Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
град София, 11 март 20 11 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 февруари , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Н. ЦЕКОВА
и в присъствието на прокурора Н. ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. КРЪСТЕВ
наказателно дело № 695/2010 година.
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. Е. В. К. от[населено място], чрез неговите защитници – адвокати И. Л. и Л. К., против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 4558/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, като се иска неговата отмяна и подсъдимият оправдан по обвинението.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивна присъда от 27.10.2010 г., Софийският градски съд, наказателна колегия, 8-ми въззивен състав, е отменил присъда от 07.07.2010 г., постановена по нохд № 1904/2009 г., на СРС, НК, 107-ми състав, като вместо нея е признал подс. Е. В. К. за виновен в това, че на 27.09.2004 г., в[населено място], в нотариалната си кантора, находяща се на бул. „В. Л.” № 72, в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си , е съставил официален документ – нотариален акт № 154/, т. 2, рег. н. 4827, по нот. д. 324/2004 г., за покупко-продажба на недвижим имот – жилище, находящо се в[населено място], кв. „Разсадника”, бл. 62, вх. „ж”, ет.2, ап. 125, в който е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и го е лишил от правото да управлява професията „нотариус”, за срок от една година, по реда на чл. 37, т. 7 НК. Присъдил е направените разноски и държавна такса.
По довода за допуснато нарушение на материалния закон.
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения по него според касатора, касаят неправилна преценка на събраните доказателства и от там незаконосъобразни изводи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил обвинен.
При приетите за установени от въззивната съдебна инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подс. К., е осъществил състава на посоченото престъпление, са законосъобразни. Те се подкрепят от събраните по делото данни от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения. Същите, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване разпоредбите на чл. 303 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е извършено от подсъдимия престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, се споделят и от настоящата инстанция.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на второинстанционният съд, излагайки законосъобразни, логични и убедителни съображения, защо не се възприемат. Правилно е било прието, че тъй като подсъдимият е осъществил състава на престъплението, следва да бъде осъден за това.
Съставът на Върховия касационен съд, изцяло възприема изводите на предходната инстанция, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите му в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Както правилно е посочено от въззивния съд, безспорно е установено, че подс. К. е положил печата и подписа си под официален документ – нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, който е с невярно съдържание. Несъмнено е по делото, че подписа положен от името на продавача С. П. не произхожда от него, което прави точен извода, че не е присъствал в кантората по време на изповядване на сделката, въпреки заявеното от подсъдимия за обратното. В подкрепа на тези изводи е и констатацията на експертите, че подписите под името С. П., под декларациите и молбата, иззети от служебния му архив, не са положени от С. П.. От друга страна, безспорно е установено, че собственик на имота е лицето с имена С. М. П., посочени в копието от личната му карта и нотариалния акт за собственост, приложени по делото. Въпреки това в издадения от подсъдимия нотариален акт, името на продавача е с невярно първо и трето име. С оглед на посочените по – горе документи, подс. К. би следвало да се е уверил, че явилото се пред него лице е легитимен собственик на имота за да пристъпи към изповядване на сделката.
В тази връзка, въззивният съд подробно се е занимал с обясненията на подс. К., с показанията на свидетелите Н., от една страна и от друга с показанията на св. В., С., Л., Ч., Найкова и И., като точно е посочил на кои от тях се дава вяра и на кои не и защо и на кои се гради извода за виновност на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние.
Възраженията в касационната жалба по същество се свеждат до необосновани изводи относно приетата от въззивния съд фактическа обстановка. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебния акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в това производство. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Втората инстанция при установяване на правно - релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. К., са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите В., С., Ч., Л., Найкова, И., експертните заключения по графологичните експертизи, приложените писмени доказателства, копие от лична карта. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава на произволно приети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. Поради това се явява законосъобразен извода, че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. К. е осъществил състава на престъплението, за което е бил обвинен от прокуратурата. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. К., въззивният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. Не възприемайки констатациите и правните извод на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона.
С оглед на всички изложени съображения, настоящата инстанция счита въззивният съдебен акт за законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. За това няма никакво основание за уважаване на искането, за отмяната му и оправдаване на подсъдимия.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 27.10.2010 г., постановена по внохд № 4558/2010 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 8-ми въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: