Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
София, 28.06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 24 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1048/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд , 4-то гр.отд.по настоящето гр.д. № 1048/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивнвото решение на Хасковския окръжен съд от 02.04.2009г по гр.д. № 70/2009г. С това решение е оставено в сила решението на Димитровградския районен съд от 14.01.2009г по гр.д. № 1228/2006г.,с което районният съд отхвърлил искът, предявен от Д. Д. Д. срещу Центъра за с. м. помощ гр. Х. и П. И. Р. Д. в качеството й на директор на Центъра за с. м. помощ гр. Х. за сумата 7 000 лева ,представляваща претендирано обезщетение за недопускане до работа за времето от 04.01.2006г до датата на фактическото му допускане или до датата на постановеното съдебно решение.
Със същото решение е прекратено производството по искането за признаване за установено по отношение на ответниците Ц за с. м. помощ гр. Х. и П. И. Р. Д. ,че трудовото правоотношение с Д. Д. Д. не било прекратено със заповед № 150 от 23 март 2006г на изпълнителния директор на ЦСМП гр. Х.. В полза на Спешния център са присъдени и 150 лева разноски.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК,поради противоречивата практика на съдилищата по основния въпрос: необходимо ли е личното явяване и присъствие на работното място на възстановения от съда работник или служител до неговото допускане до работа,след като е имало представена писмена молба от него в която е заявил желанието и намерението си да се върне на предишната работа,но след около 6-7 дни. И че в деня,в който се бил явил в ЦСМП-04.01.2006г, научил че имало поставена резолюцията на директора на Центъра за с. м. помощ гр. Х.,че „лицето не може да заеме предишната му работа…..”
В касационната жалба се твърди,че решението на Хасковския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била правилно изяснена: с решение № 417 от 28.12.2004г по гр.д. № 816/2004г на Димитровградския районен съд , влязло в законна сила на 03.09.2005г с решение на Хасковския окръжен съд като ,е било признато за незаконно уволнението на Д. Д. Д. ,извършено със заповед № 124/01.04.2004г е бил възстановен на заеманата от преди незаконното уволнение длъжност „шофьор” в ЦБМП гр. Х. с място на работа филиал гр. Д..
По гр.д. № 1228/2006 на Димитровградския районен съд е приложена молба от 23.12.2005г за издаване препис от решенията и изпълнителен лист за присъдените в полза на ищеца ,съдебни и деловодни разноски. И тъй като по делото няма други данни кога уволненият работник или служител е узнал за възстановяването му поради незаконното уволнение на предишната длъжност, следва да се приеме, че узнаването е станало на тази дата-23.12.2005г. Съгласно чл.345 ал.1 КТ в двуседмичен срок от този ден , той е можел да я заеме-т.е. до 7 януари 2006г.
С писмено молба, отправена до директора на ЦСМП гр. Х. от 28.12.2005г Д. Д. Д. представяйки препис от решението на съда за възстановяването му на длъжността „шофьор”,уведомил работодателя, че желая да започне работа отново ,считано от 04.01.2006г.
Било е установено,че върху молбата е била поставена резолюцията на директора на ЦСМП ,че възстановения работник не можел да заеме предишната работа,”поради пропуснат срок по чл.345 ал.1 КТ „, което на практика е означавало че именно директора на Медицинския център не го е допуснал до работата, на която е бил възстановен от съда и по отношение на която е било възстановено и трудовото правоотношение с работодателя. Имало е доказателства че той е ходел и след това за допълнително уточняване и за да разбере допуснат ли е до работа или не.
Същественият за спора въпрос- еднократното отправено писмено изявление на работника или служителя до работодателя за желанието му да заеме длъжността, достатъчно ли е, за да се приеме,че той се е явил в предприятието и като не е бил допуснат да заеме работата на която е бил възстановен, работодателят и виновните длъжностни лица следва ли да отговарят солидарно за претърпяните вреди в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването или отправяне на писменото желание,”до действителното му допускане до работа”,
е бил решен от Хасковския окръжен съд в противоречие на практиката на ВКС. Така с решение № 913/2009 от 01.12.2009г по гр.д. № 4080/2008гВКС, 4-то гр.отд. е приел: „Работодателят дължи обезщетение на основание чл.225 ал.3 КТ когато незаконно уволненият служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме длъжността си, работодателят не го допусне да я изпълнява. Служителят,възстановен на заеманата преди уволнението длъжност,следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността-да изяви желанието си чрез явяването си в предприятието ИЛИ чрез подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа с молба да му бъде съобщена датата на която следва да се яви на работа. Еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място,до изпълнение на съответните на длъжността трудови функции. Разбирането,че изявеното от работника желание да бъде възстановен на заеманата длъжност следва да е подкрепено с физическото му присъствие на работното място през целия работен ден и през целия процесен период при спазване на работното време,е неправилно. Добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения не налага работник,който не е започнал изпълнение на трудовите си функции,да бъде на разположение на работодателя. Тъкмо обратното - добросъвестността налага работодателят ,до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността на която е възстановен,да го допусне незабавно до изпълнението и или да стори това в разумен срок,съобразно спецификата на работа”.
Хасковският окръжен съд е приел обратното: че писмената молба на ищеца не можела да замести личното явяване на работника на мястото,в което престирал труда си преди незаконното уволнение- гр. Д.. Необосновано и неправилно приел,че липсвали две от кумулативно изисквщите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.3 ГПК- неявяването на работното място и незаконното недопускане на работника да изпълнява работата на която е бил възстановен от съда.
Върховният касационен съд счита,че следва да се спазва практиката,посочена в решенията приемащи,че не е необходимо работникът ежедневно да се явява,за да осъществи възстановяването си и че е задължително само да изяви желанието си да заеме отново длъжността на която е възстановен,а че това желание може да се изрази и с една писмена молба- Р № 913 от 01.12.2009г по гр.д. № 4080/2008г на ВКС, 4-то гр.отд., Р № 23 от 12.02.2008г по гр.д. № 781/2007г на Хасковския окръжен съд и др..
Както се посочи, ищецът веднага е подал молба и е изразил ясно и недвусмислено желание да се върне и да заеме длъжността,от която незаконно е бил уволнен. Задължение на работодателя е било да посочи кога , къде и при какви условия ще упражнява трудовите си задължения, ако е имало някакво изменение на обстоятелствата до като е траел процеса на обжалване на заповедта за уволнение,разбира се без да се променят условията на трудовия договор. Вместо това,както се посочи,била представена резолюцията на директора на Центъра в която невярно е посочено,че срокът по чл.345 ал.1 КТ бил изтекъл. Тази резолюция е била поставена преди датата 4.01.2006г, тогава когато ищецът отишъл да провери за резултата от подадената молба,защото според свидетелските показания тогава му е била и показана. А след това е имало изпратени неполучени писма-съобщения пр. писмо с изх. № 147 от 07.02.2006г,или това и с изх. № 218 от 1.03.2006г с които е бил приканван да започне работа. Тези неуравновесени послания са говорели също за виновно поведение на длъжностните лица респ. на директор на ЦСМП гр. Х. д-р П.
Хасковският окръжен съд приемайки че искът е бил недоказан е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Налице са отменителните основания по чл.293 ал.2 ГПК- неправилно решение поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано и за това решението следва да се отмени и да се постанови ново решение с уважаване на предявения иск.
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 7 000 лева,представляваща обезщетение за недопускането му на работа за времето от 04.01.2006г до „действителното му допускане” и това представлява брутния размер на трудовото му възнаграждение до датата на съдебното заседание пред Димитровградския районен съд-22.11.2007г. Тогава Д. Д. е узнал за заповед № 150 от 23.03.2006г да освобождаването му от длъжност по чл.190 ал.1 т.2 във вр. с чл.193 ал.3 КТ-т.е. че не се бил явил на работа за времето от 04.01.2006г до 09.03.2006г. След тази дата-датата на узнаване заповедта за уволнение, ищецът има друг ред на защита и това е редът по чл.344 ал.3 КТ. За този период от време-04.01.2006г до 22.11.2007г на основание чл.225 ал.3 КТ ответниците му дължат солидарно сумата 5 776.22 лева,съобразно изчисленията направени от вещото лице Е. В. ,депозирала заключението си пред Димитровградския районен съд. Искът в останалата част до пълния размер- 7 000 лева следва да се отхвърли.
Неоснователна е жалбата в частта в която съдът е прекратил производството по предявения установителен иск по чл.357 КТ-т.е. съдът да приемел,че трудовото правоотношение между работникът-шофьор и работодателя Ц. за с. м. помощ гр. Х. с последващата заповед № 150 от 23.03.2006г-не било прекратено.
Законосъобразни са изводите че липсва правен интерес,защото съществува друг път за защита срещу незаконното уволнение и той е по чл.344 ал.1 КТ,по който защитата за ищецът би била по-ефективна.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Хасковския окръжен съд от 02.04.2009г по гр.д. № 70/2009г в частта в която е отхвърлен искът,предявен от Д. Д. Д. срещу Центъра за с. м. помощ гр. Х. и срещу П. И. Р. за солидарно заплащане на сумата 5 776.22 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Центъра за с. м. помощ гр. Х. и П. И. Р. да заплатят солидарно на Д. Д. Д. от гр. Д. сумата 5 776.22 пет хиляди седемстотин седемдесет и шест 0.22 / лева,представляваща обезщетение за недопускането му да изпълнява работата за длъжността, на която е бил възстановен от съда след незаконното уволнение за времето от 04.01.2006г до 22.11.2007г ,ведно със законната лихва считано от 07.11.2006г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 250 /двеста и петдесет / лева,
както и да заплатят такса в полза на държавата в размер на 261.04 /двеста шестдесет и един 0.04/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: