Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.
С определение от 20.06.2018г., постановено по реда на гл.ХХІХ от НПК, Благоевградският окръжен съд е одобрил споразумение, с което А. И. М. е признат за виновен в осъществяването на две престъпления и на основание чл.23 от НК му е наложено най-тежкото от определените отделни наказания - лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за тригодишен изпитателен срок.
Искането се отнася до първия пункт от споразумението, с което М. е признат за виновен в това, че на 19.11.2017г. в района на туристически маршрут „Д. р.“ в границите на Национален парк „П.“, общ. Б., противозаконно в нарушение на чл.37 и чл.38, ал.1, т.1 от Закона за биологичното разнообразие, унищожил екземпляр от вид обозначен със знак (*) по приложение №3 – дива коза, и на основание чл.278д, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е наказан с пробация. Според Главния прокурор е нарушена разпоредбата на чл.381, ал.3 от НПК, тъй като съгласно Тарифата за обезщетения при нанесени щети на растителни и животински видове, включени в приложение №3 на ЗБР за убитата дива коза се дължи обезщетение в размер на 5000лв., като тази сума не е била възстановена от обвиняемия, нито е било обезпечено възстановяването й.
Така изразеното становище не може да бъде споделено. Въпросът за възстановяването или обезпечаването на имуществените вреди, като предпоставка за сключване на споразумение е разгледан в ТР № 2/2016г. на ОСНК на ВКС, постановено по ТД № 2/2016г. В т.3 на решението е прието, че за приложение на диференцираните процедури по гл.ХХVІІІ и гл.ХХІХ от НПК е достатъчно да бъдат възстановени или да бъде обезпечено възстановяването само на съставомерните имуществени вреди. Тази позиция е съобразена и със законовите изисквания към реквизитите на постановлението за привличане на обвиняем. В постановлението за привличане на М. не фигурира сумата от 5000лв., нито пострадалото лице, на което да бъде възстановена.
Няма спор, че въпросната вреда не е съставомерна последица от престъплението по чл.278д от НК. Престъпният резултат, в конкретния случай е унищожаването на животински екземпляр. Той очертава деянието като обществено опасно поради това, че с него се засягат установените обществени отношения във връзка с опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в Република България. Правно защитеният обект не е правото на собственост или други интереси с имуществен характер, а реда на управлението. Нормативното задължение за заплащане на обезщетение по Тарифата към ЗБР, не представлява стойност на унищожена чужда вещ, предмет на престъпление, установена чрез предвидените в НПК доказателствени средства.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение