противоречи на неговите висши интереси. Чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на семеен живот като основно, защитата на което присъединената към Конвенцията държава е длъжна да осигури. Така признаването на връзката дете – родител, което произтича от двете Конвенции, а намира и конституционно основание (чл. 14 и чл. 47 КРБ), има естествени психологически проекции. Родителското отчуждение я нарушава, а може да причини необратими последици, които са вредни както за детето, така и за неговите родители.
Родителското отчуждение се споменава в националното право само в чл. 59, ал. 6 СК. Законодателят го въвежда със Семейния кодекс от 2009 г. (обн. ДВ, бр. 47/ 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) – с чл. 59, ал. 6 СК, но не го дефинира. Първоначалната редакция на чл. 59, ал. 6 СК използва термина „синдром на родителско отчуждение“, но със ЗИДСК (ДВ бр.100/ 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) „синдром“ отпада. Обяснението е, че родителското отчуждение не фигурира в Международната класификация на болестите, включително в актуалната 11-та ревизия, както и в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (V-то издание) на Американската психиатрична асоциация. Чл. 59, ал. 6 СК е част от уредбата на развода, но се прилага при служебното решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК и в останалите случаи по СК. Тези въпроси съдът е длъжен да реши с уважаването на иска за развод или за унищожаването на брака, при спора за родителски права за родените извън брака деца, при спор за родителски права по време на фактическата раздяла (чл. 127, ал. 2 СК), както и при изменение на постановените по-рано мерки във всички тези производства (чл. 59, ал. 9 СК).
Съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК, по иска за развод при данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог. Използваната законодателна техника в чл. 59, ал. 6 СК, систематиката на текста при зачитане на връзката му с чл. 195, ал. 1 и чл. 202 ГПК, но и според правната рамка, произтичаща от чл. 9 КПЧ и чл. 8 ЕКПЧОС, включително като се съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека в приложението на чл. 8 ЕКПЧОС в аспекта на правото на детето на личен живот, при защитата на което България следва да осигури висшия (най-добрия) интерес на детето – чл. 3 от Закона за закрила на детето и чл. 3 КПЧ в производствата, в които съдът решава служебно въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, пряко засягащи правата на децата, налагат следните изводи:
Първо, юридическото съдържание на понятието „родителско отчуждение“ дефинират достиженията на психологията – аргумент от чл. 59, ал. 6 СК, която не дефинира родителското отчуждение, но изисква да бъде доказано чрез заключение на вещо лице-психолог. Психологията отнася родителското отчуждение до състояние, при което детето отказва контакт с родителя. Причините могат да са неоснователни (непровокирани от родителя, от когото детето е отчуждено), основателни (поради насилие, неглижиране и/ или липса на капацитет от родителя, от когото детето е отчуждено) или смесени (в двете групи). Три са степените на родителско отчуждение. При леката детето отказва контакт с родителя, от когото е отчуждено, но когато такъв се осъществи, се наслаждава на взаимоотношенията. При средната степен детето е по-категорично в отказа си за контакт и когато такъв бъде осъществен, продължава да се противопоставя на взаимоотношенията с този родител. При тежката степен детето категорично отказва контакт, а при осъществяването му може да избяга или да се скрие от този родител.
Второ, при непълно доказване, „при данни за родителско отчуждение“ законът изисква съдът по иска за развод да използва специалните знания на вещо лице-психолог, да допусне такава съдебна експертиза, включително служебно, за да обоснове или изключи в решението за развода родителското отчуждение като релевантен факт за решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК.
Трето, съдът може да възложи на вещото лице-психолог и задачи за мерките, които експертът намира за подходящи за възстановяване на нарушената връзка родител-дете, за да бъдат съобразени достиженията на психологията и в тази посока.
Четвърто, както за родителското отчуждение, така и за препоръчаните от психолога мерки обаче съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, включително събраните от изслушването на родителите и на децата (според навършените години, степента на тяхната зрялост и при зачитане на техните интереси) и от становището/ доклада на дирекцията „Социално подпомагане“ – чл. 59, ал. 6 СК, вр. чл. 202 ГПК.
Пето, при решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК съдът е длъжен да отчете какви са конкретните причини за родителското отчуждение (неоснователни, основателни или смесени), неговата степен (лека, средна или тежка), включително да осигури справедлив баланс между интереса на детето и интереса на родителите. Водещ обаче е най-добрият/ висшият интерес на детето (делото Sahin v.Germany), а съдът го преценя според възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможностите за помощ на трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 4 СК.
Шесто, съдът е длъжен да отчете, че мерки за закрила на правата на детето има в чл. 4 – чл. 5б от Закона за закрила на детето, а мерки за защита в случаите на домашно насилие (родителското отчуждение може да е резултат от психическо или физическо насилие от родителя, от когото детето е отчуждено или от другия родител) има в чл. 5 от Закона за защита от домашно насилие. По иска за развод, както и в останалите производства, които препращат към чл. 59, ал. 2 СК, съдът има компетентност да определи не всяка възможна закрилна и/или защитна мярка, а само онези, които СК му позволява да постанови: предвидената в чл. 59, ал. 7 – по изключение и/ или мерките по чл. 59, ал. 8 СК за осигуряване изпълнението на решението. Решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК не препятства възможността да се предприемат и мерки по реда и при условията на Закона за закрила на детето, т.е. в друго производство (чл. 59, ал. 10 СК). Решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК не възпрепятства и възможността за предприемане на мерки за защита на детето, включително когато родителското отчуждение има за причина родителско насилие (физическо или психическо), но също в друго производство - по реда и при условията на Закона за домашното насилие.
Седмо, при решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК чрез определените мерки за подпомагане на нарушената връзка дете – родител поради родителско отчуждение съдът изпълнява задължението по чл. 8 ЕКПЧОС за създаване на необходимите средства, а не за достигане на конкретен резултат (делото Cristescu v. Romania).
Синтезът на направените изводи в аспекта на дадения отговор на въпроса води до обобщението, че за въпросите по чл. 59, ал. 2 СК водещ е най-добрият/висшият интерес на детето. Този принцип, но и мерките, които чл. 59, ал. 7 и ал. 8 СК предвиждат съдът да определи при тяхното решаване изключват правомощието на съда да лиши родителя, при когото децата няма да живеят (неотглеждащия родител), от всеки контакт и начин на общуване с тях дългосрочно, например – за шест месеца. Такава дългосрочна мярка за закрила на детето може да бъде взета (наложена) при условията и реда на Закона за защита от домашно насилие, когато родителското отчуждение е резултат от физическо или психическо насилие. Такава последица може да настъпи и със съдебното решение за ограничаване или лишаване от родителски права. Такава дългосрочна мярка обаче съдът не следва да определи с решението по чл. 59, ал. 2 СК, въпреки че по делото е доказано родителско отчуждение.
След този отговор на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване, настоящият състав намира жалбата за основателна. При решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК като последица от уважения иск за развод и след като приема за доказано родителско отчуждение на двете малолетни деца В. и М. по отношение на тяхната майка М. в тежката му степен, въззивният съд е постановил децата да живеят при майката, на нея е предоставил упражняването на родителските права, а в определения режим на лични отношения с техния баща В. (с неотглеждащия родител) е постановил първите шест месеца, считано от привеждане на решението в изпълнение, бащата да няма право да вижда и взема децата, да ги посещава или общува с тях по какъвто и да е начин. Основателно е касационното оплакване, че такава дългосрочна мярка всякога е в противоречие с принципа за осигуряване на най-добрия (на висшия) интерес на децата, включително и поради това, че чл. 59, ал. 7 и ал. 8 СК не допуска съдът да я постанови при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК. Основателно е и касационното оплакване, че когато мярката за възстановяване на нарушената връзка дете-родител по причина на доказано родителско отчуждение, е препоръчана от вещото лице-психолог, съдът е длъжен не безкритично да я възприеме, а да приложи чл. 202 ГПК. Касационната инстанция е длъжна да отмени въззивното решение в допуснатата до обжалване част. Доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият състав е длъжен да реши по същество въпросите по чл. 59, ал. 2 СК.
В изясняване на критериите по чл. 59, ал. 4 СК, които осигуряват най-добри интерес на децата В. (понастоящем – 12-годишен) и М. (понастоящем 9-годишен), касационният състав е длъжен да обсъди желанието на родителите да отглеждат децата. Този критерий равнопоставя родителите, доколкото и всеки при изслушването си е заявил желание да отглежда децата.
Родители са равнопоставени и по критерия материални възможности. Установява се, че всеки има месечен доход между 2 000 и 3 000 лв. и обитава жилище в [населено място] (бащата – собствено, а майката – под наем), в което има самостоятелни стаи за децата. Следователно всеки според материалната си обезпеченост без затруднения може да.покрие собствените си и на децата материално нужди, включително разходите по извънкласните им занимания – логопед, карате, футбол, плуване, летуване на море и ски в зимните ни курорти.
Понастоящем всеки от родителите няма брачен партньор и не е във фактическо съжителство и всеки може да разчита на помощ от своята майка при отглеждането на децата, тяхното възпитание, учебни занимания, а и в организирането на извънкласната им дейност. При преценката по критерия по чл. 59, ал. 4 СК - възможност за помощ от трети лица – близки на родителите, следва да бъде съобразено и изнесеното при изслушването на двете деца обстоятелство, че те познават, разчитат и са изградили отношения на доверие с баба си по бащина линия, а с баба си по майчина линия са се срещали два-три пъти, а почти не я познават. Следователно по този критерий преимуществото е на бащата.
Комплицирано е обсъждането на възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, както и привързаността на двете момчета към родителите – други критерии по чл. 59, ал. 4 СК . Доказано е, че фактическата раздяла на родителите е от пролетта на 2016 г., когато майката М. е изгонена от бащата В. от семейното жилище. Оттогава отглеждането, възпитанието и грижите за двете деца (за детето В., тогава 6-годишен и за М., тогава 3-годишен) са поети изцяло от бащата. От тогава датират и лошите, граничещи с нетърпимост отношения на бащата към майката, обвинявана от него за извънбрачна връзка, проявени и в случаи на психическо и физическо насилие спрямо нея, включително пред децата. Конфликтът между родителите рефлектира негативно върху връзката на децата с майката. Приетото пред втората инстанция заключение на вещото лице-психолог, обсъдено във връзка с данните от социалните доклади, с изнесеното от двамата родители, установеното от изслушването на децата, а и от другите събрани по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетели, категорично доказват родителско отчуждение на двете деца към своята майка, проявено в тежката си степен. То е резултат от поведението на бащата, който съзнателно и системно пренася собствената си неприязън и конфликт с майката в отношенията и на двете деца към нея, като създава сериозен риск и предпоставки за проявените значителни нарушения и сериозни отклонения в емоционалното развитие и в психическото им здраве. От заключението се установява също, че при бащата емпатията е на критично ниско ниво, а той не усеща и не разпознава страданието, което причинява на малолетните си синове. Липсва нормална сепарация между личностите на двете деца, те са безчувствени към своята майка, а не се разграничават от чувствата и преживяванията на баща си към нея, възприемайки ги огледално като свои. Децата трайно са потиснали всички спомени за съвместния живот с нея преди раздялата на родителите и й противопоставят обвинения, подробно развити от бащата като нейни брачни нарушения. Постепенно те загубват собственото си мислене, а възприемат изцяло внушенията на бащата за родителската непригодност на майката, а той поощрява това тяхно поведение. Детето В. възприема като предателство спрямо себе си и брат си поведението на майката при потърсената от нея защита след упражнено насилие от бащата, когато през 2018 г. всичките са били на море, а разбирането на детето В. е, че за да участва в грижите за тях майката е била длъжна да живее заедно с баща им и да им се подчинява. При контактите на децата с майката при опитите за изпълнение на привременните мерки по настоящото дело (обичайно осуетявани от поведението на бащата, включително пасивно агресивно), те й отправят различни обвинения, а в заключение са заявили, че след като ги е изоставила е изгубила правото да се грижи за тях. Такова е положението, установено пред втората инстанция.
Изслушани от касационната инстанция, двете деца заявяват обстоятелства за благоприятна промяна на връзката с тяхната майка, включително поради промяна в поведението на бащата. Те разказват, че от известно време (след въззивното решение) веднъж седмично излизат заедно с родителите – общуват, разхождат се, спортуват, включително през зимния сезон четиримата са били заедно на ски в Б.. И двете деца продължават да използват нехарактерни изрази, огледално възприети от бащата „например мама правеше сеири“, а по-малкото дете М. продължава да я нарича само по име „М.“. От друга страна, и двете деца заявяват, че сегашното положение на регулярни срещи с двамата родители, но не и на съвместно съжителство с майката, ги устройва. Наред с това и двамата са категорични, че ако съдът реши да живеят постоянно с нея, ще избягат при баща си. Следователно от една страна е доказано родителското отчуждение в тежка форма, но от друга, съдът е длъжен да съобрази изразената категорична воля на децата, че при определяне на местоживеенето при майка им ще избягат. И двете деца обясняват решението си с това, че свързват цялото си съзнателното развитие и възпитание с бащата, подпомаган за това от своите близки – майка и втора съпруга, понастоящем бивша съпруга, с обич и привързаност към него. Следователно при решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК съдът е длъжен да зачете и изразената и от двете деца категорична тяхна воля, според която те поддържат твърд и последователен възглед къде желаят да живеят и задават предпочитанията си към бащата, към когото от осъзнаването си до момента са изцяло привързани (делото Laylle v. Germany).
Допълнителен аргумент за това, че осигуряването на техния най-добър (висш) интерес предполага касационната инстанция да отмени въззивното решение и да реши въпросите по чл. 59, ал. 2 СК в обратния смисъл, включително като определи задължения за издръжка родител, произтича и от социалното им обкръжение. И двете деца са ученици в /№/ ОУ „П. Б.“, което освен че е училище с добри традиции и име, е в близост до дома на баща им. В този дом е създадена и организация за богатите им извънкласни занимания и спорт. Изслушаните децата разкриват пред съда зрялост, надхвърляща навършените години, като разказват за създадените в училището и в квартала приятелски отношения, които окачествяват като важни и значими за тях, съпоставяйки ги със ситуацията на изолация, в която биха изпаднали, ако съдът установи местоживеене при тяхната майка – „там не познаваме никого“.
Въззивното решение следва да бъде изменено и в частта по държавната такса по пресъдената в полза на децата издръжка. При решаването на въпроса за разноските, касационната инстанция съобрази, че никоя от страните не е заявила претенции за репарирането на сторените пред въззивната и пред касационната инстанции.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2855/ 07.05.2020 г. по гр.д. № 3178/ 2018 г. на Софийски градски съд в частта по чл. 59, ал. 2 СК, както и в частта по държавната такса за издръжката.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата на техния баща В. М. Н. ЕГН [ЕГН], като определя местоживеенето им при него .
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата В. В. Н. ЕГН [ЕГН] и М. В. Н. ЕГН [ЕГН] и тяхната майка М. М. Н. ЕГН [ЕГН], както следва:
· първите три месеца, считано от обявяване на касационното решение, майката М. М. Н. да взема децата В. В. Н. и М. В. Н. всеки петък от месеца за времето от 14.00 ч. до 17.00, като срещите се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – район Красно село; за осъществяването на тези срещи майката да взема децата от училище и да ги връща в дома на бащата В. М. Н., като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;
· следващите три месеца и след осъществените не по-малко от определените 12 наблюдавани контакта между децата и тяхната майка майката М. М. Н. да взема децата В. В. Н. и М. В. Н. всяка първа и трета събота от месеца за времето от 13.00 ч. до 16.00 ч. от дома на бащата В. М. Н. и да ги връща в този дом, като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;
· следващите три месеца майката М. Н. Н. да взема децата В. В. Н. и М. В. Н. всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 13.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване в нейния дом; за осъществяването на срещите майката да взема децата от дома на бащата и да ги връща в същия дом, като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;
· след изтичане на така определения девет месечен период, майката да взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя с две преспивания в нейния дом; за осъществяването на срещите майката да взема децата от училище в петъка и да ги връща в 16.00 ч. в неделя в дома на бащата; всяка четна година да взема децата от дома на бащата от 10.00 ч. на 24 декември и да ги връща в този дом в 18.00 ч. на 26 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за един месец през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата; както и двамата родители да организират съвместно празнуването на рождените дни на децата от 9.00 ч. до 18.00 ч. в празничния ден.
ОСЪЖДА М. М. Н. да заплаща на децата В. В. Н. и М. В. Н. чрез техния баща и законен представител В. М. Н. месечна издръжка в размер на по 200.00 лв. за всяко дете, считано от обявяване на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума.
ОСЪЖДА М. М. Н. да заплати сумата 576.00 лв. – държавна такса в полза на Върховен касационен съд по определената издръжка.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.