Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №199 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ГЛ СЕ (DNV GL SE) (с предишни наименования Германишер Л. СЕ и Германишер Л. АГ), вписано в Търговски регистър Х., Федерална Република Германия, срещу решение №176/18.01.2018г. по гр.д. № 1264/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която при постановени частична отмяна и потвърждаване на решение №12/11.01.2017г. по гр.д. № 743/2012г. на Софийски окръжен съд, ГО, 2 състав настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД следните суми: на Д. Г. Д. – сумата от 130 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, на И. Г. Метанов – сумата от 110 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на Я. Нонкова М. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейната майка Кула И. М. и сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния баща Н. Н. М., на Неца Нонкова И. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейната майка Кула И. М. и сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния баща Н. Н. М.; на Доля Т. С. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Т. Т. С. – П. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на В. Я. С. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на З. И. Д. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на П. И. И. – сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Д. Г. Д. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. Д. Д. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 28 948,30 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на Г. Д. Д. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 18 767,70 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на П. И. Г. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Д. П. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. П. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Г. Г. П. – сумата от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 15 877,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на Р. Г. П. – сумата от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5 038,65 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на С. Д. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 256,60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на Т. Х. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на С. К. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. К. Г. – сумата от 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Г. К. Г. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на С. Г. Николова – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. Г. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Г. Ц. Б. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Н. Ц. Б. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Ц. И. Ф. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Р. И. Г. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на И. В. М. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на Н. В. Л. – сумата от 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на М. П. П. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, на К. П. П. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вред и на Р. П. П. – сумата от 140 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че първоинстанционното и въззивното решение са постановени при непълнота на доказателствата. Поддържа още, че приетата по делото съдебно – техническа експертиза не е годно доказателствено средство относно фактите и обстоятелствата, свързани със състоянието и потъването на кораба „И.”. Прави оплаквания относно оставеното без уважение искане за изясняване на фактическата обстановка чрез допускане на допълнителни въпроси към вещите лица. Изразява несъгласие по отношение на приложените от въззивния съд международни нормативни актове. Касационният жалбоподател излага съображения, че не са доказани елементите на фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Твърди, че не е доказано конкретно противоправно действие или бездействие на твърдения непосредствен извършител на деликта, което се явява пряка и непосредствена причина за непозволеното увреждане. Поддържа, че не е доказано наличието на възлагане от негова страна на извършването на определени дейности от твърдения извършител на деликта – инж. Б. Баич, както и че не е доказано дължимото от страна на ответника поведение, за да може да се извърши преценка на това кое действие или бездействие се явява противоправно.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, както и на предпоставката чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/ Може ли едно лице да отговаря за вредите от непозволено увреждане, причинено от други лица, ако не е установено наличието и естеството на правната връзка помежду им?; 2/Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него?; 3/ Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/ базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство (наказателно разследване)?; 4/Е ли предварително условие за назначаването на съдебна поръчка за събиране на писмени доказателства, намираща се в държавен орган на чужда държава, доказването от една от страните в процеса на обстоятелството, че за същата страна е невъзможно сама да набави тези доказателства?; 5/ Възможно ли е да се прилага законодателството на ЕС по отношение на деликт, осъществен на територията на държава, която не е членка на ЕС? Поддържа, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 429/13.07.2009г. по гр.д. № 936/2008г. на ВКС, III г.о. Поддържа също, че този въпрос, както и втори, трети и четвърти въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният пети въпрос обвързва с твърдение за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Д. Г. Д., И. Г. Метанов, Я. Нонкова М., Неца Нонкова И., Доля Т. С., Т. Т. С. – П., В. Я. С., З. И. Д., П. И. И., Д. Г. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., П. И. Г., Д. П. Г., М. П. Г., Г. Г. П., Р. Г. П., С. Д. Г., Т. Х. Г., С. К. Г., М. К. Г., Г. К. Г., С. Г. Николова, М. Г. Г., Г. Ц. Б., Н. Ц. Б., Ц. И. Ф., Р. И. Г., И. В. М., Н. В. Л., М. П. П., К. П. П. и Р. П. П., чрез адв.В. В. и адв.доц.д-р П. Б., поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради липсата на поставени правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Също поддържат, че въззивното решение е правилно, законосъобразно и постановено без нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, респективно че касационната жалба е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, позовавайки се на Регламент (ЕО) № 864/11.07.2007г. на Европейския парламент и на Съвета (Р. II), е приел, че българското право е приложимото право по спора за обезвреда на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от наследниците на лицата, починали при потъването на кораба „И.” на 05.09.2009г. в О. езеро. По първия спорен въпрос – дали ответникът „Д. ГЛ СЕ“ е имал задължение за надзор и обезпечаване на техническата изправност на процесния кораб, решаващият съд, на основание споразумение №02 – 8031/20.06.2007г., сключено между Министерството на транспорта и съобщенията на Република М. и „Д. ГЛ СЕ“ (с предишно наименование „Германишер Л.” АД), е приел, че дружеството се е задължило да извършва законоустановените функции и сертификационни услуги, свързани с оценката на състоянието на регистрираните в Република М. кораби, с цел определяне на съответствието им с приложимите изисквания на международните конвенции, кодекси и национални изисквания, както и издаването на съответните сертификати. Според апелативния съд при възлагането на тези дейности Министерството е съобразило, че като немско юридическо лице „Д. ГЛ СЕ“ ще прилага не само международното и общностното право, но и наложилите се при приложението на общностното право добри професионални и търговски практики, както и търговските обичаи. В тази връзка е споделил извода на първоинстанционния съд, че извършваната от ответника дейност по технически надзор на плавателните съдове и установяване способността им за плаване се подчинява както на Международния кодекс за безопасно управление на корабоплаването (ISMC), така и на нормативните изисквания в общностното право и по – конкретно на Директива № 94/95/ЕО относно плавателните съдове с развлекателна цел и Директива № 2006/87/ЕО относно техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища. С оглед на това е заключил, че страните по споразумението сами са определили приложимото право относно техническите предписания, правила и критерии, от които следва да се води „Д. ГЛ СЕ“, на което е била възложена функцията по инспекция и надзор на кораба „И.“.
По втория спорен въпрос – дали инцидентът е настъпил вследствие противоправното и виновно бездействие на лица, оправомощени от ответника, въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. Решаващият състав е посочил, че съгласно споразумение № 02 – 8031/20.06.2007г. дейностите по инспекциите се осъществяват или пряко надзирават от инспектори, упълномощени от „Германишер Л.” АД. В тази връзка е приел, че ответното дружество е възложило на инж. Б. Баич функцията по инспекция и надзор на кораба „И.”, с оглед подписването на всеки един от сертификатите в качеството му на представител (инспектор) на „Германишер Л.” АД и използването на печата на дружеството. Въз основа на представените по делото временен сертификат от 15.07.2006г., три сертификата за годност за плаване на кораба „И.” в О. езеро, издадени от инж. Б. Баич съответно на 27.07.2007г., 31.05.2008г. и 23.05.2009г., както и на три доклада от инспекции, извършени от инж. Б. Баич през периода от 2006г. до 2009г., апелативният съд е приел, че със знанието на ответното дружество чрез овластеното от него лице е допуснато един изцяло негоден и изключително опасен за пътниците кораб да извършва плаване в акваторията на О. езеро. Позовавайки се на заключението на вещите лица по проведената комплексна съдебно – техническа експертиза, въззивният съд е приел, че преките и непосредствени причини за потъването на кораба „И.” включват комплекс от неизпълнени задължения и мероприятия, произтичащи от действащите правила и норми на местното законодателство, както от страна на капитана/ корабособственика, така и от контролните органи, които с оглед тяхната значимост са: 1/неосъществен надлежен и обективен контрол от компетентните македонски органи, вкл. и чрез юридически лица, на които е възложена тази дейност, в резултат на което процесният кораб е плавал с пътници, надхвърлящи максимално допустимия брой, в разрез с предписанията за начина на тяхното разположение на борда; 2/лоша техническа поддръжка, причинила неизправното състояние на системата за управление на кораба, довело до негодното му за плаване състояние; 3/неправилни действия с механизмите за управление на кораба в момента на критичната ситуация. С оглед на това апелативният съд е заключил, че обезпечително – гаранционната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана поради неизпълнение на правното му задължение чрез своите служители или представители да контролира годността на плавателните съдове в акваторията на О. езеро, като не разрешава тяхното плаване, в случай че не отговарят дори и на минимално установените в практиката изисквания за безопасност на кораба. Изтъкнал е, че „Д. ГЛ СЕ“ чрез овластените от него лица, включително и чрез инж. Б. Баич, е следвало да установи несъответствията на плавателния съд с изискванията за безопасност и да не издава сертификат за годност на кораба за плаване до тяхното отстраняване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че е налице пряка причинно – следствена връзка между вредоносните последици, настъпили от потъването на кораба – смъртта на петнадесет български граждани, и виновното противоправно поведение на овластените от ответника лица, допуснали извършването на плаване от изцяло негоден кораб.
Въз основа на направените заключения, решаващият състав изцяло е възприел фактическите (доказателствени) изводи, до които са достигнали вещите лица по проведената съдебно – техническа експертиза. Изтъкнал е, че вещите лица са се запознали с всички материали по делото, включително и с данните, обективирани в заключението по назначената СТЕ, допусната от НСлС, поради изричното искане на ответника. С оглед на това е изложил съображения относно липсата на нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, изразяващо се в недопускане изслушването на повторна СТЕ. Счел е за неоснователни и доводите на ответника за наличието на процесуално нарушение поради недопускане на искането за служебно изискване на информация за техническата документация на кораба и за лицата, компетентни да осъществяват надзор на плавателната дейност в О. езеро в момента на инцидента. Приел е за неоснователно и твърдението, че не е допуснато събирането на свидетелски показания на чуждестранни граждани, като е посочил, че процесуалният представител на ответника изрично е поискал тези свидетели да бъдат „заличени”.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, апелативният съд е съобразил като относими претърпените от всеки от ищците морални болки и страдания вследствие смъртта на техните наследодатели, възрастта им и тази на загиналите, съществувалите отношения между ищците и пострадалите, здравословното състояние и индивидуалната психологическа реакция, както и обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането и наложилите се морални норми в обществото въз основа на съдебната практика. С оглед събраните по делото гласни доказателства и медицинска документация е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в размер, както следва: 110 000 лв. – за И. Г. Метанов; 120 000 лв. – за П. И. И.; по 130 000 лв. – за Д. Г. Д., Я. Нонкова М., Неца Нонкова И., Доля Т. С., Т. Т. С. – П., З. И. Д., Д. П. Г., М. П. Г., С. Г. Николова, М. Г. Г., Г. Ц. Б., Н. Ц. Б., Ц. И. Ф., Р. И. Г., И. В. М., Н. В. Л.; по 140 000 лв. – за В. Я. С., Д. Г. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., П. И. Г., Г. К. Г., М. П. П., К. П. П., Р. П. П.; по 150 000 лв. – за С. Д. Г., Т. Х. Г., С. К. Г., М. К. Г.; по 160 000 лв. – за Г. Г. П. и Р. Г. П.. По отношение на предявените искове за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че обезщетение се дължи: на М. Д. Д. за сумата от 28 948,30 лв. и на Г. Д. Д. за сумата от 18 767,70 лв., представляващи месечна издръжка в размер на 200 лв., дължима от датата на инцидента до настъпването на пълнолетие; на Г. Г. П. за сумата от 15 877,35 лв.; на Р. Г. П. за сумата от 5 038,65 лв. и на С. Д. Г. за сумата от 256,60 лв., представляваща извършени разходи за лечение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора правен въпрос не отговаря на общото изискване по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не съответства на изложените от въззивния съд мотиви и съответно не е обуславящ за изхода на производството. За да приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството - касатор по чл.49 от ЗЗД, съставът на САС е приел за установено от събраните по делото доказателства, че дружеството е възложило функцията по инспекция и надзор на кораба „И.”, на инженер Б. Баич, чието виновно противоправно поведение при и повод изпълнение на възложената му работа е в причинна връзка с настъпването на вредите – смъртта на петнадесет пътници при потъването на кораба на 05.09.2009г. Въззивният съд подробно е анализирал съдържанието на възложените на инженер Баич функции по осъществяване на технически надзор на кораба, както и произтичащите от приложимите разпоредби на Закона за вътрешното корабоплаване на Република М. негови правомощия като инспектор. Поставеният от касатора въпрос изразява несъгласието му с констатациите на съда относно осъществяването на един от правопораждащите факти, обуславящи основателността на предявените претенции за обезщетение. Проверката на тези констатации е извън приложното поле на производството по чл.288 от ГПК. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, биха обусловили необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Петият въпрос е свързан с предмета на спора, доколкото въззивният съд е приел, че извършваната от ответното дружество дейност по техническия надзор на плавателните съдове се подчинява освен на установените в Международния кодекс за безопасно управление на корабоплаването /ISMC/ правила, но и на нормативните изисквания, уредени в общностното право и в частност на Директива 94/95/ЕО относно плавателните съдове с развлекателна цел и Директива 2006/87/ЕО относно техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Въпросът обаче не е обусловил решаващите изводи на съда за основателността на предявените искове, тъй като макар да е приел за приложими изброените нормативни актове, съдът не се е позовал на нарушение на техни разпоредби или на неизпълнение на задължения на касатора като класификационна организация, произтичащо от тези нормативни актове. Съставът на САС е посочил, че по силата на Споразумението, сключено между Министерство на транспорта и съобщенията на Република М. и „Германишер Л.“ АД, при извършването на прегледи и инспекции се прилагат процедурите на класификационната организация. Директива 94/95/ЕО и Директива 2006/87/ЕО са изтъкнати като част от нормативната рамка, регламентираща дейността на класификационната организация, но съдът не е приложил техните разпоредби към дейността по технически надзор на кораба „И.“. Преценката за дължимото поведение на лицето, натоварено да осъществява функциите по надзор на конкретния плавателен съд, е извършена от съда съобразно разпоредбите на Закона за вътрешното корабоплаване на Република М., а преценката на съда за плавателната годност на кораба се базира на заключението на съдебно – техническата експертиза, при изготвянето на което вещите лица са съобразили техническите правила, предписания и критерии, приложими за съответния плавателен съд. Поради това посочването в мотивите на нормативни актове, на които съдът не се е позовал при формиране на решаващите си изводи, не може да обоснове общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Вторият и третият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са обуславящи за изхода на спора, доколкото съдебният състав на САС е приел, че следва да кредитира заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, при изпълнението на която вещите лица не са извършили проверка на конструктивната документация на кораба „И.“. Съдът е изтъкнал, че заключението е извършено компетентно, обективно и пълно, като вещите лица са съобразили всички данни по делото, включително данните в представеното по делото заключение, изготвено от вещите лица по съдебно – техническа експертиза, назначена от Националната следствена служба. Изтъкнал е, че данните от тази експертиза са използвани в съответствие с изричното искане на въззивника – касатор в настоящото производство, обосновано от него с мотиви, че експертите, които са я изготвили, имат лични впечатления от оглед на кораба. Отговорът на така формулираните въпроси е обусловил крайното правно разрешение по спора, поради което е изпълнено изискването по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо общото основание за достъп до касация. Относно правилата за назначаването и изпълнението на съдебните експертизи е налице и съдебна практика, обективирана в решение №256 от 21.04.2015г. по т.д.№3557/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №356 от 30.03.1955г. по гр.д.№1208/1955г. на ВС, І г.о., решение №1072 от 06.07.1956г. по гр.д.№4267/1956г. на ВС, ІІ г.о., решение №174 от 13.01.2016г. по т.д.№3122/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. В първото от тях се приема, че изслушването на назначена по делото съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, възпроизвеждаща констатациите в прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство, нарушава принципите на непосредственост и равенство на страните в процеса. В другите три цитирани решения се приема, че вещото лице трябва да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на странични данни или предположения. В решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о., се приема, че когато към материалите за експертизата са включени документи, чертежи или други вещи, които не са представени като доказателства по делото, съдът задължава страната или третото лице, в държане на които са тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях. Относно доказателствената сила в процеса на експертиза, която не е приета по същото дело и възможността тя да бъде приобщена към доказателствения материал, е формирана практика с решение №214/2013г. от 29.05.2014г. по т.д.№992/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на изводите на въззивния съд за съответствие с практиката на ВКС.
Четвъртият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по своята същност представлява оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд относно предпоставките за възлагането на съдебна поръчка за събиране на писмени доказателства, намираща се в държавен орган на чужда държава и по същия ВКС ще се произнесе с решението по чл.290 от ГПК.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по посочените в т.2 и т.3 от изложението правни въпроси, а именно: Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него? Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/ базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 96 377,76 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176/18.01.2018г. по гр.д. №1264/2017г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в обжалваната част, с която са уважени предявените срещу касационния жалбоподател „Д. ГЛ СЕ“ (DNV GL SE), вписан в Търговски регистър Х., Федерална Република Германия, осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
УКАЗВА на касатора „Д. ГЛ СЕ“ (DNV GL SE), вписан в Търговски регистър Х., Федерална Република Германия, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 96 377,76 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.