Върховен касационен съд

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 29 септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 3448 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника С. Ц. С., чрез адв. Г. К. срещу решение № 134/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 102/2019 г. на Шуменския окръжен съд, с което е отменено решение № 401/20.12.2018 г. по гр.дело № 857/2018 г. на Районен съд гр. Нови пазар в частта, с която са изменени на основание чл.59,ал.9 СК постановените по решение № 246/14.04.2010 г. по гр.дело № 3468/2009 г. на ШРС по отношение на детето Г. С. Ц. родителски права, лични отношения, местоживеене и издръжка, като родителските права са предоставени на бащата С. С., определен е режим на лични отношения с майката С. Г., местоживеенето на детето и дължимата издръжка от майката, и на основание чл.127а, ал.3, вр.ал.1 СК е разрешено на детето Г. Ц. да пътува извън пределите на страната до навършване на пълнолетие с майка си С. Г. през първите две години от влизане в сила на решението за 10 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск и след това по 5 дни през пролетната и 5 дни през коледната ваканция и до 30 дни през лятната ваканция. Вместо отменената част въззивният съд е постановил: разрешил е на основание чл.127а, ал.3, вр.ал.1 СК на детето Г. Ц. да пътува с майка си С. Т. Г. извън границите на РБългария до РГърция до навършване на пълнолетие неограничен брой пъти с изключение на дните, които със закон или влязло в сила съдебно решение са определени за осъществяване на лични отношения на детето Г. Ц. с нейния баща С. С., определено е местоживеене на детето при майка му С. Г. на постоянния й адрес в РГърция. Определен е режим на лични отношения на бащата С. С. с детето Г. Ц.. Насрещния иск в останалата му част е отхвърлен като недоказан.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Неправилни според жалбоподателя са изводите на въззивния съд за липса на предпоставки за уважаване на предявения насрещен иск с пр.основание чл.59,ал.9 СК. Сочи, че въззивният съд не се е съобразил със задължителния характер на ППВС 1/74 г., приложимо и при действието на СК от 2009 г., което е довело до неправилно приложение на материалния закон при решаване на делото. Поддържа, че малолетната Г. живее в дома на баща си вече седма година, въпреки, че с бракоразводното решение родителските права са предоставени на майката, което според него сочи, че е налице промяна на мерките на практика. Поддържа, че въззивният съд е приел, че причините за настъпилото родителско отчуждение на детето към майката се дължат на поведението на бащата и неговата майка-бабата по бащина линия, че е направил този извод, без да има по делото назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза. Такова искане според жалбоподателя е направено още пред първоинстанционния съд, който го е оставил без уважение, съответно въззивния съд не е установил този пропуск и не е назначил съдебно-психологическа експертиза. В жалбата се поддържа неправилност на извода на въззивния съд, че единствената причина детето да бъде оставено в дома на бащата от страна на майката през 2012 г. е отказ на бащата да даде съгласие за извеждането му. Сочи се, че не са обсъдени събраните доказателства по делото, че детето е оставено доброволно от майката, поради съществуващи за нея към този момент финансови затруднения, че съдът е констатирал, че през времето от 2012 г. до 2018 г. майката е идвала неколкократно, осъществявала е контакт с детето, което води до извод, че не близките на детето са причина то да е в България, а самата невъзможност/или нежелание/ от страна на майката да вземе детето в Гърция. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Сочи, че детето не владее гръцки език, което ще го постави в една трудна ситуация относно осъществяване на комуникация извън дома, в училище, на обществени места и дори в самото семейство с новия съжител на майката. Поддържа, че без да са налице доказателства въззивният съд приел, че съжителството на майката с мъж от арабски произход няма да се отрази по никакъв начин на детето. Изразява несъгласие с изводите на съда, тъй като въпреки направеното искане е отказал да събере релевантни за спора доказателства – международен социален доклад за жилищните и битовите условия на майката, както и за нейното ново семейство. Неправилно според жалбоподателя съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно трудовата заетост на бащата. Сочи се, че бащата периодично отсъства от дома си, но от събраните по делото доказателства се установява, че по време на отсъствието му за Г. се полагат адекватни грижи, осигурен й е дом, храна и всичко необходимо, че детето няма отсъствия от учебни занятия, че се справя отлично с учебния материал. Искането е да се отмени въззивното решение и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав или да се постанови ново решение, с което да се уважи предявения насрещен иск по чл.59,ал.9 СК.
Ответницата по касационната жалба С. Т. Г., чрез адв. М. З. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 116/25.02.2020 г. постановено по настоящото дело е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 3740/12.07.2019 г., подадена от С. Ц. С., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Г. К. в частта , с която е обжалвано въззивно решение № 134/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 102/2019 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която същият съд се е произнесъл по предявен иск от С. Т. Г. с правно основание чл.127а СК, като е разрешено на детето Г. С. Ц. да пътува с майка си С. Т. Г. извън границите на РБългария до РГърция до навършване на пълнолетие неограничен брой пъти, с изключение на дните, които със закон или влязло в сила съдебно решение са определени за осъществяване на лични отношения на детето Г. С. Ц. с нейния баща С. Ц. С. и е прекратено производството по делото в тази част. В посочената част определението на ВКС не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционното решение от 20.12.2018 г. по гр.дело № 857/2018 г. на Районен съд Нови пазар е влязло в сила в частта, с която е разрешено на основание чл.76,т.9 от ЗБЛД, вр.чл.38,ал.1,т.3 от ЗБЛД на детето Г. С. Ц. да бъде издаден международен паспорт.
С посоченото определение на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 134/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 102/2019 г. на Шуменския окръжен съд в частта , с която е отменено решение № 401/20.12.2018 г. по гр.дело № 857/2018 г. на Районен съд гр. Нови пазар в частта , с която са изменени на основание чл.59,ал.9 СК постановените по решение № 246/14.04.2010 г. по гр.дело № 3468/2009 г. на Шуменския районен съд по отношение на детето Г. С. Ц. родителски права, режим на лични отношения, местоживеене на детето и издръжка и вместо това е определено местоживеене на детето С. С. Ц. при майка му С. Т. Г. на постоянния й и настоящ адрес понастоящем – Република Гърция, [населено място], обл.А., район А., [улица], а ако този адрес бъде променен, респ. на друг неин постоянен или настоящ адрес в Република Гърция, определен е режим на лични отношения на бащата С. Ц. С. с детето му Г. С. Ц., подробно посочен в решението и е отхвърлен насрещния иск, предявен от С. Ц. С. срещу С. Т. Г. с правно основание чл.59, ал.9 СК в останалата му част,като неоснователен и недоказан.
За да отхвърли предявения насрещен иск с правно основание чл.59,ал.9 СК въззивният съд е взел предвид приетите за установени факти по делото и е преценил за необоснован и незаконосъобразен направения от районния съд извод, че като е оставила през 2012 година детето си временно под грижите на неговата баба по бащина линия,майката на детето е проявила” родителско бездействие относно изпълнението на съдебното решение” и „което родителско бездействие в защита на интересите на детето” е преценено „като равностойно и на родителско неглижиране, доколкото не ищцата не откликва на потребностите на детето, а самото й поведение води до нарушаване на вече установената връзка на привързаност между майка и дъщеря, изграждана през първите три години от живота на детето”, че „всъщност е налице изоставяне на детето от майката, поверяване на грижите на неговата баба и баща, без майката да присъства активно в живота и развитието на детето през годините, когато връзката дете-майка е най-необходима.”. Посочил е, че не отговаря на установените данни по делото фактическият извод на районния съд, че „оставяйки детето си при баща му и след като получила от него отказ за издаване на документи, необходими за напускането на страната от детето – международен паспорт и съгласие на другия родител, ищцата не е предприела никакви действия по закон, които да защитят правата и интересите на дъщеря й. Примирила се е с фактическия отказ на другия родител и е оставила детето си, въпреки, че родителските права са й били предоставени.”
Въззивният съд е приел за установено по делото,че опити да убеди доброволно бащата да даде съгласието си за извеждане на детето в Гърция ищцата е правила многократно и всеки път е получавала отказ. Според съда обстоятелството, че не е предприела веднага съдебни дела,не означава,че се е примирила. Прието е, че не съществува законен начин за майката да изведе детето без съгласието на бащата или без друг, предвиден в закона документ,заместващ съгласието му. Отчетено е, че дори и една година след завеждане на иска по чл.127а от СК,такова доброволно съгласие от бащата не е дадено, че вместо това ответникът по първоначалния иск оспорва този иск като недопустим и неоснователен и е завел насрещна искова молба с искане за промяна на решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС,относно упражняването на родителските права над детето Г. за определяне на неговото местоживеене,за промяна в режима за личните отношения на единия родител с детето-този на когото не е предоставено упражняването на родителските права,както и за издръжката за детето.
Съдът е приел насрещната искова молба за изменение на решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС относно упражняването на родителските права над детето Г., като последните бъдат предоставени на бащата С. С., вместо на майката С. Г. за неоснователна и недоказана.
Приел е, че за да се уважи този иск е необходима доказана промяна в обстоятелствата, мотивирали съда при постановяване на първоначалното му решение. Формиран е извод, че такива изменени обстоятелства,налагащи промяна на решението в посочения смисъл,не са налице. В тази насока е съобразено, че от края на 2012 година са изминали шест години,през които детето се е адаптирало към средата ,в която понастоящем живее, поради което е и изразеното от него желание да остане в тази среда, тъй като до някаква степен се е отчуждило от майка си. Прието е за неустановено по делото до каква степен и в какво точно се изразява това отчуждение и дали се касае именно за отчуждаване или за друго прикрито емоционално отношение към майката-обида,ревност и тъга по нея. Според съда причина за това са все по-спорадичните контакти на детето с майката,поради трайния и дълбок личен конфликт между двамата родители. Посочил е, че като повлияни от този конфликт, бащата на детето и неговата баба осъществяват поведение, което на практика отчуждава детето от майката, както с преки действия, откази, бездействия и внушения, така и като не съдействат по никакъв начин за осъществяване на по-чести контакти на детето с майката и на формиране у него желание за такива контакти, което би ги сближило. Посочил е, че подобно поведение на бащата на детето и неговата баба не е в интерес на детето, което все още има нагласа за пълноценни контакти и с двамата родители, като то ”несъзнателно проектира визия за цялостно семейство, но я подтиска предвид осъзнаване на реалността”.
Съдът е приел, че промяната в упражняването на родителските права се налага, ако родителят, на когото се предоставено това упражняване, поради едни или други настъпили обстоятелства не може пълноценно да ги упражнява, че в случая не са налице такива обстоятелства. Съобразил е, че и двамата родители имат материални възможности и условия за отглеждането на детето, но бащата отсъства всеки 3-4 месеца в годината, работейки като шофьор на международни превози в чужбина или общо за една година той присъства в дома си около три месеца. Отчетено е, че през това време детето се отглежда и възпитава от своята баба по бащина линия -т.е. на практика около 9 месеца в годината бащата няма възможност лично да упражнява родителските права над детето. Посочено е, че в същото време майката на детето работи в Гърция, че работата й позволява всеки ден преди и след работния ден да е при детето си. Прието е, че обстоятелството, че има регистрирано съжителство с друг мъж и дете от него-момиченце на две години и половина, не представлява никаква пречка за отглеждане от тях и на другата й дъщеря от първия брак на С. Г. - Г., която към момента е на 10 години респ.да упражнява родителските права над нея лично, че от интерес и на двете деца, които са сестри е да растат заедно.
Прието е, че съгласно закона и константната съдебна практика, преценката досежно упражняването на родителските права,местоживеенето на детето и личните отношения с него на родителя,комуто не е предоставено упражняването на родителските права,следва да се извършва изключително с оглед защита интересите на детето,като тя е комплексна и следва да се вземат предвид всички конкретни,установени по делото обстоятелства,които са от значение за интересите на детето-в тяхната съвкупност. Посочил е, че в разпоредбите на чл.59,ал.4 от СК и пар.1,т.5 от ДР на ЗЗакрила на детето са посочени само най-съществените от релевантните за тази преценка обстоятелства,без да са изброени изчерпателно,като не са и степенувани. Съдът е приел, че желанията и чувствата на детето са само част от тези обстоятелства и се вземат в предвид и преценяват в съвкупност с всички останали релевантни и конкретно установени обстоятелства по делото, че чувствата на детето и желанието му/нежеланието му да живее или да има контакти с единия или с другия родител следва да се вземат в предвид и съдът следва да ги зачете,но не е обвързан изцяло от тези желания,ако има други установени решаващи фактори за преценката, особено както е установено в конкретния случай, че детето понастоящем е в крайно объркана ситуация,няма ясна и категорична нагласа и силно е повлияно от близките си,при които живее понастоящем. Прието е, че следва да се отчита и все още крехката му възраст, при която лесно се променя психоемоционалното му състояние и нагласа, и все още е лишено от пълната възможност да преценява ситуацията и взаимоотношенията на родителите си, че по никакъв начин то не е подпомогнато от баща си и своята баба, а точно обратното. При тези съображения въззивният съд е извел извод, че искът за промяна на посоченото решение на ШРС досежно упражняването на родителските права над детето Г. е неоснователен и недоказан.
Прието е, че местоживеенето на детето следва да бъде определено при неговата майка, на постоянния й и настоящ адрес в Република Гърция. Прието е също, че е неоснователен и недоказан и предявеният насрещен иск за промяна на посоченото бракоразводно решение в частта досежно издръжката,която бащата следва да заплаща на малолетното си дете Г.,чрез неговата майка и законна представителка С. Г..
Прието е, че при установената фактическа обстановка по делото са налице нови обстоятелства, които налагат изменение на решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с детето Г. и такъв нов режим е определен както следва: през първите 3 месеца от влизане в сила на решението по делото, всяка първа, втора и трета събота и неделя от 09,00ч. до 11ч., с преспиване при бащата и негово задължение да го връща при майката след изтичане на определенотовреме; през следващите 3 месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч.в събота до 11 ч.в неделя, с преспиване при бащата и задължение от негова страна след това да връща детето при майката, на личните празници на детето - рожденият й ден – 10.10 (десети октомври), ако е неучебен ден или първата събота и неделя след него детето следва да е при бащата в [населено място] всяка нечетна година,с преспиване и задължение след края на рождения ден да връща детето при майка му ; след шестия месец от влизане в сила на решението: всяка първа и трета събота и неделя от 09,00ч.в събота до 11,00ч.в неделя, с преспиване при бащата и задължение след това да връща детето при майката; на Коледните и Новогодишни празници-всяка нечетна година,с преспиване при бащата,включително и през дните,разделящи Коледните от Новогодишните празници, със задължението да връща детето при майката след края на последния празничен Новогодишен ден; през Великденските празници-всяка нечетна година –с преспиване при бащата,със задължение от негова страна да връща детето при майката след края на последния празничен ден, както и по 5 (пет) дни през пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната ваканция, във време през което майката не е в платен годишен отпуск,с преспиване при бащата,със задължение на последния да връща след това детето при майка му в последния ден на всяка от трите ваканции. Прието е, че всички разходи по пътуването на детето при осъществяване на личните отношения на бащата с него ще се споделят от двамата родители,а именно:при пътуването му от Гърция за България-от майката, а при връщането му от България в Гърция-от бащата.
При тези съображения въззивният съд е формирал извод,че обжалваното първоинстанционно решение в посочените по-горе части е неправилно-необосновано и незаконосъобразно,поради което в същите части го е отменил и вместо това е постановил друго, с което първоначалният иск с правно основание чл.127а СК е уважен в частта относно разрешението детето Г. да пътува с майката извън пределите на страната без съгласие на бащата, определено е местоживеенето на детето при майката, на посочения от нея постоянен и настоящ адрес в Република Гърция. Приел е, че насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в посочените по-горе части, като бъде допуснато изменение на Решение № 246 от 14.ІV.2010г. по гр.д. № 3468/2009г. на ШРС,само в частта досежно определения режим на лични отношения на бащата с детето Г., като бъде определен нов режим на лични отношения на бащата с детето, както съдът го е посочил.
По правните въпроси:
Касационно обжалване съдът е допуснал по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси както следва: 1.задължен ли е въззивния съд служебно по реда на чл.59,ал.6 СК да назначи съдебно-психологична експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанционния съд не е допуснал изслушването й, 2. задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните, 3. следва ли при спор относно упражняване на родителски права въззивния съд да допусне събирането на релевантни за спора доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство? Приложима ли е разпоредбата на чл.266 ГПК в производствата по чл.127,ал.2 СК, представляващи спорна съдебна администрация. 4. Необходимо ли е с оглед защита интересите на детето в производството по иск по чл.59,ал.9 СК съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права.
По първия правен въпрос:
Задължен ли е въззивния съд служебно по реда на чл.59,ал.6 СК да назначи съдебно-психологична експертиза, когато при разглеждане на спор за родителски права е установен синдром на родителско отчуждение към единия от родителите, но първоинстанционния съд не е допуснал изслушването й,
С решение № 222/24.06.2015 г. по гр.дело № 6894/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК при наличие на данни по делото за родителско отчуждение, съдът не може да постанови решение по мерките относно упражняването на родителките права и личните отношения на детето с другия родител, без да изслуша вещо лице – психолог. Посочено е, че изслушването на експертиза в тези случаи е наложително, тъй като действителното състояние на детето не може да бъде установено без помощта на експерт по детска психология, който да извърши личен преглед на детето и разговаря с родителите и другите лица, които полагат грижи за детето.
Прието е, че съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото, особено ако такива мерки са предприети в друго производство или са препоръчани от експерта и съдът ги намира полезни. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени.
По втория правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните:
С решение № 244/23.10.2018 г. по гр.дело № 1434/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно установената съдебна практика, при спор относно упражняване на родителски права, съдът изследва и социалното обкръжение на родителя – хората, сред които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици. Затова съдът е длъжен да извърши преценка на бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя - членовете на семейството, в което живее или ще живее детето в бъдеще с родителя си; неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, а когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. Когато страните не са посочили доказателства, установяващи моралния облик на лицата от най-близкото си обкръжение, то съдът е длъжен да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните - т. 1 от тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Това задължение е важимо особено при данни, че вторият съпруг или фактически съжител е осъждан за извършени престъпления – съдът е длъжен да събере доказателства за характера на престъпленията, времето на извършването им и да извърши преценка доколко и как близкото съжителство с това ново обкръжение би могло да повлияе на възпитанието на детето.
По третия правен въпрос: следва ли при спор относно упражняване на родителски права въззивния съд да допусне събирането на релевантни за спора доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство? Приложима ли е разпоредбата на чл.266 ГПК в производствата по чл.127,ал.2 СК, представляващи спорна съдебна администрация.
С решение № 877/27.11.2009 г. по гр.дело № 3374/2008 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че от правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, както и относно правилата за настъпване на преклузия за посочване на доказателства има изключения, едно от които е служебната проверка на правилността на обжалваното решение, когато е разгледан иск, по който съдът е задължен да извърши служебна проверка за определени обстоятелства. Това са исковете за лишаване от родителски права/чл.75,ал.2 СК/, за поставяне под запрещение/чл.336 ГПК/, както и в случаите, в които съдът следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца/чл.322,ал.2 ГПК/. В последния случай съдът се произнася служебно по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца и ползването на семейното жилище, по които въпроси съдът може да събира служебно доказателства. С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения, вкл. до приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за посочване на нови доказателства и за посочване и представяне на нови доказателства. В противен случай страната би била поставена в невъзможност да обори служебно събрани доказателства за относими към спорното право факти.
Касационно обжалване е допуснато и по правния въпрос: необходимо ли е с оглед защита интересите на детето в производството по иск по чл.59,ал.9 СК съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права.
С решение № 257/01.07.2015 г. по гр.дело № 711/2015 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че интересите на детето, за защитата на които съдът следи служебно, несъмнено налагат възможно най-пълно изясняване на съответните релевантни за това обстоятелства – особено в производствата, свързани с упражняването на родителските права. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото. Това е особено наложително в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите, които са страните в тези производства, респ. – на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи съдът, именно предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник. С оглед на това, ако условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени и неустановени по делото – независимо от причините за това, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, такова решение би било необосновано, а също и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – ако съдът не е възложил или е отказал да възложи изготвянето на социален доклад в тази насока при направено искане за това от някоя от страните, като с такова решение в повечето случаи не биха били защитени и интересите на детето, респ. – решението би било и в нарушение на материалния закон.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема практиката на ВКС в цитираните решения по-горе по посочените правни въпроси:
Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът намира, че касационната жалба в частта, касаеща въззивното решение в частите, в които е допуснато касационно обжалване е основателна.
Установено е, че страните по делото са бивши съпрузи - бракът е сключен през 2008 г. От брака имат родено дете Г. С. Ц. – родена на 10.Х.2008г. По икономически причини през 2009г. заедно с детето заминали за Република Гърция. Там ищцата С. Г. работела. Ответникът С. С. не бил на работа, но се грижел за детето, подпомаган от своята сестра, която също живеела в Гърция. Впоследствие ответникът започнал да упражнява системен физически тормоз над ищцата, което наложило тя да потърси съдействието на полицията и С. бил арестуван.
От приложения по делото надлежен превод на решение по дело № 3033/27.06.2009 г. на околийския съд на Халкида, Р.Гърция се установява, че ответникът по първоначалния иск С. С. е осъден за 1/ домашно насилие телесни повреди; 2/ домашно насилие заплаха и 3/ наругаване, причинено на С. Г. на 26.06.2009 г. Ответникът е осъден по първото обвинение на 2 години затвор, по второто обвинение на 8 месеца затвор и по третото обвинение на 8 месеца затвор. Определено е едно общо наказание на подсъдимия от 2 години и 8 месеца затвор, като наложеното наказание за нарушаване на текстове по Закон 3500/06 (закон за справяне с домашното насилие), чиято процедура препраща към наказателно процесуалният кодекс. С това решение ответникът е осъден да заплати обезщетение за морални вреди на пострадалата в размер на 1000 евро. С решението е постановено, наказанието да не се прекъсва и да не се превръща в глоба.
С влязло в сила на 10.05.2010 г. решение № 246/14.04.2010 г. по гр.дело № 3468/2009г. на Шуменския районен съд, бракът между страните бил прекратен, по вина на мъжа. Съдът е приел, че съпруга-ответник има безконтролно и агресивно отношение по отношение на ищцата, нанасял и побои нееднократно, а освен това не е ангажиран с издръжката на семейството. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на детето Г. С. Ц. са предоставени на майката. Ответникът бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето, която реално не заплащал. По време на бракоразводния процес ответникът изтърпявал наказанието си в Гърция, след което се прибрал в България. След развода майката и детето продължили да живеят в Гърция. Там ищцата работела, а за отглеждането на детето, през времето, когато била на работа й помагали сестра й и зет й.
През 2012г., бил открит нелек здравословен проблем при детето-киста на гласните струни, което изисквало много парични средства за медицински прегледи и изследвания. Ищцата решила те да бъдат направени в България и се завърнала в страната заедно с детето.
На 28.05.2012 г. е направено образно изследване на детето, компютърна томография на шийна област в МБАЛ „Св.М.“ [населено място] с констатации от същото. След приключване на изследванията, резултатите от които били с благоприятен изход за детето, ищцата предприела действия за прибирането си в Гърция заедно с дъщеря си, тъй като само там имала сигурна и доходна работа. Многократно молела ответника да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, но последният отказвал. По това време ищцата била в добри отношения с майката на ответника и при съществуващите обстоятелства взела трудното решение да остави временно дъщеря си при нея.
Безспорно установено е по делото, че след 2012 година майката постоянно търсела контакти с детето по телефона, когато е в Гърция и лично-когато идвала в България, само за да го види и да прекарат известно време заедно. Това твърди и самото дете в изявленията си пред социалните работници при ДСП-Нови пазар,изготвили и представили пред НПРС Социален доклад. През времето, когато детето е живяло при баба си по бащина линия в [населено място], майката изпращала пари и дрехи за отглеждането му и постоянно се интересувала от него. Ищцата се прибирала в България, за да се среща с детето, като многократно ги умолявала да го пуснат да се върне при нея в Гърция но получавала отказ. След 2012 година майката си идвала отново през ваканциите с намерение да вземе дъщеря си обратно в Гърция. При тези посещения оставала при свои близки и роднини в [населено място], а веднъж ходила с детето на почивка на море. В продължение на първите 4 години тя си идвала всяко лято или през есента с очакване, че ще получи разрешение от бащата детето да пътува в чужбина /Гърция/ с майка си, но последният отказвал да даде такова.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че майката на детето е с постоянен и настоящ адрес в Р Гърция, обл.А., [община], район А., п.к. *****, [улица]. Ползва къща на един етаж със застроена площ от 68.30 кв., предоставена й на основание сключен договор за наем от 08.05.2017 г. Недвижимия имот се намира в [населено място], район А., [улица] на настоящия адрес на С. Г.. Недвижимия имот е собственост на Е. Ц. и на Й. Ц.. Ищцата живее в описаното жилище заедно със съжителя З. М. С. алжирски гражданин, съгласно надлежно регистриран договор за съжителство № 1443/04.01.2008 г. Двамата имат родено на 17.12.2017 г. от съжителството дете Р. С..
Видно от писмените доказателства, майката на детето Г. има постоянни доходи от работата си в два нейни регистрирани търговски обекта-магазини за дрехи. Според представения като доказателство данъчен документ от данъчната служба на А., за периода от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г. - тя е декларирала приходи от дейността си в размер на 5 024 евро.
Установява се по делото, че понастоящем детето на страните живее в [населено място], [улица] заедно с баща си и баба си по бащина линия. Жилището представлява двуетажна жилищна сграда, която е съсобствена между ищеца по насрещния иск, майка му, брат му и сестра му, като на единия от етажите живее С. С. с дъщеря си Г. и с майка си.
От приложеното по делото удостоверение изх. № 506/27.08.2018 г., издадено от Средно училище „Хан Исперих” [населено място] се установява, че детето Г. Ц. учи в четвърти клас на учебната 2018/2019 г.
Бащата на детето работи при ЕТ „В. В.“, на длъжност „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“ от 08.03.2017 г. и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 550лв.
Установява се по делото, че с оглед характера на работата, ответникът отсъства трайно от дома си за периоди от по 3-4 месеца, когато е в чужбина, като се завръща в Н. П. за по един месец. През време на отсъствията му за детето се грижи неговата баба по бащина линия-св.Г.. Според представения по делото Социален доклад,изготвен от ДСП-Нови пазар, тя работи като професионален приемен родител по проект”Приеми ме”към [община] и до зимата на 2018 година отглеждала в дома си дете на 5 години, което към момента на въззивното производство е напуснало приемната грижа поради осиновяване. Когато е у дома си, ответникът полагал необходимите грижи за детето. Осигурявал му и съответните средства,необходими за отглеждането и възпитанието му.
В приложения Социален доклад, липсват констатации и анализи за връзките и отношенията между детето и неговата майка.
В представената по делото Индивидуална оценка на детето, изготвена от Детски център за застъпничество и подкрепа”Зона закрила” Шумен е посочено, че „при разговор относно родителите, то се затваря и споделя, че не помни за живота си с майката. Заявило,че желае да продължи да живее с баща си,където има приятели. Детето се страхува от това,че ако отиде при майка си,тя няма да му разрешава да се вижда с баща си. В Индивидуалната оценка е посочено, че са използвани „техники и тестови материали, от които е видна емоционалната близост на детето към неговия баща, когото определя и като значим възрастен. Посочено е още, че детето е наясно с чувствата си към баща си, но й е трудно да определи тези чувства към майка си. Казва, че е обидена на майка си,че я оставила, а тя заминала за Гърция, че желанието й било и майка й да остане да живее в България. Тези констатации са направени след проведени разговори с детето и неговата баба. Разговори с родителите не са провеждани. Индивидуалната оценка е изготвена от социален работник при Детски център за застъпничество и подкрепа”Зона Закрила” Шумен и е съгласувана с психолог З. Й. Директор на „Зона закрила”. Според заключителното становище в оценката психическото и физическо развитие на детето отговаря на възрастта му. Посочено е, че детето проективно отразява своето семейство, като позиционира себе си в най-голяма близост до баща си и бабата по бащина линия, но добавя и хора от разширения семеен кръг по линия на баща си, с които често си взаимодейства и чувства близки. Липсата на фигурата на майката в повече от една проективна техника според становището сочи изображение на реалната ситуация и негативните преживявания на детето, които се установяват по време на срещите. Игнорирането на майката се свързва не с формирано негативно отношение към нея, а по-скоро със страхове относно промяна на ситуацията към момента на детето. В становището е отразено, че не са установени налични белези на синдром на родителско отчуждение, а по-скоро обърканост и висока тревожност, страх от факта, че обстоятелствата не са подвластни на волята и контрола на детето.
Като взема предвид така установените факти съдът намира, че въззивното решение в обжалваната част е необосновано и е постнановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
С решението съдът е отхвърлил насрещния иск от С. С. по чл. 59,ал.9 СК и е определил местоживеене на детето Г. Ц. при майката С. Г., на която с влязло в сила решение е предоставено упражняването на родителските права на постоянния и настоящ адрес понастоящем в РГърция, [населено място], обл.А., район А., [улица]. Освен това с въззивното решение в обжалваната част е определен режим на лични отношения на детето с бащата С. С. с оглед така определеното местоживеене на детето и установените обстоятелства по делото.
Основателни са оплакванията в касационната жалба на ищеца по насрещния иск, че решението на въззивния съд в указаната по-горе част е необосновано, тъй като по делото не са установени факти относно битовите и материални условия за живот в дома на майката С. Г.. Установено е по делото, че майката на детето С. Г. е с постоянен и настоящ адрес в Р Гърция, обл.А., [община], район А., п.к. *****, [улица]. Майката ползва недвижим имот на основание сключен договор за наем, който имот представлява къща на един етаж в [населено място], на [улица]. Не са представени доказателства, от които да се установи какви конкретно са битовите условия на живот в жилището, обитавано от майката. Липсват доказателства за осигуряване от майката на здравните и образователни нужди на детето с оглед определеното от съда местоживеене на територията на РГърция. При първоинстанционното разглеждане на делото съдът не е проявил дължимата активност и не е бил поискан социален доклад, с който да се установят жилищните и битови условия в жилището, което обитава ищцата в Р.Гърция. Искане за изготвяне на такъв доклад е направено от С. С., чрез адвокат-пълномощника с отговора по предявения първоначален иск от С. Г. с правно основание чл.127а СК /л.33 от първоинстанционното дело/ и същото е оставено без уважение. Това процесуално нарушение на районния съд не е било поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. Условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в настоящото производство и съдът е следвало да положи усилия те да бъдат установени по делото с оглед задължението служебно да следи за закрилата на интересите на детето. Изготвянето на социален доклад за условията за живеене при майката С. Г. е пречка за постановяване на решение по същество на спора по предявения насрещен иск по чл.59, ал.9 СК, тъй като по делото не са събрани доказателства, от които да се установят тези обстоятелства. Съдът е следвало да назначи изготвяне на социален доклад от социалните служби по постоянния и настоящ адрес на майката С. Г. за установяване на обстоятелствата от значение за преценката за интереса на детето – битовите и социални условия, в които детето ще бъде отглеждано в [населено място], РГърция. Съдът е следвало да укаже на майката да установи по какъв начин ще се осигурят здравните и евентуално образователните нужди на детето.
По делото е установено от приложения регистриран договор за съжителство № 1443/04.01.2008 г., че майката С. Г. фактически съжителства с лицето З. М. С. – алжирски гражданин. От съжителството има родено дете Р. С., родено на 17.12.2017 г. По делото не събрани доказателства, от които да се установи моралния облик З. С., с когото майката фактически съжителства и който се явява лице от най-близкото обкръжение на детето. Ответницата по насрещния иск С. Г. не е посочила и представила доказателства за установяване на това обстоятелство. С оглед на това процесуално поведение на ищцата по първоначалния иск първоинстанционният съд е бил длъжен да допусне служебно събиране на доказателства за в тази насока, а при неизпълнение на това задължение въззивният съд е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение и да го поправи, което в случая не е сторено.
Основателни са доводите в касационната жалба, че въззивният съд е приел наличие на данни за родителско отчуждение на детето към майката и не е изслушал становище на вещо лице – психолог – нарушение на разпоредбите на чл.59,ал.6,изр.2.
Въззивният съд е приел, че са налице данни за родителско отчуждение на детето към майката. За да направи извода се е позовал на приложена по делото Оценка на детето, изготвена от социален работник и утвърдена от психолог при Детски център за застъпничество и подкрепа”Зона Закрила” Шумен. С определение, постановено в съдебно заседание на 26.11.2018 г. първоинстанционния съд е оставил без уважение искането на С. С., отправено чрез адв.пълномощника за назначаване на съдебно психологична експертиза и за изслушване на вещо лице за наличие на родителско отчуждение на детето към майката. Допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд не е поправено от въззивния съд. Трайна е практиката на ВКС, обективирана в многобройни решения на състави по чл.290 ГПК, че при наличие на данни за родителско отчуждение на детето съдът е длъжен да назначи експертиза с вещо лице – психолог, съгласно чл.59,ал.6,изр.2 СК, без да има право да преценява необходимостта от извършване на това процесуално действие. В случая съдът е приел наличие на родителско отчуждение на детето към майката и не е назначил съдебно-психологична експертиза, съответно не е изслушал вещо лице-психолог със задача да извърши личен преглед на детето, да разговаря с родителите и други лица, които полагат грижи за детето, както и да препоръча мерки за преодоляване на родителското отчуждение, ако установи наличието на такъв психологичен проблем, съответно и отношението на двамата родители към проблема, участието им в неговото преодоляване и готовността им да полагат усилия до пълното му разрешаване. Изводите на съда относно наличие на отчуждение на детето от майката С. Г. са необосновани и са изведени при съществени нарушения на процесуалните правила
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение в указаната по-горе част следва да се отмени. Тъй като се налага извършване на нови процесуални действия делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото въззивния съд съгласно чл.59,ал.6,изр.2 СК следва да допусне и изслуша съдебно психологична експертиза, която да възложи на експерт по детска психология, който след провеждане на необходимите изслушвания и изследвания на детето и двамата родители, както и изслушване и на другите лица, за които са налице данни по делото, че полагат грижи за детето, както и на ангажираните по случая социални служители да даде заключение относно наличието и степента на родителско отчуждение у детето, причините за него, необходимите според вещото лице мерки за преодоляването, готовността на всеки един от двамата родители да приложат тези мерки. Въззивният съд следва да даде възможност и на страните да формулират задачи към вещото лице, а ако прецени това за необходимо и сам да формулира такива задачи.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да възложи и изготвяне на социален доклад от съответните социални служби по постоянния и настоящ адрес на майката С. Г., както и да укаже на последната да представи доказателства за моралния облик на лицето, с което фактически съжителства. На майката следва да се укаже да установи по какъв начин ще се осигурят здравните и евентуално образователни нужди на детето.
Съдът следва да изслуша и детето Г. Ц., която е навършила 10 години – родена е на 10.10.2008 г. в изпълнение разпоредбите на чл.15,ал.1 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл.15,ал.1 от ЗЗакр Д във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Районния съд формално е приел, че не следва да се изслушва детето, като не са формирани мотиви, че изслушването застрашава неговия интерес. По делото не са налице твърдения в тази насока от родителите, нито са представени доказателства за това. Въззивният съд съответно не е поправил това процесуално нарушение на първоинстанционния съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 134/10.06.2019 г. по в.гр.дело № 102/2019 г. на Шуменския окръжен съд в частта , с която е отменено решение № 401/20.12.2018 г. по гр.дело № 857/2018 г. на Районен съд гр.Нови пазар в частта , с която са изменени на основание чл.59,ал.9 СК постановените по решение № 246/14.04.2010 г. по гр.дело № 3468/2009 г. на Шуменския районен съд по отношение на детето Г. С. Ц. родителски права, режим на лични отношения, местоживеене на детето и издръжка и вместо това е определено местоживеене на детето С. С. Ц. при майка му С. Т. Г. на постоянния й и настоящ адрес понастоящем – Република Гърция, [населено място], обл.А., район А., [улица], а ако този адрес бъде променен, респ. на друг неин постоянен или настоящ адрес в Република Гърция, определен е режим на лични отношения на бащата С. Ц. С. с детето Г. С. Ц. и е отхвърлен насрещния иск, предявен от С. Ц. С. срещу С. Т. Г. с правно основание чл.59, ал.9 СК в останалата му част, като неоснователен и недоказан и е осъден С. Ц. С. да заплати на С. Т. Г. направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 148 лв..
Връща делото за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Шуменския окръжен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: