Върховен касационен съд

Съдебен акт

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 275

С., 7.11. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 16 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова


при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2221/2013 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 873 от 15.07.2013 г. по касационна жалба на Б. М. Б. подадена чрез адвокат В. Т. - Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 7129 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 8265/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.04.2012 г. по гр. дело № 37307/2011 г. на Софийски районен съд, за отхвърляне исковете на Б. М. Б. против Сметна палата на Република България за признаване за незаконно и отмяна на заповед за уволнение № ЛС-03-06-27 от 29.06.2011 г. на председателя на Сметната палата; възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - водач на МПС; присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 6150 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 01.07.2011-01.01.2012 г. и присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1025 лв. за един месец.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - от кой момент тече давностният срок по чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ за обжалване на уволнението.
Обжалването е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като въпрос разрешаван противоречиво от съдилищата и във връзка с приетото от съда, че срокът, в който работникът или служителят може да реализира правото си на защита по исков ред срещу незаконно уволнение поради съкращаване на щата, при неспазен срок на предизвестието, започва да тече, не от посочената дата в заповедта, от която трудовото правоотношение се счита за прекратено, а от датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, според която правото на иск на ищеца е погасено, по направено възражение на ответника.
По поставеният материалноправен въпрос съдебната практика е уеднаквена с решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 291 ГПК, според която потестативното право на работника или служителя да иска отмяна на незаконното уволнение възниква с настъпването на правния ефект на акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването и освен, ако в нея не е посочено друго, когато преценката за законността й се прави към този момент. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока - с изтичането на съответна част от него. Когато по силата на закона предизвестието се дължи и страната, поискала прекратяването на трудовия договор не желае срока да бъде спазен, трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение, в които случаи тя дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. В този смисъл решение по гр. дело № 2356/2008 г. ,четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 1757/2009г., четвърто г. о., ВКС; решение по гр. дело № 5163/2008 г., второ г. о., ВКС - всички постановено по реда на чл. 290 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилно прилагане на материалния закона, необоснованост и процесуалноправна незаконосъобразност на обжалваното решение с искане за неговата отмяна и уважаване на исковете.
Ответникът Сметна палата на Република България оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед № ЛС-03-06-27/29.06.2011 г. на председателя на Сметна палата на РБ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращаване на щата. В заповедта е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява, счита от 01.07.2011 г. и на служителя следва да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. Заповедта е била връчена на ищеца на 30.06.2011 год., а исковата молба, с която е оспорено уволнението подадена на 31.08.2011 г.
По направено възражение на ответника за погасено право на иск, с оглед разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 КТ, според която исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в двумесечен срок, който започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, с обжалваното решение е прието, че заповедта за уволнение е връчена на ищеца 30.06.2011 г. (без да е обсъдена посочената в заповедта датата 01.07.2011 г.), от този момент трудовото правоотношение е прекратено, и тъй като исковата молба е подадена на 31.08.2011 г., след двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е прието, че правото на иск е погасено. На това основание съдът е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Този извод влиза в противоречие с посочената задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Началният момент, от който започва да тече двумесечния срок, в който страната може да оспори чрез иск законността на прекратено трудово правоотношение е моментът, в който заповедта за уволнение е породила правното си действие. В случаите, когато по закон работодателят е задължен да отправи писмено предизвестие, което не желае да бъде спазено и в заповедта е посочил моментът, от който трудовото правоотношение се счита прекратено, срокът по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ започва да тече от датата, която страната е определила за прекратяване на трудовото правоотношение посочена в заповедта. От този момент заповедта е породила правния си ефект, трудовото правоотношение е прекратено и срокът за оспорване на уволнението е започнал да тече - в настоящият случай това е датата 01.07.2011 г. посочена в заповедта, считано от която исковата молба се явява предявена в двумесечния преклузивен срок по чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ, а не възприетата с обжалваното решение дата 30.06.2011 г., на която е връчена на ищеца заповедта за уволнение, както неправилно е приел съдът.
Като неправилно обжалваното решението следва да се отмени, и тъй като въззивният съд е отхвърлил иска, без да обсъди по същество наведените в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението, делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 7129 от 01.11.2012 г. по гр. дело № 8265/2012 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийска градски съд за разглеждане на въззивната жалба по същество.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ