Върховен касационен съд

Съдебен акт

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр. София, 29 септември 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 579 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адв.В. У., в качеството му на защитник на подсъдимия И. К. К., против въззивно решение № 129/16.04.2020 г., постановено по внохд № 638/2019 г. по описа на Апелативен съд - София.
В жалбата, макар изрично да са заявени само касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, на практика са изложени и доводи, обосноваващи претенцията и за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционната присъда и въззивното решение са постановени в нарушение на установения в чл.4, парагр.1 от Протокол 7 към ЕКПЧ принцип за забрана за двойно наказване за едно и също деяние, установен в чл.24, ал.1, т.6 от НПК и утвърден в съдебната практика. Посочено е, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, тъй като неправилно е приел, че подсъдимият е действал с пряк умисъл и специална цел да набави за себе си или за другиго имотна облага или да причини другиму имотна вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, като не са разграничени отделните изпълнителни деяния. Според защитника в случая липсват категорични доказателства за специалната цел за обогатяване на „П. х.БГ“ ЕООД, както и за увреждане на заинтересованите участници в изпълнителното производство. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваното решение и първоинстанционната присъда като подсъдимият се оправдае по обвинението за извършено престъпление по чл.282 от НК, а по отношение на обвинението по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК се приложи разпоредбата на чл.78а от НК или да се намали наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по служба, определеното общо най-тежко такова и изпитателния срок, в който същото е отложено за изпълнение.
Подсъдимият И. К. и защитникът адв.У. се явяват в съдебно заседание и поддържат наведените в жалбата и допълнението към нея доводи.
Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира въззивното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда № 4/27.02.2019 г. по нохд № 236/2018 г. на Окръжен съд - Враца подсъдимият И. К. е признат за виновен в това, че:
- за времето от 01.06 до 27.06.2016 г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – частен съдебен изпълнител, с рег. № 816, с район на действие Окръжен съд - Плевен, при извършване на действия по изпълнително дело № 269 по негов опис, с взискател „П. Х. БГ“ ЕООД и длъжник „Плевенски хляб“ О. и предприето изпълнение спрямо недвижим имот на длъжника с идентификатор № 56722.651.106, намиращ се в [населено място], [улица], №1 не е изпълнил задълженията си по чл.50, ал.3 от ГПК, чл.501 от ГПК, чл.484, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2 от ГПК, чл. 191, ал.5 от ДОПК вр. с чл.485 от ГПК, чл.487, ал.1 от ГПК, чл.487, ал.2 от ГПК вр. с чл.19, ал.4 от ЗЧСИ, чл.487, ал.3 от ГПК и е нарушил задължението си по чл.485, ал.2 от ГПК при първата публична продан, определяйки начална цена на имота в размер на 62 750 лв., по-ниска от данъчната оценка, възлизаща на 239 426,80 лв. с цел да набави за „П. х. БГ“ ЕООД облага – да придобие на занижена стойност от 62 750 лв., вместо на реалната стойност от 813 000 лв. на имуществото – УПИ и построените в него стопански сгради, собственост на „П. х.“ О. и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици за ипотекарния кредитор „Юробанк и Еф Джи България“ АД и за държавата, като присъединен взискател, за дължимите й от длъжника публични вземания, чрез неосигуряване на възможност тези кредитори да участват реално в изпълнителното производство, както и чрез продажба на това имущество на значително занижена стойност – 62 750 лв., вместо на реалната стойност от 813 000 лв., поради което и на основание чл.282, ал.2 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като подсъдимият е признат за невинен да не е изпълнил задълженията си по чл.449, ал.2 от ГПК, чл.459, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, чл.46 от ГПК, по чл.50, ал.1 от ГПК и по чл.485, ал.5 от ГПК /в редакцията ДВ бр.86 от 2017 г./, както и че деянието да е извършено при условията на продължавано престъпление и в този смисъл е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение.
- на 16.06.2016 г. като частен съдебен изпълнител, с рег. № 816, с район на действие Окръжен съд - Плевен, при изготвяне на обявление за пълна публична продан на УПИ, с идентификатор № 56722.651.106 по изпълнително дело № 269, съзнателно се е възползвал от преправен частен документ – заключение с вх. № 639 на вещото лице А. И. С. за справедлива пазарна оценка на същия имот, дадено по друго изпълнително дело № 247, като за него за самото съставяне /преправяне на документа/ не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което на на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 779,61 лв.
По жалба на защитника адв.Д. Н. е образувано внохд № 638/2019 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, е изменена първоинстанционната присъда, като е преквалифицирано извършеното престъпление по чл.282, ал.2 от НК в такова по чл.282, ал.1 от НК, подсъдимият К. е оправдан по квалификацията да е длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение и са намалени наложеното и определеното му, на основание чл.23, ал.1 от НК, общо най-тежко наказание от три на две години лишаване от свобода, а в останалата част – на основание чл.338 от НПК присъдата е потвърдена.
На първо място, следва да бъдат разгледани възраженията на защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в твърдения за отказ от страна на предходните инстанции да приложат принципа „nе bis in idem“, прогласен в чл. 4, парагр.1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, тъй като от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъдени останалите ангажирани от защитата касационни основания - за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Наведените аргументи са изложени и пред въззивния съд, който след детайлен и задълбочен анализ с основание ги е отхвърлил, като направеният извод се споделя изцяло от настоящия състав и не е необходимо да бъде възпроизвеждан отново. Действието на забраната за повторно осъждане или наказание се проявява само в наказателното производство, поради което от решаващо значение за приложимостта му е класификацията на т.нар. съпътстващо – дублиращо производство като наказателно. Следвайки стриктно алгоритъма на „теста Енгел“, апелативният съд законосъобразно е приел, че воденото и приключило срещу подсъдимия дисциплинарно производство няма характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, тъй като не е налице елементът "bis", както и че няма пълно съвпадение на фактите, обосновали дисциплинарната отговорност на К. и изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. липсва и елементът "idem". Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата за наказателен характер на производството, приключило с влязло в сила решение на 08.12.2017 г. по гр.д. № 3734/2017 г. на ВКС, трето гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 10.07.2017 г. по дисциплинарно дело № 7/2017 г. на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което спрямо подсъдимия след образувани десет дисциплинарни производства, по които има влезли в сила наказания, сред които се открояват глоба в максимален размер и лишаване от правоспособност за срок от три години, е наложено наказание – лишаване от правоспособност за срок от пет години. Принципно частният съдебен изпълнител се наказва с предвидените в ЗЧСИ дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административно-наказателната или наказателната отговорност, но субект на тази отговорност може да бъде само и единствено лице, което отговаря на въведените в ЗЧСИ изисквания, вписано е в регистъра на Камарата на ЧСИ и упражнява функциите на ЧСИ. Действително производството би могло да се класифицира като наказателно, дори да е определено по националното право като дисциплинарно, но то, за да има наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, зависи от вида на защитените обществени отношения и от кръга на адресатите на съответната правна норма. В случая това са отношения, свързани с упражняването на делегираната на частните съдебни изпълнители от държавата дейност по принудително събиране на притезания и субект на този вид отговорност не може да бъде всеки, а ограничен кръг лица със специален статут, които упражняват функциите на частен съдебен изпълнител. Само идентичността на субекта, предмет на настоящото наказателно и приключилото дисциплинарно производство, не е достатъчно, за да обоснове нарушение на принципа „nе bis in idem“, т.е. не са налице предпоставките касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.354, ал.1, т.3 вр. с чл. 24, ал.1, т.8а от НПК.
Несъстоятелно се явява и твърдението на защитата, че въззивната инстанция по недопустим начин е приложила закон за по-леко наказуемо престъпление, като е изменила правната квалификация на деянието от чл.282, ал.2 от НК в такава по чл.282, ал.1 от НК и това е съпроводено със съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Касационния състав не констатира да е налице твърдяното изменение на обстоятелствената част на обвинението, а още по-малко същото да е съществено такова. В съответствие с правомощията си по чл.337, ал.1, т.2 предл.3 от НПК - в случая, когато под „по-леко“ наказание законът има предвид не друго по-леко като вид или отпадане на кумулативното към предвиденото наказание, а намаляване размера на предвиденото в Особената част на НК наказание от същия вид, въззивният съд е променил единствено, че подсъдимият като частен съдебен изпълнител, безспорно има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, ал.1, б. „б“ от НК, но не и на такова, заемащо отговорно служебно положение, съобразно изискванията на чл.282, ал.2, предл.2 от НК. Относно останалите ценени от въззивния съд факти от значение за състава на престъплението по чл. 282 от НК, а именно функционирането на дружеството „П. х.“ О., ролята на представляващите го свидетели към инкриминирания период и най-вече - действията на подсъдимия по образуването и движението на изп.д. № 269/2016 г. не е настъпила каквато и да било промяна. Тези факти са надлежно установени и са били изначално включени в обвинителния акт като част от фактическото обвинение, срещу което подсъдимият е реализирал защитата си. Неизпълнението на задълженията на подсъдимия по ГПК и ДОПК, както и нарушаването на задълженията му по чл.485, ал.2 /в редакцията в бр.50 на ДВ от 2015 г./ от ГПК при първата публична продан, за които К. е признат за виновен, не само изпълват с необходимото съдържание бланкетната норма на чл.282 от НК, но са му предявени и фигурират в обвинителния акт, т.е. в случая въззивният съд само е преквалифицирал деянието, като е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, без да променя фактите, с които е сезиран и по които подсъдимият се е защитавал на досъдебното производство и пред първата инстанция. В случая липсват каквито и да било нови факти, които да не са били включени в рамките на обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. не е нарушено правото на защита на подсъдимия, изразяващо се в осъждането му по непредявено обвинение или с приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, както се твърди в жалбата.
Касационната инстанция намира, че на базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на съвкупния анализ на доказателствените източници, правилно е прието, че реализираното от подсъдимия поведение осъществява обективните и субективните признаци на престъплението по чл.282, ал.1 от НК. Без основание е възражението, че липсват категорични доказателства, обосноваващи наличието на специалната цел за обогатяване и опасността от увреждане на заинтересованите участници в изпълнителното производство. Неоснователно е възражението на защитата, че предходните инстанции не са разграничили изпълнителните деяния по различните хипотези на чл.282 от НК. В тази насока следва да се отбележи, че нито в обвинителния, нито в съдебните актове на инстанциите по същество е инкриминирано, че подсъдимият е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави за себе си облага. Изрично е посочено, че действията на К. по образуването и движението на процесното изпълнително дело са били насочени към набавянето на имотна облага за взискателя - „П. х. БГ“ ЕООД, изразяваща се в придобиването на активите на „П. х.“ О. на десетократно по-ниска цена. Тази специална цел правилно е изведена от неизпълнението от страна на подсъдимия на правно регламентираните му задължения, стартиращи с избирането директно на публичната продан като способ за удовлетворяване на взискателя, въпреки сравнително ниския размер на вземането, без същата да е надлежно разгласена, както и последващата отмяна на проданта, веднага след постъпването на молба от друг кредитор да бъде конституиран като присъединен взискател. Неизпълнението и нарушението на визираните задължения от страна на подсъдимия в своята съвкупност са довели до създаването на реална опасност от настъпването на вредни последици за ипотекарния кредитор - „Юробанк и Еф Д. България“ АД и за държавата, като присъединен взискател, за дължимите й от длъжника публични вземания, чрез неосигуряване на възможност тези кредитори да участват реално в изпълнителното производство. Възможността от настъпването на тези вреди не е била хипотетична, макар да не се е стигнало до извършване на публичната продан, но е създаден риск за причиняването на такива последици, което е напълно достатъчно да се приеме, че деянието е осъществено, тъй като нормата на чл.282, ал.1 от НПК, за разлика от разпоредбата на чл.282, ал.2 от НК не изисква настъпването на значителни вредни последици. В този смисъл касационният състав приема, че по отношение на субективната страна на деянието в атакувания съдебен акт са обективирани подробни и верни съображения, които настоящата инстанция не намира причини да не ги сподели. С оглед изложеното настоящият състав счита, че липсват основания за отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.
В жалбата, допълнението към нея и в съдебно заседание от страна на защитника, а и на самия подсъдим, не са ангажирани конкретни доводи в подкрепа на претенцията за явна несправедливост както относно вида и размера на определеното наказание лишаване от свобода за всяко едно от двете престъпления, така и по отношение на определеното общо най-тежко наказание и периода на изпитателния срок на неговото отлагане за изпълнение. Единственото съображение в тази насока се явява изразеното несъгласие с отказа на предходните инстанции да приложат нормата на чл.78а от НК по отношение на престъплението по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 от НК. Касационната инстанция напълно споделя доводите на въззивния съд, че искането на жалбоподателя не може да бъде удовлетворено предвид изискването на ал.7 на чл.78а от НК, съгласно която съществува забрана за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание поради наличието на множество - в случая на две отделни, престъпления. В заключение следва само да се отбележи, че наложените на подсъдимия наказания за всяко от престъпленията са индивидуализирани при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл. 54 от НК, без да е подценено или надценено значението на някое от тях, като е отчетена завишената степен на обществена опасност на деянията. Настоящият състав намира, че инстанциите по същество правилно са отказали приложението на чл.55 от НК при определяне на наложените наказания, тъй като те се прилагат само по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните за съответния престъпен състав и когато справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание, а конкретният случай не е такъв предвид завишената степен на обществена опасност на извършените престъпления. Правилно при наличието на предпоставките на чл.23, ал.1 от НК е определено и общото най-тежко наказание, намалено от въззивния съд на две години лишаване от свобода, което законосъобразно е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 129/16.04.2020 г., постановено по внохд № 638/2019 г. по описа на Апелативен съд - София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: