9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60047
София, 24.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2051/2020 година
Производството е по чл.290, вр. чл.386, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение за правна помощ на потребителите, [населено място], представлявано от председателя Д. Д., чрез процесуални пълномощници, срещу решение № 1447 от 02.07.2020 г. по в.т.д. № 4513/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено решение № 4153 от 07.06.2019 г. по гр.д.№ 3648/2016 г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 11 състав за отхвърляне на предявения срещу „Практикер“ ЕООД иск с правно основание чл.188 от Закона за защита на потребителите за сумата 30000 лв., ведно със законната лихва от 12.11.2013 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на колективните интереси на потребителите, в резултат на прилагане на нелоялна, заблуждаваща търговска практика, изразяваща се в разпространение за периода 12.11.2013 г. – 17.11.2013 г. на рекламни послания за провеждана промоция „22% отстъпка за всичко, само от 14 до 17 ноември“, която реклама подвежда и е била в състояние да подведе потребителите, до които е адресирана, и е била в състояние да повлияе на тяхното икономическо поведение.
В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изведените от апелативния съд изводи: че с решението на КЗК не е установено нарушение на ЗЗП, а на КЗК, поради което не е установено нарушение на колективните интереси на потребителите, а без да се проведе производство по иск за установяване на нарушение на колективните интереси, не може да се предяви иск за обезщетяване на тези интереси. Оспорва се и изразеното от съда евентуално становище, че дори и да се приеме, че твърдяното нарушение е установено с влязло в сила решение на КЗК, то не са ангажирани доказателства във връзка с претендираните неимуществени вреди, причинната им връзка с твърдяното противоправно поведение на нарушителя, както и за размера на вредата. В жалбата се сочи, че основните изводи на въззивния съд противоречат на предвидената в чл.379 ГПК, вр. с чл.188 ЗЗП защита на колективните интереси на потребителите, както и на съдебната практика. Твърди се още, че с установяване на нарушение на чл.32 ЗЗК, с влязло в сила решение на КЗК, и с оглед разпоредбите на чл.104, ал.4 и чл.105, ал.4 ЗЗК, е установено нарушение на колективните интереси на потребителите. Касаторът счита, че решаващият състав не е обсъдил всички поддържани оплаквания и доводи, както и приетата във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза.
В касационната жалба се поддържа направено пред САС искане за отправяне на преюдициално запитване по следните въпроси: 1. Установено нарушение от националните власти на Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама, представлява ли установено нарушение на колективните интереси на потребителите по см. на Директива 2009/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно исковете за преустановяване на нарушения, с цел защита на интересите на потребителите; 2. Какво включва понятието причинени вреди на колективните интереси на потребителите по см. на Директива 2009/22/ЕО и включва ли индивидуално претърпени вреди от потребителите. Какъв е характерът на претърпените вреди, включени в това понятие – имуществен или неимуществен; 3. Изисква ли Директива 2009/22/ЕО , с оглед принципите на равностойност и ефективност на правото на ЕС, в производството по защита на колективния интерес на потребителите пред националните власти, участието на множество лица, така както допуска чл.186 ЗЗП във вр. с чл.379 и сл. ГПК и 4. Допускат ли Директива 2005/29/ЕО принципът за ефективност и общата цел за постигане на високо равнище на защита на потребителите, прогласена в чл.169 от ДФЕС и чл.38 от Хартата на основните права на ЕС, иск за присъждане на обезщетение на нанесените вреди на колективния интерес на потребителите да бъде разглеждан като колективен иск по см. на чл.379 и сл. ГПК.
В постъпило на 22.03.2021 г. становище от касатора, чрез процесуалния му пълномощник, се поддържат всички касационни оплаквания, с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, с присъждане на разноски, като е направено и бланкетно възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от „Практикер“ ЕООД, се поддържат доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че видовете искове, които могат да бъдат предявявани за колективна защита на потребителските интереси, са тези, изчерпателно регламентирани в Глава IX, раздел IV от ЗЗП, като ГПК е приложим единствено по отношение на процесуалния ред за разглеждане на тези искове. Счита, че ищецът основава иска си на отменени разпоредби на чл.188 ЗЗП - ал.2 и ал.3, като претендира обезщетение за вреди, причинени на абстрактния потребителски интерес, каквото основание след 01.03.2008 г. не съществува. Независимо от това, ответното дружество приема за напълно обосновано изразеното от апелативния съд становище - за недоказаност на размера на претендираните неимуществени вреди и на причинна връзка с твърдяното от ищеца противоправно поведение. Доводите в горния смисъл са поддържани от процесуалните пълномощници на „Практикер“ ЕООД и в проведеното на 24.03.2021 г. публично съдебно заседание, с искане за присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните по заявените касационни основания, съобразно чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че производството по делото е образувано въз основа на подадена от „Сдружение за правна помощ на потребителите“ искова молба, с уточнения към нея, с която е претендирано обезщетение в размер на 30 000 лв. за вреди на колективния интерес на потребителите, изразяващи се в: злепоставяне на интересите им чрез осезаемо повлияване на публично разпространени рекламни съобщения за промоционална отстъпка – 22% на стоките в магазинната мрежа на „Практикер“ ЕООД, върху съзнанието на потребителите по начин, който да ги подтикне към покупка и да повлияе на икономическото им поведение; в създаване на неяснота за действителните условия на предлаганите на пазара стоки по време на разпространение на рекламните съобщения, която неяснота е в състояние да увреди и да създаде опасност от увреждане на съществена част от потребителите; в засягане на съществена част от потребителите и в злепоставяне на колективния им интерес поради съчетаването на заблуждаващи рекламни съобщения с неясна информация в магазините относно цената на стоките. Съдът е отчел посочените от ищеца категории потребители, на които е повлияла заблуждаващата реклама/ без възможност потребителите да получават ясна и точна информация за предлаганата промоционална оферта/: тези, които в резултат на заблуждаващата реклама са взели решение за сключване на сделка и са закупили продукти от магазините на ответника в периода на промоцията, но без рекламираната от дружеството отстъпка от 22% и потребителите, които в резултат на заблуждаващата реклама са закупили продукти с отстъпка, по-ниска от рекламираната.
Апелативният съд е приел, че от приложеното адм.дело № 10242/2014 г. на Върховния административен съд е видно, че с решение № 925 от 10.07.2014 г. КЗК е установила, че от страна на „Практикер“ ЕООД е извършено нарушение на чл.32, ал.1, вр. чл.33, ал.1 ЗЗК, като на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 83 655 лв. ; жалбата на дружеството е отхвърлена с решение на тричленен състав на ВАС, IV отд., постановено по посоченото адм.дело, оставено в сила от 5-чл.състав на ВАС, Първа колегия, с решение № 10674 от 14.10.2015 г. по адм.дело № 9058/2015 г.
Решаващият съдебен състав е отчел допуснатата и приета във въззивното производство счетоводна експертиза, установила: размера на продажбите от „Практикер“ ЕООД на артикули без отстъпка за периода от 14 до 17.11.2013 г.; общо реализираните приходи от дружеството за този период, както и за предходни едноседмични периоди, считано от 17.10.2013 г., с извод за увеличаване на приходите от всички магазини на дружеството за периода на процесната промоция, спрямо приходите от предходните седмици.
От правна страна, апелативният съд, след съобразяване на уредените в чл.379, ал.2 и ал.3 ГПК видове колективни искове и след преценка на твърдените в исковата молба обстоятелства и искането за защита, е приел, че е предявен колективен иск с правно основание чл.188, ал.1 ЗЗП, вр. чл.379, ал.3 ГПК. Отчетено е твърдението на ищцовото сдружение, че нарушението на колективните интереси на потребителите е установено с влязло в сила решение на ВАС, с което е потвърдено решението на КЗК.
Въззивният съд е извел извод, че в случая липсват данни за уважен иск по чл.379, ал.2 ГПК, с решението по който да са установени: фактите на твърдяното увреждащо действие на ответника по смисъла на ЗЗП, неговата противоправност и вината, поради което осъдителният иск по чл.188 ЗЗП за обезщетяване на претендираните вреди подлежи на отхвърляне. В този смисъл се е позовал на създадена по реда на чл.290 ГПК / в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр. 86/2017 г./ практика на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 64/2012 г., II т.о., според която: потвърденото от Върховен административен съд решение на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено нарушение по ЗЗК, обвързва гражданския съд единствено относно установяване на нарушението със съдържанието му, съответстващо на дадената от КЗК квалификация по ЗЗК- за нарушение на установени в ЗЗК забрани, но не и относно твърдяното процесно нарушение по ЗЗП.
Апелативният съд е формирал допълнителен, евентуален извод, който е в смисъл, че дори твърдяното нарушение да се приеме за установено с влязло в сила решение на КЗК, ищецът не е ангажирал доказателства във връзка с претендираните неимуществени вреди, причинната им връзка с твърдяното противоправно поведение на ответника, както и с размера на вредата.
Макар и въззивният съд да не е възприел становището на първата инстанция за вече защитен обществен интерес чрез налагането на имуществена санкция от КЗК, предвид горните съображения, е потвърдил отхвърлителното решение на СГС.
Обжалваното решение на Апелативен съд – София е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от „Сдружение за правна помощ на потребителите“, [населено място] осъдителен иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите, правилно е квалифициран по чл.188, ал.1 ЗЗП и разгледан по предвидения процесуален ред в Глава тридесет и трета на ГПК– Производство по колективни искове. С влизане в сила на ГПК от 2007 г. са отменени предвидените в ЗЗП процесуални правила за разглеждане на уредените в ЗЗП осъдителни искове за колективна защита на потребителите. Това са: исковете по чл.186, ал.1 ЗЗП за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, като в ал.2 са изброени действия, увреждащи колективни интереси на потребителите; иск по чл.188, ал.1 ЗЗП и иск за обезщетение на претърпени вреди от двама или повече потребители – чл.189, ал.1 ЗЗП. Предвидените в специалния закон искове за колективна защита на потребителите се разглеждат по реда на Глава тридесет и трета, с оглед изричната разпоредба на чл.186, ал.1, изр.2 ЗЗП. Последната е приложима не само за осъдителните искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, а и за останалите, посочени по-горе искове. В тази насока следва да се има предвид не само, че с приемането на новия ГПК са отменени всички процесуални правила в ЗЗП относно колективните искове, но и, че предвиденото в чл.310, ал.1, т.4 ГПК бързо производство е приложимо само при индивидуална защита на потребителите, реализирана чрез иск за установяване и преустановяване на конкретно нарушение по ЗЗП спрямо потребител. По тези съображения, доводите на ищеца относно приложимия исков ред, както и твърденията, че искът по чл.188, ал.1 ЗЗП не е колективен, не могат да бъдат възприети.
С оглед на правилната правна квалификация на предявения осъдителен иск, по който е постановено атакуваното отхвърлително решение, следва да се счетат за ирелевантни съображенията на апелативния съд относно предвидените в чл.379, ал.3 ГПК видове искове за защита на колективен интерес и тяхната правна характеристика. Независимо от това, следва да се изтъкне, че посочените съображения са процесуално законосъобразни и в съответствие с непротиворечивата практика на ВКС, вкл. и тази, цитирана от касационния жалбоподател. Що се отнася до извода за липса на данни за уважен установителен иск по чл.379, ал.2 ГПК, с решението по който да е установено твърдяното увреждащо действие на ответника по см.на ЗЗП, неговата противоправност и вината, той не следва да се възприема и тълкува абстрактно. Извън предмета на настоящото дело е произнасянето по въпроса - доколко е необходимо предявяването, срещу нарушителя, и на самостоятелен иск по чл.379, ал.2 ГПК - за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината на нарушителя. Касае се за предпоставки за ангажиране на отговорността на нарушителя, които, наред с претендираните за настъпили вреди на потребители, следва да се докажат от ищеца, при условие на пълно главно доказване, за да може успешно да иска обезщетяване на вредите на колективните интереси на потребителите в рамките на производството по предявения иск по чл.188, ал.1 ЗЗП, вр. с чл.379 и сл. ГПК.
Неоснователни са оплакванията на касатора срещу извода на съда за неустановяване на неимуществените вреди и на техния размер, както и на причинната връзка с твърдяното противоправно поведение на нарушителя. Посоченият извод е изведен от апелативния съд след надлежна преценка на доказателствата по спора и при съобразяване на изричните твърдения на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, уточнени в молба от 05.04.2017 г., че претендираните вреди, имащи неимуществен характер, „представляват вредите на колективните интереси на потребителите, причинени в резултат на нарушението, извършено от „Практикер“ ЕООД и установено с влязлото в сила решение № 925 от 10.07.2014 г. на КЗК по преписка № КЗК/352/2014.“ В случая, освен цялата преписка на КЗК, ищецът не е ангажирал други доказателства за установяване на предпоставките за търсеното обезщетение за вреди, а допусканата ССЕ в производството пред въззивния съд е релевантна единствено към размера на вредите. Затова експертизата подлежи на преценка само след формиране на краен правен извод по основателността на иска.
Правилно въззивният състав е зачел задължителното за него решение на ВКС по т.д. № 64/2012 г., второ т.о., с което е даден отговор на поставен по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос. Отговорът е в смисъл, че потвърденото, с решение на Върховен административен съд, решение на КЗК, с което се установява нарушение по ЗЗК, съгласно чл.104, ал.4, предл.първо ЗЗК, при предявен по реда на ГПК иск за вреди в причинна връзка с така установеното нарушение, обвързва гражданския съд единствено досежно установяването на нарушението – със съдържанието му, съответстващо на дадената от КЗК квалификация по ЗЗК; на доказване съобразно общите съдопроизводствени правила пред гражданския съд подлежи установяването на вредата, причинната връзка между нарушението и вредата и размера на същата. Даденият тълкувателен отговор се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС, т.к. е съобразен изцяло с предметния обхват на производството пред регулаторния орган по конкуренцията и на изрично въведената от ЗЗК задължителна сила на административния акт. Установеното конкретно поведение на ответното дружество, изразяващо се в реклама на промоция – „22 % на всичко от 14 до 17 ноември“, квалифицирана от КЗК като заблуждаваща по см. на чл.33 ал.1 ЗЗК, с възможност да подведе съществена част от лицата, до които достига, и поради това - в състояние да повлияе върху тяхното икономическо поведение и да засегне интересите на конкуренти, не е равнозначно на нелоялна търговска практика по см. на чл.68б и сл. ЗЗП. Този извод следва не само от правната рамка на заблуждаващата реклама, като една от формите на нелоялна конкуренция, но и от легалните дефиниции: § 1, т.11 от ДР на ЗЗК – относно понятието реклама, § 1, т.7 от ДР на ЗЗК, свързана с втория елемент от фактическия състав на чл.33 ЗЗК, и § 13, т.23 ДР на ЗЗП – относно понятието търговска практика.
Предвид горното, атакуваният съдебен акт на Апелативен съд – София подлежи на потвърждаване.
При този изход на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в доказания размер от 3 432 лева. По възражението на касатора за прекомерност на договореното от ответното дружество адвокатско възнаграждение, не се дължи произнасяне, доколкото то е бланкетно – не се сочи никоя от предвидените в чл.78, ал.5 ГПК предпоставки за редукция.
Искането за отправяне на преюдициално запитване по формулираните в касационната жалба въпроси, е неоснователно, доколкото в случая не се касае за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, или за тълкуване на акт на органите на ЕС, което да е от значение за правилното решаване на делото, а за доказване на предпоставките за търсеното обезщетение с предявения колективен иск по чл.188, ал.1 ЗЗП.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1447 от 02.07.2020 г. по в.т.д. № 4513/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора по чл.629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване.
ОСЪЖДА Сдружение за правна помощ на потребителите, [населено място] да заплати на „Практикер“ ЕООД сумата 3 432 лева - разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: