Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                       №  46

 

София,  22.04.2010 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

                                                                                    БОНКА ЙОНКОВА

 

при секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 500/2009 година

 

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Б” О. със седалище в гр. С. срещу решение № 61 от 11.02.2009 г., постановено по гр. д. № 1745/2008 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, ФО, 7 състав, решение от 30.05.2008 г. по гр. д. № 329/2007 г., с което са уважени предявените от И. Ш. Х. искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията от 21.05.2007 г. и 10.05.2007 г. на Общото събрание на съдружниците в „Б” ООД.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустими искове и алтернативно – доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разгледал и разрешил спора за законосъобразност на атакуваните решения на общото събрание, въпреки липсата на активна легитимация в полза на ищеца и недопустимостта на исковете с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ. Недопустимостта на исковете е аргументирана с твърдения, че участието на ищеца като съдружник в „Б” О. е прекратено на основание чл.125, ал.2 от ТЗ преди провеждане на общите събрания, на които са взети оспорваните решения, поради което ищецът не разполага с право на иск за тяхната отмяна. По съображения, подробно развити в жалбата, касаторът прави искане за обезсилване на въззивното решение и за прекратяване на производството по делото, а алтернативно – за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба И. Ш. Х. не изразява становище по жалбата.

С определение № 673 от 26.10.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по въпроса налице ли е процесуална легитимация по иск с правно основание чл.74 от ТЗ в полза на съдружник в дружество с ограничена отговорност /ООД/ в случаите, когато към деня на предявяване на иска е изтекъл тримесечният срок на предизвестието по чл.125, ал.2 от ТЗ за прекратяване на членството в дружеството. Обжалването е допуснато поради констатирано противоречие в съдебната практика при разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните съобразно заявените в жалбата касационни основания и правомощията по чл.290 от ГПК, приема следното :

Касационната жалба е основателна.

Производството по делото е образувано по предявени от И. Ш. Х. против „Б” О. обективно съединени искове с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решения, взети от Общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 10.05.2007 г. и 21.05.2007 г. В исковата молба ищецът е поддържал твърдения, че е съдружник в дружеството и че оспорваните решения са незаконосъобразни поради неспазване на императивната разпоредба на чл.139, ал.1 от ТЗ при свикване на събранията и допуснати нарушения на закона и дружествения договор при провеждането им.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, като на основание чл.74 от ТЗ е отменил всички атакувани решения по съображения за тяхната незаконосъобразност и несъответствие с дружествения договор.

Сезиран с въззивна жалба от ответника, Софийски апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение като е възприел изцяло изложените в мотивите към него фактически и правни съображения. Въззивният съд е приел за неоснователни релевираните от ответника възражения за недопустимост на исковете, основани на твърдения за пропускане на преклузивните срокове по чл.74, ал.2 от ТЗ и за липса на активна процесуалноправна легитимация в полза на ищеца поради изгубване на качеството „съдружник” преди провеждане на общите събрания от 10.05.2007 г. и 21.05.2007 г. Относно първото възражение е направен извод, че сезирането на съда с исковете по чл.74 от ТЗ е извършено в рамките на 14-дневния срок от узнаване на оспорваните решения и преди изтичане на тримесечния срок от провеждане на събранията. Неоснователността на второто възражение е обоснована с аргументи, че изтичането на тримесечния срок на отправеното от ищеца предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ, настъпило преди датите на събранията, няма за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение и изгубване на легитимацията за водене на исковете по чл.74 от ТЗ, доколкото не са уредени имуществените последици във връзка с притежаваните от съдружника дружествени дялове.

Касаторът поддържа, че процесуалноправният въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване - за наличието или липсата на процесуална легитимация в полза на съдружник в О. да води иск по чл.74 от ТЗ в случаите, когато е отправил предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ за напускане на дружеството и срокът на предизвестието е изтекъл към момента на предявяване на иска, е разрешен от въззивният съд в противоречие с решение № 23/18.03.2004 г. по гр. д. № 892/2003 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 10/28.01.2004 г. по гр. д. № 426/2003 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 103/14.11.2002 г. по гр. д. № 104/2002 г. на Бургаски апелативен съд. В цитираните решения, а и в други служебно известни на настоящия състав решения - напр. Р. № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Р. № 1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/2002 г., Р. № 991/29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК, и др., е застъпено становище, че упражняването на потестативното право по чл.125, ал.2 от ТЗ от съдружник в О. чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва в момента на изтичане на срока на предизвестието; С изтичане на срока на предизвестие съдружникът престава да бъде такъв и губи правото на иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, взети след напускането му. Според посочените решения, уреждането на имуществените отношения между съдружника и дружеството е последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не условие за неговото настъпване.

В практиката на Върховния касационен съд обаче съществуват и други решения – напр. Р. № 776/05.05.1997 г. по гр. д. № 1463/96 г. на V г. о., и Р. № 462/27.07.2005 г. по т. д. № 717/2004 г. на ТК, в които е дадено противоположно разрешение на поставения правен въпрос, а именно – че с изтичане на срока на предизвестието по чл.125, ал.2 от ТЗ, без уреждане на имуществените последици във връзка с дела на напусналия съдружник в капитала на дружеството, прекратяване на членственото правоотношение не настъпва. Възприетата в тези решения теза отрича автоматичния прекратителен ефект на изтеклия срок на предизвестието спрямо участието на съдружника в дружеството с ограничена отговорност.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.291, т.1 от ГПК намира за правилна практиката, обективирана в първата група съдебни решения. Съображенията в подкрепа на това становище са следните :

Правото на иск по чл.74, ал.1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на дружеството, което противоречи на императивни законови разпоредби, на устава или на дружествения договор. Поради изрично очертаната персонална легитимация, активно легитимирани да предявяват подобни искове са само лица, които притежават качеството „съдружник” или „акционер” в дружеството, решенията на чието общо събрание се атакуват пред съда по реда на чл.74 от ТЗ. Посоченото качество трябва да съществува към датата на провеждане на общото събрание, на което са взети решенията /в този смисъл решение № 128/19.02.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на ВКС, І т. о., което е постановено по реда на чл.290 от ГПК от 2007 г. и има характер на задължителна съдебна практика/. В случай, че членственото правоотношение със съдружника или акционера е прекратено преди тази дата на някое от предвидените в закона основания, последният не е легитимиран да оспорва пред съда взетите от събранието решения, дори те да противоречат на повелителни законови разпоредби или на дружествения договор, съответно на устава, тъй като правото му на иск е вече погасено и не съществува. Ако въпреки липсата на активна процесуалноправна и материалноправна легитимация прекратилият участието си съдружник предяви конститутивен иск по чл.74, ал.1 от ТЗ, искът би бил недопустим и образуваното по повод на него производство следва да бъде прекратено.

Основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в О. , са регламентирани в чл.125, ал.1 и ал.2 от ТЗ. В една от хипотезите - чл.125, ал.2 от ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл.125, ал.2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл.125, ал.2 от ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т. ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127 във вр. с чл.125, ал.3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове.реждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с осъществяването му съдружникът губи както качеството „съдружник”, така и правото на иск по чл.74 от ТЗ за оспорване на решенията на общото събрание на дружеството, взети след датата на прекратяването. В изложения смисъл е и отговорът на процесуалноправния въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване.

Основателни са поддържаните в касационната жалба доводи за липса на активна процесуалноправна легитимация в полза на ищеца по исковете с правно основание чл.74 от ТЗ, а оттук – и за недопустимост на обжалваното въззивно решение.

Безспорно е в процеса, че ищецът И е участвал като съдружник в „Б” О. , регистрирано по ф. д. № 4564/2004 г. на Софийски градски съд. По делото е приет като доказателство дружествен договор от 10.02.2005 г., относим към релевантния за спора период, в чл.36 на който е предвидено право за всеки от съдружниците да напусне дружеството с тримесечно писмено предизвестие до общото събрание, а отправянето на предизвестие е обявено изрично от клаузата на чл.39 като основание за прекратяване на членственото правоотношение със съдружника. Между страните не е съществувал спор и от доказателствата се установява, че с писмена молба от 29.12.2006 г. Х. е уведомил ответното дружество молбата да се счита като предизвестие за прекратяване на участието му в „Б” О. на основание чл.125, ал.2 от ТЗ. Върху молбата има изрично отбелязване, че е получена в дружеството на 29.12.2006 г., а по делото липсват твърдения и доказателства за последващото й оттегляне. Изложените обстоятелства обосновават извод, че с изтичане на предвидения в чл.36 от дружествения договор тримесечен срок на предизвестието, а именно - на 29.03.2007 г., членственото правоотношение с ищеца е прекратено и като последица от това същият е изгубил качеството си на съдружник в „Б” ООД. Посоченото качество не е съществувало нито към датите на провеждане на двете общи събрания, на които са взети атакуваните чрез исковете по чл.74 от ТЗ решения - 10.05.2007 г. и 21.05.2007 г., нито към последващия във времето момент на предявяване на исковете. Изгубването на качеството „съдружник” преди провеждане на общите събрания лишава ищеца от правото на иск по чл.74, ал.1 от ТЗ и от активна процесуалноправна и материалноправна легитимация за оспорване на взетите от събранията дружествени решения. Надлежната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска и отсъствието й в конкретния случай обуславя недопустимост на предявените искове, производството по които подлежи на прекратяване.

С обжалваното решение въззивният съд е разрешил по същество въведеният чрез недопустимите искове правен спор, поради което решението следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, а производството по делото – прекратено, на основание чл.293, ал.4 във вр. с 270, ал.3, изр.1 от ГПК.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените пред трите съдебни инстанции разноски в размер на сумата 920.00 лв.

 

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 61 от 11.02.2009 г., постановено по гр. д. № 1745/2008 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявени от И. Ш. Х. против „Б” О. искове с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ за отмяна на взетите от Общото събрание на съдружниците в „Б” О. решения от 10.05.2007 г. и 21.05.2007 г.

 

ОСЪЖДА И. Ш. Х. – гражданин на Русия, с адрес в Република България гр. Б., ул. „А” № 1* ет.4, ап.16, да заплати на „Б” О. със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „П” № 6, ет.3, сумата 920.00 лв. - разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :