Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109


София, 27.06.2017 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: БОЯН ЦОНЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3302 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 936 от 20.12.2016 година е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК касационно обжалване на решение № 150 от 25.04.2016 година по гр.д. № 225/2016 година на Хасковски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Н. С. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 152 от 15.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2460 лева.
Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 71 КТ и чл. 333 КТ - ползва ли се от предварителна закрила по чл. 333, ал.1, т. 4 и чл. 333, ал. 5 КТ работничка, която е започнала ползване на законоустановен отпуск и е бременна, когато трудовият договор е прекратен от работодателя на основание чл. 71 КТ по време на уговорения изпитателен срок.
В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието, че когато работничката е бременна и е започнала ползването на законоустановен отпуск, то тя се ползва от предвидената закрила в чл. 333, ал. 1, т. 4 и ал. 6 КТ и в случаите, когато трудовият договор е сключен при условията на чл. 70 КТ и прекратен в срока за изпитване.
В противоречие с това становище, в решение по гр.д. № 4966/2013 г. на Русенски районен съд; решение по гр.д. № 1097/2007 г. на Софийски окръжен съд и решение по гр.д. № 3053/2001 г. на ІІІ г.о. ВКС е прието, че предварителната закрила по чл. 333 КТ е неприложима при прекратяване на трудов договор, сключен при условията на чл. 70 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилна практиката, обективирана в решение от 28.01.2014 г. по гр.д. № 4966/2013 г. на Русенски районен съд; решение от 11.01.2008 г. по гр.д. № 1097/2007 г. на Софийски окръжен съд и решение № 1549 от 17.10.2002 г. по гр.д. № 3053/2001 г. на ІІІ г.о. ВКС решение на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд.
В съответствие с Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството от 2000 г., ратифицирана със закон, приет от 39-то Народно събрание на 19.ІХ.2001 г. Д.в. бр. 85 от 2001 г. в сила от 6.ХІІ.2002 г. и с Европейската социална харта, ратифицирана със закон, приет от 38-мо Народно събрание на 29.ІІІ.2000 г., обн. Дв. бр. 30 от 11.ІV.2000 г., в Кодекса на труда е предвидена закрила на труда на работничките, които са бременни, в напреднал стадии на лечение ин-витро или ползват законоустановения отпуск по чл. 163 КТ за бременност и раждане. Така по отношение на бременни работнички и такива в напреднал стадии на лечение ин-витро е въведена забрана за полагане на нощен труд - чл. 140, ал.4, т.2 КТ; забрана за полагане на извънреден труд - чл. 147, ал.1, т.2 КТ; възможност за освобождаване от работа за медицински прегледи, за което време им се изплаща трудово възнаграждение - чл. 157, ал.2 КТ; забрана за работодателя да им възлага да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им - чл. 307, ал. 1 КТ, а когато такава работничка изпълнява неподходяща за състоянието и работа, по предписание на здравните органи работодателят следва да предприеме необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето и – чл. 309, ал.1 КТ; забрана за командироването им, както и на майките с деца до три годишна възраст без тяхно писмено съгласие – чл. 310 КТ. Въведена е и закрила при уволнение – съгласно чл. 330, ал. 5 КТ, бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал.1 и ал. 2, т. 6, в който случай уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда, а съгласно чл. 330, ал. 6 КТ, работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163, може да бъде уволнен само на основание чл. 328, ал.1, т.1 КТ. От текста на закона следва, че предвидената в чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ закрила при уволнение важи в случаите при безсрочно трудово правоотношение, когато уволнението се извършва по инициатива на работодателя, без тази закрила да е абсолютна. Закрилата не важи в случаите, когато обективни причини препятстват продължаване на трудовото правоотношение – при закриване на предприятието (чл. 328, ал.1, т.1 КТ); при преместване на предприятието в друго населено място, когато бременната или намираща се в напреднал стадии на лечение ин-витро работничка откаже да го последва – чл. 328, ал.1, т.7 КТ; когато на заеманата от нея длъжност следва да бъде възстановен незаконно уволнен работник или служител – чл. 328, ал.1, т.8 КТ; поради обективна невъзможност за изпълнение на работата – чл. 328, ал.1, т.12 КТ; когато бъде задържана за изпълнение на присъда – чл. 330, ал.1 КТ, както и при дисциплинарно уволнение по чл. 330, ал.2, т.6 КТ.
Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи в случаите на прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок – чл. 325, ал.1, т. 3 КТ; със завършване на определената работа – чл. 325, ал.1, т.4 КТ или при прекратяване поради завръщане на замествания на работа – чл. 325, ал.1, т.5 КТ. Закрилата не важи и когато трудовото правоотношение е възникнало от избор, когато договора се прекратява с изтичане на срока за избора. В изброените хипотези, характерът на трудовоправната връзка, възникнала като срочна изключва закрилата при уволнение – страните по трудовия договор са обвързани за определено време, което не може да бъде продължено, независимо от физиологичното състояние на работничката, налагащо повишени грижи.
Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не важи и при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Характерът на договора изключва приложението на предварителната закрила – работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник, след като е преценил, че не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се споразумели. В срока за изпитване трудовото правоотношение не преминава в безсрочно, поради което работничката не може да ползва предвидената в чл. 333, ал.5 и ал. 6 КТ закрила при уволнение.
По отношение на прекратяването на трудовия договор, сключен при условията на чл. 70, ал.1 КТ не важи и закрилата по чл. 333, ал.1 КТ, която е приложима само по отношение на изчерпателно изброените уволнения на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
В обжалваното въззивно решение на Хасковски окръжен съд е прието за установено, че ищцата е работела при ответното дружество на длъжност „пакетировач” по трудов договор от 09.06.2015 г., сключен при условията на чл. 67, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 70, ал.1 КТ с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок. В периода от 06.07.2015 г. до 07.08.2015 г. ищцата е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност поради здравословни проблеми при протичане на бременност. Със заповед № 152 от 15.07.2015 г., работодателят е прекратил трудовия и договор на основание чл. 71, ал.1 КТ. При така установените факти е прието, че трудовият договор е прекратен при наличие на основанието по чл. 71, ал. 1 КТ в рамките на шестмесечния уговорен в полза на работодателя изпитателен срок, но в нарушение на правилата за предварителна закрила - уволнението е извършено по време, когато ищцата е започнала ползването на законоустановен отпуск поради бременност. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, а с оглед обусловения им характер и доказателствата за оставане на ищцата без работа в шестмесечен период след уволнението е уважил като основателни и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 333 КТ по отношение на работничка, която не се е ползвала със закрила в срока за изпитване по трудов договор, сключен при условията на чл. 70 КТ.
Ответницата по касационната жалба я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът, че ищцата се е ползвала с предварителна закрила като бременна и като ползваща отпуск поради временна нетрудоспособност е неправилен. Както вече бе посочено, закрилата по чл. 333, ал.1 КТ е само по отношение на изчерпателно изброените уволнения по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а тази по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ е неприложима по отношение на договорите, сключени при условията на чл. 70 КТ и прекратени на основание чл. 71 КТ преди изтичане на срока за изпитване. Трудовият договор с ищцата е сключен на 09.06.2015 г., при условията на чл. 67, ал.1, т.1 КТ вр. с чл. 70, ал.1 КТ с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок и прекратен на 15.07.2015 година в рамките на изпитателния срок на основание чл. 71 КТ – уволнението е извършено при спазване на законоустановените изисквания.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед със заповед № 152 от 15.07.2015 г. следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловения им характер като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 1098,20 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 150 от 25.04.2016 година по гр.д. № 225/2016 година на Хасковски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. М. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 152 от 15.07.2015 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „пакетировач” и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2460 лева.
ОСЪЖДА Н. С. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1098, 20 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: