Върховен касационен съд

17

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 26 януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Зоя Атанасова гр.дело № 4896 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. П. К. – с юридическа правоспособност срещу решение № 5661/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 7000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца, ведно със законната лихва от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се още, че е неправилен изводът на въззивния съд за провеждане на отделно доказване на претърпените неимуществени вреди от заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участие на жалбоподателя, при изразено несъгласие, тъй като вредите са комплексни от излъчване на описаните от него репортажи, ведно с противозаконното заснемане. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил в тази насока презумпцията за невиновност на ищеца, която е следвало да се съобрази от ответника в процесното предаване и потвърдена към момента на разглеждане на делото. Необосновано според жалбоподателя са отхвърлени приложените по делото съдебни актове по анд № 56/2012 г. на СРС, с потвърдено на касационна инстанция наказателно постановление за нарушение на разпоредбите на ЗРТ и на личната неприкосновеност. Поддържа се, че съдът не е аргументирал защо не приема констатациите в тези съдебни актове. Без значение според жалбоподателя е обстоятелството, че репортерът го е търсил за мнение, а го заснел със скрита зад стената камера, която записва изненадващо и излъчва лицето, въпреки изричното несъгласие. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо това предявеният частичен иск се уважи.
Ответникът по касационната жалба „БТВ Медиа Груп” ЕАД, чрез юрисконсулт М. Б.-Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 524/09.07.2020 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правния въпрос:налице ли е противоправно поведение на журналист, репортер при филмиране, фотографиране, записване и други подобни действия по отношение на лица, които категорично изразяват несъгласие за това с оглед приложение на забраната по чл.32,ал.2 от Конституцията на РБългария. Касационно обжалване е допуснато на въззивното решение на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения частичен иск от жалбоподателя В. К. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от излъчен на 02.05.2011 г. в предаването „Тази сутрин” на програма „БТВ” видеоматериал с участие на ищеца, въпреки изразеното несъгласие на последния за заснемането.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявения частичен иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД от В. П. К. срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца, причинени от обидни и клеветнически твърдения в анонси на предаването „Сряда сутрин” излъчени на 26.04.2011 г. и преди предаването на 27.04.2011 г., в самото предаване „Сряда сутрин”, излъчено на 27.04.2011 г., в предаването „БТВ новините” – централна емисия в новинарския репортаж, излъчен на 27.04.2011 г., в предаването „Код криминално” по канал „БТВ Action”, излъчено на 27.04.2011 г., в анонси на предаването „Четвъртък сутрин”, излъчени многократно на 27.04.2011 г., както и преди започване на предаването на 28.04.2011 г., в самото предаване „Тази сутрин”, излъчено на 28.04.2011 г., в предаването „Тази сутрин”, излъчено на 02.05.2011 г. Въззивното решение на Софийски градски съд по гр.дело № 2137/2018 г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд в посочената част не е допуснато до касационно обжалване с определението на ВКС по чл.288 ГПК от 09.07.2020 г., постановено по настоящото дело.
Производството по делото е висящо в частта на въззивното решение на Софийски градски съд, с която е потвърдено решението на СРС по гр.дело № 24476/2016 г. в частта, с която е отхвърлен искът, предявен като частичен от жалбоподателя В. К. с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от излъчен на 02.05.2011 г. в предаването „Тази сутрин” на програма „БТВ” заснет видеоматериал с участие на ищеца, въпреки изразеното несъгласие на последния за заснемането.
За да отхвърли иска, предявен като частичен за сумата 7000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от общ размер от 25 0000 лв. по чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД в указаната част съдът е приел, че ответникът „БТВ Медиа Груп” ЕАД е доставчик на медийна услуга по смисъла на Закона за радиото и телевизията/ЗРТ/ и носи отговорност за верността на информацията, изнесена в анонсите и предаванията, посочени от ищеца, както и за поднасянето й без да се ползват обидни думи.
Прието е за установено, че ищецът В. К. е бил заснет и кадрите за същото са били излъчени от ответника, независимо, че ищецът ясно е заявил несъгласието си със същото. Прието е за установено от приложените по делото решения по АНД 56/2012г. на СРС и по дело № 3864/2013г. на АС-София град, че за това поведение на ответника, проведено на 02.05.2011г. в предаването „Тази сутрин“, е наложено административно наказание за нарушение на принципа, закрепен в разпоредбата на чл. 10, ал.1, т. 4 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) за защита на личната неприкосновеност на гражданите и нарушение на чл. 17, ал.2 от ЗРТ. Посочено е, че съдът, разглеждащ гражданско-правен спор по реда на ГПК не е обвързан от решенията на СРС и АС-София град, постановени по ЗАНН. Според въззивния съд задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК е само присъдата, че с такава задължителна сила се ползват и одобреното от наказателния съд споразумение по НПК, както и решение по чл. 78а от НК. Прието е, че решението по ЗАНН не се ползва с такава сила. Прието е също, че фактическия състав на административно-наказателната отговорност и на гражданската отговорност е различен, че ангажирането на административно-наказателната отговорност на ответника за определено поведение не е достатъчно, за да се приеме, че следва да се ангажира и гражданската му отговорност за същото поведение. Приел е, че в случая заснемането на ищеца в съдебна сграда по време, в което е било насрочено за разглеждане наказателното дело по повдигнато му обвинение по чл. 158а, ал.1 вр. с чл. 20 от НК, не е довело до претърпяване на вреди от ищеца, че доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Според съда разпитаните по делото свидетели са посочили като причина за терзанията на ищеца репортажите и предаванията като цяло, а не заснемането на ищеца. Прието е, че други доказателства за установяване на тези обстоятелства по делото не са ангажирани и с оглед на това е изведен извод, че негативни преживявания на ищеца, които да са причинени от излъчването на заснети с него кадри не са установени. Според съда нарочно доказване на претърпени вреди от излъчване на образа на ищеца е следвало да се проведе по делото. Отчетено е, че за някои вреди не е нужно да се провежда специално доказване. Прието е, че вреди от заснемане и излъчване на образа на ищеца в случая е било необходимо. Изводът е обоснован с обстоятелството, че по делото е установено, че снимка на ищеца във връзка със задържането му по прието по делото прессъобщение на МВР е била публикувана в печатни издания още през 2010г., че кадри с ищеца са били излъчени и през 2010г., че тези обстоятелства не са спорни по делото и са установени от приети по делото писмени доказателства. Прието е, че свързването на случая по прессъобщението на МВР с образа на ищеца не е било ново за медийния ефир и за обществото. Формиран е извод, че претърпяването на вреди от излъчването на кадри с ищеца в процесните предавания само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че вреди от същото са били претърпени от ищеца. С оглед неустановяване по делото, че разпространението на образа на ищеца в процесните предавания е довело до претърпяването на конкретни вреди е изваден извод, че иск за обезщетяване на такива е неоснователен.
По правния въпрос:
За да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане следва да е установено наличието на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, които са: поведение/деяние/ - действие или бездействие/непредприемане на определено правно изискуемо действие/, противоправност на поведението, претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и претърпяната вреда, вина. Съгласно чл.45,ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а вината е субективен елемент.
В правната теория относно института на непозволеното увреждане противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние. Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма е следвало да се изпълнят. В теорията се приема, че най-важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е чл.45 ЗЗД. Според цитирания текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. Ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди деянието осъществява състава на чл.45 ЗЗД – т.е. деянието е противоправно. Поради това в правната теория противоправността на непозволеното увреждане е определена и като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Противоправно е причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на друго лице.
При преценка дали е противоправно поведението на едно лице от значение е и признаването на абсолютните права, каквито са правата по глава втора от Конституцията на РБългария, например правото на живот, правото на лична свобода, неприкосновеност на личния живот и др. Абсолютните права обезпечават защита срещу всеки. Когато деянието нарушава абсолютно право на едно лице, например правото на неприкосновеност на личността, правото на собственост, неприкосновеността на личния живот и др. деянието е противоправно.
В практиката на ВКС, изразена в решения, постановени от състави по чл.290 ГПК е прието , че като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 33Д се предполага до доказване на противното. Прието е, че противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
В практиката на ВКС се приема също, че противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52 , вр. чл. 45 ЗЗД .
В чл.32,ал.1 от Конституцията на РБългария/КРБ/ е закрепено правото на зачитане на личния и семеен живот. Според текста на чл.32,ал.1 от КРБ личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Настоящият съдебен състав приема, че елемент от правото на неприкосновеност на личния живот е правото на защита на личните данни. Неприкосновеността на личния живот на гражданите включва забраната те да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записвани или други подобни действия, без тяхно знание и въпреки изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл.32,ал.2 от КРБ не е абсолютна, тъй като може да се дерогира от закон – т.е. в личната сфера на индивида е допустима намеса, но само в случаи, изрично определени по основание и ред в закон – чл.32,ал.2,пр.последно.
Дерогиране на забраната по чл.32,ал.2 КРБ е предвидено с разпоредби в Закона за специалните разузнавателни средства/ЗСРС/. Съгласно чл.1,ал.2 от ЗСРС при използването на специалните разузнавателни средства временно се ограничават неприкосновеността на личността и жилището, и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. В същият закон се съдържа правна уредба на специалните разузнавателни средства, съответно редът за осигуряване и прилагането им.
Цитираната забрана в чл.32,ал.2 ЗКР е дерогирана и в текстове от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, регламентиращ защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни, доколкото същите не са уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО / /Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/. По отношение на основните понятия лични данни, администратор, обработване на лични данни и др. разпоредбите на пар.1,т.1,2,3,4 и сл. ЗЗЛД препращат към разпоредбите на чл.4,т.1,2 и сл. от Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.
Съгласно разпоредбите чл.4,т.1 от цитирания Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. „лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни" по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46 , доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение от 11 декември 2014 г., Ryne љ, C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл.4,т.2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съдът на Европейския съюз приема, че в рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б ) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 , обработване на лични данни с автоматизирани средства ( решение от 11 декември 2014 г., Ryne љ, C-212/13 , т. 23 и 25).
Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Според ал.3-та при обработване на лични данни за целите по ал. 1 не се прилагат чл. 6 , 9 , 10 , 30 , 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и чл. 25в – т.1; администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от Регламент (ЕС) 2016/679 – т.2-ра. Текстовете на чл.25з ЗЗЛД са в сила от 02.03.2019 г. и са приети в изпълнение разпоредбите на чл. 85 от Регламент /ЕС 2016/679 , параграф 1, който предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. С разпоредбата на чл.25з,ал.1 от ЗЗЛД се дава право да се обработват лични данни при осъществяване на правото на свободата на изразяване и правото на информация, когато е за журналистически цели, за академичното, художественото или литературното изразяване. В тази хипотеза законодателят е предвидил упражняване на правото да се обработват лични данни само за посочените цели в чл.25з,ал.1 ЗЗЛД и при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на установените обстоятелства.
Посочените изключения от забраната, въведена в чл.32,ал.2 КРБ е само примерно, а не изчерпателно.
Като взема предвид изложеното в отговор на поставения правен въпрос съдът приема, че е противоправно поведението на журналист, репортер при филмиране, фотографиране, записване и други подобни действия по отношение на физическо лице, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие за тези действия, освен в предвидените в закон случаи, в които е дерогирана забраната, установена в чл.32,ал.2 от Конституцията на РБългрия за фотографиране, филмиране, записване или други подобни действия по отношение на лице без знанието или въпреки неговото изрично несъгласие.
С оглед отговора на поставения правен въпрос съдът преценява за неправилни решаващите правни изводи на въззивния съд в частта на въззивното решение, с която е приет за неоснователен предявеният иск, като частичен с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от излъчен на 02.05.2011 г. в предаването „Тази сутрин” на програма „БТВ” видеоматериал с участието на ищеца В. К., въпреки неговото несъгласие за заснемането. Доводите в касационната жалба за неправилност на въззивното решение в посочената част са частично основателни.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На 02.05.2011 г. за периода от време от 07:29:57 до 07:32:00 часа в сутрешния блок „Тази сутрин” на програма”БТВ” излъчвана от доставчика на медийни услуги „БТВ Медиа Груп” ЕАД водещата А. Ц. прочела постъпило в „БТВ Медиа Груп” ЕАД писмо от името на В. П. К. и М. П. К. по повод излъчени серия от предавания с участието на М. Н.. Авторите му изразили желание да получат право на отговор, като направили и уточнения относно заснетите и излъчени с тях материали.
В посочения период от време в предаването, едновременно с прочитането на текста на писмото в дясната част на разделен екран с по-слаб звук са показани заснети и излъчени моменти от разследването на журналистката М. Н. по наказателно общ характер дело както следва:
07:29:57 часа: Коридор на Районен съд [населено място]. В. К., който е призован като обвиняем, облечен със светло яке и с шапка с козирка рязко се обръща към камерата, прави движение с ръка към нея и казва: „Не искам да ме снимате”….Седящ на пейка мъж го хваща за якето. В. К. към него:”Не искам да ме снима. Разбира ли български?....
Журналистката М. Н./облечена с тъмна връхна дреха държи микрофон с обозначение”БТВ”/, която е в коридора на съда:”Ние сме на обществено място, така че можем да снимаме каквото поискаме.”
В. К. се обръща с гръб към камерата:”Аз не искам да ме снимате!”
М. Н.:”Само не ми налитайте!”
В. К.:”Не Ви налитам!”
М. Н. подава микрофона към В. К.. Той се обръща с гръб към камерата, след което избутва надолу микрофона от ръката на журналистката.
М. Н.:”Да не би да изпитвате срам от това, което…”
В. К. прави рязко движение с ръка към камерата.
Друг откъс: Вали дъжд. В. К. и баща му вървят с чадър по обществен тротоар. Журналистката М. Н., която държи микрофон с обозначение „БТВ” ги следва бързо и задава въпроси към тях, които не се чуват ясно на записа. В. К. не отговаря, закрива с чадъра лицето си. Баща му се опитва да избута камерата с ръка. На цял екран – разтвореният към камерата чадър на В. К.. След това камерата проследява двамата мъже, които крият лицата си под чадъра.
Друг откъс: Дворът на къщата на В. К. във Велинград, в който са седнали той/облечен със синя дреха/ и майка му/облечена с кафява дреха с престилка на кръста/. Щом вижда камерата В. К. се отправя към вътрешността на двора и излиза от кадър. Субтитри: „Не съм казал да снимате!”….
Майката:”Кой ви вика тука?...А.!”…..
От показанията на свидетелката М. Л. се установява, че същата работи като разследващ журналист в „БТВ Медиа Груп” ЕАД от 2010 г. Видяла публикация на „168” часа за замесени държавни служители в определен като „педофилски скандал”. Имало голям обществен интерес и решила да го разкаже в предаването „Код криминално” на телевизия „Про БГ”, в която работела. Проверила информацията, чрез пресцентъра на ОДП Пазарджик и било потвърдено, че има такъв „педофилски скандал”. Отишла във Велинград, събрала информация през свои източници в полицията. Срещнала се с потърпевшите момчета – двама петнайсетгодишни и те разказали, че са жертви на държавните служители с главно действащо лице В. К., който организирал и други оргии, на които те присъствали. Посочила е, че заснела разговор с полицай Н. Д., който разкрил „педофилския скандал”. Потърсила и В. К. в дома му за неговата гледна точка. Той бил на двора, а свидетелката била на тротоара. Излязла сестрата на К. и заявила, че са набедени. В. К. панически се прибрал в къщата, без да отговори на въпроса дали е бил той. Тогава сестра му се нахвърлила агресивно върху свидетеля. Полицаят определил случая като „педофилски скандал”. Жертвите споменали, че в питиетата им са слагани наркотици, че са им давани пари, предоставяни автомобили. Екипът им бил нападнат словестно и физически по време на първото заседание пред Районен съд Велинград – отправяни закани, заплахи, клетви, обиди. След заседанието една от жертвите й споделила, че В. К. му предложил пари, за да оттегли показанията си. Посочила е, че отново търсила В. К. за мнението му, но той и възрастен мъж ги посрещнали с нападки и прогонване с чадър, без да отговорят на конкретен въпрос. Според свидетелката същата нямала възможност да поиска съгласие от К. за заснемането му, защото той се скрил в дома си. Посочила е, че едно от момчетата ползвало думата”оргия”, че момчетата разказвали, че са ги водели по хотели, описвали и действията, извършване по отношение на тях, не били използвали думата „блудство”. Свидетелката заявила, че се свързала с Н. Д., посочен й от сестрата на К., като човек, който искал да набеди К.. Д. й бил казал, че ръководел специализирана операция по разкриване на организирана група за разпределяне на наркотици. Д. в разговора определил случая като „педофилрска история”, защото в две стаи в хотела открили две 15-годишни момчета и четири пълнолетни лица, впоследствие привлечени като обвиняеми за блудство с непълнолетни. Групата била разследвана за наркотици.
Според показанията на свидетеля Н. П. през есента на 2010 г. бил свидетел по наказателно дело в Районен съд [населено място]. Делото било за набиране на лица за сексуални действия. Пред съдебната зала имало камера на БТВ и репортера М. Н., и започнали да снимат без съгласие на присъстващите. Там бил и В. К., адвокати и роднини. Сутринта преди съдебното заседание и на следващия ден имало репортажи на Н., основани на предаването „Код криминално”, излъчено много преди това през 2010 г. по телевизия „Про БГ” и в което предаване се говорело за педофилски скандал с участието на К., Т., на свидетеля и на приятелката му М. С.. Обвинението било за набиране на лица за сексуални действия, а репортажът бил за педофили, което нямало общо с повдигнатото обвинение. Обвинението включвало и блудство, съобщено било, че са провеждани блудствени действия с непълнолетни. Обвинението не било за блудство, а само за набиране на лица за сексуални действия. Нямало обвинение за наркотици. По наказателното дело бил задържан за 24 часа, били в къща за гости и там ги задържали. Н. Д. видял по време на акцията – бил отвън, опрял се на капака на колата, след това пътували до полицейския участък заедно. Представил се като шеф на полицията. К. бил против заснемането на репортажа, излъчен по телевизията. Казал на репортера Н. „…Не ме заснемай…”. Въпреки това бил заснет пред съдебната зала. Екипът бил много нахален и снимал, не бил чул заплахи. Излъчването на репортажите довело ищеца до депресия, чувствал се оклеветен, унизен, изпитвал страх от агресия, страхувал се да излиза, да контактува с хора и така било до момента. Отразило се на работата му. След репортажите било прекратено правоотношението му с Министерство на земеделието. Кандидатствал за работа в МРРБ и спечелил конкурс, но след репортажите му било казано да напусне. В. имал няколко висши образования, но заради репортажите не можел да работи като учител. В репортажите се говорело за „педофилски скандал”, че К. упражнявал натиск върху жертвите за промяна на показанията им. Свидетелят посочил, че бил разследван по същото обвинение, но не бил привлечен за обвиняем. Знаел за репортаж във в.”168 часа”, в който бил посочен като част от „педофилски скандал и оргии с непълнолетни.
От показанията на свидетеля А. Т. се установява, че същият бил обвиняем заедно с ищеца и, че с последния били в близки приятелски отношения. Отказал да отговори дали живее с него. Посочил, че на 27.04.2011г. гледал репортаж по „БТВ“ на М. Н.. Наблюдавал бил заснемането му във Велинград. Репортерът се опитала в деня на съдебно заседание по наказателно дело във фоайето на съда да вземе интервю от К., но той отказал, както и отказал да бъде сниман, но това не спряло репортера и тя го снимала. Понятието „педофил“ било сериозно обвинение, В. бил изнервен, бесен, ядосан. След излъчването на репортажите на В. започнали да му се обаждат познати и това му донесло негативни изживявания, имал главоболие и приемал медикаменти. Заявил е, че 5-10м. преди да влязат в сградата на съда жертвите залели К. с боза. Имало случаи, в които К. се съгласил да бъде заснет и да даде интервю на Н.. Там К. изложил своята гледна точка, но те не били излъчени. В репортажите били ползвани изразите „педофилски скандал“, „педофилите“, „педофилско дело“ и само репортерът ги употребявал. След това тези думи започнали да се употребяват и от пострадалите. След репортажа по настояване на работодателя си ищецът напуснал работата си като „продавач-консултант“. Ищецът имал няколко висши образования, преди 2010г. работел като учител, като сътрудник на БАН, в министерства, като юрист в различни фирми, от 2013г. станал адвокат. Посочил е, че е запознат със статия във вестник „168 часа“, в която в заглавието се сочело „педофилски скандал в Земеделското министерство“ със снимки на К. и на свидетеля, и с техните имена, като тази статия била публикувана преди излъчването на първия репортаж на М. Н.. В последствие разбрал, че преди тази статия имало други публикации по случая с квалификации „секс-оргии“, „педофилски скандал“, но без снимки и без посочване на имената им. От 2011г. ищецът започнал постоянно да приема медикаменти срещу главоболие, получено след многократно наслагване на множество публикации, включително и репортажите на Н..
От показанията на свидетелката М. К. – сестра на ищеца се установява, че същата била завела дело срещу ответника за процесните репортажи за обезщетяването на претърпените от нея неимуществени вреди. Посочила е, че през 2010г. заявила на репортера М. Л., че не желае да бъде снимана, но била заснета. Тогава В. К. не бил заснет. В други репортажи В. К. бил заснет. Единият бил излъчен по БТВ“на 27.04.2011г. пред сградата на съда. В репортажите Л. постоянно заявявала обвинения към К. за педофилия, „оргия“. Имало лица от ромски произход, които казвали че са взимали пари, но не казали от кого, че те не ползвали изразите „педофилия“, „оргия“. Репортерът казвала, че К. давал парите. След репортажите близките им искали обяснения, заплашвали ги, били в положение на огромен стрес. Това било психически натиск. К. останал без работа и това му се отразило тежко. Работел в „Личен състав“ на Агенция за съвети към Министерство на земеделието, но го уволнили след репортажите. Ищецът изпаднал в депресия, кръвното му налягане станало с показатели 190/140, което не се било случвало преди това. Обкръжението му във Велинград се разбягало, отчуждило се от ищеца, той бил изолиран, включително и от роднините си. Репортажът от 2010г. бил повторен на 27.04.2011г. в цялост, имало и коментари. Думата „ наркотици“ жертвите не били казали в репортажа, само репортерът я бил казал.
От заключението на вещото лице по назначената съдебна компютърно техническа експертиза са установява, че не са установени данни за манипулиране на представените записи, поради което същите са определени като автентични. Относно наличието на вложени в кадрите дата и час в мултимедийните файлове е установено, че в основната част от кадрите такива липсват. В една част от изследваните откъси е установено наличие на час/новините по телевизия „БТВ” и анонсите към тях/. Вкопираните в кадрите дата и час обичайно отразяват реалната дата и час, в която е създаден записа или когато съдържанието се възпроизвежда, което се отнася за конкретния кадър. Вещото лице е посочило, че в приложените селектирани кадри са видни екранни снимки, изобразяващи ищеца В. К.. Според вещото лице обстойният преглед на приложените по делото кадри съдържат достатъчно информация с добро качество, които визуализират индивидуални лицеви черти/форма на лицето, очи, нос, брадичка, взаимно разположение на посочените елементи/ на ищеца, което ги определя като годни за провеждане на идентификационно изследване. В заключението вещото лице е обективирало кратко описание на сцените и подробно е описана хронологията на репликите на процесните записи на откъси от телевизионния предавания”Код криминално”, „Тази сутрин”, новините по телевизия”БТВ” и анонси към тях, излъчени през април и май 2011 г.
От приложените по делото преписи от Присъда № 26/16.06.2014г. по НОХД № 242/2012г. на Велинградски районен съд и Решение от 03.07.2015г. по ВНОХД № 611/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд се установява, че с влязла в сила присъда на 03.07.2015 г. по нохд № 242/2012 г. на Велинградския районен съд ищецът В. К. е признат за виновен в това, че от октомври 2009г. до 15.08.2010г. в [населено място], в съучастие като извършител с А. К. Т. по различни начини - чрез даване на пари, плащане на сметки в заведения, черпене с алкохол, предоставяне на автомобил за шофиране и чрез убеждаване е набирал отделни непълнолетни лица - 6 непълнолетни лица да извършват полово сношение и блудствени действия-престъпление по чл. 158а, ал.1 вр. с чл. 20, ал.2 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда ищецът е оправдан по обвинението за набиране на непълнолетни лица да извършват похотливо показване на човешки полови органи. С посочената присъда ищецът е осъден да заплати заедно с А. Т. солидарно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на две от пострадалите лица по 2000 лв. по предявените граждански искове.
Видно от приложения по делото препис от Решение № 90/07.04.2016г. на Пловдивски апелативен съд по НОХД (В) № 47/2016г. наказателно дело № 242/2012г. на РС-Велинград и ВНД № 611/2014г. на ОС- Пазарджик са възобновени, като присъдата и решението са отменени, а делото е върнато на Районна прокуратура-Велинград за извършване на действия по глава 18 на НПК. Не са налице данни по настоящото дело за изхода на наказателното производство срещу ищеца.
От приложените по делото преписи от Решение № 41/04.02.2013г. по АНД № 56 /2012г. на Софийски районен съд, Решение № 4968/17.07.2013г. по дело № 3864/2013г. на Административен съд – София-град се установява, че с решението на Софийски районен съд е потвърдено Наказателно постановление № 92/06.12.2011г., издадено от Г. Л. Г. – председател на СЕМ, с което на „БТВ Медиа Груп” ЕАД“ е наложена имуществена санкция на основание чл.126,ал.1 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ за нарушение на чл. 17, ал.2, вр. с чл. 10, ал.1, т. 4 от ЗРТ, а именно на 02.05.2011 г. ответникът като доставчик на медийни услуги по смисъла на чл.2,ал.1 ЗРТ е излъчил/разпространил/ аудио-визуално предаване, съдържащо видеоматериал с участието на свидетелите В. К. и М. К., които са заснети въпреки изрично изразеното от тях – вербално и чрез жестове несъгласие за това.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на допуснатата съдебна компютърно техническа експертиза. Съдът не обсъжда показанията на разпитаните свидетели Н. И. Д. и М. Г. С., тъй като не възпроизвеждат възприятия, касаещи факта по филмиране на ищеца, въпреки неговото несъгласие.
Като взема предвид така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск от ищеца В. П. К. срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД – частичен за сумата от 7000 лв. от общ размер на сумата 25 000 лв. е за присъждане на сумата 7 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от лицата, на които работата е била възложена следва да се установи наличието на противоправно поведение – действие или бездействие на извършващите възложената работа, при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, вина и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
Съдът преценява, че заснемането/филмирането – употребен термин в чл.32,ал.2 КРБ/ на ищеца В. К. във видеоматериал, въпреки изразеното несъгласие за това е нарушение на забраната за филмиране, установено в чл.32,ал.2 от Конституцията на РБългария. На основание чл.5,ал.2 от КРБ същата има пряко действие. Извършеното деяние по заснемането видеоматериал с участието на ищеца К., въпреки изрично изразеното несъгласие е противоправно. С описаното деяние неправомерно е нарушено правото на ищеца на неприкосновеност на личния живот. Неоснователни са доводите на ответника, че заснетия видеоматериал не е самоцелен, а е част от няколко репортажа по тема от голям обществен интерес, какъвто е сексуалното посегателство върху непълнолетни и е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, и правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, че ищецът е държавен служител и публична личност, с оглед на което правото на личен живот е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към лицето.
Съгласно т.1 от решение № 7/04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/96 г. на Конституционния съд на РБългария разпоредбите на чл. 39 , 40 и 41 от Конституцията на Република България утвърждават като основни права на личността правото свободно да се изразява и разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация. Тези разпоредби защитават правото на личността на свободна изява на нейните същност и достойнство като равнопоставен участник в социалната общност. Същевременно те гарантират възможността на всеки да се информира за заобикалящата го действителност, а на обществото - условия за неговото съществуване и развитие в съответствие със създаденото вследствие свободната размяна на мнения обществено мнение.
Наред с основното право свободно да се изразява и разпространява мнение, което е установено като право на всеки в чл.40, ал.1 от Конституцията е утвърден принципът, че печатът и другите средства за масова информация са свободни , като изрично е прокламирана забраната на цензурата. Правото да се търси, получава и разпространява информация по чл.41, ал.1 от Конституцията принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства за масова информация. От друга страна, чл.41, ал.2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес – т.2-ра от решението на КС.
Според т.3 от цитираното решение № 7/04.06.1996 г. на Конституционния съд на РБългария отделните права, предоставени с разпоредбите на чл.39-41 от КРБ задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Съгласно същото решение при налагане на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията/изключенията/ на които тези права могат да бъдат подлагани се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се ползва за накърняване на правото на доброто име на другиго е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл.4,ал.2 и чл.32,ал.1,изр.1 от КРБ. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи.
Правото свободно да се изразява и разпространява мнение не е абсолютно. Свободата да се изразява и разпространява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на другите граждани – чл.39,ал.2 КРБ. Не е абсолютно и правото да се търси, получава и разпространява информация, предвидено в чл.41,ал.1 от КРБ. Съгласно чл.41,ал.1,изр.2 осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Според практиката на ВКС, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39,ал.1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки, чрез медия могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в нарушение на чл.39,ал.2 КРБ. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност ако не засягат достойнството на личността.
В настоящият случай заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участието на ищеца е извършено в период от време, през който е бил подсъдим по нохд № 242/2012 г. на Велинградския районен съд. Повдигнатото обвинение на В. К. по посоченото дело е за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК, за това, че от м.октомври 2009 г. до 15.08.2010 г. във Велинград в съучастие като извършител с А. К. Т. по различни начини – чрез даване на пари, плащане на сметките им в заведение, черпене с алкохол, предоставяне на автомобил за шофиране и чрез убеждаване е набирал отделни непълнолетни лица – 6 лица да извършват полово сношение и блудствени действия. Кадрите с участие на ищеца/видеоматериала/ са заснети при изрично изразено несъгласие от последния за заснемането. Освен това заснемането на видеоматериала и излъчването му е извършено преди постановяване на влязла в сила осъдителна присъда по посоченото наказателно дело спрямо ищеца. С разпоредбите на чл.31,ал.3 от КРБ е установена презумпция за невиновност на обвиняемия. Съгласно цитирания текст обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция е регламентирана и в чл.16 от Наказателно процесуалния кодекс. Установената презумпция за невиновност с КРБ и НПК може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на конкретното лице. До постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички правни субекти - физически лица, държавни органи, включително и от журналистите. Заснемането на видеоматериал с участието на ищеца/филмирането/, извършено от журналист на публично място – в съдебна сграда, в хода на разглеждане на наказателно дело по предявено обвинение срещу ищеца за извършено престъпление от общ характер, преди постановяване на влязла в сила осъдителна присъда, при ясно изразено несъгласие за заснемането в нарушение на забраната на чл.32,ал.2 от КРБ е противоправно поведение. С това поведение са надхвърлени границите на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, установено в чл.39,ал.1 КРБ, както и на правото да се търси, получава и разпространява информация, съгласно чл.41,ал.1 КРБ.
Не са налице данни по делото заснемането на ищеца да е извършено при наличие на изключения, предвидени в закон, в които е дерогирана забраната по чл.32,ал.2 КРБ. Разпоредбите на чл.25з,ал.1 ЗЗЛД са неприложими, тъй като са влезли в сила на 02.03.2019 г. след извършване на процесното деяние и излъчване на видеоматериала на 02.05.2011 г.
Заснемането на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено несъгласие за това не е оправдано и с оглед установеното качество на същия на публична личност. По делото е установено, че към момента на заснемането и излъчване на заснетите кадри – 02.05.2011 г. ищецът е бил държавен служител – заемал е длъжност в Министерство на земеделието. Заснемането на процесния видеоматериал не е във връзка с професионалната дейност на ищеца и то по въпроси от обществен интерес, нито допринася за дебат по важния за обществото въпрос относно сексуалното посегателство над непълнолетни лица. Принос за този дебат по този въпрос би бил налице, ако е заснет видеоматериал и заснетите кадри са излъчени при наличие на влязла в сила осъдителна присъда по повдигнатото обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК. До този момент, както се посочи ищецът К. е невиновен по повдигнатото обвинение на основание установената презумпция за невинност съгласно чл.31,ал.3 КРБ и чл.16 НПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника „БТВ Медиа Груп” ЕАД. По делото се установи наличието на извършено виновно и противоправно поведение от служител на същия – разследващ журналист при извършване на възложената работа. Установи се също, че процесния видеоматериал с участието на ищеца е бил излъчен от ответника като доставчик на медийни услуги на 02.05.2011 г. Доказано е наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца К. и причинна връзка между деянието и вредите. От показанията на свидетелите Н. П., А. Т. и М. К. се установява, че процесното заснемане на видеоматериал с участието на ищеца/филмирането/ и излъчването му в предаването „Тази сутрин” на програма БТВ на 02.05.2011 г. са причинили негативни изживявания на ищеца, като унижение, стрес, отчуждение от контакти с други хора. Поради това съдът преценява, че следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените неимуществени вреди на ищеца К. на основание чл.49 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземе предвид описания по-горе вид, характер и интензитет на вредите, изразяващи се в негативните емоционални изживявания – унижение, стрес, отчуждение от контакти с хора, както и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната. С оглед на тези обстоятелства съдът преценява, че сумата от 1000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца. Предявеният частичен иск е основателен за сумата 1000 лв. В останалата част до пълния предявен размер този иск е неоснователен.
Неоснователни са доводите на ответника, че вземането на ищеца за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е погасено по давност. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД, предвиждаща 5-годишен давностен срок. Извършеното противоправно деяние спрямо ищеца е от 02.05.2011 г. и до предявяване на иска на 27.04.2016 г. петгодишния давностен срок не е изтекъл.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на предявения частичен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 1 000 лв., както и в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски за първоинстанционното и въззивно разглеждане на делото. Вместо това частичният иск следва да се уважи за сумата 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане. В полза на ищеца следва да се присъди сумата 104.28 лв. разноски по делото за всички инстанции, изчислени съобразно уважената част на иска и включващи заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. В полза на ответника следва да се присъди сумата 368.57 лв. разноски по делото за всички инстанции, изчислени съобразно отхвърлената част на иска и включващи депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка инстанция. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 5661/24.07.2019 г. по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 261247/07.11.20017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД от В. П. К., ЕГН [ЕГН] срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК] за сумата 1000 лв. – искът е предявен като частичен от общ размер от 25 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата и В. П. К. е осъден да заплати на „БТВ Медиа Груп” ЕАД сумата 100 лв. разноски по делото за производството пред Софийски районен съд, както и да заплати сумата 100 лв. разноски по делото за въззивното производство и вместо отменената част постановява
Осъжда „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от заснемане на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено изрично несъгласие за заснемането и излъчване на видеоматериала в предаването „Тази сутрин” на 02.05.2011 г. на програма „БТВ”, излъчвана от „БТВ Медиа Груп” ЕАД, [населено място], ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата 104.28 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Оставя в сила решение № 5661/24.07.2019 г. по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част: в частта, с която е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд в отхвърлената част на предявения от В. П. К. срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД [населено място] частичен иск от общ размер от 25 000 лв., с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД над сумата 1000 лв. до 7000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2011 г. до окончателното изплащане.
Осъжда В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 да заплати на „БТВ Медиа Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 368.57 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: