О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
София, 26.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември , две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕНА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2610/2020 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д. ,чрез адв Д.Ф. , срещу решение №118 от 01.04.2020г по в.гр.дело № 805/2019г. на Пловдивски апелативен съд ,с което в една част,по един от предявените искове за обезщетение на имуществени вреди , е обезсилено решение №466 от 24.10.2019г по т.дело №171/2018 г. на Старозагорски окръжен съд ,като в останалата част отхвърлянето на обективно съединените искове е потвърдено от въззивната инстанция ,включително по отношение иска за обезщетение на неимуществени вреди В една част исковете са отхвърлени като неоснователни , а в друга - поради погасяване на иска по давност.
Предявените искове за обезщетение са основани на обстоятелството ,че между ищцата и Токуда банк АД е бил сключен договор за банков кредит ,предоствавен в размер на 40 000 лв. срещу обезпечение – ипотека на апартамент в [населено място] , собственост на ищцата и нейния съпруг Кредитът е подлежал на погасяване на месечни вноски , съгласно погасителен план .Като е обявила едностранно кредита за предстрочно изискуем ,банката се е снабдила със заповед от 20.05.2010г. за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист. Срещу ищцата е образувано изпълнително дело и в хода на същото на публична продан бил изнесен ипотекирания апратамент в [населено място] .След като първата публична продан с начална цена 45 000 лв. е обявена за нестанала , насрочената е втора публична продан с определена начална цена 36 000 лв.При нея с постановление от 06.12.2010г. имотът е бил възложен на купувач за сумата от 36 150 лв. Същевременно и тъй като ищцата е оспорила вземането съгласно чл. 414 ГПК ,кредиторът е завел иска по чл. 422 от ГПК. Изпълнителните действия ,от които се претендират вредите са осъществени при висящност на този спор. Делото е приключило с влязло в сила решение на последа инстанция от 08.06.2015г по к. т. д № 1175/2013 г. на ВКС като е прието ,че банката е образувала и водила принудително изпълнение без да спази законовите изисквания по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Към момента на подаването на заявлението за незабавно изпълнение е имало две забавени вноски по кредита за месеците април и май на 2010г., които с последващо извършени плащания на 04.05.2010г. и на 01.06.2010г. са били погасени. В тази връзка ВКС е постановил, че единствено изискуема и дължима е била просрочена лихва по чл.3.7 от договора за банков кредит в размер на 359,31 лв. Искът по чл. 422, ал.1 от ГПК е бил приет за основателен само за тази сума, а искът за главницата е отхвърлен поради липса на законно упражнено право на предсрочна изискуемост и неизискуемост на вземането.Към момента на приключване на делото вече са били събрани вземанията на банката, обективирани в изпълнителния лист,както и таксите и разноските по изпълнението.
Поради това, на 26.06.2018г ищцата е предявила иск да бъде обезщетена от ответника за преченените й имуществени и неимуществени вреди при условията на непозволено увреждане. Въззивният съд е разгледал иска на основание чл. 45 във вр чл. 49 ЗЗД като е приел ,че предпоставките за отговорност на ответника за причиненото увреждане са възникнали. Извършено е противоправно деяние,изразяващо се в образуване на заповедно и изпълнително производство за защита на материално право, което не съществува в патримониума на банката. Като имуществена вреда по първия обективно съединен иск ,с предмет разноските в съдебното изпълнение , въззивният е обезсилил първоинстанционното решение поради недопустимодст на иска , предвид наличието на друг ред за събирането им .За неоснователен,поради неустановяване на претендираната имуществената вреда свързана с липса на собствено жилище след продажбата,е приет иска за обезщетение, обхващащо разходи за платени наеми за периода 04.09.2010г. до 25.09.2012г. в размер на 4 800 лв., след като ипотекираният апартамент е бил принудително отчужден.За неоснователен въззивният съд е приел и иска за сумата 29 150 лв. равняващи се на разликата между пазарна цена на продадения апартамент и тази от 36 150 лв,получена по изп. дело. По отношение на неимуществените вреди въззивният съд е изтъкнал,че преки доказателства за вреди , търсени по причина прекъснати отношения с двете деца на ищцата не са ангажирани , също така не е установено разтрогнатите отношения със съпруа на ищцата да са вследствие на противоправните действия,предприети от името на ответника .По отношение на неимуществените вреди в размер на 2500 лева ,заявени поради изживян от ищцата стрес, притеснения и страдания от провежданото принудително изпълнение, запора и удръжките върху заплатата ,съответно загубата на апартамента, служещ за семейно жилище ,въззивният съд е приел иска за основателен , но погасен по давност ,тъй като началния момент на изискуемостта при обезщетението от непозволено увреждане е този на налагане на запор на заплатата от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство /на 13.07.2010 г/, респ. този на извършване на проданта ,осъществена на 06.12.2010 г. Съпоставено с текста на чл. 114 от ЗЗД и приетото в ППВС № 2 /1981г. гореизложеното е довело до извод, че вземането за обезщетяване на неимуществените вреди е погасено по давност до предявяване на иска на 26.06.2018г. Според въззивния съд , без значение е момента на постановяване на решението на ВКС по причина,че искът по чл. 422 от ГПК установява съществуването на едно правно положение, а не поражда същото,т.е. противоправното поведение е било факт и към споменатите дати на 2010 година .
В касационнага жалба изводите на въззивния съд се оспорват като неправилни и незаконосъобразни. В приложеното към жалбата изложение се поддържа недопустимост на решението ,посочва се осонование по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: /1/ предвидената в чл.422,ал.3 ГПК възможност длъжникът да се снабди с изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК , има ли са последница недопустимост на исковата претенция за същите вземания .Противоречието е с реш. № 150/2020г по т.д279/19 ТК на ВКС. Посочва основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по същия въпрос -/2/ дали облекченият ред по чл.422,ал.3 ГПК във вр.чл.245, ал.3 ГПК обуславя недопустимост на исковия ред . Основание по 280 , ал.1 т.1 ГПК се изтъква по въпроса : /3/ когато съдът изключва от предмета на доказване общоизвестен факт по чл. 155ГПК , следва ли да съобщи на страните ,че този факт не се нуждае от доказване,за могат да изразят становище Протииворечието е с реш.№ 72/2019г по т.д№549/2016г ТК 1-во т.о ,реш. №288/2013г по гр.д №2293/2015г на 3-то г.о на ВКС ,реш. № 228/2013г по гр.д №3515/2013г на 2-ро г.о на ВКС ,според която практика тези действия са дължими. .Същото основание за допуска до касационно обжалване се сочи по следващия въпрос: /4/ коя е причината ,която предизвиква вредоносния резултат , следва ли тя да е условие , без което вредата не би настъпила ; да е адекватна /относима/ причина ,т.е практически годна да причини вредата , и възможно ли е деянието да не е единствена причина за резултата ,т.е вредата да е предпоставена от съвкупно въздействие на множество явления /събития/ ,едно от които да е твърдяното вредоносно и в последната хипотеза изключва ли се отговорността за деликт , или наличието на няколко врезонсни фактора само ще определени обема .Противоречието е с решение №9/2018г по гр.д № 1144/2017г на ВКС 3-то г.о.
Формулиран е и въпрос /5/ от кой момент възниква изискуемостта на вземане с източник непозволено увреждане,причинено от допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл. 117 ГПК и осъществено въз основа на това основание принудително изпълнение върху имущество на длъжник , когато искът на кредитора по чл.422 ГПК е отхвърлен като неоснователен и от кой момент настъпват правните последици на чл. 114 ЗЗД. Въззивният съд е приел че исковете ,предявени на 26.02.2018г са погасени по давност, тъй като начален момент е този на извършване на вредоносните изпълнителни действия ,извършването на публична продан на 06.12.2010г .Намерил е за приложими разрешениета в ППВС№2/1981г. Поддържа се ,че това разрешение не гарантира ефективността на потребителската защита на кредитополучателя .Докато изпълнението се осъществава по 417 ГПК ,потребителят не разполага с възможност да търси обезщетение , тъй като към този момент не е установена материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.Изтъква се и особеното мнение към ТР №5/2017г на ОСГТК ,в което защитата вижда подкрепа на доводите си .
Писмен отговор по жалбата е постъпил от ответника „Токуда Банк“ АД Оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване .Първите два въпроса са обобщено неотносими. Третият въпрос не е от решаващо значение ,четвъртият въпрос не е произнасян от въззивния съд и е негоден да обоснове нужда от касационен преглед. По въпроса за началния момент на давност при непозволено увреждане е налице трайно установено разрешение в практиката на ВКС, възприето и от въззивния съд , същото не се нуждае от обратно решаване. Не е вярно ,че длъжникът -потребител не е разполагал с правна възможност да търси обезщетение .Могъл е на общо осонование за заяви претенцията си , а делото да се спре до решаване на преюдициалния въпрос .
Касационната жалба е постъпила в срок ,подадена от легитимирана страна ,но в една част не е допустима по критерия на чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК,предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове за обезщетение за имуществени вреди ,заедно с иск за обезщетение на неимуществени вреди, цената по които самостоятелно е определяща за допустимостта на решението до касационно обжалване.
Искът за обезщетяване на имуществената вреда, изразяваща се в платени наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г. по силата на договор за наем от 04.09.2010г. е за сумата от 4 800 лв, като при тази цена на иска решението по него е под размера от 5000лева , посочен в чл.280,ал.3 т.1 ГПК.Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и в частта за мораторната лихва върху тази сума .
Искът за обезщетяване на имуществената вреда, изразяваща се в платени такси и разноски по изпълнителното дело е предявен за сумата 3243 лв В една част, до размера на сумата 197,05лв и лихва за забава в размер на 82,18лв този иск е бил уважен с първоинстанционното решение,а до пълния размер е бил отхвърлен като погасен по давност.Решението е обезсилено от въззивния съд и в двете части , като недопустимо и производството е прекратено.Въззивото решение по този иск също не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ,ал.3 т.1 ГПК, предвид цената му .
Първият и вторият от формулираните по реда на изложението въпроси , както и доводите в оспорване на решаващо изтъкнатата от въъззивния съд недопустимост на първоинстанционното решение по иска за обезщетение в размер на събраните в съдебното изпълнение такси и разноски от длъжника ,не могат да обосноват допускане до касационно обжалване , тъй като в тази част произнесеното по иска въззивно решение не подлежи на касационо облжалване.
В останалата част касационната жалба е допустима.
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение намира ,че общият и специален селективен критерии за допускане на касационно обжалване не е изпълнен при поставянето на процесуалноправния въпрос по т.3 от изложението ,който се свежда до това кога и как съдът изключва от предмета на доказване факт от категорията на общоизвестните , следва ли да го съобщи на страните съгласно чл.155 ГПК.С въпроса се оспорва извода на съда по основателността на иска за сумата от 29 150лв. обезщетение на имуществени вреди от проведената публична продан по изпънителното дело, изразяващи се в разликата между действителната пазарна цена на апартемента и цената от 36 150 лв., на която имотът на длъжника е бил възложен от съдебния изпълнител при публична продан. Оспорваният мотив на въззивния съд не засяга пряко прилагането на чл. 155 ГПК, а прилагането на чл.202ГПК, тъй като въпросът за съобразяване с обстоятелството стагниран ли е бил пазарът на недвижими имота през прериода 2007-2010г.е иманентно включен в предмета на задачата на назначеното вещо лице/чл.197, ал.1 ГПК/, която задача е да се даде средната пазарна оценка на конкретния недвижим имот,към съответния момент. Поради това мотивите на съда,който не е въприел заключението на вещото лица за по-висока пазарна оценка от тази ,реално реализирана на публичната продан, не опредметяват противоречие с указанията по прилагането на чл.155 ГПК в реш. № 72/2019г по т.д№549/2016г ТК 1-во т.о ,реш. №288/2013г по гр.д №2293/2015г на 3-то г.о на ВКС и др., според която практика не следва страните едва с решението да научават че съдът изключва даден факт от предмета на доказване като служебно известен /или общоизвестен/. Въззивният съд действително не е възприел нито едно от двете приети по делото заключения на вещи лица за по-висока пазарната оценка на апартамента, при обосновката на своята решаваща преценка е посочил като общоизвестен факт това,че за времето 2007-2010г пазарът на недвижими имот е претърпял стагнация.Този извод на въззивния съд ще подлежи на проверка за правилност при разглеждане на касационната жалба по същество ,тъй като касационно обжалване следва да се допусне по друг формулиран въпрос .
Върховен касационен съд, 3-то г.о приема ,че следва да се даде отговор на въпроса по т.5 от изложението : от кой момент възниква изискуемостта и настъпват правните последици на чл.114 ЗЗД при вземане с източник увреждане ,причинено от допуснато незабавно изпълнение на заповед по чл.117 ГПК и осъществено въз основа на нея принудително изпълнение върху имущество на длъжник , когато искът на кредитора по чл.422 ГПК е отхвърлен като неоснователен.
Върховен касационен съд, ІІІ г.о приема изложената обосновка на основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК по въпроса. След като законът допуска да се осъществи предварително изпълнение,по тълкувателен път следва да се изясни значението на водения съдебен процес за вземането в случай на оспорване и решението на съда ,което отрича неговото съществуване или изискуемост,но е постановено след като вече е проведено принудително изпълнение ,от което са произтекли вредите.Следва да се даде отговор на въпроса за изискуемостта и началния момент на давността при иска за обезщетение срещу привидния,или недобросъвестен кредитор.
Въпросът по т.4 от изложението не обосновава допускане до касационно обжалване ,тъй като отговорът му няма да обуслови друг извод на съда в отговор въпроса коя е причината,която води до посочения в конкретния случай от ищцата вредоносен резултат.Освен че е основал изводите си на конкретните доказателства, въззивният съд не е разрешил този въпрос в противоречие с изтъкнатото решение №9/2018г по гр.д № 1144/2017г на ВКС 3-то г.о доколкото в последното принципно са обощени насоките в практиката на ВКС по въпроса за причинно- следствените връзки. В цитираната от защитата съдебна пректика включително , съвкупното действие на множество фактори не означава приравняване на пряката причинна зависимост с факторната обусловеност.
Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на на Р. С. Д. срещу решение №118 от 01.04.2020г по вгр.дело № 805/2019г. на Пловдивски апелативен съд в частта ,с която е обезсилено решение №466 от 24.10.2019г по т.дело № 171/2018 г. на Старозагорски окръжен съд и производството е прекратено ,както и в частта, с която е потвърдено отхвърянето на предявения от Р. С. Д. иск за сумата от 4 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на ищцата в следствие проведено спрямо нея принудително изпълнение ,равняващо се на размера на платени от нея наеми за периода от 04.09.2010г. до 25.09.2012г. по силата на договор за наем от 04.09.2010г. и в частта , с която е потвърдено отхвърляне на иска за за сумата 1351, 41 лв., представляваща законна лихва върху тази главница за периода от 26.09.2012г. до 04.06.2018г.
Допуска до касационно обжалване решение №118 от 01.04.2020г по вгр.дело №805/2019г. на Пловдивски апелативен съд в останалата част .
В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му на страната, пред друг състав на ВКС
Касаторката е освободена от държавна такса .Делото да се докладва за насрочване
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2