Върховен касационен съд

2

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3368 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Л. с адрес в [населено място], обл. К., представлявана от адв. В. П., против решение № 55 от 16 март 2017 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е потвърдено решение № 301 от 15 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 160 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за отхвърляне на предявения от Л. против Г. П. В., с адрес в [населено място], иск по чл. 59, ал. 9 СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Г., родено на 19.11.2013 г., да напуска пределите на страната и да пътува до Кралство Испания и обратно със съгласието или придружавано само от майка си М. Л., за период от 10 месеца всяка година, считано от 30 август на текущата година до 1 юли на следващата година, до навършването на седемгодишна възраст на детето, за определяне местоживеене на детето при майката М. Л. на адрес: Кралство Испания, [населено място], [улица], ет. 6, ап. С,[жк], и за изменение в режима на лични отношения между бащата Г. В. и детето Г., установен с решение по гр.д. № 567/2014 г. по описа на районния съд в [населено място].
Касационно обжалване е допуснато с определение № 1079 от 20 ноември 2017 г., постановено по настоящото дело по уточнения от състава на съда обусловил изхода на спора въпрос защитен ли е интересът на детето чрез отричане на правото му да пребивава в Кралство Испания и да има местоживеене там заедно с майка си в случай, че майката има намерение да се установи да живее на установен адрес в тази държава. Касационното обжалване е допуснато поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. П. В., чрез процесуалния си представител адв. Й. Б., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.
Намерението на единия родител да се установи да живее на установен адрес в друга държава (в случаите, когато съдът установи, че то е сериозно, а не резултат на случайно хрумване или неконкретизирано желание), различна от обичайното местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на детето, тъй като това обстоятелство сочи бъдеща промяна на условията не само за детето, и особено в случаите, когато промяната ще се предприеме от родителя, натоварен с родителските права, с оглед осигуряването на непосредствените здравни, психологически, социални, финансови и всякакви други потребности на детето, но и промяна във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с този родител, съответно и с двамата му родители, според това на кого от тях е предоставено упражняването на родителските права. Промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага във всеки отделен случай да се определи какъв е най-добрия интерес на детето предвид конкретните подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно и добросъвестно от съда как промяната ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива.
По делото се установява, че в исковата молба ищцата Л. е твърдяла, че с решение по гр.д. № 567/2014 г. по описа на районния съд в [населено място] бракът й с ответника В. е бил прекратен, като на нея било предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака им дете Г. Г. В., а на ответника бил определен режим на лични контакти с детето. Ищцата декларирала намерение да се установи да живее в Кралство Испания, откъдето има отправени покани за започване на работа, разполага със статут на постоянно пребиваващ, възнамерява да се настани в жилището на сестра си, в което са създадени подходящи условия за отглеждане на детето и е изразила виждане, че преместването в държава с по-висок стандарт е в интерес на развитието на детето. Макар и с решение от 13 януари 2015 г., постановено по гр.д. № 585/2014 г. по описа на окръжния съд в [населено място], съгласието на бащата Г. В. за пътуване на малолетното дете в Кралство Испания да е заместено, действието на решението е ограничено във времето – със срок от 3 години и на детето е разрешено да пътува заедно с майка си само за периода от 1 юли до 31 август на съответната година. Поради това е налице правен интерес от водене на настоящото дело, тъй като постановеното заместващо съгласие й дава право да пътува с детето само през времето на ваканции и/или почивка, но не и да живее с детето на територията на Кралство Испания, при което детето да бъде отглеждано там и да се завръща в България с цел поддържане на личните отношения с баща му. Въз основа тези твърдения е разяснено от майката изменение на обстоятелствата, обуславящо промяна на определеното на детето местоживеене и режим на лични контакти с бащата. В писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск, както и твърденията на ищцата, че бащата не познава навиците и потребностите на детето. Изразил е становище, че раздялата им с детето за толкова дълги периоди от време ще се отрази на отношенията им и би ги отчуждила. По предявените искове, както първоинстанционният така и въззивният съд са достигнали до извод, че намеренията на ищцата в бъдеще да живее и работи в Кралство Испания не са равнозначни на настъпила промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, поради което не е налице необходимост от промяна на определения режим на лични отношения, както и за разрешаването му да пътува в чужбина за по-дълъг период от определения по чл. 127а, ал. 2 СК. В обжалваното въззивно решение са изложени и съображения, че по иска по чл. 127а, ал. 2 СК съдът следва да съобрази единственото съществено обстоятелство, а именно заместващото съгласие да бъде постановено с оглед интересите на детето, безусловно гарантирайки и защитавайки неговите лични права и свободи, като този интерес съдът определя конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства. Установяването на конкретния интерес изисква съдът да събере доказателства както относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. Посочено е също, че установяването на майката в Кралство Испания се явява едно бъдещо и несигурно събитие, поради което интересът на детето налага искането по чл. 127а, ал. 2 СК да бъде отхвърлено.
Касационната жалба е основателна.
При разглеждането на предявените по чл. 59, ал. 9 СК и чл. 127а, ал. 2 СК искове, извън всяка преценка на най-добрия интерес на детето според посочените в отговора на правния въпрос критерии, е отречено правото му да пребивава в Кралство Испания и да има местоживеене там заедно с майка си в случай, че майката има намерение да се установи да живее на установен адрес в тази държава. Вместо да достигне до извод, че не е налице промяна на обстоятелствата, която да налага преразглеждането на вече определения режим на лични отношения на детето с неговия баща и даденото разрешение за пътуването му в чужбина, съдът е следвало да подложи на преценка как декларираното намерение на майката да се установи да живее в Кралство Испания, оценено като сериозно, може да се отрази на интересите на детето и на възможността за запазване на пълноценна връзка с всеки един от тях, и какво е въздействието на това обстоятелство върху желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, последиците, които ще настъпят за него и пр. Възможната промяна на местоживеенето на майката, на която освен това вече е предоставено упражняването на родителските права с предходно съдебно решение, сочат съществено изменение в обстоятелствата, което налага преразглеждането на определения режим и произнасяне по исковете по чл. 59, ал. 9 СК и чл. 127а, ал. 2 СК. При разглеждането на делото съдилищата не са проявили дължимата активност и не е бил поискан социален доклад, с който да бъдат установени жилищните и битови условия в жилището, в което възнамерява да се установи ищцата, не се събрани доказателства за осигуряване на здравните и образователни нужди на детето. Посочената доказателствена непълнота обуславя съществено нарушение съдопроизводствените правила. Съдът е следвало да назначи изготвяне на социален доклад от социалните служби в [населено място] за установяване обстоятелства от значение за преценката за интереса на детето – родителския капацитет на майката, битовите и социалните условия, в които детето ще бъде отглеждано в [населено място], Кралство Испания, поддържащата грижа за детето. Следвало е да укаже на майката да установи по какъв начин ще се осигурят здравните и, евентуално, образователни нужди на детето. Едва след установяване на съответните, относими към конкретния спор обстоятелства, е необходимо да се прецени доколко твърденията на страните за най-добрия интерес на детето се основават на обективните данни, или на собствените им интереси, които не са съответни на тези на детето, респективно – да се извърши преценката на баланса между правата на детето и правата на родителите му в конкретната ситуация.
Въз основа на изложеното се налага отмяната на въззивното решение и връщането на делото на въззивния окръжен съд в [населено място] за новото му разглеждане от друг съдебен състав.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОТМЕНЯ решение № 55 от 16 март 2017 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в [населено място] за новото му разглеждане от друг състав на съда.

ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: