Върховен касационен съд

12


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3539 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 2263 от 03.04.2015г. по гр.д. № 16113/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2014г. в частта, в която е отхвърлен иска на Й. Т. Й. срещу „Юробанк България" АД за признаване за нищожна на клаузата на чл.22, ал.1 от договор за потребителски кредит от 24.03.2008г., сключен между Й. Т. Й. и „Юробанк България" АД, и в частта, в която е отхвърлен иска на Й. Т. Й. срещу „Юробанк България" АД, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 6899,46 лева, представляваща надплатена за периода 24.03.2008г. - 01.03.2013г. сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и еврото.
В касационната жалба на Й. Т. Й. се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски в трите инстанции, като се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно разноските за адвокатско възнаграждението на насрещната страна за настоящото производство.
Ответникът по жалбата, „Юробанк България“ АД, счита касационната жалба на ищеца за неоснователна и моли да се остави без уважение. Поддържа, че с иска по чл.26, ал.1 пр.1-во ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП се иска от съда да постанови акт, с който да се намеси в постигнатите между страните договорености и да замени волята им. Твърди се, че ищецът е поел задължението да прави погасителните си вноски в чужда валута - швейцарски франкове, в която валута плаща и възнаградителната лихва, за която е приложен БЛП за кредити в швейцарски франкове. С оглед курсовите разлики на финансовите пазари може да има промяна и разлика в покупателната способност на валутата при получаването и връщането й в периода на действие на договора. Тази промяна е извън контрола на страните по делото и е риск, който и двете страни са поели. Този риск е изрично посочен като известен на ищеца в клаузата на чл.22 от договора относно ежемесечните плащания по чл.6, ал.2 от договора, които са в швейцарски франкове, както и при евентуално превалутиране по чл.20 от договора. Клаузата на чл.22 от договора не изключва възможността по чл.307 ТЗ. След като неравноправността на една клауза се преценява към момента на сключването на договора, уговарянето на кредит в швейцарски франкове не е неравноправна клауза. Договорът има на основание чл.20а ЗЗД силата на закон за страните, поради което валутата, в която се дължи заплащането на анюитетните вноски е швейцарски франкове, независимо дали при предоставянето на паричните средства банката е престирала след превалутирането швейцарски франкове, евро или лева, като ищецът се е съгласил банката да извърши служебно превалутирането. Ищецът не е бил задължаван да купува валута от банката след като действащият курс не е изгоден за него. Уговарянето на задълженията за плащане във валута, различна от лева не е порок на договора. Не само в договора, но и в останалите, подписани от ищеца документи - анекси, погасителен план и нотариален акт за ипотека е посочено, че вида на валутата по процесното правоотношение е именно швейцарски франкове. Клаузата на чл.22 от договора не противоречи на чл.2 от договора и има разяснителен характер за възможните последици от промяната на обменните курсове, предвид факта, че по избор на кредитополучателя кредитът е сключен във валута, която няма фиксиран курс спрямо лева. Рискът от разликата в курс купува и/или продава на швейцарския франк към друга валута за срока на действие на договора се носи от кредитополучателя и без наличието на специална клауза в сделката, която изрично да предвижда това. С уговорката на чл.22 от договора не се осъществява каквото и да било прехвърляне на риска, който по правилото на чл.2 ЗКИ следва да се носи от банката, предоставила кредити на трети лица. Банката поддържа и направеното от нея с отговора на исковата молба възражение за погасителна давност по чл.111 вр. чл.114 ЗЗД. Излагат се съображения, че задължението за връщане на престацията е от момента на плащане на всяка вноска, за която се претендира, че е платено повече, поради начална липса на основание. Касае се до периодични плащания, поради което е приложима специалната тригодишна давност. Претендира присъждане на направените по делото разноски и се навежда възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в касационното производство.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по въпроса: Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
Решаващият състав е изложил мотиви, че няма неравноправност в клаузите за връщане на сумите по кредита в същата чуждестранна валута, в която е предоставен. Според съда, изричното съгласие на ищеца да носи риска от промяната във валутните курсове представлява декларация, обективираща извършеното индивидуално договаряне и постигнатото взаимно съгласие по съдържанието на клаузата, съобразно чл.146, ал.2 ЗЗП. Съдът е изложил съображения, че изключението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП от случаите за неравноправност на подобна клауза, намира приложение спрямо процесния договор за банков кредит, с оглед уговорката за обусловеност на размера на задължението от борсовия курс или индекс, който е извън контрола на страните и в частност на банката.
Решението е постановено при следните клаузи в сключения на 24.03.2008г. между „Юробанк И ЕФ Джи България” АД и Й. Т. Й. договор за потребителски кредит HL 34812, предназначен за закупуване на жилище:
В чл.1 е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 85 000 евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на „Юробанк И ЕФ Джи България” АД в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2, ал.1 от договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл.2, ал.3 от договора/.
Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл.20 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна.
Според чл.21 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл.22, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал.2 на чл.22 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

По релевирания правен въпрос:
Поставените въпроси по дело С-119/17 на СЕС, по повод на което е било спряно настоящото производство, са във връзка с приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в хипотеза на кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор (кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е в същата чуждестранана валута, но кредитът реално е отпуснат в националната валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление). Въз основа на това, че валутата в която е сключен кредитният договор има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от постановеното на 22.02.2018г. по дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС мотивирано определение е посочено, че договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т.20 от определението, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от СЕС решение по дело С-26/13.
С определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към свое решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13. Посочените разпоредби са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП, поради което даденото от СЕС тълкуване е задължително за националните юрисдикции на държавите - членки на Европейския съюз.
Съгласно чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. и чл.145, ал.2 ЗЗП, преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва, нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.
В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза , включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, пар.2 от Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите (в този смисъл и т.42 по дело C-26/13 и т.31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Съдът е подчертал, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4, пар. 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т.68 от решение от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика ( в случая от банката), на ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т.32 от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08).
Според т.2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага , че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител , относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута , в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения . В т.50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута , по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута . При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т.47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
В т.3 от диспозитива и т.54 и т.56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл.145, ал.1 ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства , за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните , проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност , а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (т.57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69).
В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. (транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин , така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.
Изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП не намират приложение, тъй като са относими единствено към основанията чл.143, т.7, т.10, т.12 ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне на кредит в чуждестранна валута (щвейцарски франкове) и погасителни вноски, дължими в същата валута. Следва да се има предвид, че договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с финансови инструменти (решение № 95 / 13.09.3016г. по т.д. № 240/2015г. на ВКС, II т.о.), а цената на кредит в чуждестранна валута по см. на чл.144, ал.3, т.1 вр. чл.143, т.12 ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск. Банков кредит в чуждестранна валута не представлява и договор за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
С оглед посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на общностното право, както и практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос:
„Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”

По основателността на жалбата:
Въззивното решение в допусната до касационен контрол част е постановено в противоречие на дадения отговор на поставения правен въпрос, практиката на СЕС и ВКС.
По делото е безспорно, че касаторът, като физическо лице, на което по силата на сключения с банката през 2008г. договор е предоставен ипотечен кредит по ЗКИ, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има качеството на потребител по см. на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Със спорната клауза на чл. 22, ал.1 от кредитния договор, кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като в ал.2 на чл.22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
Въззивният състав е приел, че изричното съгласие на ищеца да носи риска от промяната във валутните курсове представлява декларация, обективираща извършено индивидуално договаряне и постигнато взаимно съгласие по съдържанието на клаузата, съобразно чл.146, ал.2 ЗЗП. Изводът на съда е незаконосъобразен, като противоречащ на разпоредбите на чл.146, ал.2 и ал.4 ЗЗП, както и на константната практиката на ВКС по чл.290 ГПК по приложението на посочената разпоредба, обективирана в решение № 98/17г. по т.д. № 535/2016г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016г. по т.д. № 504/2015г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д.№ 4452/2014г. на ВКС, ГК, III ГО. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146, ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл.146, ал.4 ЗЗП. В цитираните по-горе решения по чл.290 ГПК на ВКС е посочено, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка. В настоящия случай, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена въз основа на съдържанието на оспорената от потребителя клауза. По делото не са ангажирани доказателства потребителят да е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, вкл. по клаузата на чл.22, ал.1 от него, както да е имал възможност да повлияе върху нея.
С оглед чл.145, ал.1 ЗЗП, клаузата на чл.22, ал.1 от договора за кредит следва да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че: 1/ кредитът, съгласно чл.1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер на равностойността в щвейцарски франкове на 85 000 евро; 2/ независимо, че в чл.2, ал.1 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до тази сметка кредитополучателят няма, тъй като същата е блокирана; 3/ швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се превалутират от банката в евро преди усвояването им, като реалното усвояване на кредита от потребителя става именно в евро по негова сметка в евро. Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване на кредита е в резервната валута на страната – в евро (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл.29 и сл. на ЗБНБ).
Клаузата на чл.22, ал.1 от договора не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволи да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева / евро в посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност” на потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на кредита паричен ресурс в евро – „резервната валута” по чл.29 ЗБНБ, при клауза в договора, възпрепятсваща реалното предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове (блокирана сметка). Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, вкл. с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за жилищен кредит със срок на издължаване от 25 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й дейност, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по - слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договора за кредит, средният потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора”, без да се доказва икономическите аспекти на превалутирането на кредита в швейцарски франкове реално да му са разяснени. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че съобразно задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл.20 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на щвейцарския франк в посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11). Ето защо, с клаузата на чл.22, ал.1 във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл.143, т.19 ЗЗП. Съобразно дадения отговор на поставения правен въпрос, незаконосъобразен е изводът на въззивната инстанция за приложение на изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
Предвид изложеното и с оглед отговора на правния въпрос, обусловил допускането на решението до касационен контрол, клаузата на чл.22, ал.1 е неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. С оглед неравноправния си характер, спорната клауза се явява нищожна на основание чл.143, т.19 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП, поради което искът по чл.26, ал.1, пр.1-во ЗЗД за прогласяване на нищожността й е основателен и следва да се уважи след отмяна на въззивното решение в тази му част.
Неоснователно е твърдението на ответника по касацията, че с разглеждането на иска по чл.26, ал.1 пр.1-во ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП се допуска неправомерна намеса от съда в постигнатите между страните договорености и се замества волята им. Контролът за неравоправни клаузи в договори, по които страна е потребител, представлява установена със специални императивни норми засилена защита на правата на по-слабата страна в правоотношението, поради което приложението им не може да се квалифицира като неправомерно вмешателство на орган в гражданските отношения, нито да се приравни на фактическия състав на стопанската непоносимост по чл.307 ТЗ.
С оглед нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск, заплатените лева от кредитополучателя при начална липса на основание по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД са сумите по курс на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен в договора при усвояването на сумата (1 щвейцарски франк за 0,6242918 евро) , при фиксиран курс на лева към еврото, като резервна валута по чл.29 ЗБНБ. Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице, от 27.04.2008г. до 10.02.2013г. курсът на еврото към швейцарския франк се понижава постъпателно от 1 евро за 1,58693 швейцарски франка (1 швейцарски франк за 0,630147 евро) до нива от 1 евро за 1,20503 щвейцарски франка (1 швейцарски франк за 0,8298548 евро), вкл. и под нива от 1 евро за 1,20503 швейцарски франка. С оглед на констатираното значимо и постоянно поскъпване на швейцарския франк спрямо еврото (обезценяване на еврото спрямо швейцарския франк) и заплатена от ищеца в лева към датата на исковата молба – 01.03.2013г., сума в размер общо на 60 905,94 щвейцарски франка, настоящият състав на ВКС приема за доказан прендирания от ищеца размер от 6899,46 лева, равностойност на 3 527,64 евро по фиксирания курс на БНБ на лева към еврото - надплатена сума по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, вследствие на промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при който е предоставен кредитът.
Неоснователно е и поддържаното от ответника по касацията защитно възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно т.7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по гр.д. 1/ 1979г., давностният срок за вземанията по чл.55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД е общият пет годишен срок по чл.110 ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането. Исковата молба е подадена на 01.03.2013г. и обхваща вземания за извършени плащания при начална липса на основание, първото от които е направено след 24.03.2008г. - датата на подписване на договора, поради което по отношение на нито едно от вземанията по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД петгодишният давностен срок не е изтекъл към момента на завеждането на исковата молба.
С оглед изложеното, искът по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД е основателен за пълния претендиран размер. Въззивното решение в тази част следва да бъде отменено като неправилно и искът – уважен изцяло, ведно със законна лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Предвид изхода на спора, на касатора, на основание чл.78, ал.1 ГПК се дължат разноски в размер още на 1936,08 лева за първата инстанция, в размер на 5162,99 лева за втората инстанция и в размер на 5207,99 лева – за касационното производство или общо в размер на 12 307,06 лева за трите инстанции. Направеното от ответника по касацията възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение за касационното производство е неоснователно, предвид голямата фактическа и правната сложност на делото, включваща и съобразяване на практика на СЕС относно трапспонирано общностно право, при минимален праг по Наредба № 1 / 9.07.2004г. на адвокатските възнаграждения в размер на 674,97 лева по осъдителния иск и в размер на 300 лева за неоценяемия установителен иск.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2 вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
ОТМЕНЯ решение № 2263 от 03.04.2015г. по гр.д. № 16113/2014г. на Софийски градски съд (поправено с решение от 10.07.2015г. по същото дело), с което е потвърдено решение от 20.02.2014г. по гр.д. № 9356/2013г. на Софийски районен съд, в частта, в която е отхвърлен иска на Й. Т. Й., ЕГН 7502251182, срещу „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 , за признаване за нищожна на клаузата на чл.22, ал.1 от договор за потребителски кредит от 24.03.2008г., сключен между Й. Т. Й. и „Юробанк България" АД, и в частта, в която е отхвърлен иска на Й. Т. Й. срещу „Юробанк България" АД, с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 6899,46 лева, представляваща надплатена за периода 24.03.2008г. - 01.03.2013г. сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарски франк и евро, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по иска на Й. Т. Й., ЕГН 7502251182, срещу „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 , на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗП като неравноправна по чл.143, т.19 ЗЗП клаузата на чл.22, ал.1 от договор за потребителски кредит от 24.03.2008г., сключен между Й. Т. Й. и „Юробанк България" АД, имаща следното съдържание: „Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит”.
ОСЪЖДА „Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 , да заплати на Й. Т. Й., ЕГН 7502251182, на основание чл.55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 6899,46 лева, представляваща надплатена за периода 24.03.2008г. - 01.03.2013г. сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарски франк и евро, ведно със законна лихва за забава от завеждането на исковата молба – 01.03.2013г. до окончателното плащане на главницата, какво и разноски за трите инстанции в размер на 12307,06 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.