Върховен касационен съд

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 04 април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 5787 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. Г. Г., чрез адв.Н. Б. срещу решение от 23.06.2015 г. по гр.дело № 4488/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 23.02.2015 г. по гр.дело № 38004/2013 г. на Софийски районен съд и вместо това предявените искове от жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са отхвърлени. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд е допуснал превратно тълкуване на императивната разпоредба на чл.54,ал.5 ЗА, че е обезсилил тази разпоредба, която предвижда специален ред за сключване, изменение и прекратяване на договорите с изпълнителните директори на изпълнителни агенции - след съгласуване на съответния министър и министър-председателя. Сочи, че въззивният съд неправилно е възприел, че предвиденото в разпоредбата на чл.54,ал.5 ЗА съгласуване с министър-председателя няма смисъла и значението на даването на съгласие по смисъла на ЗЗД и не представлява елемент от фактическия състав за възникването и прекратяването на трудовото правоотношение с изпълнителния директор на И.. Поддържа, че с въведеното с нормата на чл.54,ал.5 ЗА изискване за съгласуване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение законодателят в значителна степен е създал гаранции за реализацията на чл.108, ал.2 от Конституцията на РБългария, според която министър-председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт ръководи и координира общо политиката на правителството и носи отговорност за нея. С оглед на това според жалбоподателя е недопустимо да се приема, че съответния министър би могъл без негово знание и съгласие да предприема прекратяване на трудово правоотношение с изпълнителен директор, за когото преди това е получил съгласие от министър-председателя за неговото назначаване. Поддържа, че неправилно въззивният съд е препратил с решението си към т.решение № 4/17.12.2013 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС, което касае предварителна закрила при уволнение по чл. 339,ал.4 КТ, че в случая е налице различна хипотеза. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете се уважат.
Ответникът по касационната жалба И. а. п. р. и а., чрез юрисконсулт И. П. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.Поддържа, че преди уволнението на жалбоподателя са изпратени до министър-председателя две съгласувателни писма – едното от 15.07.2013 г., а второто от 18.07.2013 г., с което се потвърждава освобождаването от същата дата на жалбоподателя, че писмата са постъпили в Министерския съвет и не е последвало неодобрение или противопоставяне от страна на министър-председателя. Според жалбоподателя за да бъде спазена разпоредбата на чл.54,ал.5 ЗАдм е достатъчно доказването, че адресираното до министър-председателя съгласувателно писмо от 15.07.2013 г. на министъра на земеделието е храните е доведено до знанието на министър-председателя, че това обстоятелство е доказано по делото. Сочи, че разпоредбата на чл.54,ал.5 ЗАдм не предвижда специална форма за съгласуване, че съгласието на министър-председателя с предложението за уволнение може да бъде дадено не само чрез изрично съгласуване, а и чрез непротивопоставянето му или чрез т.нар. „конклудентни действия”, неоспорващи отправеното предложение. Споделя тълкуването, възприето от въззивния съд с обжалваното решение, че съгласуването по чл.54,ал.5 ЗАдм. с министър-председателя е регламентирано като изискване да бъде информиран министър-председателя като ръководител на изпълнителната власт за всяко назначение, изменение и прекратяване на трудови договори по силата на чл.19 ЗАдм. Поддържа, че процесната заповед за прекратяване трудовия договор с жалбоподателя е издадена в изискуемата от закона форма, от органа по назначаването, в съответствие с материалния закон, чл.61,ал.2 КТ, чл.19а, ал.2 и чл. 54,ал.5 ЗАдм. С оглед на посочените доводи ответникът по касационната жалба счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да се потвърди.
С определение № 193/22.02.2016 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос при прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл.19а,ал.2 от Закона за администрацията от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл.54,ал.5 от Закона за администрацията представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
С обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. Г. Г. със заповед № РД-15-702/18.07.2013 г. на Министъра на земеделието и храните, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 19а,ал.2,вр.чл.54,ал.5 от Закона за администрацията, считано от 18.07.2013 г., за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана до уволнението и за присъждане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е преценил първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Приет е за неоснователен доводът на въззивника-ответник за недопустимост на първоинстанционното решение, поради пропускане на „преклузивния срок” по чл.358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ от ищеца. Съдът се е позовал на константната практика на ВКС, включително и ТР № 1/ 12.05.2015 г. по т. дело № 1/ 2014 г. на ОСГК на ВКС, според която, сроковете по чл.358 КТ са давностни, а не преклузивни, че въпросът за изтичането им е относим към основателността, а не към допустимостта на исковете. Приел е, че дори да е налице пропускане на срока за подаване на исковата молба, същото не може да обоснове извод за недопустимост, а за неоснователност на предявения иск за отмяна на уволнение, че при въззивната проверка решенето би било неправилно, а не недопустимо.
Съдът е приел, че ищецът Д. Г. не е пропуснал двумесечния давностен срок за предявяване на иска за отмяна на уволнение по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Приел е също, че първоначално като ответник в исковата молба е посочено Министерство на земеделието и храните, че след дадени от СРС указания с разпореждане от 13.09.2013 г. искът е насочен срещу надлежния ответник-работодател И. агенция по рибарство и аквакултури/И./.
Прието е, че в случая от съдържанието на исковата молба е ясен предмета на спора и срещу кого се претендира основанието за отмяна на извършеното уволнение, и поради това непосочването на изпълнителната агенция, чийто директор е бил ищецът, като работодател и съответно- надлежен ответник по делото, представлява недостатък на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.2 ГПК. Посочил е, че недостатъкът на исковата молба е констатиран от СРС и е указано поправянето му, че извършените от районния съд процесуални действия по даването на указания за посочването на надлежен ответник от ищеца, съответни на волеизявленията му и на обстоятелствата по иска, обосновават извод за спазване на срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въз основа на приложените по делото писмени доказателства е прието за установено, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между ищеца и министъра на земеделието и храните на 16.12.2011 г. трудов договор, според който ищецът Д. Г. заел длъжността “Изпълнителен директор на И. а. п. р. и а.” /И./, считано от 16.12.2011 г. Посочил е, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл.19а, ал.2 вр. чл.54, ал.5 от Закона за администрацията /ЗА/ с издадена от министъра на земеделието и храните Заповед № РД-15-702/ 18.07.2013 г., връчена на ищеца на 18.07.2013 г.
Преценен е за правилен извода на СРС, че ответникът И. е работодател на ищеца.
Прието е, че приложеното от органа по назначаването уволнително основание е по чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията /ЗА/, предвиждащ специално основание за прекратяване трудовите правоотношения на служителите по чл.19, ал.4 ЗА от органа по назначаването, по преценка на последния.
Съдът е приел за безспорно по делото, че ищецът, заемащ длъжността „Изпълнителен директор на И. а. п. р. и а.” е служител, който попада в приложното поле на чл.19а, ал.2, вр. чл.19, ал.4, т.3 ЗА.
Посочил е, че е спорно дали органът по назначаването законосъобразно е приложил уволнителното основание с оглед въведеното в чл.54, ал.5 ЗА изискване договорите с изпълнителните директори на изпълнителни агенции да се сключват, изменят и прекратяват от министъра, към който са създадени, съгласувано с министър-председателя.
Според въззивния съд предвиденото в закона съгласуване с министър-председателя няма смисъла и значението на даването на съгласие по смисъла на ЗЗД и не представлява елемент от фактическия състав както на възникването, така и на прекратяването на трудовото правоотношение със служителите, за които в ЗА е въведено такова изискване. Посочил е, че съгласуването като правно и фактическо действие, цели координиране на действията, синхронизиране на мненията на два административни органа, при наличието на което издадената заповед ще се счита за законосъобразна. Прието е, че законът не въвежда нито изискуема форма за съгласувателното действие, нито елемент на поредност на двете волеизявления. С оглед на тези съображения и като се е позовал на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, за което е отразено, че касае друга хипотеза на съгласуване съдът е направил извода, че изискваното от закона съгласуване в случая е било налице. Приет е за безспорен фактът, че министърът на земеделието и храните е поискал съгласуване от министър-председателя на предложението си за освобождаването на ищеца от длъжността изпълнителен директор на И. с писмо от 15.07.2013 г., което е постъпило в канцеларията на министър-председателя три дни преди издаване на уволнителната заповед. Посочил е, че няма безспорни данни от последния да е било дадено изрично съгласие или становище по предложението, че след постъпване на второто приложено по делото писмо с дата 18.07.2013 г. в канцеларията на министър - председателя, с което министърът на земеделието и храните е потвърдил освобождаването на ищеца от заеманата длъжност „изпълнителен директор на И.” и поименно е предложил временно изпълняващ тази длъжност, не е последвало неодобрение или противопоставяне от министър-председателя. С оглед на тези съображения е направен извода за извършено съгласуване по смисъла на чл.54, ал.5 ЗА между органа по чл.19а, ал.2 ЗА – министъра на земеделието и храните и министър-председателя относно прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца като изпълнителен директор на И..
Съдът е посочил, че поради установената по делото законност на извършеното от министъра на земеделието и храните по негова преценка уволнение, съгласувано с министър - председателя, предявените от ищеца. срещу И. искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При тези съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлил предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ като неоснователни.
По правния въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл.19а, ал.2 от Закона за администрацията правоотношенията със заместник - министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Според чл.19,ал.4,т.3 за органи на изпълнителната власт се считат и изпълнителните директори на изпълнителните агенции. Анализа на тези разпоредби налага извода, че трудовото правоотношение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури може да бъде прекратен без предизвестие от органа, който го назначава, а това е министъра на земеделието и храните по негова преценка. Преценката на органа, който назначава изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/И./ не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.54,ал.5 от Закона за администрацията/ЗА/ договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя. В настоящият случай според чл.5, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите И. е към министъра на земеделието и храните.
Като взема предвид тези разпоредби съдът намира, че за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение на изпълнителен директор на изпълнителна агенция, създадена към съответния министър следва това прекратяване да е съгласувано с министър-председателя. Съгласуването с министър-председателя на прекратяването на трудовото правоотношение на изпълнителен директор на изпълнителна агенция към съответния министър е елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.19а,ал.2,вр.чл.54,ал.5 ЗА.
В Закона за администрацията няма легално определение на понятието съгласуване. Според „Българския тълковен речник” думата „съгласувам” означава „вземам решение за нещо, като стигам до единомислие при обсъждането му с друго лице, привеждам в съответствие, координирам”. Съгласуването означава изразяване на мнение/становище/ по даден въпрос от две лица и съвпадане на мненията/становищата/. За да е налице съгласуване по смисъла на чл.54,ал.5 ЗАдм., то следва мнението на съответния министър за прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция да съвпада с мнението на министър-председателя по същия въпрос. В ЗАдм. не е предвидена изрична форма на насрещните мнения и същите може да се обективират устно, писмено или да са изразени с конклудентни действия.
По касационната жалба:
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно. При постановяването му съдът е нарушил материалния закон – чл. 54,ал.5 от Закона за администрацията.
Установено е по делото от приложените писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор между ищеца Д. Г. и министъра на земеделието и храните на 16.12.2011 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността “Изпълнителен директор на И. а. п. р. и а.” /И./, считано от 16.12.2011 г.
Установено е също, че с писмо изх. № от 15.07.2013 г. до министър-председателя, постъпило на същата дата в Министерски съвет – факт безспорен между страните по делото министърът на земеделието и храните е посочил, че са налице проблеми в управлението на И. а. п. р. и а. и предложил освобождаване от длъжност на изпълнителния директор на Агенцията – ищецът Д. Г. и назначаване на негово място на длъжността изпълнителен директор М. А. С.. С писмо изх. № от 18.07.2013 г. до министър-председателя министърът на земеделието и храните уведомил министър-председателя, че във връзка с предложението от 15.07.2013 г. потвърждава освобождаването от длъжност на изпълнителния директор на И. а. п. р. и а. Д. Г.. С писмото е предложено до назначаване на изпълнителен директор на И. за изпълняващ длъжността да бъде назначено лицето А. Х. А..
Със Заповед № РД-15-702/ 18.07.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя на основание чл.19а, ал.2 вр. чл.54, ал.5 от Закона за администрацията /ЗА/. Заповедта е връчена на ищеца на 18.07.2013 г.
Като взема предвид установените факти настоящият съдебен състав преценява, че в случая не е установено основанието за прекратяване трудовия договор на ищеца Д. Г. по чл.19а,ал.2, вр.чл.54,ал.5 от Закона за администрацията. Съгласно разпоредбите на чл.54,ал.5 от Закона за администрацията договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя. И. а. п. р. и а. е създадена към министъра на земеделието и храните с оглед разпоредбите на чл.5,ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Ищецът Д. Г., като заемащ длъжността изпълнителен директор на И. на основание трудово правоотношение попада в приложното поле на чл.19а,ал.2,вр.чл.19,ал.4,т.3 от ЗА. Не е установено по делото от приложените писмени доказателства – цитираните по-горе два броя писма прекратяването на трудовия договор на ищеца да е съгласувано с министър-председателя. За да е съгласувано прекратяването на трудовия договор на ищеца, заемащ длъжността изпълнителен директор на И. към министъра на земеделието означава изразеното мнение на последния по този въпрос да съвпада с мнението на министър-председателя. От приложените по делото писма, изпратени до министър председателя, първото с дата 15.07.2013 г., постъпило на същата дата в Министерски съвет и второто от 18.07.2013 г., на която дата е връчена заповедта за уволнение на ищеца не се установява изразено мнение на министър-председателя по предложението на министъра на земеделието и храните за прекратяване трудовия договор на ищеца писмено, устно или с конклудентни действия и то преди връчване заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца Д. Г. със заповед № РД-15-702/18.07.2013 г. е извършено от работодателя, без това да е съгласувано с министър-председателя, така както е предвидено в чл.54, ал.5 ЗА и поради това уволнението е незаконосъобразно. Заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца следва да се отмени. Предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ е основателен и следва да се уважи. Основателен е и искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КК за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана преди уволнението – изпълнителен директор на И..
Съдът намира, че е основателен и искът с пр.осн.чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение от 18.07.2013 г. до 18.01.2014 г.в размер на сумата 9135 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Установено е по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1522.50 лв., че след прекратяване на трудовия договор същият не е работил по трудово правоотношение.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло. Вместо отменената част предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ следва да се уважат. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 1530 лв. разноски по делото за всички инстанции. Ответникът по жалбата и ответник по иска следва да заплати в полза на ВКС сумата 465 лева разноски по делото за държавна такса.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло решение от 23.06.2015 г., постановено по гр.дело № 4488/2015 г. на Софийски градски съд и вместо отменената част постановява
Признава уволнението на Д. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица],вх.2,ап.34, извършено със заповед № РД-15-702/18.07.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.19а,ал.2,вр.чл.54,ал.5 от Закона за администрацията за незаконно.
Отменя заповед № РД-15-702/18.07.2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която на основание чл.19а,ал.2,вр.чл.54,ал.5 от Закона за администрацията е прекратено трудовото правоотношение на Д. Г. Г., като незаконосъобразна.
Възстановява Д. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица],вх.2,ап.34 на длъжността, заемана до уволнението – изпълнителен директор на И. а. п. р. и а..
Осъжда И. а. п. р. и а., [населено място], [улица] да заплати на основание чл.225,ал.1 КТ на Д. Г. Г. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица],вх.2,ап.34 сумата 9 135 лева, представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа, поради незаконното уволнение от 18.07.2013 г. до 18.01.2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2013 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1530 лева разноски по делото за всички инстанции.
Осъжда И. а. п. р. и а., [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС на РБългария сумата 465 лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: