О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 31.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 790/2019 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Растма май” АД /н./, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощник, срещу решение № 51 от 07.01.2019 г. по в.т.д. № 5025/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено решение № 99 от 31.08.2018 г. по т.д. № 13/2017 г. на Окръжен съд – Враца за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Растма май” АД.
В касационната жалба се поддържат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. Касационният жалбоподател твърди, че молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност е подадена от лице без представителна власт, а от такъв порок страда и молбата да продължаване на срока за внасяне на началните разноски за производството по несъстоятелност. Освен това сочи, че не са били налице предпоставките по чл.63, ал.1 ГПК, т.к. изтъкнатите от НАП доводи не съставляват „уважителни причини”. Поддържа и доводи за несъответствие на мотивите към атакуваното решение на чл.236, ал.2 ГПК, предвид липсата на отговор на поддържаните във въззивната жалба оплаквания.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Представлява ли уважителна причина за продължаване на срока за внасяне на началните разноски по чл.629б ТЗ в производството по несъстоятелност обстоятелството, че молителят, който е поискал възобновяване на производството, е административна структура и разпореждането със суми не е еднолично действие, а изисква провеждането на процедури по съгласуване на действията; 2. Налице ли са уважителни причини за продължаване на срока за внасяне на началните разноски по чл.629б от ТЗ, определени за първи път с определение на съда по несъстоятелността, което е било обнародвано в ТР преди постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ, ако производството по несъстоятелност е спряно с решение по чл.632, ал.1 ТЗ и молителят не е внесъл разноските нито в дадения с това определение срок, нито в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, нито в определения с изрично разпореждане на съда по несъстоятелността срок, постановено след депозиране на молба за възобновяване на производството и 3. Следва ли да бъдат представени доказателства за наличие на уважителни причини към молбата за продължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК. По така поставените въпроси се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена практика на ВКС, а по въпрос № 1 се твърди бланкетно и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК
Във връзка доводите за недопустимост на въззивния съдебен и поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, са формулирани следните въпроси: 1. Когато държавата е кредитор с публични държавни вземания в производство по несъстоятелност, разполага ли с представителна власт да я представлява в производството по несъстоятелност лице, което не изпълнява длъжността изпълнителен директор на НАП, а и не му е възложено изрично от изпълнителния директор на НАП да представлява държавата в производството по несъстоятелност и 2. Допустимо ли е решението на съда по несъстоятелността за възобновяване на производството по несъстоятелност, когато молбата за възобновяване и молбата за удължаване на срока за внасяне на разноските са подписани от лица без представителна власт. По въпрос № 2 се сочи допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В т.3 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са възпроизведени оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК, без да е формулиран изричен процесуалноправен въпрос, по който се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния едномесечен срок.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е съобразил следното: След постановяване на решение № 78 от 17.07.2017 г. за спиране на производството по несъстоятелност на „Растма май” АД /н./, вписано в ТР на 18.07.2017 г. и в рамките на едногодишния преклузивен срок по чл.632, ал.2 ТЗ е постъпило искане от НАП за възобновяване на производството. Прието е, че срокът по чл.632, ал.2 ТЗ е относим към молбата за възобновяване на производството, но не и към предплащането на началните разноски по чл.629б ТЗ, за нуждите на възобновеното производство. Размерът на разноските, както и срока за депозирането им, се определя от съда, въз основа на инициираното от кредитора възобновяване.
Въззивният съд е счел за неоснователни доводите в сезиращата го жалба във връзка с вече приложената процедура по чл.629б ТЗ и във връзка със спирането на производството по реда на чл.632, ал.1 ТЗ поради непредплащане на определените от съда разноски за производството. Становището в тази насока е мотивирано с липсата на ограничение на процедурите по чл.629б,вр. с чл.632, ал.1 ТЗ, които биха могли да бъдат проведени в рамките на едно производство по несъстоятелност и съответно, с непогасяване на правото на отделен кредитор за предплащане на разноските.
Решаващият състав е извел правни изводи за наличие на всички прадпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност, т.к. молбата е подадена от легитимирано лице – кредитор, в установения от закона едногодишен срок и при заявена воля от кредитора за предплащане на разноските. Внасянето на определената сума от 10 000 лв. е извършено от НАП в рамките на продължения срок, с което са изпълнени всички елементи от фактическия състав на чл.632, ал.2 ТЗ. Поради съвпадане на изводите с тези, обективирани в решението на съда по несъстоятелността, е постановен обжалвания краен резултат.
Съдебният състав на САС е отхвърлил като неоснователни оплакванията на въззивника /сега касатор/ относно приложението на чл.63 ГПК. Изрично е констатирано, че молбата за продължаване на срока за внасяне на определените разноски е депозирана преди изтичане на първоначално определения срок, а изтъкваните в нея причини са преценени като „уважителни”, т.к. НАП е административна структура и разпореждането със суми не е еднолично действие, а изисква провеждане на процедури от съгласуване на действията и съответно, необходимост от по-продължителен период от време.
С оглед конкретните данни по делото и решаващите изводи на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав на ВКС приема, че съдържащият се във въпрос № 2 /от първата посочена по-горе група/ въпрос, свързан с условията за възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.2 ТЗ, конкретно - относно предвиден в тази разпоредба едногодишен срок, е принципно значим за делото. Не е установено обаче допълнителното селективно условие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва спор, че молбата на кредитора НАП за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност е депозирана в рамките на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ. Изразеното от въззивния съд становище по отношение на предпоставките за основателност на искането за възобновяване на производството по несъстоятелност се явява и в пълно съответствие с тълкуването, дадено в решения на ВКС по: т.д. № 59/2011 г., II т.о., решение по т.д. № 1117/2011 г., решение по т.д. № 1068/2011 г. II т.о. и др., в които е прието, че едногодишният преклузивен срок по чл.632, ал.2 ТЗ е относим към молбата за възобновяване на производството, не и към изпълнение на съпътстващите предпоставки – относно предплащането на разноските по чл.629б ТЗ за нуждите на възобновеното производство. Досежно представителната власт на лицето, подписало депозираната от НАП молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, не са налице данни за липса на такава, предвид приложените към нея заповеди №№ 1071/01.09.2014 г. и от 16.07.2018 г., а и в тази насока не са наведени надлежни възражения, вкл. и във въззивната жалба. Поради това не би могло да се счете, че е налице вероятна недопустимост на атакуваното решение на поддържаното от касатора основание.
Въпросите, относими към приложението на чл.63 ГПК, не попадат в обхвата на основния селективен критерий. Преди всичко, първите два въпроса са пряко релевантни към правилността на решението в частта, с която въззивният съд е приел, че сочените от НАП причини за продължаване на срока за предплащане на разноските за производството по несъстоятелност съставляват „уважителни причини” по см. на чл.63, ал.1 ГПК. Част от втория въпрос е релевантен и към законосъобразността на изразеното от САС становище за липса на предвидено в закона ограничаване на броя на процедурите по чл.629б, вр. с чл.632, ал.1 ТЗ, с което е даден отговор на оплакванията във въззивната жалба в тази насока. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване не са тъждествени с основанията по чл.281, т.3 ГПК и в селективната фаза е недопустимо произнасянето по правилността на обжалваното решение. По третия въпрос липсва изрично произнасяне от въззивния съд, но независимо от това следва да се отрази, че преценката на съда дали е необходимо представяне на доказателства за твърдените уважителни причини, се осъществява винаги с оглед на конкретното естество на последните. Що се отнася до производството по чл.63 ГПК и доколко съдът е надлежно сезиран с депозираната в този смисъл молба от 15.08.2018 г., то този въпрос не може да се счете за обуславящ спрямо сезирането с искане за възобновяване, подадено при спазване на преклузивния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, нито може да доведе до вероятна недопустимост на обжалваното решение.
По изрично поставения правен въпрос за представителството на държавата, в качеството й на кредитор с публични вземания, в производството по несъстоятелност, липсва изрично произнасяне в обжалваното решение и затова той не би могъл да се квалифицира като обуславящ за изхода на делото, съобразно разясненията, дадени в т.1 от цитираното ТР.
Във връзка с доводите на касационния жалбоподател за допуснато процесуално нарушение по чл.236, ал.2 ГПК не е изведен конкретен правен въпрос /както е отразено и по-горе/, което не предпоставя преценка на ВКС за доказаност на поддържаната допълнителна предпоставка.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 51 от 07.01.2019 г. по в.т.д. № 5025/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, трети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: