Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав: при секретаря Ванюша Стоилова разгледа гр.д. № 2383 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 290 – 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 42/ 12.02.2019 г. по гр.д. № 1461/ 2018 г., с което Старозагорският окръжен съд, потвърждавайки решение № 938/ 21.08.2019 г. на Старозагорски районен съд, е отхвърлил исковете на Е. Г. Е. срещу Д. Д. Е. и „БГ Конструкт“ ООД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба по н.а. № 85/ 23.08.2016 г.
Решението е допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общото и допълнителното) по процесуално-правния въпрос: Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване нищожността на договор и да го разгледа съответно на твърденията в исковата молба?
По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (договорът е двустранна сделка), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това – за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение № 106/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1460/ 2009 г., решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/ 2014 г. и решение № 199/ 12.07.2016 г. по гр.д. № 583/ 2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение № 392/ 18.01.2012 г. по гр.д. № 1487/ 2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 97/ 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/ 2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/ 07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/ 2009 г. ОСГК на ВКС.
По оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост:
В исковата молба са изложени следните твърдения: 1) през 1974 г. ищецът Е. Г. Е. (сега касатор) е станал собственик на имот в [населено място] (жилищна сграда и 1/ 3 идеални части от дворното място, в която е построена); 2) през 1979 г. ищецът е сключил брак с ответника Д. Д. Е.; 3) през 1986 г. ищецът е дарил на съпруга си, ответника Д. Е., ½ ид. части от имота; 4) през 2014 г. бракът е прекратен с развод; 5) на 31.05.2016 г. ищецът е поканил надарения бивш съпруг да му дава издръжката, от която се нуждае; 6) ответникът Д. Е. не му я предоставя, но скоро след това с два последователни договора, които сключва на една дата и пред един нотариус (по н.а. № .../ ... г. и по н.а. № ../ ... г.), дарява и продава на ответника „БГ Конструкт“ ООД полученото по дарение от ищеца – съответно 1/ 10 ид. части и останалите 9/ 10 ид. части от имота. Според ищеца волята, която ответниците са изразили с договорите от 23.08.2016 г. е различна от действителната, а са ги сключили, само за да възпрепятстват правото му по чл. 33, ал. 1 ЗЗД да изкупи идеалните части, с които бившият му съпруг се е разпоредил в полза на трето за съсобствеността лице, без да ги предложи на ищеца. Поискал е съдът да прогласи нищожността на договора поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липсата на кауза (това основание за нищожност ищецът е обвързал с произтичаща от закона забрана търговското дружество да придобива на имущество на безвъзмездно основание) и поради привидност. С твърденията, че прикритият договор е за покупко-продажба, е поискал съдът да признае правото му по чл. 33, ал. 1 ЗС.
Ответниците Д. Е. и „БГ Конструкт“ ООД са оспорили исковете.
Въззивният съд е квалифицирал исковете за прогласяване на нищожността, както следва: 1) по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие на договора с чл. 33 ЗС, която ищецът счита императивна; 2) по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗС; 3) по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД – липса на основание (кауза), произтичащо от правосубектността на „БГ Конструкт“ ООД и 4) по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД – привиден договор, прикриващ покупко-продажба. Достигнал е до извода, че са неоснователни. Мотивирал се е с това, че: 1) договорът за покупко-продажба в нарушение на чл. 33 ЗС не е нищожен; 2) няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди идеална част на дарителя в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалния съсобственик съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС; 3) има основание (кауза) договорът за дарение на имущество на търговско дружество и 4) не са доказани фактите по привидността. Отхвърлил е и иска по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Настоящият състав намира за основателни оплакванията по чл. 281, т. 3, пр. 1, 2 и 3 ГПК в касационната жалба от ищеца Е. Е., че решението е неправилно. В нарушение на материалния закон въззивният съд е подвел произволно твърденията в исковата молба под законови основания за нищожност, включително разглеждайки незаявено (по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД), считайки се обвързан от предложената от ищеца правна квалификация. Така е нарушил своето задължение сам да квалифицира иска за прогласяване на нищожността. Решението е и необосновано. Въззивният съд е групирал релевантните факти по начин, който почти изначално налага извода за неоснователност на исковете. Допуснал е и съществено процесуално нарушение (на чл. 236, ал. 2 ГПК), като по този начин не е обсъдил установените по делото обстоятелства в тяхната взаимна връзка и значение. Третирал е иска по чл. 33, ал. 2 ЗС като кумулативно обективно съединен, без да отчете следващия от естеството на материалните отношения вид на обективното съединяване – евентуален, предявен под положително процесуално условие спрямо предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Следователно титулярството на упражненото чрез конститутивния иск право по чл. 33, ал. 2 ЗС е възможно, само ако договорът между ответниците е нищожен като привиден, но прикрива покупко-продажба. Неправилното решение следва да се отмени. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, а касационният състав е длъжен да разреши правния спор.
Настоящият състав намира че по делото са предявени следните искове за прогласяване на нищожност: 1) по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие на договора за дарение по н.а. № 85/ 23.08.2016 г. с правна норма, която не допуска търговски дружества да придобиват имущество на безвъзмездно основание; 2) по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗС с двата договора от 23.08.2016 г. и 3) по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – поради тяхната привидност, които прикриващи съглашението ответника Д. Е. да продаде на ответника „БГ Конструкт“ ООД идеалните части, които е придобил през 1986 г. по дарение от ищеца Е. Е..
Исковете са предявени при условията на евентуалност при следваща от тежестта на порока поредност на разглеждането им, посочена в дадения отговор на правния въпрос Искът по чл. 33, ал. 2 ЗС – за изкупуване на продадените от ответника Д. Е. на ответника „БГ Конструкт“ ООД идеални части – е евентуален спрямо иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД, предявен под положително процесуално условие.
За неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за дарение по н.а. № .../ ... г. е достатъчно касационният състав да посочи, че в обективното ни материално право няма забрана търговско дружество да придобива имущество на безвъзмездно основание. Касационният състав следва да отхвърли този (главен) иск.
За неоснователността на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на двамата договора от 23.08.2016 г. е достатъчно касационният състав да посочи, че с ТР № 5/ 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС се прие, че няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърли впоследствие с договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателното решение е задължително за настоящия състав като част от системата на органите на съдебната власт (чл. 119, ал. 1 КРБ). Касационният състав следва да отхвърли и този иск.
По иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД:
С договор за покупко-продажба по н.а. № ../ ... г. ищецът е придобил собствеността върху 1/ 3 ид. част от дворно място в [населено място] и цялата масивна жилищна сграда, построена в него.
На 19.02.1979 г. ищецът и ответникът Д. Е. са сключили брак.
С договор по н.а. № ../ .. г. ищецът дарява на ответника Д. Е. ½ ид. части от имота си в [населено място].
С решение от 01.12.2014 г. бракът на съпрузите Е. е прекратен с развод.
Дотук установените факти налагат извода, че с дарението от 1986 г. ищецът и ответницата Е. са станали съсобственици с равен дял в имота в [населено място] (чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г., а с влизането в сила на действащия СК - § 4, ал. 1 ПЗР, вр. чл. 22, ал. 1 СК от 2009 г.).
С договора по н.а. № ../ .. г. е изразено съгласие ответникът Д. Е. да дари на ответника „БГ Конструкт“ ООД 1/ 9 ид. част от придобитото по дарение от ищеца.
Договорът по н.а. № ../ ... г. е изразено съгласие ответникът Д. Е. да продаде на ответника „БГ Кострукт“ ООД на цена от 48 000 лв. останалите 9/ 10 ид. части от придобитото по дарение от ищеца.
Касационният състав намира, че двата договора от 23.08.2016 г. инкорпорират общо съглашение между ответниците, то е нищожно като привидно (чл. 26, ал. 2, изр. 1 пр. 5 ЗЗД), доколкото прикрива действителното им съгласие ответникът Д. Е. да продаде на цената от 48 000 лв. всичките си идеални части, придобити по дарение от ищеца. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прикритият договор за покупко-продажба е породил действие, доколкото са налице условията за неговата действителност.
По предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД от ищеца не следва да се очаква да представи т.нар. „обратно писмо“. Такъв документ обичайно съставят страните по привидния договор, а в него засвидетелстват признанията си за привидно изразената с своя воля, а и за прикритото съглашение (когато такова има). Ищецът е трето лице за договора лице, а той очаквано не е представя т.нар. „обратно писмо“. Ако такъв документ е съставен, той се намира в ответниците (в страните по привидния договор). Съдът по иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД не може и да го изиска поради обичайно неосъществимите предпоставки по чл. 190, ал. 1 ГПК – ищецът не е твърдял и не е доказвал, че такъв документ действително e съставен и се намира в ответниците. Въпреки това твърденията за привидност на договорите от 23.08.2016 г. като прикриващи действителното съглашение между ответниците за покупко-продажба се установява от съвкупна преценка на следните доказателства: 1) договорите са сключени на една и съща дата (23.08.2016 г.), нотариалните актове са с поредни номера (№ .. и № ...), съставил ги е един нотариус (Д. Г., вписан в регистъра на НК под № ..); 2) цената от 48 000 лв. ответникът „БГ Консулт“ ООД е платил на две вноски, като първата за сума от 5 000 лв. е преведена на ответника Е. още на 19.08.2016 г. (преди датата на „дарението) с посочено основание за платежното нареждане „аванс - покупка 1/ 6 ид. част от парцел и 1/ 2 ид. част от къща“; 3) на 02.11.2016 г. ответникът Е. се е обадила на свидетеля И. за рождения й ден и е съобщила, че е продала, а не дарила, дела си в имота, съсобствен с ищеца. Свидетелят И. е дала показания, че Е. са й кумове, но е в еднакво добри отношения и с двамата, т.е. е свидетелят И. е непредубеден да свидетелства в полза на едната от насрещните страни (чл. 172 ГПК). Показанията са логични и последователни, а поради изтъкнатата по-горе причина – ищецът Е. е трето за съглашението между ответниците лице – свидетелските показания, установяващи привидността, са допустими. За тях не се прилагат допълнителните изисквания по чл. 165, ал. 2 ГПК. Настоящият състав съобрази и другите установени по делото обстоятелства, а именно: усложнените семейни отношения между разведените съпрузи Е., естественото огорчение на ищеца, че е надарил с имущество на значителна стойност човека, всяка близост с когото е прекратена, постоянните имуществени спорове между бившите съпрузи след техния развод – за наема, който ищецът е дължал за ползването на притежавания от ответника Д. Е. дял в бившето семейно жилище, за издръжката, която ищецът е претендирал от надарения ответник Д. Е. и която му е отказана, като в период, близък до разразяването на този спор (само два месеца по-късно) надареният се е разпоредил с дела си в полза на трето за съсобствеността лице (на ответното дружество), без да го предложи първо на ищеца. Всички тези доказателства, макар и косвени, съобразени в тяхната съвкупност, обосновават категоричния извод за нищожност на съглашението по договор № .. и № .../ ... г. поради неговата привидност. Както в ТР № 5/ 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС се приема, няма заобикаляне на закона, когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице (така договора по н.а. № ../ ...г.) и останалата идеална част е прехвърлена в последствие с договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС (така договора по н.а. № ../ ... г.). Няма пречка обаче съглашението да е нищожно на друго основание – в случая на основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД. Искът при тази правна квалификация е основателен, а касационният състав е длъжен да го уважи.
Поради сбъдване на положителното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС той също следва да бъде разгледан.
След договора за дарение от 1986 г. ищецът и ответника Д. Е. притежават по 1/ 6 ид. части от дворното място в [населено място] и по 1/ 2 ид. части от построената в него сграда (чл. 30, ал. 2 ЗС). Чрез дватата договора по н.а. № .. и по н.а. № ../ ... г. ответниците са прикрили действителната си воля за покупко-продажба на идеалните части, които ответникът Д. Е. е била надарена от ищеца през 1986 г. Съгласно чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 ЗЗД привидните договори не пораждат действие. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прилагат се правилата относно прикрития. Налице изискванията за неговата действителност: спазена е формата за извършеното разпореждане с имота – нотариален акт (чл. 18 ЗЗД) и има съгласие за съществените условия на покупко-продажбата по чл. 183 ЗЗД – всичките си притежавани идеални части от имота ответникът Д. Е. е продала на „БГ Конструкт“ ООД на цена 48 000 лв. Купувачът „БГ Конструкт“ ООД е трето за съсобствеността лице. Разпоредителната сделка е покупко-продажба, а преди извършването й ответникът Е. не ги е предложила на ищеца Е. – първоначалният съсобственик с равен дял. Договорът е от 23.08.2016 г., а исковата молба е от 20.10.2016 г., т.е. спазен е и 2-месечният срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 ЗС. Следователно ищецът е титуляр на упражненото с конститутивния иск право по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи дела на ответника Д. Е. на цената от 48 000 лв. Чл. 33, ал. 3 ЗС го задължава да я плати в 1-месечен срок от датата на обявяване на касационното решение. За това негово частно-правно задължение към „БГ Конструкт“ ООД, което възниква с решението по чл. 33, ал. 2 ЗС, се прилага чл. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
При този изход и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се постави сумата 4 932.65 лв. – разноските, сторени от ищеца по делото. Тази отговорност е деликтна, а ответниците следва да я понесат солидарно (чл. 53 ЗЗД).
При тези мотиви, съдът ОТМЕНЯ решение № 42/ 12.02.2019 г. по гр.д. № 1461/ 2018 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Г. Е. от [населено място],[жк], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу Д. Д. Е. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], и „БГ Конструкт“ ООД ЕИК123746317 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] – 77, с правна квалификация съответно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора по н.а. № .../ ... г. поради противоречие със забрана търговско дружество да придобива безвъзмездно имущество и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор № 85/ 23.08.2016 г. поради заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗС.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договора, инкорпориран в н.а. № .../ ... г. и в н.а. № .../ ... г., – по иска на Е. Г. Е. срещу Д. Д. Е. и „БГ Конструкт“ ООД с правна квалификация чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД като привиден, прикриващ покупко-продажба.
ПРИЗНАВА правото на Е. Г. Е. да изкупи на цена от 48 000 лв. 1/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № 300/-5-51/ 24.06.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес [населено място], п.к. 6000,[жк], [улица], както и ½ ид. части от построените в имота: 1) сграда с идентификатор .... със застроена площ от 65 кв.м. с предназначение жилищна сграда еднофамилна и 2) сграда с идентификатор ... със застроена площ от 33 кв.м. с предназначение друг вид сграда за обитаване, представляващи масивна сграда на един и два етажа, съгласно акт за узаконяване № .../ ... г. на Община [населено място] с предназначение обект за стопанска дейност, образуван при преустройството и обединяването на бивша масивна жилищна сграда и пристройка към нея – по иска с правна квалификация чл. 33, ал. 1 ЗС на Е. Г. Е. срещу Д. Д. Е. и „БГ Конструкт“ ООД.
УКАЗВА на Е. Г. Е., че съгласно чл. 31, ал. 3 ЗС, ако в едномесечен срок от датата, на която решението е обявено, не плати цената от 48 000 лв. на „БГ Конструкт“ ООД, решението в частта по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ще се счита обезсилено по право, като съгласно чл. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 1-месечният се продължава с един месец от отмяната на извънредното положение.
ОСЪЖДА Д. Д. Е. и „БГ Конструкт“ ООД да заплатят солидарно на Е. Г. Е. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 4 932.65 лв. – разноски по делото.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.