Върховен касационен съд

№ 335

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1200/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.274, ал.3 ГПК вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 430 от 22.12.2015 г., постановено по ч. т. д. № 357/2015 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото определение е отменено определение № 1438 от 10.12.2015 г. по ч. т. д. № 594/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135 ЗЗД против [фирма] и [фирма] за обявяване недействителност на два договора за цесия от 18.03.2015 г. за прехвърляне на вземания за сумите 22 943.98 лв. и 99 190.98 лв., дължими от [фирма] и от [фирма], и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор върху вземането на [фирма] за сумата 12 202.44 лв. и върху вземането на [фирма] до размер на сумата 7 762.30 лв., намиращи се в сметката на ЧСИ И. Б., като е определен едномесечен срок за предявяване на иска.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания, че въззивният съд е допуснал обезпечението, без да са представени убедителни писмени доказателства за вероятна основателност на бъдещия иск и без да се изиска гаранция от молителя по чл.391, ал.2 ГПК. Излага доводи, че определената от съда обезпечителна мярка е явно неадекватна за обезпечения иск, както и че чрез нейното налагане са запорирани погрешно направени преводи към сметката му, за което е уведомен частният съдебен изпълнител.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че с обжалваното определение въззивният съд е разрешил средния правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Допустимо ли е по отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и с предмет на иска обявяване на недействителност на търговски договор да бъде допуснато обезпечение чрез запор върху парично вземане, направено от търговец, който не е страна по делото”.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от [фирма] - [населено място]. В отговора е изразено становище за потвърждаване на обжалваното определение и е направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно изричната разпоредба на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
За да отмени определението на Бургаски окръжен съд по ч. т. д. № 594/2015 г. и да допусне обезпечение на бъдещия иск на [фирма] против [фирма] и [фирма] с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване недействителност на два договора за цесия от 18.03.2015 г., с които първият ответник е прехвърлил на втория свои вземания към [фирма] и [фирма], Бургаски апелативен съд е приел, че бъдещият иск е допустим и че представените в обезпечителното производство доказателства в достатъчна степен обосновават извод за вероятна основателност на иска. Въззивният съд е преценил, че за ищеца съществува обезпечителна нужда по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК, тъй като без допускане на исканото обезпечение ще бъде невъзможно да удовлетвори правата си в случай на положително за него съдебно решение по иска. Направил е извод, че посочената от ищеца обезпечителна мярка - запор върху вземания на [фирма] и [фирма] в размер на 12 202.44 лв. и 7 762.30 лв., преведени по сметката на [фирма] и инкасирани от ЧСИ И. Б., е подходяща за търсената с бъдещия иск защита.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от Бургаски апелативен съд определение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос дали е допустимо по иск с правно основание чл.135 ЗЗД да се допуска обезпечение чрез запор върху парично вземане, направено от търговец, който не е страна по делото, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода на делото. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В мотивите към обжалваното определение въззивният съд не е обсъждал дали обезпечителната мярка „запор” е допустима в случай, че обект на запора е вземане, направено от търговец, който не е страна по делото. Съдът е допуснал поисканото обезпечение, преценявайки посочената от молителя обезпечителна мярка като подходяща, без да обсъжда кой е титуляр на запорираните вземания и дали е допустимо налагането на запор върху вземане, направено от трето за бъдещия исков процес лице. След като допускането на обезпечението не е обусловено от разрешаване на формулирания в изложението въпрос, касационно обжалване по този въпрос не може да се допусне поради отсъствие на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочена бланкетно от жалбоподателя, без излагане на аргументи в какво се изразява значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по нея.
В стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него въззивно решение/определение. С оглед на това не следва да се обсъждат относимите към правилността на обжалваното определение доводи в изложението, че допуснатата от въззивния съд обезпечителна мярка удовлетворява права, които не са предмет на защита с обезпечения бъдещ иск по чл.135 ЗЗД.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 357/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по частната жалба, тъй като според задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 430 от 22.12.2015 г., постановено по ч. т. д. № 357/2015 г. на Бургаски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :