Върховен касационен съд

№ 97

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1955/2019 година


Производството е по чл.295 ГПК.
С определение № 289 от 04.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 77 от 12.04.2019 г., постановено при условията на чл.294 ГПК по в. т. д. № 31/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта , с която след отмяна на решение № 29 от 14.03.2016 г. по т. д. № 93/2015 г. на Окръжен съд - Плевен е отхвърлен предявеният от „Ведиком” ЕООД против Български институт по метрология насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 122 400 лв. с ДДС, претендирана като остатък от дължимо възнаграждение /цена/ по договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г.
В касационната жалба на „Ведиком“ ЕООД със седалище в [населено място] се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на насрещния иск и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че в противоречие с формирания по повод на първоначалните искове решаващ извод за пълно и точно изпълнение на възложената с договора работа въззивният съд е отрекъл правото му да получи последната част от уговореното възнаграждение с мотив, че няма съставен и подписан от страните финален приемо - предавателен протокол за завършване на втория етап от работата /монтаж, инсталиране и пускане в експлоатация на доставените мобилни лаборатории/. Развива оплаквания, че в резултат на необсъждане на част от доказателствата и игнориране на противоречиви действия и изявления на ищеца по първоначалните искове /възложител по договора/, с които е демонстрирана воля за приемане на резултата от изпълнението на втория етап по договора, въззивният съд необосновано е обвързал окончателното изплащане на дължимото възнаграждение с формалното наличие на двустранно подписан финален приемо - предавателен протокол. Излага аргументи, че с предаване на мобилните лаборатории, предмет на договора, ведно с всички изискуеми документи за експлоатация и в състояние, позволяващо според заключенията на експертизите да бъдат ползвани съобразно предвиденото от възложителя предназначение, са едновременно и двата етапа на договора, визирани в чл.13.1; че от датата на предаването им - 05.12.2014 г., мобилните лаборатории се владеят от ищеца по първоначалните искове, който ги е регистрирал в КАТ и се манифестира като техен собственик пред държавни органи и трети лица - поведение, несъвместимо с отказа за изплащане на остатъка от дължимото възнаграждение по съображения за незавършеност на изпълнението; че след като мобилните лаборатории са приети без възражения и се намират във фактическа власт на изпълнителя, който е поканен да заплати остатъка от уговореното възнаграждение, включително с исковата молба, не съществува правнорелевантна причина за отхвърляне на насрещния иск. Като основания за неправилност на решението касаторът сочи още нарушения на материалния закон - чл.258 и сл. ЗЗД, при произнасяне по предпоставките за изплащане на претендираното възнаграждение и съществено нарушение на чл.12 ГПК, изразяващо се във вътрешно противоречие на мотивите за отхвърляне на насрещния иск.
Ответникът по касация Български институт по метрология със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени от процесуалния му представител в отговор по чл.287, ал.1 ГПК, в открито съдебно заседание и в представените в хода на устните състезания писмени бележки. Изразява становище, че в допуснатата до касационно обжалване част решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
С постановеното в производството по чл.288 ГПК определение № 289 от 04.05.2019 г. настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението по в. т. д. № 31/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която е потвърдено решението по т. д. № 93/2015 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявените от първоначалния ищец Български институт по метрология против „Ведиком“ ЕООД главни искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.88 ЗЗД и чл.44 ЗОП и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумите 489 600 лв. - заплатено на „Ведиком” ЕООД възнаграждение по договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г., подлежащо на връщане поради разваляне на договора по причина на виновното му неизпълнение от дружеството - изпълнител, и 51 000 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на изпълнителя, и евентуални искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.44 ЗОП и чл.92 ЗЗД за заплащане на сумите 438 600 лв. - разлика между платеното от Български институт по метрология възнаграждение по договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г. и стойността на неточното изпълнение от страна на ответника /90 %/, и 51 000 лв. - договорна неустойка. Съгласно чл.296, т.3, пр.1 ГПК, въззивното решение е влязло в сила в недопуснатата до касационно обжалване част.
От фактическа страна по делото е установено, че със сключен по реда на ЗОП договор № ОП-Д-19 от 07.07.2014 г. Български институт по метрология е възложил, а „Ведиком” ЕООД е приело да достави, монтира и инсталира 6 бр. мобилни лаборатории, съгласно техническа спецификация на възложителя и техническа и ценова оферта на изпълнителя, с уговорени два етапа на изпълнение /етап 1 - доставка на мобилните лаборатории до мястото на изпълнение, и етап 2 - монтаж, инсталиране и пускане на лабораториите в експлоатация/ и качество на доставката - да отговаря на параметрите и техническите характеристики на техническата оферта на изпълнителя и на изискванията в приложената към договора техническа спецификация на възложителя. В договора е предвиден срок за изпълнение 180 календарни дни, считано от получаване на писмена заявка на възложителя, и е постигнато съгласие възложителят да заплати на изпълнителя цена за доставката в размер на 510 000 лв. без ДДС или 612 000 лв. с ДДС на три транша : Сумата 102 000 лв. без ДДС до 30 дни след сключване на договора, сумата 306 000 лв. без ДДС след приемане на доставката с подписан приемо - предавателен протокол и сумата 102 000 лв. без ДДС след извършване на монтаж, инсталиране и пускане в експлоатация на доставката, удостоверени с двустранно подписан приемо - предавателен протокол. Страните са уговорили, че евентуалните недостатъци на доставените мобилни лаборатории ще се удостоверяват с двустранен констативен протокол. С писмена заявка от 15.07.2014 г. възложителят е уведомил изпълнителя да започне изпълнение на договора, а на 05.12.2014 г. възложителят е доставил на изпълнителя договореното оборудване - 6 бр. мобилни лаборатории. Предаването на доставката е удостоверено с двустранно подписан приемо - предавателен протокол № 5/05.12.2014 г., в който представителят на възложителя не е направил възражения за недостатъци и несъответствия на получените мобилни лаборатории. Впоследствие между страните е разменена кореспонденция по повод възражения на възложителя за недостатъци при изработката на мобилните лаборатории. Възложителят е заплатил на изпълнителя първите два транша от уговорената цена и не е платил последния транш от 102 000 лв. без ДДС, съотв. 122 400 лв. с ДДС.
С влязлата в сила част на обжалваното решение Апелативен съд - Велико Търново е отхвърлил исковете на Български институт по метрология, основани на твърдения за разваляне на договора поради пълното му неизпълнение от „Ведиком“ ЕООД, евентуално - поради неизпълнение на 90 % от възложената с договора работа, след като въз основа на събраните доказателства е достигнал до извод, че не е налице пълно или частично неизпълнение на договора, пораждащо задължение за ответника - изпълнител да върне на ищеца - възложител получената част от цената.
В мотивите към решението въззивният съд е изложил съображения защо не следва да се кредитират представените с исковата молба и своевременно оспорени от ответника 5 бр. протоколи за несъответствие на доставените мобилни лаборатории с изискванията на техническата документация, както и показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца за доказване на твърденията за недостатъци на мобилните лаборатории, препятстващи използването им по предназначение. Съдът е преценил, че протоколите не се ползват с доказателствена стойност, тъй като отразяват резултати от проведени без участие на представител на изпълнителя тестове и в противоречие с уговореното в договора са изготвени и подписани само от служители на възложителя, а и съдържащата се в тях информация не се подкрепя от останалите доказателства по делото, в т. ч. и от експертните заключения. Относно свидетелските показания съдът е приел, че свидетелите са обвързани служебно с Български институт по метрология, което поражда съмнение за евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, и показанията им не кореспондират с други противопоставими на насрещната страна доказателства.
След анализ на заключенията на изготвените в хода на делото технически експертизи въззивният съд е приел за доказано по несъмнен начин, че предадените с протокола от 05.12.2014 г. 6 бр. мобилни лаборатории отговарят на уговорените от страните изисквания за съответствие с техническата спецификация на възложителя и с техническата оферта на изпълнителя, покриват специфичните изисквания за техническа годност и безопасност, произтичащи от приложимата нормативна уредба, и са напълно годни да работят по предназначение и да се използват в качеството им на еталон за измерване. При формиране на извода за липса на недостатъци и несъответствия на мобилните лаборатории въззивният съд е акцентирал върху заключението, прието при повторното разглеждане на делото в изпълнение на указанията в отменителното решение по т. д. № 154/2017 г. на ВКС, II т. о., според което установената от ищеца и своевременно съобщена на ответника неточност в измерванията не се дължи на недостатъци в изработката на мобилните лаборатории, тъй като след калибриране на еталонните разходомери за LPG не е имало допълнително нерегламентирано въздействие, ремонт или настройки на механичната и електронната част и няма нарушение или премахване на пломби; От гледна точка на Закона за измерванията и наредбите към него при наличие на калибрирани еталони и валидирани /утвърдени/ методики за проверка и измерване, каквито са налице при изследваните мобилни лаборатории, проявлението на грешка в измерванията се отнася до проверяваното средство за измерване - в случая колонките на бензиностанциите, а не до еталона, т. е. до доставения от ответника еталонен разходомер към мобилните лаборатории, с който се извършват проверките.
В зависимост от преценката на доказателствата въззивният съд е приел за установено по категоричен начин, че ответникът по първоначалните искове „Ведиком“ ЕООД е изпълнил точно поетото с договора задължение да достави 6 бр. мобилни лаборатории, които отговарят на техническата спецификация на възложителя и на техническата оферта на изпълнителя, съобразени са със съответните международни технически стандарти и стандарти за безопасност, придружени са с изискуемите от европейските директиви документи - декларация за съответствие, свидетелство за калибриране и инструкции за работа, и че лабораториите са предадени на възложителя при спазване на Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ - с всички документи, необходими за въвеждането им в експлоатация. За доказано съдът е приел и обстоятелството, че след получаване на мобилните лаборатории в състоянието, установено от вещите лица - без допълнителна нерегламентирана намеса след калибриране на еталонните разходомери, възложителят не е направил рекламация пред изпълнителя за констатирани дефекти и недостатъци, нито е поискал подмяна на доставените лаборатории, каквито права са предвидени в договора. Въз основа на приетите за установени факти въззивният съд е формирал решаващите си изводи, че ответникът е изпълнил точно задължението си за доставка на мобилните лаборатории, а ищецът -възложител не е доказал надлежно установени съобразно клаузите на договора и своевременно заявени пред изпълнителя недостатъци и несъответствия на получените лаборатории, поради което за последния не е възникнало право да развали договора и да претендира връщане на платената част от цената, евентуално - да претендира връщане на платената цена за 90 % неизпълнение на договора, заедно с уговорените неустойки.
За да отхвърли предявения от „Ведиком” ЕООД насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на последната дължима част от възнаграждението /цената/ по договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г. в размер на 102 000 лв. без ДДС, съотв. 122 400 лв. с ДДС, Апелативен съд - Велико Търново е приел, че „от данните по делото се установява, че последният етап от договора понастоящем не е изпълнен и няма двустранен протокол“, поради което „насрещният иск се явява предявен преждевременно, преди да бъде окончателно изпълнен процесния договор“.
Изложените от въззивния съд мотиви за отхвърляне на насрещния иск са обусловили преценката на настоящия състав на ВКС, че е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. при разрешаване на значимия за изхода на спора по насрещния иск правен въпрос за ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства .
С решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. състав на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че : Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка се дължи за извършена и приета работа; Установяването на изпълнената и приета работа може да се извършва с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо - предавателен протокол за конкретно извършени работи, двустранно подписан протокол за изпълнени работи, посочени по вид, количество и стойност, и др./, съдебно - техническа експертиза, гласни доказателства; Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно; При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството и стойността на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение; Двустранно подписаният между страните протокол по своята същност представлява предавателно - приемателен протокол за конкретно извършена работа, който според константната практика на ВКС има характер на частен свидетелстващ документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в съдържанието му факти.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от посочената съдебна практика и е формирал необосновани и незаконосъобразни изводи за неоснователност на предявения от касатора „Ведиком“ ЕООД насрещен иск.
Претендираната с насрещния иск сума от 102 000 лв. без ДДС или 122 400 лв. с ДДС представлява последната част от цената /възнаграждението/ по сключения между страните договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г. В чл.3.5.3 на договора страните са уговорили, че възложителят Български институт по метрология ще изплати посочената сума на изпълнителя „Ведиком“ ЕООД след изпълнение на етап 2 по чл.1.2, включващ монтаж, инсталиране и пускане в експлоатация на доставените 6 бр. мобилни лаборатории, потвърдени с двустранно подписан предавателно - приемателен протокол. Въззивният съд е възприел буквално договорната клауза на чл.3.5.3 и в противоречие с практиката на ВКС е поставил окончателното плащане на уговорената цена в зависимост от наличието на двустранно подписан предавателно - приемателен протокол, игнорирайки категоричните доказателства по делото за изпълнение на договора в цялост, включително в частта относно етап 2, осъществено едновременно с предаването на мобилните лаборатории.
При сключване на договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г. страните не са конкретизирали дължимите от изпълнителя действия, чрез които следва да се извършат монтажа, инсталирането и пускането в експлоатация на поръчаните мобилни лаборатории, за да се счете за изпълнен етап 2 от доставката. От очертания в чл.1.1 предмет на договора би могло да се направи извод, че за изпълнението на етап 2 е необходимо и достатъчно доставените от „Ведиком“ ЕООД мобилни лаборатории да могат да се използват от Български институт по метрология за предназначението, уговорено в чл.1.1 - за изпитване на място на монтажа на бензиномери и газ LPG. В хода на процеса пред инстанциите по същество са назначени три разширени съдебно - технически експертизи за изясняване на спорните между страните въпроси относно обема и точността на престираното от дружеството - касатор договорно изпълнение. Вещите лица, изготвили експертизите, са обяснили, че мобилните лаборатории са еднотипни, монтирани са в товарните отделения на нови автомобили марка „Рено Трафик“, като е спазено условието в спецификациите за изолиране на товарното отделение от кабината на шофьора /обстоятелство, удостоверено от доставчика на автомобилите/, и включват комплект от общо пет метални съда, изработени от неръждаема стомана, с монтирани преливници, измервателни тръби и отточна система, наричани за кратко еталонни мерници, чиято измерителна скала е видима по време на измерването; Към мобилните лаборатории има и стенд за контролни измервания на LPG колонки с електронен разходомер, оборудван с цифрово устройство. След анализ на техническата документация към договора и на документите, придружаващи предадените от „Ведиком“ ЕООД мобилни лаборатории, и след извършване на огледи и измервания на място, вещите лица са направили еднопосочни и безпротиворечиви констатации, че доставените от „Ведиком“ ЕООД 6 бр. мобилни лаборатории са изпълнени съгласно параметрите на договора, техническата спецификация и приложенията към него, като са придружени с всички изискуеми документи, необходими за използването им по предназначение; При изпълнение на мобилните лаборатории са спазени изискванията на чл.2, чл.3, чл.4, чл.4б, т.3 и чл.7 ЗТИП и на европейското законодателство, а самите лаборатории отговарят на съвременните критерии за оборудване, използвано като еталон за изпълнение на функциите на Български институт по метрология, и могат да служат за провеждане на изпитвания и проверки на място на монтажа на бензиномери и LPG колонки в съответствие със законовата уредба на този вид дейност и с правилата за безопасност; Всички законови изисквания за монтаж, инсталиране и пускане в експлоатация на мобилните лаборатории /етап 2 от договора/ са изпълнени още към 05.12.2014 г., когато доставените лаборатории са предадени от изпълнителя на възложителя и е съставен двустранно подписан предавателно - приемателен протокол. Еднопосочни са и констатациите на вещите лица от трите експертизи, че поради липса на регламентирани конкретни условия в договора и в техническата документация към него за пускане на мобилните лаборатории в експлоатация, след предаването им на 05.12.2014 г. възложителят е имал възможност да ги използва съобразно уговореното в чл.1.1 предназначение.
Въззивният съд е обсъдил подробно заключенията на техническите експертизи, но неправилно е приел, че с помощта на тях е доказано само точното и пълно изпълнение на етап 1 от договора - доставка на мобилните лаборатории до уговореното в договора място на дейност на изпълнителя, не и изпълнението на етап 2, свързан с инсталирането, монтажа и пускането на лабораториите в експлоатация. Всяко едно от заключенията съдържа категорично мнение на вещите лица, подкрепено с научна аргументация и с конкретни данни от анализа на техническата документация и от проведените в присъствие на представители на двете страни огледи и технически проверки, че към момента на доставяне на мобилните лаборатории и предаването им с двустранно подписания протокол от 05.12.2014 г. са били изпълнени всички изисквания за инсталиране, монтиране и пускане на лабораториите в експлоатация, с което е изпълнен етап 2 по чл.1.2 от договора. Вещите лица са посочили неколкократно, че доколкото в договора не са предвидени каквито и да било изисквания за инсталиране, монтаж и въвеждане на мобилните лаборатории в експлоатация, етап 2 следва да се счита за изпълнен още към момента на предаване/получаване на доставката, а предвид състоянието на мобилните лаборатории към този момент, възложителят е могъл да започне експлоатацията им за целите, посочени в чл.1.1 на договора. Констатациите на вещите лица за изпълнение на задълженията на „Ведиком“ ЕООД, попадащи в обхвата на етап 2 от договора, не са оборени от ответника по насрещния иск и водят до несъмнен извод, че с предаване на мобилните лаборатории на 05.12.2014 г. /придружени с предвидената в договора и в нормативните актове техническа документация за нормалната им и безопасна експлоатация/ в състояние, което съответства на заданието на възложителя и позволява да бъдат използвани според уговореното в договора предназначение, за дружеството - касатор е възникнало право по чл.266, ал.1 ЗЗД да получи последната част от уговорената в чл.3.5.3 цена /възнаграждение/ в размер на 122 400 лв. с ДДС. Формалното отсъствие на подписан от двете договарящи страни протокол за предаване и приемане на изпълнението в частта относно етап 2, с което въззивният съд е мотивирал преценката си за преждевременно предявяване на насрещния иск, не съставлява пречка за уважаване на иска, след като изпълнението на етап 2 от договора е установено със заключенията на техническите експертизи. Отсъствието на двустранно подписан приемо - предавателен протокол не лишава възложителя от правото на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД, тъй като е резултат от субективната преценка на възложителя, че етап 2 не е завършен, която преценка не намира опора в събраните по делото доказателства.
Основателно е поддържаното в касационната жалба на „Ведиком“ ЕООД оплакване, че при произнасянето по насрещния иск въззивният съд не е взел предвид доказания с неоспорени писмени доказателства факт, че на 17.01.2015 г. законният представител на Български институт по метрология е регистрирал мобилните лаборатории в КАТ и по този начин е манифестирал воля институтът да бъде считан за техен собственик. Извършването на регистрацията предполага намерение и готовност за използване на мобилните лаборатории по предназначение и е несъвместимо с твърдяното от ответника по насрещния иск неизпълнение на договора в частта относно етап 2. Несъобразяването на този съществен за спора факт е довело до необоснованост на извода в обжалваното решение, че правото на изпълнителя да получи последната част от цената по чл.3.5.3 не е възникнало, тъй като вторият етап от договора не е реализиран.
В отговора на касационната жалба и в хода на устните състезания ответникът е навел множество доводи за недължимост на претендираната с насрещния иск сума поради недостатъци при изработката на мобилните лаборатории и несъответствие на същите с приложеното към договора техническо задание, както и с изискванията на приложимата нормативна уредба. Несъответствията и недостатъците, с които е обоснована защитата срещу насрещния иск, са идентични с несъответствията и недостатъците, с които ответникът е аргументирал защитната си теза по първоначалните искове, че договорът е развален поради пълно неизпълнение от насрещната страна, евентуално - че договорът не е изпълнен 90 %. С влизане в сила на въззивното решение в частта за отхвърляне на първоначалните искове е отречено със сила на пресъдено нещо правото на ответника по насрещния иск да развали договора поради пълно или частично неизпълнение, предпоставено от твърдените несъответствия и недостатъци в изработката на доставените от касатора 6 бр. мобилни лаборатории. Страните по делото са обвързани от изводите в мотивите към решението, че при предаване на мобилните лаборатории с протокола от 05.12.2014 г. ответникът не е направил възражения за недостатъци на престацията и не е установил с годни доказателства /предвид отричането на доказателствената стойност на свидетелските показания и на едностранно съставените от възложителя протоколи за проверки и изпитвания/ проявлението на такива недостатъци в по-късен момент и надлежното уведомяване на изпълнителя за тях. Предвид извода на настоящата инстанция, че предаването на мобилните лаборатории, удостоверено с протокола от 05.12.2014 г., обхваща и дължимата от изпълнителя престация, формираща съдържанието на етап 2 по чл.1.2 от договора, поддържаните от ответника доводи за наличие на надлежно доведени до знанието на касатора недостатъци и несъответствия на мобилните лаборатории не могат да се обсъждат повторно, тъй като са преклудирани от забраната на чл.299 ГПК. Преклудирана е и възможността за повторно обсъждане на възраженията на ответника за липса на обективност на депозираното при повторното разглеждане на делото експертно заключение, което е съобразено от въззивния съд при формиране на решаващите му изводи по въведения с първоначалните искове правен спор, и за заинтересованост на вещите лица, изготвили заключението.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в допуснатата до касационно обжалване част на основание чл.293, ал.2 ГПК и спорът по насрещния иск да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция с осъждане на Български институт по метрология да заплати на „Ведиком“ ЕООД претендираната с насрещния иск сума от 122 400 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.06.2015 г., до окончателното плащане.
В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Ведиком“ ЕООД е осъдено да заплати на Български институт по метрология разноски, съразмерно на отхвърления насрещен иск, в размер на 23 369.16 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК Български институт по метрология следва да бъде осъден да заплати на „Ведиком“ ЕООД сумата 16 822.17 лв. - разноски за държавни такси, възнаграждения за експертизи и адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално представителство, направени във връзка със защитата по насрещния иск пред трите съдебни инстанции.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОТМЕНЯ решение № 77 от 12.04.2019 г., постановено по в. т. д. № 31/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново, в частта , с която след отмяна на решение № 29 от 14.03.2016 г. по т. д. № 93/2015 г. на Окръжен съд - Плевен е отхвърлен предявеният от „Ведиком” ЕООД против Български институт по метрология насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 102 000 лв. без ДДС, респ. 122 400 лв., претендирана като остатък от дължимо възнаграждение /цена/ по договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г., както и в частта , с която „Ведиком“ ЕООД е осъдено да заплати на Български институт по метрология разноски в размер на 23 369.16 лв., и вместо него постановява :

ОСЪЖДА Български институт по метрология с БУЛСТАТ[ЕИК] - [населено място], ул. „6-ти септември“ № 21, да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД на „Ведиком“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 122 400 (сто двадесет и две хиляди и четиристотин) лв. с ДДС - дължимо възнаграждение по чл.3.5.3 от договор № ОП-Д-19/07.07.2014 г., ведно със законната лихва от 26.06.2015 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Български институт по метрология с БУЛСТАТ[ЕИК] - [населено място], ул. „6-ти септември“ № 21, да заплати на „Ведиком“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 16 822.17 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин двадесет и два лв. и седемнадесет ст.) - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :