Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3088 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. Р. М., чрез назначения от съда особен представител адвокат Р. И. от АК-Добрич срещу решение № 260072/13.05.2021 г. по гр.д.№ 86/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение от 04.01.2021 г. по гр.д.№ 736/2019 г. на Окръжен съд Добрич и е уважен предявения иск на Г. Н. Й. против Р. Т. М. и М. Р. М. за оспорване на бащинството по отношение на детето М. Р. М., родено на 09.06.2019 г. през време на брака на Г. Н. Й. и бившия й съпруг Р. Т. М., на основание чл.62, ал.2 СК.
Касационното обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, какви указания следва да даде първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и в може ли в този случай той да допусне служебно медицинска експертиза, вкл. ДНК експертиза, кръвно-групова експертиза, гинекологична експертиза?
С решение № 346/19.02.2018 г. по гр.д.№ 619/2017 г. на ВКС, ІV г.о., се приема, че когато съдията няма необходимите специалния знания, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл.195 ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. В доклада по чл.146 ГПК е длъжен да посочи на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (спорните релевантни обстоятелства, предмет на изследване по делото), как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и конкретно, ясно и поотделно, за кои от конкретно твърдените факти, за които страната носи доказателствена тежест, не сочи доказателства. Щом за установяване на спорен по делото факт се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, съдът в доклада по чл.146 ГПК, изяснявайки, че фактът е спорен и релевантен, следва да допусне служебно съдебна експертиза и без искане на страна. Съдът посочва задачата и избира специалист с нужните знания и умения, като указва кой, в какъв размер и в какъв срок следва да внесе депозит, съответно страните или трети лица трябва ли и какви допълнителни данни, документи, вещи и пр. да представят за ползване на вещото лице. Няма значение дали за установяване на същия факт задължената страна сочи други допустими доказателствени средства. Въззивният съд също, и без искане на страните, щом са налице условията на чл.195 ГПК сам, служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт, стига да има оплаквания за необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради което спорният факт е останал неустановен (ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.3).
Настоящият състав на Върховния касационен съд споделя мотивите в цитираното решение и в допълнение приема, че само когато признатата от закона връзка на произход между лицата обективно не може да съществува поради наличието на обстоятелства изключващи произход от бащата, съдът може да приеме, че презумцията за бащинство е оборена. За доказването на тези обстоятелства обаче са необходими специални знания, поради което съдът е длъжен да обоснове крайния си извод с представената от страните медицинска документация или служебно да допусне съдебна експертиза за установяване на оспорения правнорелевантен факт за произхода от бащата.
С оглед дадения отговор на въпроса, доводите в касационната жалба за допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение при решаването на правния спор са основателни. Въззивният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото – бившите съпрузи не са поддържали семейни отношения от 2007 г., когато мъжът се премества да живее и работи в чужбина, но преди влизане в сила на решението за развод, се ражда дете (М.), поради което съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака им. В нарушение на процесуалния закон, обаче, въззивният съд е приел само въз основа на свидетелските показания, че роденото през време на брака дете М. не е могло да бъде заченато от бившия съпруг на ищцата поради установената по делото трайна фактическа раздяла на съпрузите. Тези изводи са в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд, че при преценката на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните е твърдяла съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът е длъжен да обсъди и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението.
Тези обстоятелства налагат касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, съдът следва да изслуша поисканата медицинска експертиза със задача, поставена в исковата молба от ищцата, на която следва да се възложат и разноските за възнаграждение на вещото лице.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260072/13.05.2021 г. по гр.д.№ 86/2021 г. на Апелативен съд Варна и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.