1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 323
гр. София, 26 септември 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 952 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Апелативната специализирана прокуратура против въззивно решение № 18/11.04.2014 г., постановено по ВНОХД № 363/2013 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд.
В протеста и допълнението към него се поддържа наличието на касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като са изложени твърде пестеливи доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоначално е направено възражение единствено за нарушение на материалния закон. В допълнението е посочено, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в частично кредитиране на част от показанията на свидетелите и необсъждането им в съвкупност с приложените по делото ВДС. Твърди се, че подсъдимите са участвали в организирана престъпна група под ръководството на свидетеля М., като са осъществявали визуално наблюдение в района на парк „Р.”, където е извършвана кражба на гориво от нефтопровода от членове на групата, като е поддържана активна телефонна комуникация между тях. Според представителя на държавното обвинение, макар в случая да са налице единствено косвени доказателства за участие в организираната престъпна група на тримата подсъдими, то те са в достатъчен обем и в своята съвкупност доказват престъпленията извършени от тях. Прокурорът моли да бъде отменено решението на апелативния специализиран наказателен съд и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа така депозирания протест и моли същият като основателен да бъде уважен.
Подсъдимият Д. С. лично и чрез представените писмени бележки от защитника му адв.Т. счита, че във въззивното решение не са допуснати твърдените от прокурора нарушения и моли съдебния акт на специализирания апелативен наказателен съд като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.
Подсъдимият Г. Б. и защитникът му адв.В. молят протеста да бъде оставен без уважение. Изразено е становище, че в протестираното решение въззивният съд подробно е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели, включително показанията на осъдените ръководители и участници в престъпната група, като от анализа на заявеното от тях не би могло да се направи извод за съпричастност на подсъдимите към вмененото им във вина престъпление. Според защитника приложените по делото ВДС също не са в състояние подпомогнат обвинителната теза.
Подсъдимият В. С. лично и чрез защитниците си адв.К. и адв. Х. считат, че протестът има изключително декларативен характер, поради което следва да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С Присъда № 23/17.09.2013 г., постановена от Специализирания наказателен съд, VІІ състав по НОХД № 113/2012 г. подсъдимите В. Х. С., Д. Г. С. и Г. П. Б. са признати за невинни в това:
- в периода 01.01.2009 г. – до 20.08.2010 г. в [населено място] и област Б., като длъжностни лица – държавни служители на длъжност „полицейски инспектор” съответно при І и ІV РУП на ОД на МВР – Б., да са участвали в организирана престъпна група образувана и ръководена от П. М. и В. А. – длъжностно лице от състава на МВР, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.195 от НК, а именно – кражби на горива от системата /продуктопровода/ на [фирма], съставена общо от дванадесет лица, с развита йерархична структура от образуването й и участници Я. П., С. З., Г. И., Ж. А., К. А., И. К. и С. Ж., поради което и на основание чл.304 от НПК ги е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото им обвинение по чл.321 ал.1 предл.последно т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.93 т.1 б. „А” и т.20 от НК.
- в това през нощта на 19/20.08.2010 г. от продуктопровода на [фирма] към нефтен терминал „Р.”, находящ се в района на парк „Р.”, област Б., като помагачи в съучастие с извършителите П. М. и В. А., действали и като подбудители, Г. И. и С. З., и с помагачи – Я. П., Ж. А., К. А., И. К. и С. Ж., действайки по поръчение и в изпълнение на решение на организираната престъпна група да са отнели чужди движими вещи – 3 650 кг. бензин А92 Н на стойност 3 613,40 лв. от владението на изпълнителния директор на [фирма], без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвоят, като умишлено да са улеснили извършването на престъплението - да са указали съдействие на посочените съучастници за отстраняването на спънки, като да са извършвали визуално наблюдение и охрана в района на парк „Р.” за появата на трети лица, да са поддържали телефонна връзка с посочените съучастници с цел уведомяването им за появата на трети лица или други спънки, посредством мобилни телефонни апарати, използвани 8 бр. „сим карти”, регистрирани в [фирма], като за извършването на кражбата да са използвали МПС – товарен автомобил с ремарке и технически средства – спирателни кранове и манометър, монтирани на продуктопровода, клещи и лопати, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото им обвинение по чл.195 ал.1 т.4 и т.9 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.4 от НК.
По протест на прокурор от специализираната прокуратура е било образувано ВНОХД № 363/2013 г. на СпАнС, 1 състав. С Решение № 18/11.04.2014 г. постановено по същото дело, въззивният съд изцяло е потвърдил първоинстанционната присъда.
След приключване на досъдебното производство П. М., В. А., Г. И., К. А., И. К. и С. Ж. са постигнали споразумение с държавното обвинение, одобрено на 11.08.2011 г. от съдия от ОС – Бургас по НОХД № 1049/2011 г. по описа на същия съд и наказателното производство срещу тях е прекратено. На 04.04.2012 г. по реда на чл.384 от НПК е одобрено споразумение и по отношение на С. З., Ж. А. и Я. П. по НОХД № 113/2012 г. по описа на СпНС, като деветимата са разпитани в качеството им на свидетели в настоящото наказателно производство, което е продължило спрямо подсъдимите В. С., Д. С. и Г. Б..
С оглед възприетия подход от представителя на държавното обвинение в протеста и допълнението към него касационният състав приема, че прокуратурата е на становището за наличие на нарушение на материалния закон следствие на допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че при формиране фактическите констатации относно обстоятелствата от предмета на доказване доказателствените източници са проверени и оценени съгласно разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като не са нарушени правилата на формалната логика. Несъстоятелни са доводите за едностранна и превратна оценка на доказателствата. Всички доказателствени средства са подложени на цялостен анализ за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото. Обясненията на тримата подсъдими са проверени за достоверност и с останалите гласни и писмени доказателствени източници, както и с изводите на назначените множество експертизи.
Не може да бъде споделено и виждането на прокурора, че въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, като е кредитирал безрезервно показанията на осъдените свидетели – ръководители и участници в О.. Показанията на тези свидетели са подробно анализирани, както от първоинстанционния, така и от въззивния състав. Същите действително са постигнали споразумение с прокуратурата, одобрено от съда относно участието им в О., но в настоящото производство те участват в качеството им на свидетели и носят наказателна отговорност за верността на заявеното от тях, поради което не би могло да се приеме разбирането на прокурора, че за тях не биха възникнали никакви неблагоприятни последици от „поемането” на вината на подсъдимите, след като вече са осъдени.
Показанията на свидетеля И. Д. и на неговите колеги - П. Т., Х. Ч. и М. И. - служители от дирекция „Вътрешна сигурност”, които са осъществявали експлоатацията на СРС, законосъобразно са частично кредитирани, тъй като същите съдържат разсъждения и собствен анализ на възприетите от тях факти и по-скоро представляват вероятните хипотези, по които те са работили, но които не се подкрепят от останалите по делото доказателства. Некоректно в протеста е посочено, че частично са кредитирани показанията на И. Й., К. А. Г. и Н. Т. – полицейски служители към ОД на МВР – Б.. Напротив – въззивният състав, както и първоинстанционният, изцяло е възприел заявеното от тях като обективно и достоверно, но тъй като те са участвали единствено в задържането на осъдените вече членове на организираната престъпна група, в показанията им не може да се открие наличието на съпричност на тримата подсъдими към вмененото им във вина престъпление. Напълно идентично е положението и с показанията на свидетелите П. Т. и П. С., за които е отбелязано, че депозираните от тях показания в хода на съдебното следствие са по-пълни и ясни, за разлика от депозираните на досъдебното производство, където несъответствието се дължи на недостатъчно ясното излагане на фактите, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения. Обвинителната теза би могла да намери известна опора единствено в показанията на св.М. Б. – съседка на подсъдимия С.. Тя обаче не възпроизвежда непосредствено придобити от нея факти и обстоятелства, а прави собствена интерпретация на получена информация от трети лица, които са непосредствено разпитани по делото и които отричат да са споделяли такива сведения с нея.
С оглед на гореизложеното касационният състав е на становище, че в случая не са били нарушени процесуалните права на прокурора да поддържа и доказва обвинението, след като съдилищата по фактите са събрали, приобщили и проверили всички доказателствени средства и доказателства на обвинението.
Относно възражението в протеста за нарушение на материалния закон следва да се посочи, че касационният съд не е инстанция по същество на фактите и доказателствата /освен при условията на чл.354 ал.5 от НПК, какъвто не е настоящият случай/. Затова не би могло да се извършва самостоятелна доказателствена проверка и да установяват нови факти, различни от приетите от предходната инстанции. В протестираното решение на Апелативния специализиран наказателен съд не е допуснато нарушение на материалния закон, по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК. След провеждането на съдебно следствие - по искане на представителя на държавното обвинение, по време на което са удовлетворени всички искания за събиране на допълнителни доказателства, в мотивите на въззивният съд са изложени изчерпателни, подробни и убедителни съображения за отсъствието на съпричастност на тримата подсъдими към инкриминираните престъпления. Безспорно установено по делото е, че от всички участници /вече осъдени/ в организираната престъпна група, тримата подсъдими са комуникирали единствено с П. М., при това не с твърдяната от прокурора интензивност /подсъдимият Б. е разговарял с негов познат със същата фамилия като на осъдения, а именно – свидетеля Г. М., към когото се е обръщал само по фамилия/ Не се спори по делото, че подсъдимият В. С. се е познавал от дете с П. М. и е негов кум, но към инкриминирания момент отношенията между семействата на двамата се влошили и те не поддържали контакт по между си. От друга страна, свидетелят М. е бил съученик с подсъдимия Д. С., който го запознал с колегата си – Г. Б.. Действително майката на С. е продала притежавания от нея камион на осъдения М. с посредничеството на полицейския служител. Безспорно установено по делото е, че между подсъдимите и свидетеля М. са проведени множество разговори, възпроизведени в приложените по делото ВДС, но от тяхното съдържание не би могло да се направи извод за съпричастност на тримата към инкриминираната дейност на групата. В деня на инкриминираната кражба на гориво от продуктопровода подсъдимият С. е бил в дома си, като не са установени комуникации с осъдения М.. Наистина подсъдимите С. и Б. в този ден са били на работа, но въпреки че, техните действия по време на дежурството са установени изключително детайлно - с гласни и писмени доказателства, не е открито, каквото и да било укоримо поведение от тяхна страна или съпричастност към извършената кражба. В заключение следва да се посочи, че от протеста не става ясно от кои косвени доказателства, при това събрани в достатъчен обем и в съвкупност, би могъл да бъде направен извод за извършване на вменените във вина на подсъдимите престъпления. Ето защо касационната инстанция не намира за основателно и твърдението за неправилно приложение на материалния закон.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА в сила Решение № 18/11.04.2014 г., постановено по ВНОД № 363/2013 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: