№ 265
С. 24.06.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1623 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. П. М.,понастоящем в Затвора в [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат С. против въззивно решение № 538 от 17.06.2010г. по гр.д. № 493/2010г.на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 1139 от 22.06.2009г. по гр.д.№ 2844 по описа за 2008г. на Пловдивски окръжен съд,като са отхвърлени предявените от И. П. М. искове против Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от 8 500лв.,представляваща обезщетение за причине-ни имуществени вреди и сумата от 6 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди-негативни емоции, безпокойство, притеснение и страх вследствие на противоправното бездействие на съдия-изпълнителя по изп.д.№ 7026 и № 7027 по описа за 2006г.на СИС при Районен съд Русе,изразяващо се в неизпълнение на задължението да уведоми ищеца за извършеното от него разпределение на получената сума от извършената публична продан и в непредприемане на действия по извършване на опис,оценка и насрочване на публична продан, въпреки наличното движимо и недвижимо имущество, като са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на въззивния акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд за решаване на делото въз основа на надлежно събрани доказателства.
С определение № 384 от 29.03.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 т.3 от ГПК по поставения въпрос за изпълнение от страна на въззивния съд на задълженията по чл.7 и чл.268 ал.2 и ал.3 от ГПК.
В съдебно заседание касаторът - се явява лично.Поддържа подадената касационна жалба и желае да бъде уважена.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Съгласно горецитираните норми – съдът е длъжен да съдейства на страните при изясняване на делото от фактическа и правна страна,като във въззивното производство - събирането на доказателствата става по общите правила/при съобразяване със специалните преклузии/ и съдът дава ход на устните състезания едва след като се е произнесъл и разрешил въпросите във връзка с направените искания по доказателствата.Тъй като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения/чл.154 ал.1 от ГПК/ - накърнява се правото й на защита,ако тя своевременно е направила доказателствено искане и това искане е отхвърлено в нарушение на процесуалните правила или ако – съдът е поставил произнасянето по него в зависимост от настъпването на друго обстоятелство и след настъпването му – не е разгледал и не се е произнесъл по направеното искане.Касае се до съществено процесуално нарушение,защото по този начин е възпрепятствана възможността на страната да установи претенцията си и при положение,че върху нея е доказателствената тежест за установяване на фактите,от които извлича изгодни за себе си правни последици- поведението на съда се явява причина за недоказаност на заявената претенция.
С оглед така дадения отговор на поставеният въпрос, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, подадената касационна жалба е основателна.
Ищецът е подал на 26.11.2007г.искова молба,с която е претендирал обезщетение,като е твърдял,че в резултат на неправомерно действие и бездействие на СИС при Районен съд Русе по изп.д.№ 7026 и № 7027 за 2006г.са му причинени имуществени и неимуществени вреди.Въпросът за правното основание на така предявения иск е разрешен от петчленен състав на ВКС и ВАС,който в постановено на 30.09.08г.определение №144 е приел,че тъй като изпълнителното производство е образувано по реда на ГПК,въз основа на постановена осъдителна присъда по н.о.х.д. №807/2004г.- спорът по предявения от И. П. М. иск следва да се разгледа от ПОС по общия исков ред/в този смисъл твърдението на касатора,че претенцията е по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е неоснователно/
Пред първоинстанционния съд – ищецът е направил искане за допускане на гласни доказателства за установяване на претенцията си за неимуществени вреди, което съдът е оставил без уважение/вж.протокола от съдебно заседание на 9.04.08г./с мотива,че „на настоящия етап събирането на гласни доказателства няма да се отрази по същество на решението на спора”.На следващото съдебно заседание -страната отново е направила искането си,по което видно от протокола от съдебно заседание на 8.05.08г.-съдът не се е произнесъл,а вместо това е посочил,че липсват доказателствени искания и е дал ход по същество/впоследствие хода по същество е отменен и е подвигната препирня за подсъдност/.След решаване на въпроса за компетентния съд – съдът е приключил събирането на доказателствата в едно заседание,без отново да се произнесе по искането за гласни доказателства,а след това е отхвърлил предявените искове като недоказани.Независимо,че са претендирани вреди от действия на съдия изпълнител по две изпълнителни дела /№ 7026 и № 7027 по описа за 2006г.на СИС при Районен съд Русе/- делата не са били изискани и не са приложени по делото.По делото е налична само справка от 12.01.2007г. /за която е посочено,че е по искане по н.о.х.д.№647/2002г.,а не по настоящето/ - в която е посочено само въз основа на какво и между кого са образувани двете изпълнителни дела и предприетите действия до 20.06.06г.
При тези данни въззивният съд,вместо да констатира допуснатите от първата инстнация съществени нарушения – е приел за правилен извода,че предявените искове срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл.49,във вр.с чл.45 от ЗЗД са недоказани,тъй като ищецът не е установил противоправно бездействие на държавния съдия изпълнител, което да е в причинна връзка с претърпените от него вреди.
Така постановения въззивен акт е неправилен,постановен в нарушение на горепосочените норми на чл.7 ал.1 и 268 ал.2 и 3 от ГПК. Отделно- доводът за допуснатото от първоинстнационния съд нарушение на процесуалните правила – във връзка с накърняването на правото на защита/пред вид своевременно направеното доказателствено искане,което е било отхвърлено/ е наведено в подадената въззивна жалба и съдът е бил длъжен да се произнесе по него съгласно чл.269 от ГПК,което не е направил. Въззивният съд е следвало – на основание чл.266 ал.3 от ГПК да събере поисканите от жалбоподателя доказателства.
Гореизложеното налага отмяна на въззивният акт и връщане на делото за ново разглеждане.Спорът следва да бъде решен след изслушване на поисканите от жалбоподаталя гласни доказателства,изискване на изпълнителни дела с № 7026 и № 7027 по описа за 2006г.на СИС при Районен съд Русе и събиране на доказателства за имотното състояние на ищеца/с оглед изложените от него в тази връзка твърдения/.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ въззивно решение № 538 от 17.06.2010г. по гр.д. № 493/2010г.на Пловдивски апелативен съд и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ищеца в Затвора в [населено място].
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.