Върховен касационен съд

1

7


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА



изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1894/ 2020г. по описа на ВКС.

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 31.01.2020г. по гр.д.№3114/2019г. на АС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.45 и чл.49 ЗЗД.
Жалбоподателят – В. С. С.,чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно неправилно. Моли да бъде дъпуснато касационно обжалване.
Ответникът С. Т. Т., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът “БТВ Медия груп“ ЕАД, чрез процесуалния пи представител поддържа, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове от В. С. срещу С. Т. и „БТВ медиа груп” ЕАД за солидарно заплащане на сумата от 30 000лв- претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.45 и чл.49 ЗЗД.
Съдът е приел, че предявените искове са за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците, като солидарно отговорни за причинените неимуществени вреди на ищеца , в резултат на деликт - съдържащи се в излъчено предаване на „БТВ медиа груп” ЕАД на 19.04.2017г и на 20.04.2017г с водещ ответника Т. в ефира на втория ответник неистини, инсинуации, извращаване на факти , с които се приписва на ищеца извършване на принуда и злоупотреба с власт и обществено неприемливо и позорно поведение – искове с с правно основание на предявените искове чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Прието е за установено, че на 19.04.2017г , в ефира на БТВ е излъчено предаването „Шоуто на С.” с водещ ответника С. Т., в което предаване е изнесена информация за мотел „Козия рог” в [населено място], като съдържанието на излъченото предаване е установено по делото с изслушана и неоспорена СТЕ, изготвена от в.л. д-р инж. Х..
Съдът е приел, че липсват доказателства това предаване да е излъчено повторно на 20.04.2017г.
Установено е, че собственик на мотел „Козия рог” е „Скат „ООД, като от представени по делото множество фактури , издадени от „Скат„ ООД в периода м.01.-м.04.2017г. е видно, че в посочения период в мотел „Козия рог” са настанявани военнослужещи от Сухопътни войски – 2-ра механизирана бригада, Сухопътни войски – 42-ри механизиран батальон, Бригада Механизирани сили, Сухопътни войски, Военно формирование 14200, Сухопътни войски, Военно формирование 52740, Сухопътни войски, Батальон за логистично осигуряване, Сухопътни войски, 2-ри Батальон, Военно формирование 22180, [населено място].
От представено по делото удостоверение за вписани обстоятелства в Търговския регистър е констатирано, че съдружници в дружеството„Скат „ООД, са Д. Х. и В. С., като последният притежава 90% от капитала на дружеството.
От представени по делото копия от материали , публикувани във в/к „Флагман“ от 2016г , е видно, че в същите се съдържат публикации за това, че мотел „Козият рог” в [населено място] е на В. С., че командировани полицаи пълнят джоба на В. С., че ищецът е закупил мотела, реновирал го е , посочена е цена на нощувка 70лв, при отстъпки- 24-40лв, че мотелът е зает от униформени, командировани от страната да пазят границата и че държавата се превръща в основен спонсор на бизнесмена В. С., в какъвто смисъл са събрани и гласни доказателства.
При така изложените общи положения съдебният състав е счел, че липсат доказателства за деликтна дейност на ответника Т., който може да носи отговорност само за лични действия или думи , тогава когато те са вредоносни , противоправни и веновно извършени.
Прието е за установено, че ответникът Т. е коментирал в началото на предаването „Шоуто на С.” , след встъпителните си слова, че е проведено разследване от негов екип, главен герой, в което е депутатът В. С., че ще стане интересно видео за г-н главния прокурор и има основание за прокурорско разследване. След излъчване на репортаж ответникът Т. е заявил: ”Уважаеми зрители и ти депутате С.,благодаря..Понеже вие казахте, че не ги разбираме тези неща с фирмите, ще повторя фактите, че собственик на мотел „Козия рог“ е „Скат”, а собственик на „Скат” сте Вие г-н С..”. Факт е, че в „„Козия рог“ са настанявали гранични полицай, факт е че държавата плаща за тези нощувки, факт е че държавата плаща за тези нощувки, факт е, че това е конфликт на интереси“.
Съдът е приел, че в съдържанието на така посочените изявления на ответника Т. няма отправено обидно, клеветническо изявление , адресирано до ищеца, а само са обобщени изложените в предаването факти и неговата оценка на тези факти, че е налице конфликт на интереси и че следва да се проведе разследване. Съдът е посочил, че тази оценка не подлежи на проверка за истинност, след като същата не е обида, т.е. не засягат достойнството на личността. Прието е, че дадените оценки от водещия на предаването не са обидни и не следва да се квалифицират като засягащи достойноството на публична фигура, към която са завишени изискванията за начин на живот и работа от страна на обществото.
От друга страна съдът е приел, че изложените факти от водещият Т. са истински, проверени в хода на изготвяне на репортажа и доказани като такива в хода на съдебното производство.
При тези данни съдът е счел, че ответникът Т. е обобщил факти, представени в процесния репортаж, които са верни и е направил въз основа на тях съждения, които представляват неговата оценка на поведението на ищеца като политическа фигура и не може да се приеме, че мнението на ответника е сформирано и изразено само за да засегне достойнството на ищеца. Прието е, че липсва основание да се приеме,че е нарушен баланса между правото на изразяване на мнение на водещ на телевизионно предаване и правото на добро име и достойноства на ищеца, в качеството му на активен участник в политическия живот.
Прието е, че други изявления освен горепосочените , във връзка с излъчения репортаж в процесното предаване няма доказани по делото и не се установява по делото този ответник да е автор на излъчения репортаж, да се е намесвал в неговото редактиране, да го е възложил или въобще по някакъв начин да е въздействал при неговото създаване и излъчване, така че да следва да носи отговорност и за други части от репортажа, освен за собствените си изявления.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема,че липсва деликтно поведение от страна на ответника Т., за което той да носи отговорност по реда на чл.45 ЗЗД по отношение на ищеца.
Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност, а за вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, разпространени от лице , медия или средство за масова информация. В същата се приема, че ако те са верни за тях не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни може да се носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото авторът или разпростраништелят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация. Съдът се е позовал на дадените разрешения в решение № 85/2012г по гр.д. № 14862011г ІV ГО, № 62/2012г по гр.д. № 1376/11 ІV ГО и др. Въззивният съд е възприел и практиката на ВКС /р решение № 110/2017г по гр.д. № 2808/2016г на ІVГО, № 148/2015 по гр.д. № 6318/2014г на ІІІГО на ВКС /, съгласно която критиката , насочена към публична фигура, е по-широка и свободна, с оглед възприетото от тях положение в обеществото , като политиците са публични фигури и тяхната дейност следва да се контролира в интерес на обществото, което предполага към тях критериите за поведение да са по- безкомпромисни.
Съдът е посочил, че свободата на изразяване на мнение е изключена в хипотезите , визирани в чл.39,ал.2 КРБ, като във всеки друг случай е гарантирана свободата на изразяване на мнение , свои или чужди оценъчни съждения и проверени , включително и отрицателни факти за някого, поради което негативните оценки за определена личност, не пораждат отговорност, ако не насочени към засягане достойнството на личността или нейното добро име. Прието е, че интерпретацията на изнесените факти е критична за ищеца, но без да се прекрачва границата и да му се нанася обида или да се подронва достойноството му , тъй като няма нищо обидно да се заяви становище, че следва компетентни органи са упражнят своите законови правомощия .
Прието е също така, че не се установява по делото клеветническо , обидно или неистинско съдържание да има и в анонса към предаването.
С приетото за установено по делото съдът е счел, че не е налице основание за ангажиране деликтна отговорност на ответниците и е отхвърлил предявените искове.
В изложение към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение са разрешени правни въпроси от значение за изхода по спора, а именно : длъжен ли е съдът при търсене на обезщетение за неимуществени вреди от направени изявления/разпространено съдържание в телевизионно предаване да определя в мотивите си и посочва изрично конкретни твърдениая на ответника според това, което ищецът посочва като отделен текс или израз от който е засегнат или следва да разглежда пълните изявления в цялостния контекст на посоченото телевизоонно предаване, както и относно оценъчните съждения и тяхната проверка за вярност или невярност при търсене на деликтна отговорност, и за необходимостта от разгриничение между оценъчно съждение и съобщаване на факти и обективната отговорност за разпространяване на непроверена информация при липса на добросъвестна проверка на факти при журналистическо разследване. Поддържа , че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава на дадените разрешения в решение от 06.03.2012г. по гр.д.№1376/11г., ІV г.о на ВКС и решение от 04.03.2009по гр.д.№101/2008г., ІІІ г.о.на ВКС /което не представлява задължителна практика по смисъла на чл.280 ГПК/ по въпроса подлежат ли на проверка оценъчните съждения относно тяхната истинност. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно, тъй като липсват ясни мотиви на съда.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. В практиката на ВКС е възприето даденото разрешение в решение № 7/04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г. на Конституционния съд на РБългария , където в т.I е прието, че разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията на Република България утвърждават като основни права на личността правото свободно да се изразява и разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация. Посочва се, че правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Конституционният съд приема също, че ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. В константната си пректика ВКС приема, че при налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Решаващите правни изводи на съда за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.49 и чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди са в съответствие с тази практика. Границите на отговорността по чл.49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа и тя няма да се осъществи и в случая, когато натовареното лице е действало правомерно.
Жалбоподателят не посочва противоречива практика на съдилища по приложение на чл.49 ЗЗД, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма.
По отношение на въпроса, за това как следва да се преценяват оценъчните съждения също не е налице противоречие с практиката на ВКС. В решение № 204/12.06.2015 година, постановено по гр. д. № 7046/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност-те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност и за вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Прието е, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, както и че такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не съставляват обида). Идентично становище е застъпено и във представеното от жалбоподателя решение № 62/06.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1376/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В конкретния случай не се установява твърдяното от касатора противоречие, което да обоснове допускането на обжалваното решение до касационно обжалване, тъй като въззивният съд не е възприел нещо различно по отношение оценъчните съждения и тяхната проверка за вярност.
Не е налице и твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на решението поради липса на ясни мотиви, обуславящи решаващата воля на съда за неоснователност на предявените искове. Съдът е изложил мотиви, в които е обсъдил всички доказателста и се е позовал на практика на ВКС по сходни казуси.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника С. Т. сумата 1460лева , а на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника „БТВ Медия груп“ ЕАД сумата 200лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.01.2020г. по гр.д.№3114/2019г. на АС София.

ОСЪЖДА В. С. С. да заплати на С. Т. Т. сумата 1460 лева и на „БТВ Медия груп“ ЕАД сумата 200 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
ЧЛЕНОВЕ: