Върховен касационен съд

Съдебен акт

3




О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 405

С., 25.05.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 343/ 2011 год.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение от 28.І.2011 г. по гр.д. № 72/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на исковете, предявени от “С. М. енд К. М. Х. Г. & Ко КГ”, А. срещу [фирма] - [населено място], като е наложен запор върху разплащателните сметки на [фирма] в Българска народна банка до размер на предявените искове 733 292 евро, и е определена парична гаранция в размер на левовата равностойност на 52 212 евро, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че предявените искове са допустими, но не са вероятно основателни, като е неправилна направената от съда преценка, тъй като съдът не е обсъдил основното му възражение - че банковата гаранция е издадена при липса на съществуващо валутно правоотношение, което да се обезпечава от гаранцията. Жалбоподателят прави оплакване, че е неправилен изводът, че авансовото плащане (по валутното правоотношение) е било извършено от Фьост А. Бергтехник Г., но за сметка на С. М. енд К. М. Х. Г. & Ко КГ, възразява по посочените от съда писмени доказателства, които е оспорил, и поддържа, че убедителни писмени доказателства по чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК са такива, които не трябва да възбуждат съмнение в тяхната автентичност, което условие в случая не е налице. Жалбоподателят поддържа, че не е налице обезпечителна нужда, като е неправилно приетото от съда, че същата следва да се предполага и не подлежи на доказване, излага съображения, че с оглед активите на [фирма], исковата претенция не е значителна и без обезпечението ищецът би могъл да удовлетвори вземането си, както и възражения по извода, направен в определението, че била намалена способността на [фирма] да посреща паричните си задължения. Жалбоподателят прави оплакване, че съдът не е посочил как е определил размера на гаранцията, като няма съдебна практика за наложени обезпечителни мерки спрямо банка, а вредите на жалбоподателя от неоснователен запор, ще надхвърлят значително определената гаранция. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което да се остави без уважение искането за допускане на обезпечение на исковете.
Ответникът по частната жалба С. М. енд К. М. Х. Г. & Ко КГ - [населено място], А., чрез пълномощника си адвокат А. А. Г. - САК по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение е допуснато от въззивния съд обезпечение на исковете, разгледани от първоинстанционния съд, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на исковете, предявени от “С. М. енд К. М. Х. Г. & Ко КГ”, А. срещу [фирма] - [населено място] за 522 120 евро - банкова гаранция, със законната лихва от 24.І.2008 г. и 211 172 евро - обезщетение за забавено плащане, като е наложил запор върху разплащателните сметки на [фирма] в Българска народна банка до размер на предявените искове 733 292 евро, и е определил парична гаранция в размер на левовата равностойност на 52 212 евро. Съдът е изложил съображения за вероятна основателност на предявените искове и за наличие на обезпечителна нужда, както и съображения, че поисканата обезпечителна мярка - запор върху разплащателните сметки на [фирма] в БНБ, е подходяща и адекватна и е допуснал обезпечението при гаранция 52 212 евро - 10% от размера на главния иск.
Определението е правилно. Предпоставките за допускане на обезпечение на иска, са посочени в чл. 391 ал. 1 ГПК - т. 1 ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или т. 2 ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че ищецът има право на иск (искът да е допустим и вероятно основателен - да е подкрепен с доказателства) и че е налице интерес от обезпечаване на иска (нужда от обезпечаване). В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, като ищецът когато не разполага с такива документи, може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция, а съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, съдът може да задължи ищеца да представи гаранция и в случая по ал. 1 т.1. Въззивният съд въз основа на данните по делото е направил извода, че с оглед представените доказателства, предявените и разгледани от първоинстанционния съд искове, са вероятно основателни, като в правомощията на съда, съгласно чл. 391 ал. 2 ГПК, е да прецени, че с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение, такова следва да се допусне при внесена от ищеца гаранция, каквато съдът може да определи и в случая по ал. 1 т. 1., следователно внасянето на гаранция и размера й, е по преценка на съда с оглед конкретните обстоятелства и нуждата от обезпечение. Нуждата от обезпечаване, е обусловена от данните по делото и въз основа на доводите на жалбоподателя, че е в добро финансово състояние, не може да се приеме, че нужда от обезпечаване за ищеца не е налице, поради което правилно въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда, тъй като при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 28.І.2011 г. по гр.д. № 72/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :