Върховен касационен съд

Съдебен акт

РЕШЕНИЕ № 379

София, 15. октомври 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 944 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 17.01.2011 г. по гр.д. № 8646/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 15.06.2010 г. по гр.д. № 40240/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността предизвестието да бъде връчено след утвърждаването на решението за съкращение, но преди началото на приложимостта му .
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че в правомощията на работодателя е да вземе решение за съкращение на щата и определи от кога да се прилага новото щатно разписание. Трудовото правоотношение с работника не може да бъде прекратено на това основание преди работодателят да е взел решение за съкращението (като е одобрил новото щатно разписание или по друг начин) и преди да е изчерпано действието на старото щатно разписание (ако приложението на новото е отложено за някакъв срок). Трудовото правоотношение поради съкращаване на щата се прекратява с предизвестие, като работодателят може да го прекрати и незабавно, ако изплати обезщетение за това. Предизвестието се връчва на работника, а трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на посочения в предизвестието срок, а ако не е посочен срок – незабавно, като работодателят дължи обезщетение за неспазването на срока или за остатъка срока. След изтичането на срока работодателят може да връчи на работника и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но такава заповед не поражда действие, правното й значене се изчерпва с констатирането на настъпилото прекратяване.
Трябва да се прави разлика между момента на връчване на предизвестието и момента на прекратяване на трудовия договор. Към момента на връчване на предизвестието трябва да е взето решението за провеждане на съкращение. Към този момент не е необходимо новото щатно разписание да е приложимо („да е влязло в сила”), тъй като към този момент не се прекратява трудовото правоотношение – то продължава да съществува и ще се прекрати, когато изтече срока на предизвестието. Трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да бъде изчерпано действието на старото щатно разписание. Най-ранният момент, към който то може да бъде прекратено е последният работен ден на действието на старото щатно разписание, за да може в първия ден на действието на новото щатно разписание работодателят да остане обвързан от трудови правоотношения само с тези работници и служители, за които има предвиден щат. Разбира се, няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено по-късно – след като е започнало действието на новото щатно разписание.
Обикновено приложението („влизането в сила”) на новото щатно разписание се отлага във времето, за да може работодателят да връчи предизвестията и по възможност техният срок да изтече в последния ден на действието на старото щатно разписание. Инак той би се поставил в положението да остане в трудово правоотношение с работници или служители по време, в което вече действа ново щатно разписание и за тях няма предвидени щатни бройки.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “сътрудник в операции с недвижими имоти” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие от 30.06.2009 г. поради съкращение на щата, приложимо от 04.07.2009 г.
Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “сътрудник в операции с недвижими имоти” по безсрочен трудов договор. Също правилно съдът е приел, че решението за съкращаване на щата е взето надлежно на 29.06.2009 г., а приложението му е отложено за 04.07.2009 г. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че оспорваната заповед № 2/30.06.2009 за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение на щата, считано от 04.07.2009 г., е незаконна, тъй като е връчена на ищцата при отказ на 30.06.2009 г. – преди новото щатно разписание да породи действие. В заповедта изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на 04.07.2009 г. и на ищцата се изплаща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Дори последното обстоятелство да не е посочено в заповедта, неспазването на срока на предизвестието не опорочава уволнението.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като “сътрудник в операции с недвижими имоти” по безсрочен трудов договор. На 29.06.2009 г. работодателят е взел решение за съкращаване на длъжността “сътрудник в операции с недвижими имоти”, считано от 04.07.2009 г. С оспорваната заповед № 2/30.06.2009 (връчена при отказ същия ден) трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 04.07.2009 г., без извършване на подбор, тъй като длъжността е единствена След връчването на заповедта в същия ден ищцата се е подложила на медицински преглед и е представила болничен лист, поради което тя не се ползва с особена закрила при уволнение.
Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с ищцата, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
На ответника [фирма], С. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 113,50 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 17.01.2011 г. по гр.д. № 8646/2010.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. Н. – Д. от С. срещу [фирма], С. искове за признаване на уволнението й със заповед № 2/30.06.2009 за незаконно и за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
ОСЪЖДА Е. Д. Н. – Д. от С. да заплати на [фирма], С. сумата 113,50 лева разноски за всички инстанции.
ОСВОБОЖДАВА внесената гаранция в размер на 240,00 лева за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение. Сумата 240,00 лева да се върне на вносителя или преведе по посочена от него сметка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.