Върховен касационен съд

7


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря К. А., като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 4254 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационното обжалване на решение № 201 от 18.07.2013г. по в.т.д. № 244/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е отменено решение № 137 от 16.07.2012г. по т.д. № 133/ 2012г. на Окръжен съд - Плевен, в частта относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма]-30.04.2011г. и е определена начална дата на неплатежоспособност- 31.12.2008г., е допуснато по касационната жалба на [фирма], [населено място].
Жалбоподателят, [фирма], иска отмяна на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е дал приоритет на коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност при определяне на началната дата на неплатежоспособност, въпреки че според икономическата теория и практика за основен се счита коефициентът на обща ликвидност, а другите коефициенти на ликвидност- за спомагателни. Посочено е, че при коефициент на обща ликвидност пред 2008г. над 1-ца, а през 2009г.- 0.9251, и коефициенти на финансова автономност за тези години близо до приетия в теорията и практиката граничен минимум от 0.33, предприятието не е било в състояние на невъзможност да поеме плащанията си. Сочи се, че решаващият състав неправилно е игнорирал направения в обобщаващото заключение на тройната икономическа експертиза анализ на икономическите показатели, въз основа на който е направен от вещите лица извода, че началната дата на неплатежоспособността на длъжника е през 2011г.
Ответникът по жалбата, [фирма], изразява становище за липса на наведените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
Останалите ответници по жалбата, не депозират отговор по тях.
.
С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса за: „Значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност” .

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да определи различна от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност на длъжника - 31.12.2008г., въззивният съд е приел, че коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност още през 2008г. са под средните стойности за публични компании от Европа в отрасъла, към който спада длъжникът, което се отнася и до коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, като съдът се е позовал и на размера на неизпълнените от длъжника през 2008г. изискуеми задължения към свои кредитори, породени от търговски сделки. Въз основа на това е направен извода, че независимо стабилните средни стойности на коефициентите за обща и бърза ликвидност, длъжникът е в състояние на неплатежоспособност от 31.12.2008г.

По поставения правен въпрос:
Неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец или Ю. /чл.14, ал.4 ЗЮЛНСЦ/ да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т.нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните / текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. От това правило може да има изключение в случаите на преобразуване / преструктуриране на дейността на предприятието, тежестта на доказването, за което е на длъжника. Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните / текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови активи /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента /показателя/ на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочните задължение /текущите задължения/ на определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е най-динамичен /както беше посочено, наличните парични средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно вкл. и в един и същи ден/.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието. Коефициентите на ликвидност на конкретното предприятие следва да се преценяват чрез съпоставянето им с типичните за съответния отрасъл стойности, определени от съдебно финансово - икономическа експертиза, доколкото няма официални статистически данни за тях в страната. В зависимост от специфичната обращаемост на актива съобразно характера на дейността на предприятието, изискуемата минимална величина на коефициента на обща ликвидност може да бъде по-голяма от единица.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните / текущите си задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. Така например, ако материалните запаси са непродаваеми, от значение за преценката на възможността на предприятието да изпълни текущите си дългове ще бъде не коефициентът на обща, а на бърза ликвидност, при изчислението на който се вземат предвид всички краткотрайни активи без материалните запаси. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания.
На следващо място, коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. От значение са и обращаемостта на конкретните текущи активи, нейната динамика и посока на развитие /намаление или увеличение на обращаемостта/ и съпоставимостта й със стандартната обращаемост на съответния тип актив, липсата или наличието на цикличност при осъществяване на бизнеса на предприятието и от там и на паричните постъпления, разликата в способността при управлението на бизнеса в един и същи сектор да се извлече от актива възможната максимална изгода за предприятието и от там генерирането на различни парични потоци от един и същи вид актив от различните предприятия в отрасъла.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал /базов 0.33/, съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения капитал, са краткосрочни / текущи и съответно се покриват при реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова автономност / задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения. Меродавно обаче за откриване на производството по несъстоятелност е настоящото икономическо състояние на предприятието, като очакването в бъдеще да настъпи неплатежоспособност на търговеца не е основание по см. на чл.608, ал.1 ТЗ за откриването на производството.
С оглед изложеното, отговорът на поставения правен въпрос е :
По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи, могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Когато коефициентът на обща ликвидност е съответен на базовия за отрасъла, но стойността на коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност е под стойността, характерна за отрасъла, следва да се установи конкретната причина за това. Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще.

По съществото на касационната жалба:
Въззивният съд е извършил анализ на икономическите показатели на предприятието на длъжника за периода от 31.12.2008г. до 22.05.2012г. в противоречие с дадения отговор на поставения правен въпрос, в резултат на което е определил неправилно началния момент на състоянието на неплатежоспособност. Във връзка с този анализ са допуснати три съдебно – икономически експертизи- две единични и една тройна. Последната е работила, както по задачите на единичните експертизи, така и по допълнително поставени от страните такива.
На база на данните от балансите на ответното дружество за периода от 2008г. до 2012г. коефициентите на ликвидност на дружеството са: 1/ към 31.12.08г.: 1.5035 - обща, 1.0512- бърза, 0.0087- незабавна и абсолютна; 2/ към 31.12.09г.: 0.9251- обща, 0.5552 - бърза, 0.0485– незабавна и абсолютна; 3/ към 31.12.10г.: 0.6826- обща; 0.4309- бърза, 0.0292- незабавна и абсолютна; 4/ към 31.12.11г.: 0.4507 - обща, 0.2249– бърза, 0.0005- незабавна и абсолютна; 5/ към 22.05.12г.: 0.4971 - обща, 0.2903 – бърза, 0.0011 - незабавна и.абсолютна.
Коефициентите на финансова автономност са : към 31.12.08г.- 0.2892; към 31.12.09г.- 0.2349; към 31.12.10г.- 0.1155; към 31.12.11г.- /-/ 0.0548; към 22 . 05.07г.- /-/ 0.1103 при общ норматив 0.33. Реципрочният на него коефициент на задлъжнялост е съответно 3.4581, 4.2568, 8,6569, /-/ 18.2524 и /-/ 9.0691 към посочените дати.
Дружеството е реализирало печалба само за 2008г. в размер на 453 хил. лева, след което за периода от 2009г. до 2011г вкл. финансовият резултат на длъжника е загуба: - 19 572 хил. лева за 2009г., - 27 290 хил. лева за 2010г. ; - 32040 хил. лева за 2011г.
Проиводствената специализация на длъжника, [фирма] за изследваните периоди е производство и търговия на стъклен амбалаж – бутилки и буркани с приложение във винарската, пивоварната и хранително-вкусовата промишленост, както и за опаковане на високоалкохолни и безалкохолни напитки. Особености на производството са: неговата непрекъсваемост, която предполага поддържане на определен ресурс от материални запаси и зависимост на производството от цените на енергия и горива. Основните суровини за производството на стъкло са доставяни главно от български производители, като за суровина се ползва и т.н. натрошено стъкло, отпаднало от основното производство и връщано отново за преработка. Приетите от вещите лица базисни коефициенти за ликвидност в отрасъла са 1.2-1.25 – обща ликвидност, 1-1.2 - бърза ликвидност и 0.3 – абсолютна ликвидност.
Предвид даденото разрешение за значението на отделните финансово-икономически показатели при определяне на началната дата на неплатежоспособност и посочените от експертите средни коефициенти за сектора в икономиката, към който спада дружеството, неправилно въззивният съд е приел, че състоянието на неплатежоспособност е налице към 31.12.2008г., към който момент общата и бърза ликвидност са в рамките на отрасловите стойности, а по-ниските стойности на незабавна и абсолютна ликвидност при недоказване на неликвидност на материалните запаси и несъбираемост / обезценка на вземанията към този момент, не обуславят извод за настъпила обективна невъзможност да се обслужват краткосрочните задължения с текущите активи на предприятието, което е завършило годината с положителен финансов резултат. Най–ранният момент, към който се доказва неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2009г., когато всички коефициенти на ликвидност са под нормалните за отрасъла стойности, които през следващите години продължават да се понижават, предприятието е вече на загуба, като показателят за финансовата автономност е значително под общия норматив от 0.33.
С оглед горното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, на основание чл.293, ал.2 ГПК, като бъде определена начална дата на неплатежоспособност на дружеството- длъжника- 31.12.2009г.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
ОТМЕНЯ решение № 201 от 18.07.2013г. по в.т.д. № 244/2013г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е отменено решение № 137 от 16.07.2012г. по т.д. № 133/ 2012г. на Окръжен съд - Плевен, в частта относно началната дата на неплатежоспособност на [фирма] и е определена начална дата на неплатежоспособност - 31.12.2008г, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], датата 31.12.2009г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.