5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
С., 8.11. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на десети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 184 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат В. М. срещу въззивно решение № 225 от 3.10.2011 г. по гр.д.№ 337/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 390 от 7.04.2011 г. по гр. д. № 6350/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. Г. Й. сумата 7 000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и сумата 2045 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 29.12.2009 г. и довела до временна неработоспособност на ищеца. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови ново от касационната инстанция, с което се отхвърлят исковете, като се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът К. Г. Й. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат М. Д. изразява становище, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението като постановено в съответствие с материалния закон се потвърди. Претендира присъждане на разноски за производството.
Третото лице помагач- Застрахователно дружество [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
С определение № 815 от 8.06.2012 г е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за отговорността на работодателя по чл.200 КТ, ако не е установен характера на настъпилата злополука като трудова по реда на КСО. Касационното обжалване е допуснато само в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди.
На поставения въпрос е дадено разрешение в решение № 319 по гр. дело № 204/09 г. на III г. о. на ВКС, решение № 31 по гр. дело № 1894/09 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 410 по гр.д. № 599/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. Прието е, че липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл.57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл.200 КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл.60, ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.
При дадения отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като провери правилността на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 290, ал.2 ГПК намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 29.12.2010 г. по време на изпълнение на трудовите му задължения ищецът сменял диск на ъглошлайф, при което нещо изхвръкнало и го ударило по окото. Прието е, че към тази датата същият е бил в трудово правоотношение с ответника и независимо, че злополуката не е декларирана по предвидения в чл.55 и сл. КСО ред не съществува пречка установяването й в производството, в което се претендират обезщетения за вредите от нея. Счел е, че са налице предпоставките на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране имуществената отговорност на ответника, като по отношение на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. по предявения иск е преценил, че то справедливо репарира търпяните от ищцата болки и страдания.
В противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че в случая е установена трудовата злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. При дадения отговор на поставения правен въпрос следва, че надлежният ред е определен в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки / ДВ бр. 6/2000 г./. Според него осигурителят от една страна и пострадалият или неговите наследници от друга следва да декларират в първия случай в тридневен срок, а във втория - в едногодишен срок пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. След извършена проверка, подробно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника - работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова разпореждане обусловя отхвърлянето на исковете с правно основание чл.200, ал.1 КТ.
По делото не са представени доказателства за наличие на трудова злополука съгласно чл.57, ал.1 КСО, а именно разпореждане на органа по чл. 60, ал.1 КСО. Ето защо следва да се приеме, че в случая не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ, а именно установена по надлежния административен ред трудова злополука, поради което искът с правно основание чл.200 КТ не може да бъде успешно проведен.
По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да отмени решението в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., жалбоподателят е осъден да заплати разноски на ответника в размер на 876 лв. и държавна такса в размер на 385 лв. като незаконосъобразно, и по реда на чл.293, ал.2 ГПК искът по чл.200, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. следва да е отхвърли.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 950 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 225 от 3.10.2011 г. по гр.д.№ 337/2011 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 390 от 7.04.2011 г. по гр.д. № 6350/2010 г. на Старозагорския районен съд е уважен искът с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 7000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, [фирма] е осъден да заплати на К. Г. Й. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 876 лв. и 386.95 лв. държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. Т., [улица] срещу [фирма], [населено място], [улица], ет.ІІІ, ап.5 иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 29.12.2009 г. в размер на сумата 7 000 /седем хиляди/ лева.
Осъжда К. Г. Й., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. Т., [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.ІІІ, ап.5 направените разноски за адвокатство възнаграждение в размер на 950 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :