3
3
РЕ Ш Е Н И Е
№ 86
София, 07 март 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и първи февруари... две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря…...КРИСТИНА ПАВЛОВА......…и на прокурора.....ИВАЙЛО СИМОВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 94 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на Бургаската окръжна прокуратура и жалба на подсъдимия А. К. Б. срещу присъда № 294/15.11.2013 г. по внохд № 993/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
В протеста се сочи, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и се иска връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият обжалва присъдата само по отношение на мотивите за оправдаването му и моли делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за тяхната промяна.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи. Моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.
Защитата поддържа жалбата и развива съображения за обективна и субективна несъставомерност на извършеното деяние. Пледира протестът да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт установи следното:
Бургаският окръжен съд отменил изцяло присъда № 52/ 08.10.2013 г. по нохд № 114/2013 г. на Районен съд гр.Малко Търново и признал подсъдимия А. Б. за невинен в това на 25.06.2013 г. на митнически пункт М. Т. да е нарушил разпоредбите на чл.11а ал.1 и 5 от Валутния закон и чл.2 ал.1 и чл.9 ал.1 от Наредба № Н-1/ 01.02.2012 г. като не е декларирал носената валута от 38 000 щ.д., с левова равностойност 56587.32 лв.- особено големи размери и го оправдал по обвинението по чл. 251 ал.1 от НК.
По жалбата на подсъдимия Б..
Тя е мотивирана с доводи, касаещи приетите от съдилищата факти, с които жалбоподателят не е съгласен. Изложени са съображения за несъставомерност на извършеното, тъй като по вина на митническите служители деецът е бил лишен от възможността да декларира валутата. Оплакването е изцяло неоснователно.
Бургаският окръжен съд е анализирал доказателствената съвкупност по делото и въз основа на обективната оценка на показанията на свидетелите И., Д. А. и Н. е извел констатация за безспорна установеност на приетите от първата инстанция факти. Изяснен е начинът на работа на митническите служители на граничния пункт и поведението на подсъдимия при извършената митническа проверка- че устно е декларирал сумата от 10 000 щ.д., а след като митничарят проверил личния му багаж и отново го попитал дали има и друга валута признал, че носи още 28 000 щ.д. Възражението, че Б. е бил лишен от възможността да декларира носената валута, тъй като е нямал достъп до митническите декларации не може да бъде споделено. В мотивите на решението ясно е посочено, че митническите служители предоставят валутна декларация на проверявания ако той заяви, че носи валутни ценности, подлежащи на деклариране, както и че устното деклариране при митническа проверка се смята за законно деклариране. Не може да се приеме тезата, че недекларирането на валутата от подсъдимия е резултат от нарушение на реда за извършване на митническата проверка. Жалбата е неоснователна.
По протеста на прокуратурата.
Върховният касационен съд намира, че с оглед установените факти, които не подлежат на преоценка, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон.
Разпоредбата на чл.11а ал.1 от Валутния закон /ВЗ/ задължава лицата, които пренасят парични средства през границата на страната за или от трета страна в размер на 10 хиляди евро или повече или тяхната равностойност в левове да ги декларират пред митническите органи. Безспорно носената от касатора валута в размер на 38 хиляди щ.д., подлежи на деклариране, защото покрива стойностния критерий на ВЗ. Предмет на това деклариране е цялата сума, а не само тази част, надхвърляща разрешения размер от 10 хиляди евро . Становището на въззивния съд, че предмет на престъплението е само сумата от 28 хиляди щ.д, защото подсъдимият е декларирал 10 хиляди щ.д. противоречи на регламентацията на специалния закон, който е категоричен, че ако декларираната информация е невярна или непълна, задължението за деклариране се смята за неизпълнено- чл.11а ал.5 от ВЗ. Фактите по делото сочат, че дадената от Б. информация е непълна, поради което не може да се направи извод за изпълнение на задължението за деклариране. Като е приел обективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние по чл.251 ал.1 от НК, тъй като предметът на престъплението е в размер на 28 хиляди щ.д. и той не покрива критерия „особено големи размери” Бургаският окръжен съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 294/ 15.11.2013 г. по внохд № 993/2013 г. на Бургаския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: