Върховен касационен съд

Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144
[населено място] ,12,02,2014 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4654 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 670 / 21.10.2013 год. по ч.т.д. № 645 / 2013 год. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение жалбата на същата страна против определение № 3230 / 07.08.2013 год. по т.д.№ 1451/ 2013 год. на Варненски окръжен съд, търговско отделение , с което е постановено спиране на производството по вписване на промени по партидата на дружеството в търговския регистър, на основание взети решения на ОС на съдружниците от 01.08.2013 год., до приключване с влязъл в сила съдебен акт производството по т.д. № 1456 / 2013 год. на Варненски окръжен съд . Жалбоподателят оспорва правилността на определението, постановено по реда на чл. 536 ал.1 т.1 ГПК , като счита , че противно на възприетото от въззивния съд, допускането на спиране на вписванията предпоставя не само формална проверка на подадено заявление за вписване на обстоятелства в ТР и висящ спор - в случая относно законосъобразността на решенията на ОС - предявен иск по чл. 74 ТЗ за отмяната им , на основание който се претендира вписването , но и преценка за допустимостта и вероятната основателност на иска по чл.74 ТЗ , изрично позовавайки се на прекратяването на производството по същия с определение на първа инстанция , като недопустимо . В останалата си част жалбата съдържа доводи относно недопустимостта на иска по чл.74 ТЗ, заведен от молителя М. Х. Х. - съдружник в [фирма] .
Ответната страна - М. Х. – оспорва частната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на въззивния съд за обхвата на дължимата преценка при допускане спиране на вписването, на основание чл. 536 ал.1 ГПК . Навежда и довода, че определението за прекратяване производството по т.д.№ 1456 / 2013 год. на Варненски окръжен съд , с оглед изхода на което е предпоставено вписването , е обжалвано и не е влязло в сила .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе съставът съобрази следното :
Съдружникът в дружеството на касатора -М. Х. е подал молба за спиране вписванията в Търговския регистър по партидата на [фирма] , на промени , на основание решения на ОС на дружеството от 01.08.2013 година. Решенията касаят освобождаване на М. Х. като съдружник и като управител на дружеството / на основание отправено от кредитор на същия , по реда на чл. 517 ал.3 ГПК , изявление за прекратяване качеството му на съдружник / , за промяна представителството на дружеството и за увеличение дела в капитала на дружеството на оставащия съдружник , с дяловото участие на освободения , както и за приемане нов дружествен договор , с оглед наложилите се и предприети промени, въз основа които дружеството се преобразува в еднолично дружество с ограничена отговорност . За оспорване законосъобразността на взетите решения М. Х. е завел иск по чл. 74 ТЗ , по който е образувано т.д. № 1456 / 2013 год. на ВОС , прекратено поради недопустимост с определение на първа инстанция, без доказателства същото да е влязло в сила .
За да потвърди първоинстанционното определение въззивния съд е счел, че спиране вписването по реда на чл.19 ал.5 ЗТР вр. с чл. 536 ал.1 ГПК предпоставя преценка единствено на наличието на отправено заявление за вписване на обстоятелства , основани на решения на ОС на дружеството, атакувани по реда на чл. 74 ТЗ , по което е налице висящо исково производство . Счел е ирелевантно установяване допустимост и вероятна основателност на исковата претенция .
В обосноваване допускане касационното обжалване, жалбоподателят е формулирал следния процесуалноправен въпрос : При подаване молба за спиране производство по реда на чл.19 ал.5 ЗТР, на основание чл. 536 ал.1 т.1 ГПК , следва ли съдът да съобрази освен формалните критерии за спиране на производството и вероятната основателност на заведения иск , с който е обосновано прилагането на чл. 536 ал.1 т.1 ГПК и може ли, въпреки наличието на формалните предпоставки , да откаже спиране на регистърното производство при вероятната му неоснователност ?
С оглед преждеизложеното така формулираният процесуалноправен въпрос покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд . Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Единствено липсата на задължителна съдебна практика по приложението на чл. 536 ал.1 ГПК , вкл. с оглед близкото по време въвеждане нормата на чл. 536 ал.3 ГПК / ДВ бр. 99 от 14.12.2012 год. / , открила пътя на касационното обжалване на постановените по този ред определения , отречено при действието на чл. 430 ГПК / отм./, като аналогична на чл.536 ал.1 и ал.2 ГПК процесуалноправна норма , не е достатъчна да обоснове нуждата от тълкуване на иначе ясна и непротиворечива процесуалноправна норма . Не е обосновано наличие на непоследователно, нееднозначно приложение от съдилищата на чл.430 ГПК / отм./, респ. чл.536 ал.1 ГПК .
Съгласно чл.536 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.19 ал.5 ЗТР , регистърното / охранително по естеството си / производство се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на исканото вписване / аналогично - за исканото заличаване на вписването / . Буквалното съдържание на нормата ясно въвежда дължима от съда , постановяващ спирането , преценка само относно наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на резултата от спорното правоотношение , т.е. доколко от постановимия акт по същото би било обусловено издаването , респ. отказа за издаване на искания охранителен акт / в случая допуснато или отказано вписване или заличаване на вписването/. Аналогичен е подхода на законодателя при уредбата на спирането по чл.282 ГПК и чл.309 ГПК . Ясното и непротиворечиво съдържание на нормата на чл. 536 ГПК логично кореспондира с действието на вписването и смисъла на предоставяната с чл.536 ГПК защита . Паралел с разпоредбата на чл.391 ГПК е изключен , тъй като в същата изрично е въведена преценката за допустимост и вероятна основателност на иска / да е подкрепен с писмени доказателства и / или да бъде предоставена парична гаранция от ищеца / и няма изрично препращане към същата за нуждите на охранителното производство . Основното, обаче, е различния обективен и субективен обхват на даваната с обезпечителното производство защита. Обезпечението обслужва само и единствено удовлетворяване резултата от образуваното или предстоящо да бъде образувано исково производство . Спирането на охранителното производство и конкретно в хипотезата на спиране на регистърното производство , защитава интереса на дружеството и оттук косвено интереса на претендиращото спиране на вписването лице – съдружник или интереса на третото заинтересувано лице , от неизвършване на неограничен , неиндивидуализиран към момента на постановяването му , възможен кръг правни действия на дружеството със и спрямо трети лица, на които последващото заличаване на вписването , респ. вписването , ако се е претендирало спиране на заличаване на вписването , би било непротивопоставимо, с оглед последиците му eх nunc . Ето защо и логично е законодателят да е ограничил дължимата за допускане спирането преценка до формалното наличие на обвързаност на издаването на охранителния акт с резултата от образуваното дело , в максимално охраняване на интерес, неограничен до предмета и до кръга на субектите , ангажирани в спорното правоотношение .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 670 / 21.10.2013 год. по ч.т.д. № 645 / 2013 год. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: