Върховен касационен съд

26

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 09 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 2704 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д. И. Т., чрез адв. П. П., срещу решение №791/08.04.2019 г. по в.гр.дело № 5064/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4679 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 10756/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният иск от Д. И. Т. с правно основание чл.49 ЗЗД срещу „Седем-Осми” АД и „БТВ-М. Г.” ЕАД за сумата 25 000 лв. в условията на солидарност, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателното изплащане и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Седем-Осми“ АД и „БТВ М. Г.“ ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата Д. И. Т. сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отправени обидни квалификации, опозоряващи обиди, подигравки и сравнения с негативен подтекст, инкорпорирани в поредица от продуцирани от първия ответник и излъчени от втория ответник общо 16 издания на предаването „Шоуто на С.“, излъчени на 05.09.2013г., 29.01.2014 г., 02.05.2014 г., 17.07.2014 г., 19.09.2014 г., 13.10.2014 г., 17.10.2014 г., 20.10.2014 г., 27.10.2014 г., 17.11.2014 г., 02.01.2015 г., 26.01.2015 г., 11.02.2015 г., 16.03.2015 г., 14.04.2015 г. и 18.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, както и е осъдена ищцата да заплати на „Седем-Осми” АД сумата 1910 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата 2350 лв. разноски за въззивното производство, а в полза на „БТВ М. Г.”ЕАД да заплати сумата 1125 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата 450 лв. разноски за въззивното производство. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Изложени са доводи, че свободата на изразяване не включва правото да се обругава външния вид на една личност, дори тя да е публична личност, независимо какъв е действително този външен вид, че такова поведение накърнява честта и достойнството и то противоправно, тъй като е нарушена нормата на чл.32,ал.1 от Конституцията на РБългария. Сочи, че с действията на двамата ответници е извършено нарушение на чл.10,пар.2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като е нарушен баланса между свободата на изразяване и правото на ищцата на чест и достойнство, че мотивите на въззивния съд в тази част са неправилни. Поддържа, че употребените многократно квалификации, изрази и негативни оценка по отношение на външния вид/външността/ на ищцата в процесните 16 броя предавания са обидни и имат унизителен характер, и са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като тази преценка е въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение.
В жалбата се поддържа, че използваните твърдения по адрес на външния вид на ищцата в процесните предавания са унизителни, че образите на вещици, вампири, вълци, на „Д. тенекеджията”, самопределящ се като много грозен и обявен от водещия С. Т.:”Казах ви с Д. Т. повече да не си правите гаргара, а вие сте направили образ „Д. Т.”, който прилича на олигофрен” и т.н. категорично предизвикват отвращение на емоционално ниво, че засилването на въздействието, чрез образи представлява примитивно обругаване на ищцата от страна на служителите на първото ответно дружество. Поддържа също, че използваните изрази несъмнено представляват негативна оценка за външността на ищцата и са годни да накърнят достойнството й. Сочи се, че негативната оценка за външността на ищцата не е сторена от служителите на първия ответник в защита на някакви обществени ценности, например с цел да се привлече внимание към обществен въпрос, че не са налице обстоятелства, изключващи противоправността на това деяние. Искането е да се отмени въззивното решение, като се постанови ново, с което предявеният иск срещу двамата ответници се уважи и в полза на ищцата се присъди сумата от 25 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва.
Ответникът по касационната жалба „Седем-Осми” АД, чрез адв.М. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е в съответствие с утвърдената съдебна практика, като са цитирани решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Позовава се на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи – чл.10, на Европейската харта за правата на човека, на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от О. и твърди, че правото на свободно изразяване е едно от най-големите достижения на съвременното общество, че е условие за прогреса и развитието на демократичната правова държава, че затова е прокламирано и защитавано, като част от основните човешки свободи във всички международни и европейски документи. Позовава се и на чл.10 от Закона за радио и телевизия, в който са предвидени основните принципи при осъществяване на дейността на доставчиците на медийни услуги: гарантиране правото на свободно изразяване на мнение, гарантиране правото на информация, запазване източника на информация, защита на личната неприкосновеност на гражданите, недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост, или такива противоречащи на добрите нрави, че съгласно чл.11 ЗРТ всяко мнение може да бъде изразявано свободно в медийните услуги. Поддържа се, че при преценка на свободата на медийно изразяване в светлината на задължителната за българските съдилища европейска практика следва да се преценява формата на предаването, обществената значимост на съответното излъчено предаване, да се държи сметка за честта и достойнството на лицето, което то засяга, за истинността на отразените в него факти, начина им на изразяване, ползваните изразни средства и смисъла, посланието им към зрителите. Посочва, че това е важно с оглед на обществения интерес, че при изнасяне на факти и обстоятелства, касаещи публични личности, включително и такива, представляващи или съдържащи себе си критични факти или оценки за такива лица, техния праг на търпимост следва да бъде по-голям, поради обществения и/или публичен характер на дейността им и при баланс между правото на изразяване и медийно публикуване и отразяване на информация и личното им човешко достойнство и неприкосновеност на тях и близките им.
В жалбата се поддържа, че скечът съдържа оценъчни съждения и чрез него се изразява оценка и мнение изцяло в съответствие с чл.39 от КРБ, като последните не подлежат на проверка за вярност. Твърди се, че ищцата е публична личност и с това буди интерес към действията, изказвания, физическите си данни. Според ответника по жалбата прагът на търпимост на публичната личност към критика следва да бъде значително по-висок от обичайния. Поддържа се, че процесният пародиен образ и използваните изразни средства са в необходимия обем и в границите на свободата на словото, мисълта и удовлетворяват целите и формата на предаването, както и обществения интерес.
Според ответника по касационната жалба основна цел на хумора е развлечението, забавлението на зрителя след работния ден и чрез осмиване на грешки, отделни черти от физическия образ на актуални за деня публични личности, при възприетото от съдебната практика на Българския и Европейския съд относно допустимите „прагове на защита”, с които се ползват публичните личности и намеса в личния им живот. Сочи се, че не е използвано директно, еднозначно обидно изявление, отнасящо се за ищцата и, че такова не е демонстрирано, че няма вулгарни, неприлични изрази и изявления.
В отговора са мотивирани доводи за правилност на решението на въззивния съд и съобразяване на същото със съдебната практика относно защитата и границата на конституционно гарантираните право на свободно изразяване на мнение и правото на индивида да се ползва от добро име, чест и достойнство. Становището е обжалваното решение да се остави в сила.
В писмен отговор на ответника по касационната жалба „БТВ М. Г.” ЕАД, чрез юрисконсулт М. Б.-Г. е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че от описанието на процесните скечове е установено, че всички участници в тях влизат в роля, за което зрителят не може да бъде заблуден, че традиционно в предаването на „Шоуто на С.” се правят скечове с публични личности. Позовава се на заключението на вещото лице М. П. и поддържа, че предаването е с художествена стойност, че то безспорно е хумористично и е израз на творческата свобода на своите автори и създатели.
Ответникът по жалбата поддържа, че скечовете с известни личности целят единствено да провокират възприятията на публиката, чрез едно преобръщане на идеала и на общоприетото през призмата на смешното и забавното, че само театралното и в частност комедийното изкуство има възможност на постигне подобен ефект. Сочи се, че търсената сатира предполага изказ, който е преувеличен, че се търси гротескният елемент, че в случая следва да се има предвид именно този сатирично-хумористичен характер на телевизионното предаване и съответните откъси, които никой от зрителите не би могъл да приеме като сериозно изявление от страна на Телевизията.
В отговора се поддържа, че свободата на художественото творчество е призната и гарантирана от КРБ и чл.9 ЗРТ. Сочи, че свободата се отнася както до творчеството, което намира благоприятен обществен прием, така и за провокативното творчество, което шокира и смущава, като провокира представите за добрия вкус и човешките възможности. Поддържа се, че при подаване на исковата молба ищцата се е ръководила единствено от личните си възприятия, че не е взела предвид, че не само красивото е предмет на творческа свобода. Позовава се на практика на Европейския съд по правата на човека и Конституционния съд на РБългария, според която свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, и че е едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Според ответника по жалбата тя важи не само за информация или идеи, които намират благоприятен прием или не се считат за обидни или за приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението. Поддържа се, че с излъченото не са нарушени правни норми, като дали цитираните скечове са израз на естетика и добър вкус не е предмет на разглежданото дело, че няма основание нито правно, нито фактическо излъченото да се смята за обида.
Ответникът по жалбата поддържа, че липсва фактическия елемент вина в случая, че процесните изрази и скечове са част от художествено произведение, което се излъчва в неговата цялост от Телевизията и тя не би могла да се намесва в творческите виждания на неговия екип. Според ответника по жалбата липсва и доказано стресово състояние, дължащо се именно на предаванията на Шоуто на С.. Поддържа се, че твърденията на ищцата, че от действията на БТВ за първата са произтекли виновно причинени морални вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството й, уронването на доброто й име и престижа като човек и актриса за недоказани и неоснователни. Становището е, че въззивното решение следва да се остави в сила като правилно.
С определение № 127/26.02.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос относно пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл.39 от Конституцията на РБългария и чл.10 от ЕКЗПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 10756/2015 г. на Софийски градски съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Д. И. Т. против „БТВ Медия Г.” ЕАД и „Седем-Осми” АД с правно основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата над сумата 25 000 лв. до 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Посоченото решение не е обжалвано и е влязло в сила и в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д. И. Т. против „Седем-Осми” АД с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано 13.08.2015 г. до окончателното изплащане.
За да отхвърли предявените искове по чл.49 ЗЗД съдът е приел от фактическа страна следното:
Ответникът „Седем - Осми“ АД е продуцент на предаването „Шоуто на С.“, което е имало издания на посочените в исковата молба дати, а ответникът „БТВ М. Г.“ ЕАД е доставчик на линейни медийни услуги по смисъла на чл.4, ал.2 ЗРТ, който е излъчил изданията на предаването „Шоуто на С.” от посочените дати по своите ефирни канали „БТВ“ и „БТВ К.“. Прието е, че посочените издания са имали твърдяното в исковата молба съдържание – скечове, в които се визира личността на ищцата. Съобразно програмната схема, програмен продукт и програмна концепция „Шоуто на С.“ е късно вечерно токшоу, като основна цел на представените в него скечове е развлечението. Посочено е, че използваните в него изразни средства са хумор, сатира, стенд-ъп комедия, геговете целят да осмеят /пародират/, иронично да коментират отделни черти от физическия образ на конкретна личност, различни нейни действия, постъпки, решения, които Шоуто оценява като погрешни, лошо изпълнени, които са против обществения интерес. Посочено е също, че изграждането на комедийни образи в Шоуто е постоянна тенденция от създаването му, че те пародират главно популярни личности от света на шоубизнеса, лайфстайла, културата, науката, спорта и политиката, като се използват изразните средства на буфонадата, каламбура, вица, стенд-ъп комедията и др., които по дефиниция носят негативен контекст, тъй като съдържат критична оценка на една публична личност – за нейния външен вид, интелектуалните и творческите ѝ възможности, за нейните действия, решения и постъпки.
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Д. Т. е публично известна личност и е имала многобройни изяви като актриса, певица, модел и продуцент, че осъществява активна обществена дейност, а през периода 2000-2005 г. е официално рекламно лице на Ж. П. Г. за България.
Прието е, че в 12 от описаните издания на „Шоуто на С.“ името на ищцата е било цитирано в контекста на скечове с хумористично, иронично и осмиващо съдържание. В част от тях, посредством използване на художествени похвати /алюзии/, са изградени недвусмислени паралели между нейната личност, визирана с двете ѝ имена, и образите на „вампир“ /на 05.09.2013 г. и на 17.07.2014 г./; „вълк“ /на 29.01.2014 г./, „крокодил“ /на 02.05.2014 г./; „птеродактил“ /на 19.09.2014 г.; „смъртта“ / на 13.10.2014 г.; „змия“ и таралеж“ / на 17.10.2014 г./; „вещица“ /на 02.01.2015 г./. В друга част от предаванията външният ѝ вид е определен като плашещ и стряскащ. В изданията на 26.01.2015 г., на 11.02.2015 г., на 16.03.2015 г., на 14.04.2015 г., и на 18.05.2015 г., е използван пародиен образ – "Д. Т. ", визуализиран с характерни загрозяващи лицеви черти /голям изкуствен нос и бенка/, който при въвеждането му за пръв път пред публиката на 26.01.2015 г. се привързва от водещия на шоуто към личността на ищцата, като същевременно се поставя паралел между неговия външен вид и външния вид на ищцата, чрез израза: „казах ви с Д. Т. да не си правите повече гаргара, вие сте направили образ „Д. Т.“, който прилича на олигофрен“. Посочено е, че впоследствие самият художествен герой „Д. Т.“ многократно се самоопределя като „много грозен“, като привежда абсурдни „примери“ за грозотата си.
От правна страна съдът е приел, че в конкретния случай не е налице противоправно поведение, което да обоснове ангажиране на имуществената отговорност на ответниците на основание чл.49 ЗЗД. Съдът е коментирал правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.10, §1 ЕКЗПЧОС да се изразява мнение и разпространяването му чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Обсъдени са границите на упражняване на това право – до предела, до който се засяга честта или достойнството на другиго - решение № 21 /14.11.1996 г. на КС на РБ по конст. дело № 19/96 г. Прието е, че журналистите не могат да използват правото на свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди; че те следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от КРБ , а когато ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Съдът е приел, че свободата на словото и в частност свободата да се създават и разпространяват телевизионни програми не е абсолютна – тя следва да се подчинява на конституционно създадените ограничения на комуникационните свободи в защита на други конституционни ценности – конституционно установения ред, националната сигурност и превенцията на престъпността, здравето и морала, доброто име и правата на другите граждани, защитената от закона тайна / чл. 39, ал. 2 , чл. 40, ал. 2 и чл. 41 от Конституцията /.
Въззивният съд е приел, че направените в процесните издания на предаването негативни оценки за външността на ищцата не надхвърлят границите, определени с чл. 39, ал. 2 от КРБ . Приел е също, че те изразяват субективна оценка на външността на ищцата, която е с негативен характер, че същата не е представена в унизяваща ищцата форма – използваните художествени алюзии нямат характеристиката на преки обиди към ищцата, а носят хумористично съдържание, насочени са към осъществяване на основната цел на предаването да разсмива и забавлява публиката, посредством използваните художествени похвати на иронията, парадокса, хиперболата, алегорията, сарказма и изненадващата зрителя интерпретация. Посочил е, че същите носят обичайните за скеча характеристики, които кореспондират с широко възприетите като обществено приемливи произведения от други сатирични жанрове – като карикатурата, шаржа, фейлетона, анекдота, епиграмата. Според съда възприемането на подобна критична оценка за противоправна недопустимо би ограничило свободата на творчеството и би поставила извън рамките на закона произведенията на редица майстори на сатиричното художествено творчество като А. Б., И. Б., Р. Р., Д. Д., Б. Д., Х. К. и др. Приел е, че присъствието на хумора и сатирата в предаванията и художествените произведения съставлява израз на демократичните свободи и без съмнение изпълнява важна обществена функция – да критикува по забавен начин недостатъците на отделната личност и обществото, като по този начин допринася за усъвършенстването им, разтоварва социалното напрежение, използва релаксиращата функция на смеха за възстановяване на психиката на отделния човек. Приел е също, че естествен прицел на хумора и сатирата са личностите, които са добили известност в обществото чрез своите професионални или обществени изяви, поради което и стават обект на оценяване от публиката, че тази обществена оценка може да бъде както позитивна, така и негативна, като изразяването ѝ осъществява свободата на словото и в частност – свободата на творчеството и свободата на мнението, която е конституционно закрепен принцип в чл. 39, ал. 1 от КРБ . Посочено е, че според възприетото и в практиката на ЕСПЧ по чл. 10 от ЕКЗПЧОС , „ограниченията на свободата на изразяване трябва да са тълкувани по един ограничителен начин“.
Съдът е приел, че не е налице противоправност на осъщественото поведение на служителите на „Седем-Осми” АД, изразяващо се в реализирането процесните откъси от художественото съдържание на предаванията на „Шоуто на С.”, излъчени на посочените дати, в които е визирана по описания начин личността на ищцата. С оглед на това е изведен извод, че не са налице основания за ангажиране на гаранционната отговорност на продуцента на предаването „Седем-Осми” АД, както и на доставчика на медийни услуги ”БТВ М. Г.” ЕАД, който е разпространил посоченото съдържание, чрез ефирно излъчване и последващо повторение с каналите си и в интернет. Прието е, че решението на първоинстанционния съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неправилно и същото е отменено. Вместо отменената част е постановено ново решение, с което предявеният иск е отхвърлен изцяло.
По правният въпрос:
С решение № 7/04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/96 г. на Конституционния съд на РБългария – т.I е прието, че разпоредбите на чл. 39 , 40 и 41 от Конституцията на Република България утвърждават като основни права на личността правото свободно да се изразява и разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация. Тези разпоредби защитават правото на личността на свободна изява на нейните същност и достойнство като равнопоставен участник в социалната общност. Същевременно те гарантират възможността на всеки да се информира за заобикалящата го действителност, а на обществото - условия за неговото съществуване и развитие в съответствие със създаденото вследствие свободната размяна на мнения обществено мнение.
С решението е прието още, че т ези функции на правата по чл. 39 , 40 и 41 от Конституцията ги определят като същностни за индивидуалното и общественото развитие. Те стоят в основата на демократичния процес и съдействат за неговото функциониране както по отношение на демократичния способ за образуване на предвидените в Конституцията органи, така и за осъществяването на контрол върху тяхната дейност.
Прокламирането на тези права от Конституцията и тяхното пълноценно упражняване е във връзка с редица други основни права на личността и конституционни принципи, каквито са достойнството на човешката личност ( чл. 4, ал. 2 ), свободата на мисълта и свободата на съвестта ( чл. 37, ал. 1 ), политическият плурализъм ( чл. 11, ал. 1 ).
В т.II от цитираното решение е прието, че в своята съвкупност посочените три разпоредби защитават различни аспекти на правото свободно да се изразява и разпространява мнение и на правото да се търси, получава и разпространява информация. Трите разпоредби се намират в систематична и функционална връзка.
Приема се, че н аред с основното право свободно да се изразява и разпространява мнение, което е установено като право на всеки, в чл. 40, ал. 1 от Конституцията е утвърден принципът, че печатът и другите средства за масова информация са свободни. Прокламирана е изрично забраната на цензурата.
Правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес.
С т. III от решението К. съд приема, че отделните права, предоставени от разпоредбите на чл. 39 - 41 от Конституцията , задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване.
К. съд приема също, че о граничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания.
При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес.
Прието е, че с ред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията . Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи.
По основателността на касационната жалба.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос, както и събраните по делото доказателства съдът преценява, че въззивното решение е валидно, допустимо и като краен резултат отчасти неправилно. Решаващите правни изводи на съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди са в нарушение на материалния закон и са необосновани. Оплакванията в касационната жалба в тази насока са основателни.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Ищцата Д. И. Т. е предявила иск срещу „Седем-Осми” АД и „БТВ М. Г.” ЕАД с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, с който се иска солидарно осъждане на двамата ответници – първият в качеството на продуцент на предаването „Шоуто на С.”, а вторият – като доставчик на медийни услуги, излъчил предаването”Шоуто на С.” чрез телевизионните си канали „БТВ“ и „БТВ К.“, да заплатят на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди - чувство за срам и унижение, душевна болка и страдание, негативни емоции, повишена тревожност, напрегнатост и психо-емоционален стрес, последица от отправени обидни квалификации и сравнения по адрес на ищцата, в издания на предаването „Шоуто на С.“ от 05.09.2013 г., 29.01.2014 г., 02.05.2014 г., 17.07.2014 г., 19.09.2014 г., 13.10.2014 г., 17.10.2014 г., 20.10.2014 г., 27.10.2014 г., 17.11.2014 г., 02.01.2015 г., 26.01.2015 г., 11.02.2015 г., 16.03.2015 г., на 14.04.2015 г. и на 18.05.2015 г., с които са разгласени в обществото неверни и опозоряващи обиди и подигравки, чрез ефирно излъчване и последващо повторение с каналите на „БТВ М. Г.” ЕАД и излъчване в интернет, като са накърнени нейните лични и човешки права, опозорена е личността, честта и достойнството й, уронено е доброто й име и авторитет пред обществото.
Безспорно е между страните, че ответникът „Седем-Осми” АД е продуцент на предаването ”Шоуто на С.”, което е имало издания на посочените дати в исковата молба, а ответникът „БТВ М. Г.” ЕАД е доставчик на линейни медийни услуги по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗРТ, който е излъчил изданията на предаването „Шоуто на С.“ от посочените дати по своите ефирни канали „БТВ“ и „БТВ К.“.
Безспорно е също между страните и установено от приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства, че ищцата Д. Т. е актриса, певица, продуцент на компания „Нова Филм”, председател на УС на Фондация за подпомагане на млади творци „С. К.”. Изпълнявала е главни роли в европейски филмови продукции, като италианския филм „Занаятът на оръжията”, френско-италианската продукция „Le V.”, в който партнира на актьора Ж. Д. и др, както и редица роли в театъра.
От приложеното по делото писмо от 05.03.2005 г. на г-жа С. Н. – президент на Ж.П.Г. – България се установява, че ищцата от 2000 година е официално рекламно лице на Ж. П. Г. в България.
От приетата по делото съдебно-медийна експертиза, както и от съдебната компютърно-техническа експертиза се установява следното:
1. На 05.09.2013 г. в предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч озаглавен „Б. Д. за вампирите в България/с посоченото заглавие е качен и в официалния уебсайт на предаването www.slavishow.com/ водещият казва следното: „Добре, това е третият намерен вампир в нашата страна, това е третият намерен вампир. Значи в момента имаме три български вампира, така ли?”. Актьорът Кр.Р. в ролята на Б. Д.: „Не, четири са”. Водещият: „Как четири?” Кр. Р.:”Забравяш Д. Т..”
2. На 29.01.2014 г. в предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с К. Р. в ролята на „Баба Вуна”, в който водещият се обръща към „Баба Вуна:”Гледала ли си Вълкът от Уолтстрийт?” Отговор на актьора: „Не.” Водещият:”Вълкът от Уолтстрийт.” Актьорът:”Не съм, аз ъ…” Водещият: „Л. ди К. сега е номиниран за О.….” Актьорът:”Не знаех, че Д. Т. е ходила на Уолтстрийт.”
3. На 02.05.2014 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с Т. Б. в роля на С. П., когото водещият пита:”С кого е най-известното ви селфи”. Актьорът Б. отговаря: „С Д. Крокодила”. Водещият:”Имате предвид големия австралийски актьор, позабравения П. Х.?”. Актьорът отговаря:”Не, разбира се. Имам предвид позабравената актриса Д. Т..”
4. На 17.07.2014 г. в издание на „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора К. Р. в роля на Б. Д., в който водещият пита:”Какво стана със Созополския вампир?” Актьорът отговаря:”Ами…още си е там.” Водещият:”В С.….” К. Р.:”Да. Всяко лято Д. Т. си е на С..”
5. На 19.09.2014 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с К. Р. и Ф. С., като водещи. След разговор с госта К. водещият С. продължава:”Уважаеми зрители, когато е бил малък нашият титулярен водещ много обичал да стреля с прашка по птеродактили. Даже и сега, като види Д. Т., по навик вади прашката.” К. Р.:”Стига бе, Д. ми е колежка….”.
6. На 13.10.2014 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с К. Р. в ролята на „Ш. Бакшишо”, който разказва за синовете си:”Онзи ден ми викат: тате смъртта ни дебне навсякъде! Аз си викам: тия или са поумнели или играят на криеница с Д. Т.!”
7. На 17.10.2014 г. в издание на „Шоуто на С.” в рубрика „Часът на малките” г-н А. задава въпрос: „Какво ще се получи, ако кръстосаме змия и таралеж!” Водещият С. отговаря:”Д. Т.!”
8. На 20.10.2014 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора М. Б. в ролята на „Н. К.”, говореща за сексуални пози:”….Имам и още една поза – позата „Д. Т.”. С възглавница се покрива лицето на партньорката, за да не се плашите!”
9. На 27.10.2014 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора К. Р. в ролята на „М. П.”, обясняващ на водещия причините за получен инфаркт с думите:”Аз викам, да докторе, ма аз от друго получих инфаркт. От какво, пита ме той. И аз му викам написах в интернет Д. Т. – снимки.”
10. На 17.11.2014 г. в издание на „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора М. Б. в ролята на „Вуте Честния”, разказващ за предстоящо посещение на актьора Ж. Д. в кръчмата на селото със следните изрази:”Е па хубаво де, че ще пие, пие, ама чак толкова много ли пие? – ме пита. Викам, иска да се направи повече от обикновено, щото все пак ще идва с Д. Т..”
11. В издание на предаването „Шоуто на С.” на 02.01.2015 г. е излъчен скеч с актьора К. Р. в ролята на „Т. П., изричащ следния израз:”Професор М. моля излекувайте ме! Не искам вече да съм вещица! За трета година печеля конкурса за двойници на Д. Т.!”
12. На 26.01.2015 г. в издание на „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора М. Б. в ролята на героя Д. Т., говорещ носово, с голям изкуствен нос и бемка, в който се съдържа следния диалог:
Водещият:”Ще ти кажа здрасти! Кой си сега?”
М. Б.:”Аз съм автотенекеджията-Д. Т..”
След няколко реплики между водещия и актьора М. Б. в ролята на героя Д. Т. диалогът продължава:
Водещият:”Ч. малко, не говори!”
М. Б.:”Защо да не говоря? Нали си ме поканил да говоря”.
Водещият:”Казах ви…” Казах ви с Д. Т. да не си правите повече гаргара, вие сте направили образ „Д. Т.”, който прилича на олигофрен.”
В посочения скеч е включен и следният диалог между водещия и актьора М. Б. в ролята на Д. Т.:
Водещият:”Ти как се казваш?”
М. Б.:”Д. Т.”.
Водещият:”Е каква е разликата между Д. Т. и Д. Т.?
М. Б.:”Искаш ли да ти покажа?/разкопчавайки ципа на гащеризона си/ Имаме съществена разлика!”
В излъчения скеч героят „Д. Т.” се самоопределя като грозен, използвайки следните изрази:”Значи, уважаеми зрители, толкова съм грозен, както виждате, че като бях малък, мама не ме пускаше на детска градина, за да не се налага да ме целува за довиждане. Виждате, че толкова съм грозен, че като съм тръгнал да се раждам и акушерката като ме видяла, тръгнала да ме набута обратно в … в на майка ми … на майка ми в …корема… В корема на майка ми….Просто ужасът и шокът бил голем! ….Значи хубавото е С., че съм толкова грозен, че като се доближа до некоя броня и тя сама се изправя от ужас, разбираш ли?....”Аз съм толкова грозен, че жена ми е още девствена, да ти кажа…”
13. На 11.02.2015 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актоьора М. Б. в ролята на героя „Д. Т.”. В това предаване името на ищцата не се споменава. В скеча героят се самоопределя като грозен с изразите: ”Все по-грозен съм, начи.….Значи….толкова съм грозен, че кат си поръчам хот дог и кренвишът се свива навътре в хлебчето и не ще да излезе.…Освен това съм толкова грозен, че кат се разхождам в парка, още през юли месец листата окапват, а птиците започват да мигрират на юг…Не, не се подценявам, толкова съм грозен, че онзи ден направих снежен човек, а той ми показа среден пръст и избега.…Значи… да ти призная, аз съм виновен, че нема места за концерта ти.…Заради мен е отцепен цял сектор, щот съм толкова грозен, че никой не иска да седне до мен.….Защото видех Ц. Ц. от близо и разбрах, че може би не съм пък чак пък толкова грозен.….Аз не се притеснявам, че съм грозен, ти си мислиш, че за друго ще се притеснявам.…Аз съм толкова грозен, че можеш да пратиш К. да направи филм за мене бе!”
14. На 16.03.2015 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора М. Б., в ролята на „Д. Т.“, в който се споменава името на ищцата в следното изречение, казано от актьора М. Б.: „Но аз знам и как да разпускам, оня ден влизам в един бар и гледам на едно сепаре седят заедно Д. Т., А. М. и И. П..”
В излъчения скеч героят „Д. Т.” се самоопределя като грозен с изразите:”М. ба и от мене, най-грозния тенекеджия в света – Д. Т.. Значи, видите, много съм грозен, да му се не види макар. Значи толкова съм грозен, че жена ми лепи снимки на колата, за да не крадат, разбираш ли. Толкова съм грозен, че като бях бебе и майка ми преди да ме кърми се напиваше, нали.”….Толкова съм грозен, че нашите ми връзваха свински котлет на врата, за да накарат кучето да си играе с мене.”
15. На 14.04.2015 г. в издание на предаването „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора М. Б. в ролята на „Д. Т.”. В това предаване името на ищцата не е споменато.
В скеча героят се самоопределя като грозен с изразите:”Ами как да съм, продължавам да съм все така грозен, С.….Значи, толкова съм грозен, че оня ден като тръгнах да си връзвам една мартеница на едно дърво, то си вдигна клоните и каза”Аре, бегай, бе”….Аколозите не ми дават да ходя на нашето черноморие….Аз не им задавам въпроси, ама те кат ме видят….не ми дават, защото….ятата от Африка кат ме видят и веднага се връщат на юг, разбираш ли…”
16. На 18.05.2015 г. в издание на „Шоуто на С.” е излъчен скеч с актьора М. Б. в ролята на „Д. Т.”. В това предаване името на ищцата не е споменато.
В скеча героят се самоопределя като грозен с изразите:”Значи, също така съм и човекът, който е толкова грозен, че когато съм се родил, не съм се разревал, ама всички други са изплакали. Значи толкова съм грозен, че когато съм бил малък, баща ми ми е чел приказки на загасена лампа и свещ, за да не ме вижда до него…. Няма да забравя аз като бях абитуриент, бях с най-яката кола на бала….Показах през шибидака и почнах да броя:1,2,3…по едно време ме настигна една патрулка и полицая ми вика:”Момче, веднага се прибирай вътре!” –„Що бе?” – викам….”Разсейваш шофьорите, щото изглеждаш ужасно”… Така… най-много, да ти кажем, през лятото ме дразнят облечените жени и женските комари…Дразнят ме, най-вече, винаги бегат от мене, ей тая работа….Ама…хемороиди, Ви казвам, яко бяха изскочили и аз само турих едно огледалце да погледна и те веднага се прибраха навътре, ужасени…Значи толкова съм грозен напоследък, че като отида на село и дядо ми казва, че има работа и идва в С..”
От приложеното по делото медицинско направление № 62/05.05.2014 г., издадено от д-р Д.Д. ИППВДП се установява, че при прегледа на ищцата е поставена диагноза – тежка инсомния/безсъние/ и е предписана медикаментозна терапия – неолексан.
Установява се от приложения по делото амбулаторен лист от неврологичен преглед на 25.06.2015 г., издаден от д-р Д.Д., че на ищцата е поставена диагноза - остра стресова реакция, при анамнеза – оплаквания от главоболие, замайване и световъртеж, болки и схващане в областта на челюстите.
Видно от приложените резултати от Психологическо изследване, проведено на 23.06.2015 г. от психолог Ц. Ц. освидетелстваната Д. Т. е споделила оплаквания от понижено самочувствие, повишена раздразнителност, пристъпи на паника, силен световъртеж, колебания в кръвното налягане, болки в челюстите и зъбобол. Споделила също, че оплакванията се появили след началото на „шегите” и „подигравките” с външния й вид в предаването „Шоуто на С.”. В личностовия профил са намерени завишени стойности в скалите „депресия” и „психастения”. Отразено е, че подобно повишение е пряко свързано с психотравмено събитие и е признак на ситуационно обусловена депримираност, която може да се изрази в подтиснатост на настроението, напрегнатост и тревожност.
От показанията на свидетелите, посочени от ищцата С. В., М. М. и В. К. е установено, че след процесните обиди, излъчени в предаването”Шоуто на С.” ищцата не спяла, плачела, отказвала да се явява на много мероприятия. Ищцата споделяла със свидетелката В. притесненията си как излъчените обиди, ще се отразят на нейните родители, на сина й. Според показанията на св.В. в ищцата настъпила пълна промяна, че тя не била вече весел и жизнерадостен човек, че децата на нейния приятел започнали да се държат агресивно към нея, след като чули вицовете и обидите по неин адрес. Установява се още от показанията на свидетелката М., че ищцата започнала да става все по-разстроена по повод процесните предавания, че се променила – спряла да излиза, да се вижда с приятели, станала интровертна. От показанията на свидетелката се установява, че в предаването по БТВ”Шоуто на С.” имало скечове и смешки по адрес на ищцата, които първоначално близките й приели като шега, с чувство за хумор, но те започнали да се задълбочават и да стават все по-чести и ставало все по-притеснително за семейството и за близкия кръг от приятели. Ищцата почнала да става все по-разстроена по този повод и да го преживява много дълбоко. Споделяла със свидетелката притеснения относно случая със скечовете в „Шоуто на С.” за нейната кариера, изявите й като актриса, като модел и като рекламно лице, изобщо като обществена личност. Като обида преживяла скеча с измислената на нейно име секс поза Д. Т., както и сравнението й с вампир, оприличаването й на смъртта и другите обиди, на които се смеела цялата зала. Според показанията на свидетелката синът на ищцата Й. К. започнал да се притеснява за майка си и нейното невротично състояние. В част от периода в който се излъчвали скечовете с пародийния образ на ищцата тя играела с Ж. Д. във филма „Пътуването”, който се излъчил през 2015 г.
От показанията на свидетелката К. се установява, че познава ищцата като човек със силен характер, актриса по професия, продуцент, режисьор, организатор на много културни събития. Според показанията на свидетелката в процесните скечове, излъчени в „Шоуто на С.” както и по телевизията, така и онлайн доста цинично се подхождало към личността на ищцата - била нападната относно физическия облик, непрекъснато се говорело колко е грозна, сравнявана с вампир, със смъртта, че трябва да се прави секс, като се слага възглавница на главата, т.е. поза Д. Т.. Установява се още, че ищцата разбрала за тези неща и реагирала много тежко, като непрекъснато се питала дали е грозна, какво да облече, когато отива на събитие, била притеснена, че всички щели да я гледат и да й се подиграват. Голямото й притеснение било, че процесните скечове са удар в професионален план, че споделяла с приятелките си, че няма да я поканят да играе във филм.
От показанията на свидетелите Ф. С. и А. В. – сценаристи при ответника „Седем-Осми” АД се установява, че „Шоуто на С.” жанрово е късно, вечерно забавно хумористично предаване. В последното няма строго разписани правила, като всичко се движи около една художествена фикция под формата на тв скечове, изиграни от актьорите в шоуто или пък разказване на ситуации, анекдоти от водещия на предаването. Според свидетеля С. наистина е имало такъв период, в който името на Д. Т. било използвано като една художествена фикция в една измислена виртуална скечова среда. Скечовете засягали външния вид на Д. Т., че това как изглеждала били едни художествени фикции, представяйки един тип асоциативно когнитивно-сравнителен момент, но директни обиди не са отправяни.
Според показанията на свидетеля В. „Шоуто на С.” е сатирично хумористично шоу, в което се използват всички позволени похвати – хумор, ирония, сатира. Сътворяват се образи, които биха били интересни на зрителите, тъй като се водят от единствения критерий-зрителския интерес и морала. Установява, че според пипълметрията вече 16 години „Шоуто на С.” е непрестанно в ефир, което е доказателство, че по някакъв начин то ангажира зрителите и води съответните постъпления за телевизията. Свидетелят установява, че предаването освен по телевизията се излъчва и онлайн на адрес www.slavishow.com . Установява още, че предаването няма за цел да злепостави човека, когото пародира, като това е просто осмиване, нещо като шарж, ирония, хумор, най-вече в услуга на зрителя и забавление. Относно окарикатуряване на външния вид на някои конкретен човек с двете му имена и конкретно на ищцата и скечовете с името й свидетелят определя като художествен похват.
Видно от заключението на вещите лица по назначената от първоинстанционния съд комплексна психолого-психиатрична експертиза с вещи лица д-р Е. М. и клиничен психолог В. Г. през последните две години при ищцата Д. Т. се установяват симптоми на остър и хроничен стрес, включващи психични и вегетативни оплаквания. Според вещите лица ищцата страда от разстройство в адаптацията със смесени тревожно-депресивни черти/F..22 от М. 10/. Становището на вещите лица е, че може да се допусне, че въздействията, които е понесла от многократно окарикатуряване на личността й в медийното пространство имат травматичен характер и е възможно да са причинили описаните в медицинската документация и намерените при изследванията симптоми и психологични промени. Установява се, че разстройството се е проявило с емоционални, когнитивни и вегетативни симптоми, водещи до рестрикция в поведението. Първите включват емоционална лабилност, тревожност, повишена раздразнителност, депресивно-гневно настроение и др. Вторите са свързани с преживявания за собствена малоценност, несправяне, безперспективност и безпомощност, както и вина пред близките, водещи до понижено самочувствие и себеуважение. Третата група са телесни проявления на повишената тревожност – разстройства на съня и апетита, промени в артериалното налягане, главоболие, сърцебиене и др. Становището на вещите лица е, че тези симптоми са причинявали субективен дискомфорт, снижавали са възможностите й за справяне в ежедневието, затруднявали са социалното й функциониране. Вещите лица са посочили, че е възможно и други обстоятелства в този период да са оказвали влияние върху състоянието на ищцата. Според тях процесното събитие представлява силна емоционална доминанта за ищцата и е с висок стресогенен потенциал – окарикатуряването на личността в медийното пространство, продължаващо почти две години, причинява не само чувство на обида, публично унижение и невъзможност да се осъществи какъвто и да е контрол върху ситуацията, но води и до реален риск от коренни промени и загуби в личен и професионален план.
Съгласно заключението критерии за праг на дразнимост са субективните преживявания на лицето. Те са породени от неприемлива за ищцата медийна експлоатация на образа й и са причина за снижаване качеството й на живот. Това се изразява в: отказ и невъзможност от осъществяване на активности, извършвани преди/отказ от музикална кариера, от клубни изяви, неявяване по кастинги/, преживяване за загуба на правото на лично достойнство, преживявания за униженост, несъстоятелност, обида. Анамнезата описва флуктуации в състоянието й с възобновяване и засилване на симптомите след узнаване от нея за поредно излъчено предаване.
Според вещите лица диагностичната оценка за Остра стресова реакция предполага ограничена във времето продължителност на оплакванията – започва почти веднага, в рамките на минути от възприемане на стресогенното събитие и продължава часове, като постепенно затихва в рамките на три дни. Наличието на конкретно провокиращо психотравмиращо събитие също насочва към тази диагноза. Посочено е от вещите лица, че вероятно за диагностичните оценки в представената медицинска документация е взето предвид актуалното й състояние към момента на прегледа, а предписаното лечение е за протрахирано разстройство в адаптацията. Изразено е становище, че в случая важни обстоятелства са хроничността и повтаряемостта на стреса и невъзможността ищцата да бъде изведена от стресовата обстановка, които са обусловили развитието на адаптационно разстройство. Предписаното лечение е съответно на описаните оплаквания и тяхната продължителност – препоръчват се транквилизатори, антидепресанти, стабилизатори на настроението, самостоятелно или в комбинации в зависимост от водещите симптоми. Установява се от заключението на комплексната експертиза, че симптомите при смесена тревожно-депресивна реакция са сравнително леко изразени и не покриват диагностичните изисквания за друга по-специфична психиатрична категория. Водят до субективен дискомфорт, затрудняват индивидуалните възможности за справяне и извършването на рутинните ежедневни дейности, но не винаги обуславят неработоспособност. В повечето случаи пациентите продължават да се справят с основното си задължение при намален обем и с повече усилия за сметка на други дейности.
От заключението на приетата Съдебно медийна експертиза с вещо лице проф. д-р М. П. се установява, че като програмна схема, програмен продукт и програмна концепция „Шоуто на С.” цялостно представя всички основни елементи, характерни за късното вечерно токшоу в САЩ. „Шоуто на С.” се излъчва на запис. Играе се всеки делничен ден в присъствието на публика и се записва един час по-рано, след което се излъчва в пояса от 22.30 часа до 23.30 часа. Повторения на Шоуто се излъчват в ранния следобед в програмата на БТВ и по някои от другите програми, които са част от семейството на „БТВ М. Г.”. Водещият С. Т. изпълнява основна роля в шоуто. Той е име, бранд и марка, които зрителите разпознават и търсят. Водещият притежава собствена харизма, има свое влияние върху зрителите. Според заключението скечвете в „Шоуто на С.”, които пародират известни личности често използват разнообразни стилистични средства и похвати: сравнителни метафори, сатирично осмиване на отделни елементи от физическия облик на дадената личност, сатирично осъждане на определени действия на публични личности и отделни политици, които не отговарят на обществения интерес. Основната цел на хумора и скечовете в „Шоуто на С.” е развлечението. Хуморът/сатирата/ стенд-ъп комедията/ геговете осмиват грешките на героите на днешния ден. Те акцентират върху неправилните обществени и политически решения. Сценаристите на Шоуто следват установения американски формат, в който звездите от шоубизнеса, лайфстайла и политиката не са недосегаеми за медийна критика. Сочи се, че публичните личности се ползват с „по-нисък праг на защита” в контекста на обществената позиция, която заемат, целите на обществото и публичния интерес.
Видно от приложената по делото съдебна компютърно-техническа експертиза в същата са пресъздадени на хартиен носител текстовете и репликите от процесните 16 предавания с откъси от „Шоуто на С.”, представени на електронен носител с исковата молба. Според вещото лице е налице идентичност между файловете, представени на диск с намиращите се в публичното пространство на адрес www.slavihow.com ., стопанисван от първия ответник.
От посочената съдебна компютърно-техническа експертиза се установява, че в процесния период ищцата е имала телевизионни изяви както следва:
- на 29.01.2015 г. в предаването „Преди обяд“, в което е участва като гост със сина си Й. Т.,
- на 07.12.2014 г. Предаването „Тази събота“, в което участва като гост и разговаря за участията си във филма „Пътуването“ с Ж. Д., във филма „Занаятът на оръжията“ в ролята на М. М., и други
- на 08.04.2014 г., 09.04.2014 г., 10.04.2014 г. и 11.04.2014 г. в предаването „Преди обед“, където участва като коментатор и гост заедно с журналиста И. Б.
- на 17.05.2014 г. в предаването „Опасно близо“ с водещ С. Д., където участва като гост
- през декември 2014 г. в предаването „Нюзрум“ по канал „N.“
- през април, 2015 г. в предаването „Комбина“ в рубриката „Без комплекси“, където участва като гост, заедно с д-р Е. относно темата за пластичните операции.
Като взема предвид така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск от ищцата Д. Т. срещу ответниците „Седем - Осми” АД и „БТВ М. Г.” ЕАД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди/в която част производството по делото е висящо/ е с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от лицата, на които работата е била възложена следва да се установи наличието на противоправно поведение – действие или бездействие на извършващите възложената работа при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Съдът преценява, че в излъчените скечове в издания на предаването „Шоуто на С.” от 05.09.2013 г., 29.01.2014 г., 02.05.2014 г., 17.07.2014 г., 19.09.2014 г., 13.10.2014 г., 17.10.2014 г., 20.10.2014 г., 27.10.2014 г., 17.11.2014 г., 02.01.2015 г., чрез похват на сравнение по отношение на ищцата са казани обидни изрази, унизителни за честта и достойнството й. Тези изрази са: 1. Водещият:…” Значи в момента имаме три български вампира, така ли?”. Актьорът в ролята на „Б. Д.”: „Не, четири са”…..Забравяш Д. Т..”/предаването от 05.09.2013 г./ 2. Водещият към „Баба Вуна”: „Гледала ли си Вълкът от Уолтстрийт?” ….„Баба Вуна”: „Не знаех, че Д. Т. е ходила на Уолтстрийт.”/предаването от 29.01.2014 г./ 3.Водещият към актьор в ролята на „С. П.”: „С кого е ней-известното ви селфи?” „С. П.”: „С Д. К.” Водещият:”Имате предвид големия автстралийски актьор, позабравения П. Х.?” „С. П.”:”Не, разбира се. Имам предвид позабравената актриса Д. Т.”/предаването от 02.05.2014 г./ 4. Водещият:”Какво стана със Созополския вампир?” Актьорът, изпълняващ ролята на „Б. Д.”: „Ами…още си е там”. Водещият:”В С.…”. Актьорът в ролята на „Б.Д.”:”Да. Всяко лято Д. Т. си е на С..”/предаването от 17.07.2014 г./ 5. Ф. С.: ”Уважаеми зрители, когато е бил малък нашият титулярен водещ много обичал да стреля с прашка по птеродактили. Даже и сега, като види Д. Т., по навик вади прашката.” К. Р.:”Стига бе, Д. ми е колежка….”/предаването от 19.09.2014 г./. 6.”Ш. Бакшишо”: ”Онзи ден ми викат: „Тате смъртта ни дебне навсякъде! Аз си викам: тия или са поумнели или играят на криеница с Д. Т.!”/предаването от 13.10.2014 г./ 7.Г-н А.:”Какво ще се получи, ако кръстосаме змия и таралеж?” Ф. С.:”Д. Т.!”/предаването от 17.10.2014 г./. 8.„Н. К.”:”Имам и още една поза – позата Д. Т.. С възглавница се покрива лицето на партньорката, за да не се плашите.”/предаването от 20.10.2014 г. 9.”М. П.”:”Аз викам, да докторе, ма аз от друго получих инфаркт. От какво, пита ме той. И аз му викам написах в интернет Д. Т. – снимки.”/предаването от 27.10.2014 г./ 10. „Вуте Честния”: ”Е па хубаво де, че ще пие, пие, ама чак толкова много ли пие? – ме пита. Викам - Иска да се направи повече от обикновено, щото все пак ще идва с Д. Т..”/предаването от 17.11.2014 г./. 11. „Т. П.”:”Професор М. моля излекувайте ме! Не искам вече да съм вещица! За трета година печеля конкурса за двойници на Д. Т.!”/предаването от 02.01.2015 г./
Установи се по делото, че в излъчените скечове в предаването „Шоуто на С.” на 26.01.2015г., 11.02.2015 г., 16.03.2015 г., 14.04.2015 г. и 18.05.2015 г. е използван художествен образ „Д. Т.”. Лицевите черти на героя са обозначени с голям нос и бемка. Говорът е носов. Художественият образ е показан за първи път в предаването „Шоуто на С.” от 26.01.2015 г. В същото предаване на въпрос на водещия:”Е каква е разликата между Д. Т. и Д. Т.?” Актьорът в ролята на „Д. Т.” отговаря с израза: ”Искаш ли да ти покажа?/разкопчавайки ципа на гащеризона си/ Имаме съществена разлика!” Основно съдържание от изявите на героя „Д. Т.” в скечовете, излъчени на посочените дати е самоопределянето му като много грозен с поредица от примери/посочени по-горе/, включващи и вулгарни изрази. Художественият образ с името, обозначената външност и изявите в процесните скечове ясно сочи на аналогия с личността на ищцата и обективира негативна и унизителна оценка на външността й.
Определение на деянието обида се съдържа в чл.146,ал.1 НК, като същото е приложимо и при деликт. Деянието се изразява в „казване” или „извършване” на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Когато се преценява от съда дали „казаното” или „извършеното” представлява нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия следва да се изхожда от обективни критерии: от общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото. За да е налице обида е необходимо в присъствието на пострадалия да бъдат казани думи или извършени действия, които според актуалните за обществото стандарти са неприлични, цинични или вулгарни. Обидата не се свързва с факти и обстоятелства от обективната действителност, а със субективното личностно виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия. Според трайната съдебна практика възприемането на обидата от пострадалия е осъществено и когато засегнатото лице е видяло или прочело обидните думи и изрази в средствата за масово осведомяване.
Посочените изрази и изразни средства, казани по отношение на ищцата според съда имат унизителен характер и са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като преценката се основава на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Изразите и изразните средства, описани по-горе са негативна и унижаваща оценка на личността на ищцата, и накърняват честта и достойнството й. Не е допустимо и е обществено неприемливо негативното отношение към ищцата да бъде изразено, чрез сравнения на последната с вампир, крокодил, птеродактил, вълк, смъртта, вещица, с кръстоска между змия и таралеж. Обида е и израза:” Имам още една поза – позата „Д. Т.” – с възглавница покривате лицето на партньорката, за да не се плашите!”, както и останалите цитирани изрази и изразни средства по-горе.
Установено е по делото, че така използваните изрази и изразни средства са били непосредствено възприети от ищцата, тъй като излъчените телевизионни предавания са гледани от нея. Според трайната съдебна практика възприемането на обидата от пострадалия е осъществено и когато обидните думи и изрази са казани при излъчване на телевизионно предаване. Освен това изразите и изразните средства са възприети от ищцата като унизителни за честта и достойнството й.
Неоснователни са доводите, че цитираните изрази нямат обиден характер за ищцата, че са мнения с негативен оценъчен характер, израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение.
Правото свободно да се изразява и разпространява мнение, прокламирано в чл.39,ал.1 от Конституцията на РБългария е основно право на личността. Наред с това основно право в чл.40,ал.1 от КРБ е утвърден принципът, че печатът и другите средства за масова информация са свободни, като изрично е прокламирана забраната на цензурата. Предвиденото право в чл.39,ал.1 КРБ задължава държавата да се въздържа от намеса при неговото упражняване. Ограничаването на това право е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията – т.3 от Решение №7/04.06.1996 г. по конст.дело № 1/96 г. на Конституционния съд на РБългария. Според същото решение при налагане на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията/изключенията/ на които тези права могат да бъдат подлагани се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се ползва за накърняване на правото на доброто име на другиго е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл.4,ал.2 и чл.32,ал.1,изр.1 от КРБ.
Правото свободно да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно. Свободата да се изразява и разпространява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани – чл.39,ал.2 КРБ.
Според трайната практика на ВКС когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39,ал.1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки, чрез медия могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в нарушение на чл.39,ал.2 КРБ. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност ако не засягат достойнството на личността.
В настоящият случай, както се отбеляза описаните изрази и изразни средства са обиди – унизителни са за честта и достойнството на ищцата и поради това са извън пределите на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, установено в чл.39,ал.1 КРБ.
Не са налице данни по делото ищцата Д. Т. да е политик или държавен служител натоварен с административни правомощия. Упражняваната професионална дейност като актриса, модел, певица, рекламно лице, продуцент, извършваната обществена дейност в областта на изкуството и културата, дейността й като Председател на УС на Фондация „С. К.” налага извод, че ищцата е публична личност. Границите на допустимата критика за публичните личности са по-широки, но само доколкото изявленията засягат въпрос от обществен интерес и не се унижава достойнството на коментираното лице или не се засяга честта му с изнасяне на невярна позоряща информация. Негативните оценки на личността на ищцата, обективирани в процесните изрази и изразни средства не са свързани с въпрос от обществен интерес и то с външността на ищцата, нито са част от обществен дебат по значим за обществото въпрос. С оглед на това съдът преценява, че с процесните изявления е надхвърлено конституционно гарантираното право по чл.39,ал.1 КРБ свободно да се изразява мнение, тъй като е засегната противоправно честта и достойнството на ищцата в нарушение на забраната на чл.39,ал.2 КРБ.
При тези съображения съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника”Седем-Осми” АД, поради извършени виновни и противоправни деяния от служители на същия - актьори и сценаристи при извършване на възложената работа. Установено е наличието на претърпени неимуществени вреди от ищцата и причинна връзка между деянията, и вредите. От показанията на свидетелите М., К. и С. се установява, че процесните обиди са причинили силно негативно въздействие на ищцата, което е намерило отражение на ежедневието й, в личен и професионален план, както и на здравословното й състояние. След излъчването на телевизионните предавания ищцата е била притеснена, изпитвала е чувство на гняв, огорчение, не спяла, отказвала да се явява на много мероприятия, вече не била веселия и жизнерадостен човек, какъвто свидетелите я познавали, изпитвала притеснения за отражението на предаванията на нейните родители и на сина й, за професионалната си кариера и за изявите като актриса, модел и рекламно лице, изобщо като обществена личност.
Гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника „Седем-Осми” АД следва да се ангажира, тъй като е продуцент на предаването „Шоуто на С.” и има качеството на възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД на работата на сценаристите и актьорите, участващи в предаванията. Установи се също, че уебсайта на „Предаването”Шоуто на С.” е www.slavishow.com , където са налични излъчените предавания с процесните скечове, съдържащи описаните изрази и думи. С оглед на това съдът приема, че ответникът „Седем-Осми” АД е възложител и относно публикуваните в уебсайта на предаването „Шоуто на С.” www.slavishow.com , скечове, описани в исковата молба.
Следва да се ангажира и гаранционно-обезпечителната отговорност в условията на солидарност и на ответника „БТВ М. Г.” ЕАД на основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.53 ЗЗД. Този ответник има качеството на доставчик на медийна услуга и е възложител на работата на съответните служители, които са допуснали разпространение на процесните предавания в нарушение разпоредбите на чл.17,ал.2 от Закона за радио и телевизия. Съгласно чл.17,ал.1 от Закона за радио и телевизия доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги. Според чл.17,ал.2 от ЗРТ доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл.10, сред които е и защитата на личната неприкосновеност на гражданите. В настоящият случай служители на „БТВ М. Г.” ЕАД са допуснали разпространение на предавания в нарушение на принципа за защита на личната неприкосновеност на гражданите, предвиден в чл.10,ал.1,т.4 ЗРТ, поради което следва да се ангажира отговорността на този ответник за причинените неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД.
Съдът намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид описания по-горе вид, характер и интензитет на неимуществените вреди, изразяващи се в накърняване на собственото на ищцата чувството за чест и достойнство, негативните емоционални изживявания - притеснение, огорчение, гняв, естеството на влошеното здравословно състояние – установеното разстройство в адаптацията със смесени тревожно-депресивни черти при ищцата, което се е проявило с емоционални, когнитивни и вегетативни симптоми, водещи до рестрикция в поведението и включващи емоционална лабилност, тревожност, повишена раздразнителност, депресивно-гневно настроение, преживявания за собствена малоценност, несправяне, безперспективност и безпомощност, както и вина пред близките, водещи до понижено самочувствие и себеуважение, разстройства на съня и апетите, промени в артериалното налягане, главоболие и др. Съдът съобразява установеното от заключението на КСППЕ, че симптомите при смесена тревожно-депресивна реакция са сравнително леко изразени и не покриват диагностичните изисквания за друга по-специфична психиатрична категория, както и обстоятелството, че тези симптоми са причинявали субективен дискомфорт, снижавали са възможностите на ищцата за справяне в ежедневието, затруднявали са социалното й функциониране. Следва да се отчете начина на причиняване на вредите – излъчени са 16 предавания в продължение на около две години чрез медия с национално покритие, както и в интернет, на публично достъпен уебсайт на предаването www.slavisow.com и са станали известни на широк кръг лица, възрастта на ищцата – на 44 години, общественото й положение като публична фигура, обществено-икономическите условия в страната към момента на осъществяване на деликта и жизнения стандарт. С оглед на тези обстоятелства преценява, че сумата от 20 000 лв. е справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Изводът не се променя от установените по делото факти, че през процесния период от време ищцата е участвала в няколко телевизионни предавания. От заключението на вещите лица по назначената СППЕ е установено, че ищцата е от групата случаи, при които въпреки острата стресова реакция продължават да се справят с основното си задължение при намален обем и с повече усилия за сметка на други дейности.
Предявеният иск е основателен за сумата от 20 000 лв., като обезщетението се дължи от двамата ответници в условията на солидарност, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 13.08.2015 г. до окончателното изплащане. За разликата до сумата от 25 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 20 000 лв. и вместо това искът е отхвърлен за сумата от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Вместо отменената част искът следва да се уважи за посочената сума, заедно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е осъдена ищцата да заплати на „Седем-Осми” АД над сумата 340 лв. разноски по делото за първоинстанционното производство, както и да заплати сумата 2350 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. Същото решение следва да се отмени в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника „БТВ М. Г.” ЕАД над сумата 35 лв. разноски по делото за първата инстанция, както и да заплати сумата 450 лв. разноски по делото за въззивната инстанция. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата-жалбоподател следва да се присъди сумата 3848 лв. разноски по делото за всички инстанции, изчислени съобразно уважената част на иска.
В полза на ответника „Седем-Осми” АД следва да се присъди сумата 870 лв. разноски по делото за въззивното и касационно производство, изчислени съобразно отхвърлената част на иска.
В полза на ответника „БТВ М. Г.” ЕАД следва да се присъди сумата 180 лв. разноски по делото за въззивното и касационно производство, изчислени съобразно отхвърлената част на иска, като при определянето им съдът взема предвид сумата 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационьното производство.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 791/08.04.2019 г. постановено по в.гр.дело № 5064/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта , с която е отменено решение №4679/12.07.2018 г. по гр.дело № 10756/2015 г. на Софийски градски съд в частта , с която е уважен предявеният иск от Д. И. Т., ЕГН [ЕГН] против „Седем-Осми” АД ЕИК[ЕИК] и „БТВ Медия Г.” ЕАД, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на двамата ответници солидарно да й заплатят сумата 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателното изплащане и вместо отменената част е отхвърлен предявеният иск от Д. И. Т. против „Седем-Осми” АД ЕИК[ЕИК] и „БТВ Медия Г.” ЕАД, ЕИК[ЕИК] с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на двамата ответници солидарно да й заплатят сумата 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от о тправени обидни квалификации, опозоряващи обиди, подигравки и сравнения с негативен подтекст, инкорпорирани в поредица от продуцирани от първия ответник и излъчени от втория ответник общо 16 издания на предаването „Шоуто на С.“, излъчени на 05.09.2013г., 29.01.2014 г., 02.05.2014 г., 17.07.2014 г., 19.09.2014 г., 13.10.2014 г., 17.10.2014 г., 20.10.2014 г., 27.10.2014 г., 17.11.2014 г., 02.01.2015 г., 26.01.2015 г., 11.02.2015 г., 16.03.2015 г., 14.04.2015 г. и 18.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 13.08.2015 г. до окончателно изплащане и е осъдена Д. И. Т. да заплати на „Седем-Осми” АД сумата над 340 лв. разноски за първоинстанционното производство, както и да заплати сумата 2350 лв. разноски за въззивното производство и е осъдена Д. И. Т. да заплати на „БТВ М. Г.” ЕАД сумата над 35 лв. разноски за първоинстанционното производство, както и да заплати сумата 450 лв. разноски за въззивното производство и вместо отменената част постановява
Осъжда „Седем-Осми” АД, ЕИК 130589840 и „БТВ Медия Г.” ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплатят солидарно на основание чл.49 ЗЗД на Д. И. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 20 000 лв./двадесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нанесени обиди, икнорпорирани в поредица от продуцирани от „Седем-Осми”АД и излъчени от „БТВ М. Г.” ЕАД общо 16 издания на предаването „Шоуто на С.”, излъчени както следва: на 05.09.2013г., 29.01.2014 г., 02.05.2014 г., 17.07.2014 г., 19.09.2014 г., 13.10.2014 г., 17.10.2014 г., 20.10.2014 г., 27.10.2014 г., 17.11.2014 г., 02.01.2015 г., 26.01.2015 г., 11.02.2015 г., 16.03.2015 г., 14.04.2015 г. и 18.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2015 г. до окончателното изплащане.
Осъжда „Седем-Осми” АД, ЕИК 130589840 и „БТВ Медия Г.” ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплатят на Д. И. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 3848 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Оставя в сила решение № 791/08.04.2019 г. постановено по в.гр.дело № 5064/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Осъжда Д. И. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на „Седем-Осми” АД ЕИК 130589840 сумата 870 лв. разноски по делото за въззивното и касационно производство.
Осъжда Д. И. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на „БТВ М. Г.” ЕАД ЕИК[ЕИК] сумата 180 лв. разноски по делото за въззивното и касационно производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНО ВЕ: