Върховен касационен съд

3

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
и при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6080 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на *** о. у. „В. Л.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Ц., против въззивното решение № 2624 от 21 април 2015 г., постановено по гр.д. № 18521 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е отменено решение № 8526 от 1 септември 2014 г., постановено по гр.д. № 46544 по описа на районния съд в гр. София за 2013 г. за отхвърляне на предявените от А. Й. К. с адрес в [населено място] против училището искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и вместо него уволнението на К. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е признато за незаконно и е отменено, К. е възстановен на заеманата преди уволнението работа, и в тежест на касатора са определени разноски и такси.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 82 от 25 януари 2016 г., за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса при прекратяване на трудовото правоотношение с член на синдикалното ръководство на синдикална организация, която не е учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, работникът/служителят ползва ли се с предварителна закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, с разрешението, дадено от ВКС в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 477 по гр.д. № 1276/2011 г., ІV г.о.
В обжалваното въззивно решение се приема, че процесното прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, след като не е искано съгласие за уволнението на ищеца от компетентния синдикален орган, предвид заеманата от ищеца позиция на секретар на регионална синдикална структура.
В соченото решение на ВКС се приема, че предназначението на предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ е да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя, и поради това с предварителна закрила се ползва синдикалното ръководство в предприятието, както и ръководството на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган – лицата, представляващи организацията и отстояващи синдикалните интереси, но само ако съответната организация има структура в предприятието. ВКС изрично сочи, че участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не дава основание за ползване на предварителна закрила, тъй като не може да възникне конфликт на интереси. Според разбирането на ВКС, включително цитираната там съдебна практика, председателят и секретарят на първично организационно структурно звено извън предприятието на работодателя не са членове на ръководен изборен синдикален орган по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ и не се ползват с право на синдикална закрила при уволнение. Настоящият съдебен състав споделя изложеното тълкуване.
Предвид изложеното следва да се приеме, че даденото от въззивния съд тълкуване на спорния въпрос е в нарушение на практиката на ВКС.
Касационната жалба е основателна.
Не се спори, че структура на НФ „К.” при КТ „П.”, не е била учредена при работодателя към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това е посочено и от самия ищец още в исковата му молба, според която причина за уволнението му е опитът да бъде учредена секция на КТ „Подкрепа”, като твърдението е преповторено в молба-становище от 17 април 2014 г. (л. 63 от първоинстанционното дело). Съобразявайки заеманата от ищеца позиция, въззивният съд приема, че е налична закрила по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ след като не е поискано предварително съгласие на синдикалния орган за прекратяването на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, и в съгласие с разпоредбата на чл. 344, ал. 3 КТ, отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Останалите доводи на ищеца за незаконност на уволнението не са обсъждани.
При тези обстоятелства се налага делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, за да могат да бъдат изложени съображенията на съда по поддържаните от ищеца доводи за незаконност на уволнението извън закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще се произнесе по разноските пред ВКС, както предвижда чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОТМЕНЯ решение № 2624 от 21 април 2015 г., постановено по гр.д. № 18521 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: