Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

При участието на секретаря Силвиана Шишкова,
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т. д. № 3092/2018 год. , за да се произнесе, взе предвид:


Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1711 от 04.07.2018 г. по в.т.д.№ 5887/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 28.07.2017 г. по т.д. № 162/2015 г. по описа на ОС – Монтана за отхвърляне на предявените от касатора евентуални осъдителни искове против Ц. В. И. и Д. К. И. с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 44 756.40 евро, от които 44 644.57 евро – главница и 111.83 евро – законна лихва до 04.11.2015 г., дължими по сключен между страните договор за жилищен кредит № 180-452284/27.05.2008 г., ведно с всички анекси и споразумения към него.
Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно приложението на чл.235 ал.3 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право.
В жалбата се съдържат доводи, съставляващи касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се претендира същото да бъде отменено като неправилно в обжалваната му част и да се постанови решение по същество, с което посочените по-горе искове да бъдат уважени, с присъждане на разноските. Основните оплаквания касаят отказа на въззивния съд да приложи правилото на чл.235 ал.3 ГПК, след като е установил, че неизпълнение на задълженията по договора за кредит е настъпило в хода на процеса.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответниците Ц. В. И. и Д. К. И., чрез процесуален пълномощник, оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмения отговор, като молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
За да се произнесе по съществото на жалбата, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Според трайната практика на ВКС, израз на която е и посоченото от касатора решение № 105 от 20.07.2015 г. по т.д.№ 815/2014 г. на I т.о., по силата на чл.235 ал.3 ГПК съдът взема предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право. Съдът трябва да изгради своя извод въз основа на всички факти от значение за спорното право, независимо от това, дали са се осъществили преди или след подаване на исковата молба в съда, но преди приключване на устните състезания. Съдът трябва да отрази правното положение на страните такова, каквото е до момента на приключване на устните състезания, дори ако фактът се е осъществил пред въззивния съд /в този смисъл т.5 на ТР № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 61 по т.д. № 741/2009 г. на ВКС, І т.о., решение № 253 по гр. д. № 295/2012 г., II г.о./.
На приложението на чл.235 ал.3 ГПК се основава и задължителната практика на ВКС, а именно – ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, относима към настоящия казус, доколкото банката - ищец се позовава на предсрочна изискуемост. Според тълкувателнте мотиви на решението на ОСГТК, предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422 ал.1 ГПК. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност е възникнала само за част от него, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.
По-нататък в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. относно падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение. Това е така с оглед момента, към който се формира силата на пресъдено нещо - приключване на съдебното дирене, след което решението е влязло в сила. След като съществуването на вземането се установява към този момент, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл.422 ал.1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо. Обратното би означавало да се даде възможност на ответника да релевира всички благоприятни за него факти, които са възникнали в хода на производството /плащане, прихващане, разсрочване, опрощаване на дълга и др./, но такава възможност да бъде отречена на ищеца, който да е ограничен да доказва възникването на своето вземане само към момента на подаването на заявлението. Решението трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват /напр. ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото , ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска/. Преценката на съда относно основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/. Специфичните особености на производството по реда на чл.422 ал.1 ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл.417 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Поради това съдът в производството по реда на чл.422 ал.1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението.
Въпреки, че в конкретния казус искът по чл.422 ал.1 ГПК е отхвърлен и въззивното решение в тази част е влязло в законна сила, поради неговото необжалване, следва да се посочи, че основните мотиви на тълкувателното решение относно приложението на чл.235 ал.3 ГПК важат на още по-силно основание за предявения осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ.
С оглед изложеното, обжалваното решение се явява постановено в противоречие както с трайната, така и със задължителната практика на ВКС по приложението на процесуалния закон, каквато се явява ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК, и на това основание следва да бъде касирано. По-конкретно, въззивният съд неправилно е отказал да приложи правилото на чл.235 ал.3 ГПК, поради това, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост, настъпваща с получаване на преписа от исковата молба, а такава липсвала към момента на предявяване на иска – 10.11.2015 г., както и неправилно е приел, че предсрочната изискуемост има решаващо значение за основанието на претенцията. В нарушение на процесуалния закон съдът е счел за ирелевантни за разрешаването на спора доводите на ищеца, че плащанията от страна на ответниците са били окончателно преустановени в хода на процеса, както и не е обсъдил събраните в тази връзка доказателства. Ограничавайки преценката си за основателността на иска към момента на исковата молба, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.
С оглед горното, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част, делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, на основание чл.293 ал.3 ГПК. При формиране на извод, че твърдяната предсрочна изискуемост не е настъпила, включително в хода на процеса, съдът следва служебно /съобразно нормата на чл.162 ГПК/ да изясни размера на дължимите суми по падежираните вноски към момента на приключване на устните състезания по спора – в този смисъл са изричните указания на ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, т.2.
Разноските за настоящата инстанция ще се дължат съобразно правилото на чл.294 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОТМЕНЯ решение № 1711 от 04.07.2018 г., постановено по в.т.д.№ 5887/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав в частта, с която е потвърдено решение от 28.07.2017 г. по т.д.№ 162/2015 г. на ОС – Монтана за отхвърляне на евентуалните искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД на ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД срещу Ц. В. И. и Д. К. И. за заплащане на сумите 44 644.57 евро – главница и 111.83 евро – законна лихва до 04.11.2015 г., дължими по договор за жилищен кредит № 180-452284/27.05.2008 г. и сключените към него анекси и споразумения, ведно със съответно присъдените разноски.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: