Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
гр.София, 08.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1211/ 2012 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1164/ 05.11.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1211/ 2012 г. по жалба на Н. Х. Ц. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 397 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 530/ 2012 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу О. у. „Х. Б.”, [населено място], искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 168/ 05.12.2011 г. на директора на училището, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „педагогически съветник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос придобиват ли право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на пар.5 ал.1 ПЗР КСО лицата, които имат навършени 57 години и натрупан 25 години учителски стаж, но не заемат длъжност „учител”, а са на длъжност „педагогически съветник”. На въпроса следва да бъде отговорено, като се държи сметка за действащия по време на уволнението материален закон и по-специално разпоредбите на пар.5 ал.1 от ПЗР КСО и чл.19 ал.2 и 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Няма съмнение, че двете длъжности са различни. Кодексът предвижда право на ранно пенсиониране само за учителите, но издадената въз основа на чл.106 от него НПОС регламентира в чл.19 ал.2, че от това право се ползват и други лица, които заемат длъжности в посочен от министъра на образованието и науката (и съгласуван с управителя на НОИ) списък, ако отговарят на изискването за заемане на длъжността учител или възпитател и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Педагогическият съветник е длъжност, която е включена в съгласувания на основание чл.19 ал.2 от НПОС списък, следователно лицето, заемащо към датата на уволнението такава длъжност, може да придобие право на ранно пенсиониране, но само при поставеното от тази разпоредба допълнително условие. Ето защо в отговор на поставения въпрос следва да бъде прието, че длъжностите “учител” и “педагогически съветник” са приравнени от гледна точка на социалното осигуряване и конкретно по отношение на привилегията за ранно пенсиониране, ако е достигната съответната норма за преподавателска работа от страна на педагогическия съветник и той отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател. Ако съответният хорариум не е достигнат или не са налице другите допълнителни изисквания, то педагогическият съветник не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на пар.5 ал.1 ПЗР КСО .
Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Спорът по делото е за законността на едностранното волеизявление на работодателя (ответник в производството) за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ (редакция към 05.12.2011 г.) – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е приел, че ищцата е придобила това право при условията на пар.5 ал.1 ПЗР КСО само по силата на факта, че е навършила 57 годишна възраст при натрупан 35 години учителски осигурителен стаж, т.е. извел е, че педагогическите съветници (каквато длъжност към момента на уволнението е заемала ищцата), безусловно имат право на ранно пенсиониране при достигане на изискуемия стаж и възраст. Това не е така, защото за придобиване на това право законът поставя условие и да е отработена съответната норма преподавателски часове. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание чл.281 т.3 пр.1 ГПК – и подлежи на отмяна. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
По делото е установено, че ищцата е работила като учител при ответника от 1982 г. до 31.08.2009 г., след което е назначена на длъжността „педагогически съветник”. На 05.12.2011 г. работодателят предизвестил ищцата, че ще прекрати трудовото правоотношение с нея поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на същата дата е издадена и връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
За да е придобила право на пенсия при условията на пар.5 ПЗР КСО, ищцата трябва да е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността учител (това е установена по делото, тъй като именно такава длъжност тя е заемала преди да бъде преназначена като педагогически съветник), а освен това да е изпълнила пълната норма на задължителна преподавателска работа. Тежестта на доказване на фактите, обуславящи законността на уволнителната заповед, е за работодателя, като първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на ответника това обстоятелство и за кои релевантни факти не са посочени доказателства. Исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата длъжност са уважени, като срещу първоинстанционното решение в тази му част е постъпила въззивна жалба от работодателя, но в нея той не се е позовал на процесуални нарушения на първата инстанция при изготвяне на доклада (чл.269 изр.2 ГПК), нито е поискал събиране на нови доказателства (чл.266 ал.3 ГПК). В с.з. от 01.08.2012 г. пред въззивния съд ищцата е представила становище, в което изрично е оспорила факта, че е изпълнила задължителната норма на преподавателска работа. И при това положение ответникът не е поискал събиране на нови доказателства и тъй като служебно такива не могат да бъдат допускани, правото му в тази насока е преклудирано. По делото е останал недоказан факт, който обуславя законосъобразността на уволнителната заповед, тъй като от него зависи придобито ли е право на ранно пенсиониране от педагогическия съветник. При това положение съдът е длъжен да счете уволнението за незаконно и да го отмени, съответно да възстанови ищцата на заеманата преди него длъжност.
Що се касае до иска по чл.225 ал.1 КТ, същият е частично основателен. От 20.03.2012 г. ищцата е започнала работа при друг работодател с по-високо трудово възнаграждение от това, което е получавала преди уволнението. Поради това право на обезщетение за оставане без работа тя има само до този момент. Искът е основателен до размер 3 078,67 лв, но доколкото ищцата е обжалвала отхвърлителното първоинстанционно решение по този иск само до размер 2 991,80 лв, само в този размер искът може да бъде разгледан и от касационната инстанция.
При това положение подлежи на разглеждане направеното от ответника при условие на евентуалност възражение за прихващане със сумите 854,80 лв – изплатено във връзка с уволнението обезщетение по чл.220 ал.1 КТ, 976,20 лв – изплатено във връзка с уволнението обезщетение по чл.224 ал.1 КТ и 5 128,80 лв - изплатено във връзка с уволнението обезщетение по чл.222 ал.3 КТ.
Съдът приема, че прихващане със сумите 854,80 лв и 976,20 лв не може да бъде извършено. Правото за ползване на неизползвания до момента на уволнението отпуск не се възстановява с отменянето на уволнението и съответно във всеки случай обезщетението от 976,20 лв е дължимо изплатено. С признаване на уволнението за незаконно не отпада и правото на ищцата да получи обезщетение за неспазено предизвестие. Такова се дължи, защото работодателят не е изпълнил задължението си да предизвести ищцата един месец преди прекратяването на договора, в който месец насрещната страна би получавала трудово възнаграждение. Отмяната на уволнението като незаконно не санира договорното неизпълнение и не заличава основанието, поради което неизправната страна е обезщетила изправната.
Прихващане може да се извърши обаче с получената от ищцата сума 5 128,80 лв. Основание за получаването й е прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а както съдът приема в случая, такова право ищцата не е придобила. При това положение тя е получила без основание обезщетението по чл.222 ал.3 КТ и дължи връщането му. Ответникът е поискал с отговора на исковата молба компенсиране на това задължение с правото на ищцата да получи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, което е по-малко по размер (2 991,80 лв). С постановяване на съдебното решение прихващането се извършва, като по-малкото от двете вземания се погасява изцяло. Поради това искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до отговорността за разноски, съдът приема, че ответникът няма право на такива, макар един от предявените искове да не е уважен. Основание за отхвърлянето на този иск не е отричане на правното твърдение на ищцата, а извършено прихващане с насрещно вземане на ответника. Предявената срещу последния претенция обаче е приета за основателна и при това положение разноски ответникът не може да претендира. Освен това той дължи заплащане на таксите за производството за трите инстанции (чл.78 ал.6 ГПК).
Ищцата не е доказала извършени разходи в производството.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решението на Врачански окръжен съд № 397 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 530/ 2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, уволнението на Н. Х. Ц., Е. [ЕГН], [населено място], [улица] извършено със заповед № 168/ 05.12.2011 г. на директора на О. у. „Х. Б.”, [населено място], [улица].
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. Х. Ц. на заеманата преди уволнението длъжност “педагогически съветник”
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Х. Ц. против О. у. „Х. Б.”, [населено място], иск за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода от 05.12.2011 год. до 20.03.2012 год. от 2 991,80 лв., като извършва ПРИХВАЩАНЕ на това вземане с вземането на О. у. „Х. Б.”, [населено място] за връщане на недължимо получено от Н. Х. Ц. обезщетение по чл.222 ал.3 КТ от 5 128,80 лв, до размера на по-малкото от двете вземания - 2 991,80 лв.
ОСЪЖДА О. у. „Х. Б.”, [населено място], [улица], да заплати на Върховния касационен съд държавни такси за производството в трите инстанции в размер 559,34 лв (петстотин петдесет и девет лева, тридесет и четири стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: