№ 71
София 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3245 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 874 от 18.12.2019г. по касационната жалба на Б. А. Б. от [населено място] против въззивно решение № 1872 от 22.04.2019г. по в.гр.д. № 170/2019г. на Окръжен съд Благоевград, в частта, с която е потвърдено решение № 15 от 18.01.2019г. по гр.д.№ 154/2018г. на РС Петрич, като е отхвърлен предявения иск против А. Я. за разликата над присъдените, на основание чл.45 ЗЗД, 10 000лв. до претендираните 15 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 20.10.2017г., изразяващи се в болки и страдания от ухапване на куче, порода „кавказка овчарка”, ведно със законната лихва, считано от 1.02.2018г. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ правомощията и задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на делото като инстанция по същество и по –специално относно задължението му да обсъди в мотивите си всички релевантни за предмета на спора доказателства.
В проведеното съдебно заседание страна не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :
По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобразява практиката, установена с т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да обезпечи правилността на изводите си като решаващ съд относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, с оглед необходимостта съдебното решение по съществото на спора да кореспондира с приложимия за случая материален закон.
В конкретния случай е безспорно по делото, че на 20.10.2017г., около обяд, на път към дома на баба си, детето И. И. Б., [дата на раждане] , е бил нахапано на няколко места от куче, по отношение на което ответникът е упражнявал надзор. Кучето, според свидетелката В., баба на пострадалото дете, е било порода кавказка овчарка, голямо и тежко /около 100кг./ Според показанията на свидетелите Я. и Я., когато се е изправяло, то е било по-високо от човек. Установено е по делото / с гласни доказателства/, че е било агресивно, нападало е и друг път хора и всички са се страхували от него. Конкретно свидетелят С. установява, че преди процесния случай и той е бил ухапан по крака от същото куче, а свидетелката Я. твърди, че тя лично многократно е подавала сигнали на т.112 за това, че кучето е опасно и е предупреждавала ответника за необходимостта да го държи вързано. Свидетелката разказва за случай, при който то е нападнало жена, която обаче не е била наранена.
Извършването на нарушението /на чл.19, т.1 и т.2 от Наредба за условията и реда за отглеждане на животни и птици на територията на [община]/, е установено въз основа на съставен срещу ответника акт за установяване на административно нарушение № 211 от 8.12.2017г., който той е разписал без възражения. Кучето е било евтанизирано на същата дата /20.10.2017г./, по признания на ответника по негово настояване.
Детето, което е било около 30-35кг., е получило според заключението на приетата по делото медицинска експертиза следните травматични увреждания:” рана от ухапване от куче в областта на лявото рамо”/6.0 х 3.0см./, рана по предната повърхност на лявата мишница”/2.0 х 1.0см/ и охлузвания и кръвонасядания в лявата поясна област/15.0 х 10.0см./ Лечението е било медикаментозно с двойна антибиотична комбинация и са осъществени хирургични манипулации на нараняванията в болница, изразяващи се в „отстраняване на некротични участъци, лаваж и дренаж на раните, с цел профилактика на възпалителни усложнения, често срещани при подобен вид рани”. Експертът, изготвил заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза дава следното заключение: „Получените наранявания от ухапването са реализирали критериите на временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Престоят в болница е бил около седем дни. Обичайният възстановителен период на раните в областта на лявото рамо и лявата мишница е от около месец, а за охлузванията в лявата поясна област – около 15-20дни. Конкретно за детето И. „на мястото на получените рани от ухапванията са налице хипертрофични белези, като този разположен на задната повърхност на лявото рамо е с характеристиката на келоид”/повишено разрастване на съединителна тъкан/. Белезите са довели до „загрозяване, без да се предизвикали решителна промяна във вида на пострадалия. Състоянието налага последващо лечение, което трябва да се проведе с участието на специалист – пластичен хирург”.
Пред въззивният съд са ангажирани доказателства, че през периода 27.02.2019г. – 2.03.2019г. в УМБАЛМС „Н.И.Пирогов” детето е претърпяло оперативно лечение заради увеличен размер на образувания келоид /с размери 7/3.5см./, който е болезен в покой и при допир, създаващ дискомфорд на детето, с „груб релеф, надигнати ръбове и проминира над околната тъкан с около 1см.” Отделно е констатиран и „в областта на ляв брахиум” „хипертрофичен цикатрикс с размери 3.5/2см. с груб релеф, надигнати ръбове и болезнен при допир”.
Според показанията на свидетелката В., около месец и половина детето не е посещавало училище. Съществувала е необходимост от смяна на превръзките дълъг период от време. Същите са били твърде болезнени. След случая е изпитвал постоянен страх както да излиза навън, така и да стои сам вкъщи. Спрял е да яде месо, повтаряйки че „кучето го е яло като месо”. Не е могъл да спи. Според заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза – нападението е било травмиращо за психиката на детето. То е развило „поведенчески и психически белези на преживяна остра стресова реакция с последващо ПТСР”. Постравматичното разстройство според експерта е от І –ви тип /преживяване вследствие на еднократно, опасно, изолирано, внезапно събитие/. „Негативното чувство от преживяното продължава и към настоящия момент, но интензитета и честотата му отшумяват” и с адекватна подкрепа от най-близките, „травмата може да бъде преодоляна”. Изпитваният към настоящият момент от него страх от кучета е „ в рамките на тревожността, а не до степен на фобийност”
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000лв., съдът е посочил, че от една страна съобразява: възрастта на пострадалия /дете на 7 години/, причинените му наранявания, който са наложили седем дневен престой в болнично заведение, едномесечният възстановителен период, проведеното медикаментозно лечение и хирургични манипулации на нараняванията, състоящи се в отстраняване на некротични участъци, обстоятелството, че на мястото на раните от ухапванията са налице белези с характеристика на келоид, тежките травмиращи последици върху психиката на детето, които са довели до установен страх от кучета и постоянна тревожност, както и факта, че лечението на детето продължава /през периода 27.03.2019г.-2.03.2019г. детето е претърпяло оперативно лечение във връзка с получените от ухапването рани/. От друга страна, съдът е отчел и обстоятелството, че кучето е било затворено в двор /не е било пуснато да се разхожда безпризорно и без намордник и повод/, както и заключението на приетата експертиза, която определя причиненото като лека телесна повреда /„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”/.
Имайки пред вид изложените факти и даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение не е изпълнил задължението си след установяване на фактите, релевантно да приложи принципът на справедливост, изискуем съгласно чл.52 ЗЗД, изискващ в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди . В случая не са отчетени в достатъчна степен следните обстоятелства: Касае се за малко дете, което е преживяло изключително стресово за детската му психика нападение. Нападнато е от агресивно, голямо по размер и тегло животно, като причинените му вреди са ограничени единствено благодарение на намесата на друг човек. Независимо, че полученото увреждане е определено от вещото лице като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, детето освен физически причинените три рани, е претърпяло и психическо постравматичното разстройство /от І –ви тип/. Лечението освен медикаментозно е било и хирургическо. Въззивният съд не е отчел, че в конкретният случай възстановителният период не е обичайният едномесечен, защото освен хирургическата намеса, осъществена през м.Х.2017г., непосредствено след нараняването /когато са отстранявани некротични участъци, правени са лаваж и дренаж на раните/, детето е претърпяло и последващо оперативно лечение, година и половина по-късно, през м.март 2019г. заради образуван болезнен келоид, с увеличен размер, който освен че е неестетичен, още и е създавал дискомфорд. Не е отчетено, че и понастоящем детето продължава да търпи последиците от преживяното на 27.10.2017г. нападение – хипертрофичните белези от неговите рани са налични и те продължават да създават проблеми, още не е преодоляно и психическото въздействие – детето продължава да не яде месо, изпитва постоянен страх както да излиза навън, така и да стои сам вкъщи, има страх от кучета. За обезщетение на така причинените вреди според настоящият съдебен състав следва да се определи обезщетение в пълния претендиран размер от 15 000лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ в обжалваната част въззивно решение № 1872 от 22.04.2019г. по в.гр.д. № 170/2019г. на Окръжен съд Благоевград и потвърденото с него решение № 15 от 18.01.2019г. по гр.д.№ 154/2018г. на РС Петрич, с която е отхвърлен предявения иск за разликата между 10 000лв. и 15 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА А. Г. Я. ЕГН[ЕИК], от [населено място], [община], [улица] да заплати на И. И. Б., чрез неговата майка и законен представител Б. А. Б. от [населено място], [община], [улица], на основание чл.45 ЗЗД, разликата над присъдената сумата от 10 000лв./десет хиляди лева/ до претендираната сумата от 15 000лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 20.10.2017г., изразяващи се в болки и страдания от ухапване на куче, порода „кавказка овчарка”, ведно със законната лихва, считано от 1.02.2018г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :