Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

при секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 4889/2021 г . , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. Й., чрез адвокат Г. М., срещу въззивно решение № 260170/05.08.2021 г., постановено от Кюстендилски окръжен съд по въззивно гр.д. № 187/2021 г.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса кои обстоятелства следва задължително да вземе предвид съдът, за да се произнесе по чл. 128 от Семейния кодекс (СК) в най-добрия интерес на детето.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:
Изключителният критерий от първостепенно значение за решаване от съдилищата на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес; това се отнася и за хипотезата по чл. 128 СК. Естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения. Касае се за самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и родители, скрепени със законово определени правни последици. В производство по чл. 128, ал. 1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения по чл. 128 СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 СК, като не е задължително да бъдат идентични с мерките за лични отношения, които в случая са определени за родителя, комуто не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на нови спорове. За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства на конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДт), в светлината на проблематиката, за да постигне по възможност най-адекватното решение. Целта на цитираните законови разпоредби е не да предложи готова формула и схоластични правила, а комплекс от предпоставки, приложими за различни житейски и правни ситуации, които не са и подредени по важност и с оглед приоритета им, а позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка. Списъкът от предпоставки в двата нормативни акта не съвпада напълно; съдилищата, произнасяйки се в процедури по СК обаче винаги имат предвид и § 1, т. 5 ДР СК, а още и други обстоятелства, значими за конкретния интерес на децата.
Добрите отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и евентуалното несъответното ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им. Когато родителските права спрямо детето са предоставени на единия от родителите, на другия се определят мерки на лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност за общуване, чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл. 128 СК. Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата, като следва да съобразяват подходящо ли е срещите, когато са кратки, да се осъществяват извън града, където е местоживеенето на децата и, в тази връзка, колко дълго и колко често ще следва да пътуват децата. От значение е има ли предписани мерки по чл. 59, ал. 4 СК за осъществяване на лични отношения с родител, какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителя на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава и с бабата, и с дядото достатъчно време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно.
По касационната жалба:
Касаторът Д. Г. Й. излага доводи за неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Счита, че предоставеният режим на лични отношения на бабата, по-широк и от този на сина й – баща на детето, не е в интерес на последното. Това се отнася и до постановеното от съда детето да бъде връщано в дома на майката не само от бащата или бабата, но още и от лелята. Часът на връщане в неделя вечер на детето в дома на майката не е съобразен с възрастта му, пътуването между П. и К., необходимостта от почивка и подготовка за училище.
И. К. Х., необходим другар на касатора, не се е присъединява към жалбата, нито излага становище по нея и не участва в открито съдебно заседание по делото.
Насрещната страна по касационната жалба Л. И. Г. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Кюстендилски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Кюстендилски районен съд, е определил, на осн. чл. 128 СК, мерки за лични отношения на бабата по бащина линия - Л. И. Г. с нейната внучка Д. И. Х., както следва: 2 пъти месечно (в определеното време за лични контакти на бащата с детето, но с продължителност до 17,00 ч. на неделения ден), а именно – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване - от 9 ч. на съботния ден, до 17 ч. на неделния ден; 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с право на преспиване, от 09.00 часа на 1-ви август до 18.00 часа на 10-ти август, а когато този период съвпада с отпуска на майката, режимът на контакти да се изпълнява от 11-ти август до 21-ви август, или за времето от 20-ти до 30-ти юли; 2 дни от коледната ваканция на детето всяка четна година - от 09.00 часа на 26-ти декември до 17.00 часа на 27-ми декември, с право на преспиване, съответно всяка нечетна година от 09.00 часа на 28-ми декември до 17.00 часа на 29-ти декември, с право на преспиване; 2 дни от пролетната ваканция на детето, като през нечетна година са първите два дни от ваканцията, а през четна година са последните два дни от ваканцията, от 09.00 часа на първия ден, до 17.00 часа на втория ден, с право на преспиване; детето следва да се взема от бабата и/или бащата, и/или лелята (сестра на бащата), от адреса, на който живее в [населено място], и да се връща на същия адрес.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че детето Д. (родено на 20.09.2013 г.) е дъщеря на Д. Й. и И. Х.. Ищцата по делото Л. Г. е баба на детето по бащина линия. С решение на Кюстендилски окръжен съд (допълвано и тълкувано) родителските права върху детето са предоставени на майката. Двамата родители живеят в различни градове: бащата, заедно с бабата по бащина линия – в [населено място], на един адрес, в едно домакинство, а майката, заедно с детето – в [населено място]. Съгласно мнението, изразено в социални доклади от компетентните служби в [населено място] и [населено място], детето следва да общува пълноценно с роднините си по бащина линия с цел запазване на емоционалната връзка с тях, предвид правото му да познава своя род и произход. Съдът е установил, че детето има добра емоционална връзка с баба си. Тя притежава нужния житейски опит и подходящи битови условия, работи като медицинска сестра в “Детски интензивен сектор и детска кардиология“ в софийска болница, има нужния опит да общува с деца. По делото не се спори, а и от събраните доказателства, съдът установил, че нито майката, нито бащата, препятстват контактите на бабата с детето. От една страна съдът посочил, че както и досега, в дните на срещи между детето и бащата, основно бабата се грижи за Д.. В същото време приел, че често, когато таткото взема детето, го води в мола или в детски кътове, което ограничава възможността за непосредствен контакт между баба и внуче, това се отнася и до работата й – дава дежурства в болницата и невинаги те съвпадат с времето, в което детето осъществява личен контакт с баща си. Съдът е изложил съображения, че поначало личните контакти на детето с бабата могат да се осъществяват в рамките на определения режим на лични контакти на бащата, тъй като те живеят заедно, в едно жилище в [населено място]. Приел е, че детето трябва да прекарва повече време с баба си - интересът му произтича от неговото право свободно и пълноценно да общува със своите родители и членовете на семействата им, за да познава своя род и произход, както и, че следва да се създаде по-силна и пълноценна емоционална връзка с бабата, а това е необходимо и оглед правилното психическо и емоционално развитие на детето. Приел, че няма данни контактите на детето с бабата да са в разрез с интереса му.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по-горе разяснения по реда на чл. 290 ГПК.
Мярката по чл. 128, ал. 1 СК, постановена от съда, създава условия за спорове между родителите и между бабата и всеки от родителите, както и несигурност за детето. Съдът на практика е лишил бащата от осъществяване на лични отношения, като е предоставил изцяло времето, определено му от съда, на бабата; не е постановено режимът на лични отношения да се осъществява съвместно от тях за времето, което съвпада в двата режима. На бабата съдът е дал и по-широк режим на лични отношения с детето, което не е в негов интерес, защото контактите с бабата и дядото не бива да изместват или да са за сметка на тези с родителите, освен в изрично определените от закона случаи – напр. чл. 128, ал. 3 и чл. 59, ал. 7 СК. Не е постановено от кого бабата следва да взима детето, след като бащата следва да го върне преди това на майката. Решението по чл. 128, ал. 1 СК се постановява в полза на бабата спрямо родителите. Обстоятелството, че тя има контакти с детето по времето, когато то е при бащата, в изпълнение на решение по чл. 59, ал. 4 СК, е от значение за това, трябва ли да бъдат изобщо определени и на нея мерки по чл. 128 СК, съответно какви по вид и време, възможно ли е и в интерес на детето ли е съвместното осъществяване на личните отношения на бабата и бащата с детето Д.. Съдът не е изходил от спецификите по казуса – възрастта на детето, осъществяването на мерките на лични отношения в населено място, различно от това по местоживеене, изискващо пътуване с кола, конкретния режим, предписан от съда по чл. 59, ал. 4 ГПК на бащата. В противоречие с материалния закон – не е съобразен интересът на детето, съдът е постановил възможност (по избор на бабата и бащата), детето да бъде връщано в дома на майката и от лелята. Детето не е вещ, която е възможно да се предава по усмотрение и според удобството на възрастните на различни придружители. Само по изключение и по взаимно съгласие между майката и лицето, в полза на което са постановени мерки на лични отношения с детето Д., то може да бъде връщано в дома на майката от трето лице. Следва да се посочи и това, че времето на пътуване от П. до К. е включено в това за лични контакти с детето и следва да се използва именно за закрепване на връзките и емоционалната близост на детето с бащата, евентуално с бабата, която твърди, че не успява пълноценно да комуникира с Д. във времето, определено за лични контакти с бащата. Разкъсването на времето през коледната и през пролетната ваканция, което не е голямо, също не е в интерес на детето, като не е съобразено и това, че при така определените два режима относно празниците детето ще бъде извозвано от дома на майката до този на бащата и обратно по няколко пъти, за по два дни, по който начин празникът за детето би се превърнал в пътуване по график и предаване от едни възрастни на други. От друга страна, след многократните допълнения и поправки, с решението по чл. 59, ал. 4 ГПК на бащата не е определено време с детето през лятото, което не е пречка за осъществяване на лични контакти с Д. и през лятната ваканция по споразумение между родителите, но по делото няма събрани подобни данни; не е предвидено време за личните празници на детето и на бащата, т.е. бабата не би могла да осъществява лични контакти с внучката през лятната ваканция и за рождения й ден във времето, определено на бащата. На последния е определено да взема детето по два дни „в периода на Коледните и Новогодишни празници и „през Великденските празници“ – първите два дни от 09.00 ч. до 16.00 ч. на втория ден, с преспиване, през четните години и последните два дни от 09.00 ч. до 16.00 ч. на втория ден, с преспиване, през четните години. Официалните празнични дни по Коледа и Нова година са: 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово, Нова година – 01.01. Когато посочените празници съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Великденските празници са: Велики Петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.
На бабата е предоставено да взема детето всяка четна година от 09.00 ч. на 26.12. до 17.00 ч. на 27.12, с преспиване, и всяка нечетна година – от 09.00 ч. на 28 декември до 17.00 ч. на 29 декември, с преспиване.
Тогава, през четните години бащата взима в П. детето на 24.12. в 09.00 ч. и го връща на майката на 25.12. в 16.00 ч. в К., след което бабата го взима на следващия ден от майката – на 26.12. в 09.00 ч. и го връща на 27.12. в 17.00 ч. За Нова година и до края на зимната ваканция детето би следвало да е при майката. През нечетните години детето е при майката за Бъдни вечер и Рождество Христово, при бабата в П. от 09.00 ч. на 28.12. до 17.00 ч. на 29.12, когато трябва да бъде върнато в дома на майката в К. и да бъде взето от там от бащата за последните два дни от „Коледните и Новогодишни празници“, каквото и да значи това - от 09.00 ч. първия ден до 16.00 ч. на втория ден.
На бабата не е определено време за лични контакти с внучката през Великденските празници, но фактически се ползва и до сега от времето, предоставено на бащата. В същото време на бабата са предоставени за лични контакти с детето два дни от пролетната му ваканция, като през нечетната година са първите два дни от ваканцията, а през четната година – последните два дни от ваканцията, от 09.00 ч. на първия ден, до 17.00 ч. на втория ден, с право на преспиване.
Ваканциите и неучебните дни за учениците в страната се определят всяка година от Министерството на просветата – коледната обичайно започва на 24.12. и продължава в първите дни на януари, като празниците – Бъдни вечер, Рождество Христово и Нова година попадат в периода на тази ваканция. Пролетна ваканция обичайно е през месец април и с продължителност 10 дни, като е възможно Великденските празници изцяло или частично да съвпаднат с нея.
Така определените мерки по време на пролетната ваканция създават условия за неяснота, спорове и не е в интерес на детето, когато Великденските празници съвпаднат изцяло или частично с пролетната ваканция.
Лятната ваканция започва по различно време в зависимост от класа и вида на обучение, като приключва обичайно на 14 септември (според учебното заведение). Начинът, по който е определено времето на бабата с внучката през лятната ваканция не е гъвкав и прави съдебната намеса в личните отношения, вкл. начина на живот на детето, несъразмерна. Възможни са различни ситуации през годините, при които интересът на детето да почива с майката или самостоятелно (детски лагер, школа, лятно училище, екскурзия и т.н.) или учебна практика, да не съвпада с никой от времевите периоди, посочени от съда като възможност за лични отношения с бабата.
В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.
Между страните не се спори, а и от данните по делото се установява, че бабата по бащина линия не е ограничавана да контактува с детето нито от страна на бащата, нито от страна на майката, липсва отчуждително въздействие върху детето, от когото и да било. То има изградена емоционална връзка с бабата, обича я и се чувства добре в нейно присъствие, спокойно е в дома с нея. Налице е пригодност от страна на бабата да отглежда и възпитава детето, няма данни, а и твърдения за действия и постъпки, които биха могли да вредят на развитието на детето – здравословно, образователно, емоционално, психологично и интелектуално. Методите на възпитание към внучката са съобразени с нейното развитие и възраст.
Интересите на детето изискват да бъде регламентиран режим на лични отношения между него и баба му по бащина линия, като в случая той трябва да съвпадне с този на бащата и да се упражнява съвместно с него: всяка първа и трета седмица на месеца – от 09.00 ч. на съботния ден до 12.00 ч. на неделния ден, с преспиване; по два дни в периода на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, като през четните години тези два дни са първите два, считано от 09.00 ч. на първия ден до 16.00 ч. на втория ден, а през нечетна година са последните два дни, считано от 09.00 ч. на първия ден до 16.00 ч. на втория ден. По този начин детето, без утежнени графици и взаимни предавания от един родител на друг и на баба, ще има възможност за пълноценни контакти с бащата и неговото семейство, като укрепи усещането за семейственост, дом и принадлежност към рода на бащата. На практика бабата Л. Г. основно се грижи за детето и е с него по време на посещенията в дома на бащата, който не пречи на взаимоотношенията между баба и внучка, а и явно разчита на майка си за обгрижването на детето. Бабата не би следвало да претендира за мерки, равни по време или вповече от тези, определени за бащата, които да са единствено и само за осъществяване на лични контакти между нея и детето, защото така времето и режима на почивка и училищна подготовка на Д. се нарушава, а и се накърнява времето й за контакти с бащата, които са с приоритет. Вярно е, че бащата И. Х. не се ползва от широк режим на лични отношения с детето, което вече е на 9 години, но той разполага с възможност да поиска промяна на определените му през 2015 г. мерки по чл. 59, ал. 4 ГПК, като не би следвало вместо него това да прави майка му по реда на чл. 128, ал. 1 СК. Детето следва да бъде вземано, както и досега, от бащата и връщано от него в дома на майката. Съдът намира, че това разрешение следва да бъде запазено, защото е възможност за осъществяване на личен контакт между родителите, макар и кратък, в който им се предоставя възможност да поддържат цивилизовани отношения в присъствието на детето, да обменят информация и да вземат решения, които да са общи в интерес на детето. Само по взаимно съгласие между тях, детето може за конкретния ден да бъде взето или върнато от трето лице, одобрено от двамата родители.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че е в интерес на детето да поддържа лични отношения с бабата и за по-дълъг непрекъснат период от време, за което подходяща е лятната ваканция, поради което постановява бабата да взема при себе си детето Д. с преспиване през лятната ваканция за една седмица - в периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като седмичният период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бабата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бабата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бабата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.
Детето следва да има възможност да празнува личните си празници с роднините по бащина и по майчина линия, както и да участва в празненствата при честване на техните рождени и именни дни. Съдът намира, че в интерес на детето Д. е да празнува с баба си своя рожден ден през всяка нечетна година - за времето от края на учебните занятия до 19.00 часа, в [населено място]. Когато рождената дата се пада в почивен ден, бабата да взема от дома на майката детето в 10.00 часа и да го връща до 16.00 часа. За рождения ден на бабата – 09.12. тя да взема детето всяка година, за времето от края на учебните занятия до 19.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.
Съдът не е обвързан от предложенията на страните, вкл. от тези на ищеца по чл. 128, ал. 1 СК, когато определя мерките за лични отношения с детето, а се ръководи от неговия интерес.
Предвид постановения резултат, разноските остават така, както са направени.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260170/05.08.2021 г., постановено от Кюстендилски окръжен съд по въззивно гр.д. № 187/2021 г.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл. 128, ал. 1 СК, по иска на Л. И. Г. от [населено място], [улица], вх. Д, ет. 4, ап. 101, предявен против Д. Г. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2 и И. К. Х., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. Д, ет. 4, ап. 101, мерки на лични отношения на бабата Л. И. Г., ЕГН [ЕГН], с внучката Д. И. Х., ЕГН [ЕГН], както следва:
Л. И. Г. да има право да осъществява лични отношения с Д. И. Х., съвместно с бащата И. К. Х., във времето, определено му, на осн. чл. 59, ал. 4 СК, с решение № 352/02.11.2015 г., допълнено с решение от 29.01.2016 г., двете тълкувани с решение от 21.11.2017 г., всички, постановени от Кюстендилския окръжен съд по въззивно гр.д. № 164/2015 г.
За осъществяване на съвместните лични контакти, бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен в случаите, когато бащата и майката предварително са се споразумели за друго.
Бабата Л. И. Г. да взема при себе си детето Д. от дома на майката, с преспиване, през лятната ваканция за една седмица - в периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като седмичният период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бабата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бабата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бабата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05. Бабата да връща детето в дома на майката, освен ако друго не са се споразумели предварително с майката.
Бабата Л. И. Г. да взема детето Д. за рождения й ден, през всяка нечетна година, за времето от края на учебните занятия, от учебното заведение, до 19.00 часа, когато да върне детето в дома на майката, като контактите се осъществяват в [населено място] или друго място, предварително одобрено от майката. Когато рождената дата се пада в почивен ден, бабата да взема от дома на майката детето в 10.00 и да го връща до 16.00 часа.
Бабата Л. И. Г. да взема детето Д. всяка година за своя рожден ден на 09.12., за времето от края на учебните занятия, от учебното заведение, до 19.00 часа, когато да го върне в дома на майката, като контактите се осъществяват в [населено място] или друго място, предварително одобрено от майката. Когато рождената дата се пада в почивен ден, бабата да взема от дома на майката детето в 10.00 часа и да го връща до 18.00 часа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: