Върховен касационен съд

Съдебен акт


2
решение по гр.д.№ 1041 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е



№ 50123
София, 10.11.2022 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1041 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Б., настойник на пълно запретената П. П. Б., срещу решение № 57 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№ 253 от 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е потвърдено решение № 21034 от 01.03.2021 г. по гр.д.№ 106 от 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне на следните предявени от К. Б., настойник на пълно запретената П. Б., срещу [община] искове:
- иск с правно основанание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резулат на неизпълнение на задълженията на Органа по настойничеството и попечителството при [община] да упражнява надзор над дейността на настойника на П. Б.- М. М. пред периода от 11.11.2008 г. до 29.05.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска- 22.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата;
- иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи стойността на продадения от настойника М. М. с нотариален акт № 121 от 08.12.2010 г. недвижим имот на ищцата /гараж/, поради това, че Органът по настойничеството и попечителството при [община] не е упражнил надзор дали М. е внесла получената по сделката продажна цена по сметка на запретената и не е проконтролирал използването й съобразно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на продажбата на имота- 08.12.2010 г. до окончателното й изплащане и
- иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от това, че от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г. Органът по настойничеството и попечителството при [община] не е предприел мерки за смяна на настойника М. М., въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена на живее П. Б. и е била предложена алтернатива, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска- 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 01.03.2022 г. пълномощникът на ответника [община] оспорва жалбата. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.
Страните не се явяват в проведеното открито съдебно заседание и не вземат становище.
С определение № 280 от 21.06.2022 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС, включително посоченото от жалбоподателката решение № 57 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 3457 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните ? По този въпрос в практиката на ВКС се приема, че с оглед уредбата на въззивното производство в ГПК, в сила от 01.03.2008 г. като „ограничен въззив“, въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите и възраженията на страните, които са изложени във въззивната жалба и в отговора към нея, както и по доказателствата, относими към тези доводи и възражения и към така очертания предмет на въззивно обжалване.
В конкретния случай, за да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанциония съд за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че първите два иска са погасени по давност, а третият иск е неоснователен и недоказан. Доколкото в мотивите на решението си въззивният съд не се е произнесъл по изложените във въззивната жалба на П. Б. доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречието му с конкретно посочени разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и от Конвенцията на О. за правата на хората с увреждания /КПХУ/, решението е постановено в нарушение на посочената практика на ВКС и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- на задължението на въззивния съд по чл.273 във връзка с чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви към решението си, в които да разгледа и се произнесе по изложените във въззивната жалба и в отговора към нея доводи и възраженията на страните, както и да прецени относимите към тези доводи и възражения доказателства.
ПО СЪЩЕСТВОТО НА КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА:
По отношение на първия и втория от предявените искове /тези за сумата 50 000 лв. и за сумата 10 200 лв./ въззивният съд е взел предвид, че те са предявени за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на Органа по настойничеството и попечителството при [община] да упражнява надзор над дейността на настойника на П. Б.- М. М. пред периода от 11.11.2008 г. до 29.05.2015 г. и конкретно на 08.12.2010 г., когато М. М. е продала един от собствените на поставената под запрещение П. Б. имоти. Тъй като твърдяното от ищцата неправомерно поведение /бездействие/ е било осъществено повече от 5 години преди предявяване на иска на 22.06.2020 г., съдът е счел за основателно своевременно направеното от ответника възражение за погасяването на тези искове по давност.
Приетото от въззивния съд по тези искове обаче има за последица лишаване на ищцата от предвиденото в чл.13 КЗПЧОС право на ефективни правни средства за защита пред съответните национални власти. Действително, националното ни законодателство предвижда ефективно правно средство за защита на правата на поставените под запрещение лица да претендират обезщетение от Органа по настойничеството и попечителството за вреди от неупражнен надзор над дейността на настойника- чрез искове по чл.49 ЗЗД. В чл.115 ЗЗД и в други разпоредби на ЗЗД или на други закони обаче не е предвидена възможност за спиране на давностния срок за предявяване на тези искове през периода на осъществяване на настойничеството от недобросъвестния настойник до назначаването на нов настойник. Поради това и тъй като не би могло да се очаква, че искът за обезщетяване на вреди от неупражнен от Органа по настойничеството и попечителството надзор над дейността на настойника М. М., би могъл да бъде предявен от самата М. М., в конкретния случай се е стигнало до положение, при което ищцата П. Б. е била лишена от ефективно средство за защита на правата си: тъй като към датата на назначаване на новия й настойник и законен представител К. Б. /12.01.2016 г./ вече е бил изтекъл предвиденият в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок за предявяване на исковете по чл.49 ЗЗД за обезщетение за вредите от неправомерно бездействие на ответника през периода от 11.11.2008 г. до 29.05.2015 г. и конкретно на 08.12.2010 г.
Доколкото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ нормите на КЗПЧОС имат предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които им противоречат, в конкретния случай /при който давностният срок за предявяване на тези два иска е бил изтекъл преди датата на назначаване на нов настойник на поставената под запрещение ищца/ не е следвало да се прилага нормата на чл.110 ЗЗД за изтичане на петгодишния срок на погасителната давност, а съдът е следвало да разгледа и се произнесе по съществото на спора. Тъй като в първоинстанционното и във въззивното решения такова произнасяне няма, а е недопустимо ВКС да е единствена инстанция по съществото на спора, въззивното решение по тези два иска следва да бъде отменено като неправилно, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По отношение на третия от предявените искове /този за сумата 10 000 лв./, правилно е прието от въззивния съд, че този иск не е погасен по давност, тъй като се претендират неимуществени вреди от неправомерно поведение/бездействие на Органа по настойничеството и попечителството при ответната община, осъществено в периода от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г., а исковата молба е предявена на 22.06.2020 г. Правилно е прието обаче и че този иск е неоснователен, тъй като по делото не е доказано твърдяното от ищцата неправомерно бездействие на Органа по настойничеството и попечителството при [община] през периода от 20.05.2015 г. до 12.01.2016 г.- непредприемане на мерки за смяна на настойника на П. Б.- М. М., въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена на живее Б. и е била предложена алтернатива. За да достигне до извод за неоснователност на този иск, въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период /29.05.2015 г. до 12.01.2016 г./ и въз основа на тях правилно е приел, че Органът по настойничеството и попечителството при [община], след подаването на сигнала от 29.05.20015 г., своевременно е предприел необходимите действия по изпълнение на законовите си задължения спрямо поставената под запрещение П. Б.: Извършени са проверки от назначени от Органа по настойничеството и попечителството комисии, резултатите от които са отразени в протоколи от 23.08.2015 г. и 20.10.2015 г. При тези проверки е било констатирано, че в жилището на П. Б. са налице необходимите условия за живот и са дадени конкретни препоръки за подобряването им, свързани с почистването на жилището и хигиената на ищцата. При последваща проверка от Дирекция „Социално подпомагане“- К., извършена на 30.11.2015 г., също било констатирано задоволително битово състояние с констатации, че настойничката М. М. би могла да положи повече старание за подобряване на хигиенните условия в жилището на П. Б.. От настойничката М. М. са били изисквани и тя е подавала отчети до Органа по настойничеството и попечителството, включително и за 2015 г. Действително, нормата на чл.160, ал.1 СК дава възможност на Органа по настойничеството и попечителството да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на поставения под пълно запрещение изискват това. По делото обаче не се доказа накърняване на интересите на ищцата П. Б. през 2015 г. и 2016 г. до такава степен, която да е налагала смяната на настойника й от страна на Органа по настойничеството и попечителството при ответната община.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че въззивното решение по този иск противоречи на решение № 12 от 2014 г. по конституционно дело № 10 от 2014 г. на Конституционния съд на РБ. Противоречие с решение на Конституционния съд би било налице, ако съдът приложи разпоредба от закон или разпоредба от акт на Народното събрание или от акт на президента, която е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на РБ или ако тълкува норма от Конституцията в противоречие с едно вече дадено от Конституционния съд задължително тълкуване на тази норма в решение по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията на РБ. В случая не сме изправени пред такава хипотеза: с посоченото от касаторката решение на Конституционния съд не е установена противоконституционност на разпоредба от закона, а напротив- отхвърлено е искането на омбудсмана за установяване на противоконституционност на чл.5, ал.1 и на чл.5, ал.3 от Закона за лицата и семейството, касаещи лицата, които са поставени под пълно запрещение. Решението на въззивния съд по този иск не противоречи и на мотивите на горепосоченото решение на КС в частта им, в която е посочено, че липсата на детайла законодателна уредба на правния режим на пълнолетните недееспособни лица води до ограничение на необосновано широк кръг техни права, включително и от конституционен ранг. Това е така, тъй като съдът не е обосновал извода си за неоснователност на иска за 10 000 лв. с липсваща законодателна уредба, а напротив- позовал се е на съществуващата уредба на отговорността за непозволено увреждане в чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД и на изричната уредба на правата и задълженията на Органа по настойничество и попечителство в Семейния кодекс.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че постановеното от въззивния съд решение по третия иск противоречи на чл.3, чл.6 и чл.13 от КЗПЧОС и на чл.12 КПХУ. С отхвърлянето на третия иск като неоснователен не е нарушено правото на ищцата по чл.6 КЗПЧОС на справедливо и публично гледане на делото й в разумен срок и от независим и безпристрастен съд: конкретното дело е било гледано справедливо и публично, в разумен срок и от независим съд. Не е нарушено и предвиденото в чл.13 КЗПЧОС право на ищцата на ефективни правни средства за защита пред съответните национални власти, тъй като националното законодателство предвижда правна възможност ищцата да предяви иск по чл.49 ЗЗД за обезщетение за вредите, настъпили от неосъществен контрол от страна на Органа по настойничеството и попечителството спрямо дейността на стария настойник на ищцата в периода от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г. и ищцата не е била лишена от реална възможност да защити правата си: имала е назначен нов настойник, който е можел и е предявил иска преди изтичане на предвиденият в чл.110 ЗЗД давностен срок. Неоснователността на този иск /поради това, че не е било установено противоправно бездействие на ответника/ не означава, че такава правна възможност за защита на правата на ищцата не е предвидена в националното законодателство, а само че по същество претенцията на ищцата е била неоснователна. Не са нарушени и правата на ищцата по чл.12 КПХУ и чл.3 КЗПЧОС, доколкото по конкретното дело няма доказателства ищцата П. Б., която е в уязвимо положение, да е била подложена на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание през периода от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателката, че постановеното от въззивния съд решение по третия иск противоречи на решения на ЕСПЧ /С. срещу България, Щукатуров срещу Русия, С. срещу България, МЧ срещу България/. В горепосочените решения е прието, че изключително уязвимото положение на хората с увреждания, поставени под запрещение, изисква особена грижа и внимание от страна на държавата за гарантиране и запазване на техните права и интереси и защита на основните им човешки права. В случая, конкретно за третия предявен иск държавата е предоставила и ищцата П. Б., чрез нейния нов настойник К. Б., е имала гарантирана и ефективна възможност да защити правата си и да претендира за обезщетение за вреди от всяко лице /включително и от Органа по настойничеството и попечителството към ответната община/, което със свои действия или бездействия нарушава тези нейни права.
Поради всичко гореизложено въззивното решение по третия иск е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№ 253 от 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 21034 от 01.03.2021 г. по гр.д.№ 106 от 2020 г. на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне на предявения от К. П. Б., настойник на пълно запретената П. П. Б., срещу [община] иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от това, че в периода от 29.05.2015 г. до 12.01.2016 г. Органът по настойничеството и попечителството при [община] не е предприел мерки за смяна на настойника на поставената под пълно запрещение П. Б., въпреки че Органът по настойничеството и попечителството е бил уведомен за положението, в което е била принудена на живее Б. и е била предложена алтернатива, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на предявяване на иска- 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
. ОТМЕНЯ решение № 57 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№ 253 от 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ- по отношение на останалите два иска и в частта за присъдените разноски.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.