Върховен касационен съд

Съдебен акт


8

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 57

гр. София, 03.02.2020 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2331 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Скания Файнанс България“ ЕООД, [населено място], област София чрез процесуален представител адв. А. К. срещу определение № 550 от 02.08.2019г. по ч. т. дело № 468/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу определение № 1446 от 15.04.2019г. по т. дело № 428/2019г. на Окръжен съд Варна, с което е върната искова молба вх. № 8393/18.03.2019г., уточнена с молба вх. № 11422/11.04.2019г. на „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „Девня трейд“ ООД, [населено място] и НАП – ТД Варна и е прекратено производството по т. дело № 428/2019г. на Окръжен съд Варна по отношение на ответниците „Девня трейд“ ООД, [населено място] и НАП – ТД Варна.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът не твърди ответниците „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна да имат вземания срещу него, които вземания биха обусловили правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК срещу тези ответници. Излага доводи, че ако исковете срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД бъдат уважени, но „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна не бъдат ответници по делото, то последните няма да бъдат обвързани от решението и същото няма да има установително действие в отношенията им с ищеца, поради което има опасност недължимо събраната сума да бъде разпределена между кредиторите на „ЗС – Механизация“ ЕООД „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна и няма да се постигне връщане на тази сума в патримониума на „Скания Файнанс България“ ЕООД. В приложеното към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като съдебният състав се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Налице ли е правен интерес за длъжник да предяви субективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 2 ГПК за несъществуването на парично вземане не само срещу кредитора, но и срещу кредитора на кредитора?
2/ Ако спорното вземане е събрано принудително и има изготвено, но невлязло в сила разпределение на събраните суми от ЧСИ в полза на кредиторите на кредитора, то това обстоятелство обуславя ли правния интерес на длъжника да ги привлече като ответници по иска за несъществуване на вземането?
3/ При евентуално съдебно решение, признаващо несъществуване на вземането на изпълнилия кредитор, за което вземане съгласно чл. 460 ГПК е изготвено разпределение между неговите кредитори, ще подлежат ли на връщане събраните суми в патримониума на длъжника?
4/ Какви правни и фактически действия ще следва да извърши съдебният изпълнител в този случай по отношение на разпределението по реда на чл. 460 ГПК?
Частният жалбоподател поддържа, че по посочените въпроси липсва изрична правна уредба и съдебна практика, а същите са с голяма практическа значимост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че предявените от „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна искове са с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено между страните по делото, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна сумата 26 857,57 лв. – вземане за законна лихва върху сумата от 32 923,75 лв., събрана по изпълнително дело № 2010781040088 на ЧСИ Ст. К., peг. № 718 на КСЧИ, което вземане се претендира от „ЗС – Механизация“ ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. от PC Варна, ГК, VII състав, издаден в производството по ч. гр. дело № 2197/2010 г.; сумата 120 455,21 лв. – вземане за законна лихва върху сума в общ размер на 181 292,22 лв., събрана по изпълнително дело № 20107180400566 на ЧСИ Ст. К., което вземане се претендира от „ЗС – Механизация“ ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016г. на Окръжен съд Варна, ТО, издаден на основание определение 4139/08.12.2015г. по т. д. № 2329/2011г. на ОС Варна и определение № 270/19.04.2016г. по в. т. д. № 133/2016г. на Апелативен съд Варна, ТО; сумата 2 500 лв. - адвокатски хонорар по изп. д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д., представляващ претендирани разноски от взискателя „ЗС – Механизация“ ЕООД, и сумата 7 705,08 лв. – такси по изп. д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д., с взискател „ЗС – Механизация“ ЕООД.
За да направи извод за прекратяване на производството по делото по исковете срещу „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна, въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да установи, че не дължи сумите по обективно съединените искове на посочените двама ответници, тъй като не е изложил твърдение, че същите са негови кредитори, респективно взискатели по образуваното срещу него изпълнително производство. Изложил е съображения, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от него право. Посочил е, че в конкретния случай ищецът в исковата молба, уточняващата молба и в частната жалба не е направил твърдение, че „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна имат вземания срещу него, което твърдение би обусловило и правния интерес от насочване на иска по чл. 439 ГПК спрямо тези ответници. Изложил е също, че обстоятелството, че „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна са кредитори на „ЗС – Механизация“ ЕООД, насочили изпълнение върху вземането на „ЗС – Механизация“ ЕООД от „Скания Файнанс България“ ЕООД, не ги прави надлежни страни по предявения иск, доколкото при евентуално решение в полза на частния жалбоподател събраната в полза на „ЗС – Механизация“ ЕООД сума няма как да бъде разпределена на неговите кредитори „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна. Доколкото по смисъла на чл. 439 ГПК във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК защитата на длъжника, основана на погасяване на изпълняемото право в периода след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание, може да става само по исков ред и като своя последица има прекратяване на изпълнителното производство, то не съществува възможност кредиторите на „ЗС – Механизация“ ЕООД да се удовлетворят от събраната сума, тъй като при успешно провеждане на исковата защита, тази сума подлежи на връщане на длъжника „Скания Файнанс България“ ЕООД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два процесуалноправни въпроса са релевантни, тъй като са от значение за изхода на делото, относими са към предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Предвид липсата на създадена константна практика на ВКС по тези въпроси и с оглед възможността за противоречивото им разрешаване, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Възможно е взискателят на длъжника по едно изпълнително дело да бъде длъжник по отношение на свои кредитори - взискатели по друго изпълнително дело. Последните могат на основание чл. 507 и сл. ГПК да насочат изпълнението срещу вземанията на своя длъжник срещу трето задължено лице – длъжник по първото изпълнително дело. Съгласно чл. 508, ал. 3 ГПК, ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. В зависимост от искането на тези взискатели съдебният изпълнител може да възложи вземането за събиране или вместо плащане. Възлагане на вземането за събиране се извършва, когато третото задължено лице не желае да плати или оспорва вземането по различни причини. Взискателите на длъжника – кредитор на третото задължено лице, имат същите права спрямо третото лице, каквито е имал длъжникът спрямо него поради това, че възлагането вместо плащане е деривативен способ с характер на принудителна законна цесия, а при цесията цесионерът придобива правата такива, каквито ги е притежавал цедентът. Оспорването на съществуването или на изискуемостта от третото задължено лице осуетява прякото удовлетворяване на взискателя, който претендира, че такова вземане на неговия длъжник съществува.
В хипотезата, когато срещу третото лице има образувано изпълнително производство по молба на неговия кредитор, който е длъжник на своите кредитори, насочили изпълнение срещу вземанията – предмет на това изпълнително производство, събраните от съдебния изпълнител суми се превеждат по сметка на другия съдебен изпълнител за изплащане на задълженията по чл. 455, ал. 2 ГПК.
Не е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК срещу кредиторите на взискателя, ако същите нямат свое вземане срещу ищеца. Ако обаче кредиторите на взискателя са насочили изпълнението по отношение на своя длъжник /взискател по изпълнителното дело срещу ищеца/ върху вземане, което последният има към ищеца /трето лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК/, за ищеца в определени случаи съществува правен интерес да предяви отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК освен срещу своя взискател, също и срещу неговите кредитори, за да бъдат последните обвързани от решението. При отрицателния установителен иск за оспорване на вземането по реда на чл. 439 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат лицата, за които установяването на недължимост на вземането има правно значение.
Когато съдебният изпълнител е събрал вземането на взискателя от оспорващия длъжник в образуваното срещу него изпълнително производство /ищеца по чл. 439 ГПК/, но не го е превел на съдебния изпълнител по изпълнителното производство, образувано по молба на кредиторите на кредитора на оспорващия длъжник, за оспорващия длъжник липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК срещу кредиторите на своя кредитор /взискател/, тъй като при евентуално уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Поради това, че в посочения случай събраната сума не е преведена на съдебния изпълнител по изпълнителното дело, започнало въз основа на молба на кредиторите на кредитора на оспорващия вземането длъжник, не съществува и възможност по това изпълнително дело да се изготви протокол за разпределение по чл. 460 ГПК.
В хипотезата, при която съдебният изпълнител е събрал вземането на взискателя от оспорващия длъжник в образуваното срещу него изпълнително производство, сумата е преведена на съдебния изпълнител по изпълнителното производство, образувано по молба на кредиторите на кредитора на оспорващия длъжник, и има изготвено, но невлязло в сила разпределение на събраната сума от съдебния изпълнител в полза на кредиторите на кредитора – взискател /техен длъжник/, за оспорващия длъжник възниква правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК и срещу кредиторите на своя кредитор /взискател/, за да бъдат обвързани от решението. Обстоятелството, че при успешно провеждане на исковата защита тази сума подлежи на връщане на длъжника /ищеца по чл. 439 ГПК/, не опровергава наличието на правен интерес от предявяване на иска за установяване недължимост на вземането по чл. 439 ГПК и срещу кредиторите на кредитора на оспорващия длъжник в посочената хипотеза.
Въз основа на дадения отговор на релевантните правни въпроси се налага извод, че въззивното определение е частично неправилно. В конкретния случай въз основа на запорно съобщение по изп. дело № 20188080400381 на ЧСИ З. Д., рег. № 808, район на действие ОС Варна /с длъжник „ЗС – Механизация“ ЕООД и взискатели „Скания Файнанс България“ ЕООД, НАП – ТД Варна и „Девня трейд“ ООД/, с което са запорирани всички вземания на „ЗС – Механизация“ ЕООД по изп. д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д., рег. № 781, район на действие СГС /с длъжник „Скания Файнанс България“ ЕООД и взискател „ЗС – Механизация“ ЕООД/, ЧСИ Г. Д. е превел по сметката на ЧСИ З. Д. по посоченото изп. дело събраната сума. На 14.02.2019г. по изп. дело № 20188080400381 на ЧСИ З. Д. е изготвен протокол за разпределение. Предвид изложените данни и съображения настоящият съдебен състав счита, че за ищеца съществува правен интерес от предявяване на иска за установяване по отношение освен на „ЗС – Механизация“ ЕООД, също и по отношение на „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС – Механизация“ ЕООД посочените в исковата молба и уточнени с молба вх. № 11422/11.04.2019г. суми. Правният интерес е обусловен от насочване на изпълнението по изп. дело № 20188080400381 на ЧСИ З. Д. срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД върху вземането на този длъжник по отношение на „Скания Файнанс България“ ЕООД по изп. д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д.. Следователно определението в посочената част е неправилно, същото следва да бъде отменено и делото трябва да се върне на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по иска срещу „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна за установяване, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна посочените в исковата молба и уточнени с молба вх. № 11422/11.04.2019г. суми, въззивният съдебен акт е правилен. Ищецът не е изложил твърдения, че „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна са негови кредитори, респективно взискатели по образуваното срещу него изпълнително производство. Насочването на изпълнението по изп. дело № 20188080400381 на ЧСИ З. Д. /с длъжник „ЗС – Механизация“ ЕООД и взискатели „Скания Файнанс България“ ЕООД, НАП – ТД Варна и „Девня трейд“ ООД/ срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД върху вземането на този длъжник по отношение на „Скания Файнанс България“ ЕООД по изп. д. № 20187810400949 на ЧСИ Г. Д. обуславя правен интерес от предявяване на отрицателни установителни искове срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна за установяване недължимост на вземането на „ЗС – Механизация“ ЕООД, но не и иск за установяване, че ищецът не дължи на „Девня трейд“ ООД и НАП – ТД Варна посочените в исковата молба суми. Липсват данни посочените ответници да претендират суми за плащане от „Скания Файнанс България“ ЕООД.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 550 от 02.08.2019г. по ч. т. дело № 468/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОТМЕНЯ определение № 550 от 02.08.2019г. по ч. т. дело № 468/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено определение № 1446 от 15.04.2019г. по т. дело № 428/2019г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е върната искова молба вх. № 8393/18.03.2019г., уточнена с молба вх. № 11422/11.04.2019г., в частта, с която са предявени от „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „Девня трейд“ ООД, [населено място] и НАП – ТД Варна отрицателни установителни искове за признаване за установено, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС – Механизация“ ЕООД посочените в исковата молба и молбата – уточнение суми.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 550 от 02.08.2019г. по ч. т. дело № 468/2019г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.