Върховен касационен съд

Съдебен акт

1


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 439
София, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4299/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. апелативна прокуратура срещу решение №1846 от 16.07.2018 г. по гр. дело №84/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение от 25.10.2017 г. по гр. дело №8338/2016 г. на Софийския градски съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Т. Ч. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил обвинен за няколко престъпления, извършени в качеството му на директор на служба „Военна полиция”,а именно: за престъпление по чл.387, ал.2 във вр. с ал.1 от НК – злоупотреба с власт или служебно положение, от което са настъпили тежки последици; за престъпление по чл.285 във връзка с чл.339, ал.2 във връзка с чл.284в НК – че в качеството си на длъжностно лице съзнателно е допуснал подчинено му лице да използва противозаконно специални разузнавателни средства и без надлежно разрешение да събира негласно информация. Обвинението е, че деянията са извършвани при условията на продължавано престъпление – чл.26 НК през периода декември 2008 – юли 2009 г. По делото няма данни, кога точно е бил привлечен като обвиняем ищецът, такива твърдения липсват и в исковата молба. Но от номера на досъдебното производство – 93-П-Сл/2010 г. може да се направи извод, че това се е случило през 2010 год. Обвинителен акт е внесен в съда на 17.01.2011 г. На 15.07.2011 г. Софийският военен съд е постановил присъда по НОХД № П-29/2011 г., с която е оправдал подсъдимия Ч. по всички обвинения. След протест на прокурора, оправдателната присъда е потвърдена от Военно-апелативния съд с решение от 07.11.2011 г., постановено по НОХД № П-55/2011 г. Оправдателната присъда е влязла в сила на 10.04.2012 г. Заболяванията на ищеца са се проявили през периода 2008-2011 г. Досъдебното производство е образувано през 2010 г. Наказателното преследване определено е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца, но не е първата и единствена причина за възникване на хипертонията и захарния диабет. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и общата продължителност на наказателното производство – около 2 години, което е съвсем разумен срок за приключване на досъдебно производство и съдебно такова на три инстанции. Освен това след постановяване на оправдателната присъда от първоинстанционния наказателен съд прокурорът е подавал протести и срещу нея, и срещу решението на военно-апелативния съд, което е довело до удължаване на периода, през който ищецът е търпял морални вреди. За размера на обезщетението от значение е също, какви са наказанията, предвидени за деянията, в които ищецът е бил обвинен. Само обвинението по чл.387, ал.2 НК е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, за останалите се предвиждат от 1 до 5 години лишаване от свобода. Но при наличието на посочения квалифициращ признак – продължавано престъпление, опасността от налагане на тежко наказание е съществувала за ищеца до влизане на оправдателната присъда в сила. Ето защо справедливото обезщетение, което се дължи на ищеца, е в размер на 30 000 лева.
Ответникът по касационната жалба М. Т. Ч., [населено място], не е заявил становище.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Представени са и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1846 от 16.07.2018 г. по гр. дело №84/2018 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика.
Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1846 от 16.07.2018 г. по гр. дело №84/2018 г. на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.