Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е



№ 122

София 28.10.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на прокурор Дечева и секретар Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 611 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 485 от 28.05.2020г. по касационната жалба на прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 2240 от 14.10.2019г. по в.гр.д. № 1681/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 4.02.2019г. по гр.д.№ 117/2018г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ж. Б. К., на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 6 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на производството и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлен този иск. Обжалването на въззивния акт е допуснато, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса : Искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, представлява ли самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и допустимо ли е да се предяви едновременно двата иска и съответно да се присъдят отделни обезщетения по тях?,по който се твърди противоречие с решения по гр.д.№ 5721/2015г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4662/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 4658/2017г. на ІV г.о.

В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Изразеното от процесуалният представител на касатора становище е за основателност на подадената жалба. Желае същата да бъде уважена, като въззивният акт в обжалваната част бъде отменен и вместо това постановен друг, с който искът по чл.2б ЗОДОВ да бъде уважен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационно производство, съобразно представен списък, в размер на 300лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 16.12.2019г., в който сумата е отразена като заплатена в брой.

Становището на представителя на Прокуратурата на Република България е за неоснователност на жалбата. Позовава се на съдебна практика по конкретно посочени дела /гр.д.№ 2682/2018г.на ІV г.о., гр.д.№ 2026/2018г.на ІІІ г.о. и гр.д.№ 3243/2019г.на ІV г.о./ в подкрепа на тезата си, че когато заедно са предявени исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и по чл.2б ЗОДОВ, първият „поглъща“втория. Касае се до едни и същи вреди /идентични по вид и характер болки и страдания/, които следва да бъде обезщетени еднократно, защото в противен случай би било налице неоснователно обогатяване.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Причината за приемане на нормата на чл.2б ЗОДОВ / ДВ бр.98/2012г./ е видна от мотивите към законопроекта:“установеният от ЕСПЧ системен проблем във връзка с прекомерната продължителност на производствата по наказателни и граждански дела в Република България“. Заради прекомерният брой осъдителни решения на ЕСПЧ законодателят предприе спешни мерки, с цел „да се въведат предложените от Европейския съд средства за защита” като се предостави на всички лица, които биха могли да претърпят вреди поради забавяния в производството възможност за адекватна компенсация за всяко вече извършено нарушение. Затова в нормата на чл.2б ЗОДОВ препратката е към чл.6, §1 ЕКЗПЧ /чл.2б гласи:“ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията /, съответно съдебната практика прие /вж.решение по гр.д.№ 1285/2016г.на ІІІ г.о./, че приложимите стандарти при разглеждане на иска по чл.2б ЗОДОВ са тези на ЕСПЧ. Въпросът за правото на разглеждане на делото в разумен срок - като самостоятелно право на едно лице да получи произнасяне по негови права и задължения, гарантирано от чл.13 от Конвенцията, за първи път е разгледан от ЕСПЧ в решението му от 26.10.2000г. по делото „Кудла срещу Полша”, ж.№30210/96г. /До постановяването му, ЕСПЧ приема, че когато е установено нарушение на чл.6 ЕКЗПЧ /каквото е и правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок/, не е необходимо оплакването по чл.13 от ЕКЗПЧ /гарантиращо право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти/ , да се разглежда отделно, тъй като изискванията му не са тай строги или се поглъщат от изискванията на чл.6. Именно, в изпълнение на изискванията, разяснени по делото Кудла, от 1.10.2012г. в България беше въведено и действа ново административно компенсаторно средство за защита срещу оплаквания на физически и юридически лица за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което ЕСПЧ в свои решения от 18.06.2013г. „В. и А. срещу България”, „Б. и др.срещу България” прие, че взети заедно /административното средство и искът по чл.2б ЗОДОВ/ могат да се разглеждат като ефективно вътрешно правно средство за защита от прекомерната продължителност на водени в страната административни, граждански и наказателни производства. Имайки пред вид описаното,за настоящият съдебен състав няма съмнение, че искът по чл.2б ЗОДОВ, предвиждащ право на обезщетение за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, е самостоятелен иск, различен от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ /противната теза обезсмисля приемането на нарочната разпоредба/. В този смисъл не може да бъде споделена цитираната от ответната страна практика, която обосновава тезата за „поглъщане“ на иска по чл.2б ЗОДОВ с това, че прокуратурата е процесуален субституент на държавата, с обективният характер на отговорността и ирелеванвтността кой от правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си, са допринесли за увреждането. Тези доводи не могат да бъдат споделени, защото те не отчитат обстоятелството, че искът по чл.2б от ЗОДОВ има различно съдържание от този по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В производството по чл.2б ЗОДОВ се разглеждат и преценяват следните три предпоставки, които не се включват в състава на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ: 1. Фактическа и/или правна сложност на делото, като преценката е конкретна с оглед например сложност на фактите, количеството на ангажираните доказателства, броя на страните, необходимостта да се изготвят експертизи/тяхната сложност/, нуждата да с получават доказателства от чужбина, сложността на правните въпроси по делото, наличие на противоречива или неустановена съдебна практика, необходимостта да се уведомяват институции и частни лица в чужбина, 2. Поведението на жалбоподателя, като преценката се прави в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и при отчитане на обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя в гражданските дела е „да полага дължимата грижа при извършване на процесуалните действия, отнасящи се до него, да се въздържа от използване на тактики за забавяне на делата и да се възползва от предвидените във вътрешното право средства за скъсяване на производството”/вж. Н v France/ и 3. Поведението на властите, като се изхожда се от разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите. Примерни обстоятелства, които могат да се вземат пред вид, за да се прецени дали забавянето се дължи на поведението на властите могат да бъдат: забавяне на досъдебното производство , призоваване на участници в производството , насрочване и организация на съдебното заседание , ненавременно постановяване на актове , организация на деловодствата , своевременно предоставяне на заключения от вещите лица , дълги интервали между заседанията , забавяния във връзка с неясноти относно подсъдността , връщания на делото , бездействия , липса на процесуална дисциплина на страните , издирване/призоваване на свидетели или страни , налагане на глоби , принудително довеждане , претовареност на съдилища , недобра организация , промени в състава на решаващия съд , затруднения при намиране на подходящи експерти , недобра координация между органите на прокуратура и следствие , задържане на делото в прокуратурата за неоправдано дълъг период от време , ненавременно назначаване на служебен защитник, твърде формалистичен подход на съда и спазване на буквата на закона. Като допълнителен елемент при преценката на дължимото обезщетение по чл.2б ЗОДОВ следва да е и обсъждане на въпроса за значението на делото за жалбоподателя. При преценката дали срокът на производството е бил разумен, съдът следва да вземе пред вид дали жалбоподателя е „бил в риск”, т.е. дали положението му е изисквало властите да проявят по-голяма експедитивност /например при дела, касаещи трудова заетост на жалбоподателя, свързани с гражданско състояние, родителски права върху деца, настойничество или попечитество, за образование, здравеопазване, репутация, собственост върху земя,търговски интереси, обезщетение за пътнотранспортни произшествия. Освен това трябва да се им пред вид, че наказателните дела по-принцип изискват по-голяма експедитивност от ненаказателните, а когато обвиняемият е задържан, се прилага по-строг стандарт. Посочените въпроси не са предмет на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, където евентуално по-голямата продължителност на процеса може да доведе до по-голяма размер на обезщетение, но не се дължи в пълен обем извършването на гореописаната преценка. Механизмът, по който се осъществява проверката за предпоставките по чл.2б ЗОДОВ е посочен в гр.д.№ 5813/2014г. на ІІІ г.о. - първо се установява продължителността на релевантния период /началният момент е отправянето на наказателното обвинение и крайния – постановяването на окончателен акт на съда, с който се слага край на несигурното положение на лицето/ и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. Допустимо е съвместяването на иска по чл.2б ЗОДОВ с другите искове по чл.2 ЗОДОВ, като във всички случаи трябва отделно да се разгледат предпоставките за всеки иск и да се присъди отделно обезщетение /вж.реш.№ 62 от 9.03.2016 г. по гр. д. № 3714/2015 г.на III г. о., по гр.д.№ 1285/2016г.на ІІІ г.о./ При доказването на неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди .


При тези отговори на поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт в обжалваната част за неправилен, поради което следва да бъде отменен. При разглеждане на спора по същество, се прецени следното:

Наказателното производство срещу Ж. Б. К. е започнало на 2.08.2005г., когато е издадено постановление за принудително му довеждане На 5.08.2005г. е издадено постановление за привличане на обвиняем за две деяния – по чл.242, ал.1 б.“б“, „д“ и „е“НК и по чл.257, ал.1, вр.256, пр.2. Привлечен е като обвиняем заедно с още три лица, като – поради съществуваща връзка между деянията и извършителите производството е обединено със сл.д.№ 549/09г.на ОСС Благоевград, по което обвиняеми са били други две лица. Бил е задържан за 24 часа и му е наложена забрана за напускане на страната. Наложена му е мярка за неотклонение „подписка“. Наложен е запор върху негов товарен автомобил.

На 1.02.2007г.е издадено постановление за привличане на обвиняем. Обвинителният акт е внесен в съда през 03.2007г. С разпореждане от 20.04.2007г.е внесено за разглеждане в открито заседание. Проведени са осем открити съдебни заседания /на 22.05.07г., 6.06.07г., 28.06.07г., 16.10.07г., 29.11.2007г., 5.02.2008г., 29.05.2008г., 3.07.2008г./, на част от които не е даден ход на делото поради заболявания на други подсъдими или неявяване на свидетели. В последното съдебно заседание, след даване на ход по същество, съдът е прекратил производството по н.о.х.д.№ 210/2007г. и е върнал делото на ОП Благоевград поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Новият обвинителен акт е внесен в съда на 14.04.2009г.,отново насочен срещу ищеца и още трима обвиняеми. С разпореждане от 12.05.2009г.е внесено за разглеждане в открито заседание. Проведени са двадесет и седем открити съдебни заседания /на 28.05.09г., 19.06.09г., 8.10.09г., 19.11.09г., 16.12.2009г., 11.02.2010г., 16.03.2010г., 27.04.2010г., 3.06.2010г., 8.07.2010г., 18.11.2010г., 28.04.2011г., 20.10.2011г., 10.11.2011г., 26.01.2012г., 29.03.2012г., 19.07.2012г., 24.01.2013г., 25.04.2013г., 6.06.2013г., 11.07.2013г., 23.07.2013г., 12.08.2013г., 10.09.2013г., 14.10.2013г., 13.02.2014г. и 20.03.2014г./, на малка част от тях не е даден ход на делото поради неявявания на други подсъдими/ищецът е присъствал на всяко заседание/,а по време на останалите са назначавани експертизи, изслушвани са вещи лица, разпитвани са свидетели, изисквани са справки от различни органи, събирани са писмени доказателства, изготвяни са две молби за правна помощ чрез Министерство на правосъдието, във връзка с което е водена много обемна кореспонденция с РГърция и са изпращани документи за разпит на свидетел. На 20.03.2014г. е постановена оправдателната присъда. Въззивното производство е продължило от 21.03.2014г., когато е подаден протеста на ОП Благоевград до 17.11.2014г., когато е потвърдена присъдата.

Общата продължителност на воденото срещу настоящият касатор наказателно производство е 9 години и 4 месеца /от 2.08.2005г. до 17.11.2014г./ Настоящата инстанция споделя извода, изразен в изпратено от Министерството на правосъдието писмо с изх.№ 94-Ж-23 от 8.09.2015г., след подадено заявление по реда на глава ІІІ ЗСВ и неприето предложение за споразумение, че правото му по чл.6 §1 ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок е нарушено. Обвиненията са за престъпления против паричната и данъчната система, като може да се приеме, че делото е било с фактическа и правна сложност /тъй като са ангажирани множество доказателства, повдигнати са обвинения срещу няколко лица, като са съединявани производства, което рефлектира върху броя на страните, изготвяни са експертизи, преценено е, че е необходимо получаването на доказателства от чужбина, обсъждани са различни правни въпроси/. Следва обаче да се отчете поведението на ищеца, който последователно и трайно е участвал в производството без да затруднява предприемането на процесуални действия, отнасящи се до него, като не е ставал причина за отлагане на производството по делото. С оглед добросъвестността на ищеца и съществуващата презумция, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга правата на гражданите, воденето на наказателно производство в продължение на девет години срещу едно лице е прекомерно. Всеки държавен орган има задължение за извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на трудности от различен характер не може да оправдае проблем по отношение на прекомерната продължителност на производствата /вж. Salesi §20-25/. Имайки пред вид гореописаните конкретни обстоятелства – сложност на воденото производство, поведение на ищеца и наличие на осъществени процесуални действия извън разумния срок, настоящият съдебен състав намира, че за следва да определи обезщетение в размер на 6 000лв., ведно със законната лихва, за допуснато нарушение на правото на гледане на делото в разумен срок, като в останалата част иска е неоснователен.

С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска в размер на 180лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2240 от 14.10.2019г. по в.гр.д. № 1681/2018г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 4.02.2019г. по гр.д.№ 117/2018г. на Окръжен съд Благоевград в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ж. Б. К., на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 6 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на производството и е отхвърлен иска ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ж. Б. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата от 6 000лв./шест хиляди лева/, обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д.№ 549/2005г.на СОС Благоевград, н.о.х.д.№ 201/2007г. на ОС Благоевград и н.о.х.д.№ 138/2009г.на ОС Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2014г., както и сумата 180лв./сто и осемдесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част до 10 000лв. като неоснователно. Решението в останалата част, с която са присъдени 25 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :