Върховен касационен съд

№ 60117
[населено място], 28.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1588 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „БЕСТ ИНВЕСТОРС 1“ ЕАД, чрез адв. И. Н. срещу решение № 49/07.02.2020г. по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 180/ 26.06.2020г. по с.т.д., с което е потвърдено решение №386/14.12.2016г. по т. д. № 26/2015г. на ОС-Стара Загора за признаване за установено по отношение на "Вивлион" ЕООД /правоприемник на което чрез вливане е касаторът/ по исковете, предявени от Е. Й. М., чрез своята майка и законен представител С. С. Н., че са несъществуващи следните вписани по партидата на "Вивлион" ЕООД в търговския регистър обстоятелства: 1/ с вписване № 20130808143010 на АВ - Търговски регистър по партидата на "Вивлион" ЕООД, с което е вписано прекратяване на участието във "Вивлион" ЕООД на починалия едноличен собственик на капитала Й. К. М., продължаване дейността на "Вавилон" ЕООД от неговата майка и законен наследник Б. А. Б., конституирането й като едноличен собственик на капитала на "Вивлион" ЕООД и назначаването й като управител на "Вавилон" ЕООД; 2/ с вписване № 20130820102539 на АВ - Търговски регистър по партидата на "Вивлион" ЕООД, с което е вписана продажба на 80 /осемдесет/ дружествени дяла, всеки един на стойност 50 лв. или общо 4000 лв., представляващи 80% от капитала на "Вивлион" ЕООД, от Б. А. Б. на Е. К. М., след която продажба купувачът е придобил целия капитал на "Вивлион" ЕООД; 3/ с вписване № 20141121080750 на АВ - Търговски регистър по партидата на "Вивлион" ЕООД, с което е вписана продажба на 80 /осемдесет/ от 100 /сто/ дружествени дяла, с номинална стойност от 50 лв. всеки, от Е. К. М. на В. И. Е., които дялове са били собственост на починалия Й. К. М..
„БЕСТ ИНВЕСТОРС 1“ ЕАД е подало касационна жалба и срещу решение № 180/ 26.06.2020г. по по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение като е постановено потвърждаване на определение № 420/11.04.2017г., постановено по реда на чл.248 ГПК, за оставяне без уважение молбата на ответника в производството пред ОС-Ст.З. от 01.02.2017г. за допълване, евентуално за изменение на решение № 386/14.12.2016г. по т.д. № 26/2015г. на ОС-Ст.З. в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение № 49/07.02.2020г. е недопустимо, евентентуално е неправилно. Счита, че не са изпълнени условията, посочени в отменителното решение на първия касационен състав по т.д. № 949/2018г. на ВКС, II т.о., тъй като оспорените вписани обстоятелства вече са заличени, а и самото дружество „Вивлион“ЕООД се е вляло в „Бест инвесторс 1“ЕАД, а спрямо новите вписани обстоятелства не са предявени искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Прави се оспорване, че не съществува правен интерес за ищцата да предяви процесните искове, тъй като малолетен наследник не може да е съдружник в ООД, а в неговия патримониум при смърт на наследодателя възниква само имуществено право по чл.125, ал.3 ТЗ. Част от атакуваните обстоятелства въобще не са били вписани по партида на дружеството – прекратяване на участието в дружеството на Й. М. и продължаване на дейността на дружеството от Б. Б.. Навеждат се и доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като установеният в последствие на вписванията произход на ищцата от наследодателя не може да бъде противопоставен на трети лица, които са се доверили на вписването в ТР. Всяко едно вписване е въз основа на решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, а в исковата молба тези решения не са оспорени, като съдът служебно ги е обсъдил. Иска обезсилване на обжалваното въззивно решение, евентуално отмяната му като неправилно и постановяване на друго решение за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Ответницата по касационните жалби Е. Й. М., чрез своята майка и законен представител С. С. Н., е подала писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбите. Счита, че процесното дело е част от защитата за прекъсване на веригата от действия, с които трети недобросъвестни лица целят придобиване на наследствено имущество, което е предмет на разпоредителни действия или на обезпечения. Извежда правен интерес от предявените искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от правото си на ликвидационна стойност от имуществото, съответстваща на дела на наследника от капитала. Оспорените вписвания според ответницата по касационната жалба засягат собственическите й права. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в исковата молба са изложени твърдения, че с процесните вписвания в ТР по партида на ответника са вписани несъществуващи обстоятелства. Поддържа се, че лицето Б. Б. не е била наследник на починалия, тъй като със съдебно решение №5751/29.07.2014г., по описа на СГС, постановено по гр.д. №228/2013г. и влязло в сила на 28.08.2014г., е признато за установено на основание чл.72, ал.2 във вр. с чл.69 от СК, че детето е заченото и произхожда от бащата, починал на дата 22.08.2012г. и по тази причина е единствен наследник на починалия съдружник. Също така продажбата на дружествени дялове от Б. Б. на Е. М. е недействителна спрямо ищеца - собственик, защото продавачът не е бил собственик на дружествените дялове и не могъл да прехвърли собственост на купувача, респ. при последващата продажба на същите дялове от Е. М. на В. Е. е налице разпореждане от несобственик. ПАС е приел, че при условията на евентуалност, на основание същите обстоятелства по всеки от посочените три обективно съединени иска, са предявени искове по чл.29, ал.1, предл.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.29 ал.1, предл.2 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване нищожността или недопустимостта на горепосочените вписвания. Първоинстанционният съд е уважил трите главни иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. По отношение извода за допустимост на предявените искове съставът на ПАС се е позовал на решение № 51/05.12.2019г. по т. д. № 949/2018г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което е отменено решение № 305/09.11.2017г. по в.т.д.№ 466/2017г. на Апелативен съд - П. и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, а именно, че ищцата има правен интерес от провежданата защита на имуществените си права. Въззивната инстанция е изложила съображения, че по фактите липсва спор. След препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение ПАС е направил извод, че ищцовата страна твърди наличието на хипотеза, при която е налице отразяване на несъществуващо обстоятелство поради факта, че решенията на волеобразуващия орган не са били взети от лице имащо възможност на волеизявява, като едноличен собственик на капитала. По делото не са въвеждани факти, че е налице отразяване, без да е издаден регистърен акт или в отклонение от съдържанието му. Провежданата защита е против дружеството, като съобразно ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС вписаното несъществуващо обстоятелство е имало действие по отношение на третите добросъвестни лица от вписването и до заличаването му при условията на чл. 493 ГПК, но за същия период няма действие по отношение на членовете на дружеството. Въззивният съд е счел, че независимо, че изрично не е указано в тълкувателното решение следва да се приеме, съобразно фактическата обстановка при наличието на несъществуващо обстоятелство вписването няма действие и спрямо самото дружество. Т.е. тук не стои въпросът дали вписването има отношение спрямо третите добросъвестни лица. Провежданата защита има друг целен правен ефект, като в усмотрението на ищеца е да инициира настоящия спор, за да охрани своите накърнени имуществени права спрямо юридическото лице, на което наследодателят му е бил едноличен собственик на капитала. Права против трети лица не се упражняват в процеса, поради което и е било намерено за безпредметно да се обсъжда този въпрос. Не се повдига и проблемът дали самите договори за продажба на дружествени дялове са прогласени за нищожни, каквито са твърденията във въззивната жалба. Манифестираните от ищцата права, като наследник на починалия си баща, при проведена успешна защита по иск по чл.72, ал.2 от СК, според апелативния съд следва да се съобразяват от откриване на наследството, независимо, че претенцията е предявена след смъртта на наследодателя. С оглед на това ПАС е счел, че решенията и разпорежданията с дяловете, които са взети от майката на починалия, като едноличен собственик на капитала, не произвеждат целения с тях правен ефект, което рефлектира и на взетите впоследствие решения и разпореждания, от гледна точка на вписванията в регистъра и действието на тези вписвания спрямо дружеството и неговите членове.
С определение №240/15.04.2021г. по т.д.№ 1588/2020г. на ВКС, I т.о. е допуснато на осн.чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на евентуална недопустимост на въззивното решение на ПАС. Съобразено е, че в при първото разглеждане на спора от касационната инстанция с отменителното решение № 51/05.12.2019г. по т.д. № 949/2018г. на ВКС, II т.о. допустимостта на предявените искове е била преценена само с оглед наличие на правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, когато с исковата молба са предявени искове за установяване на несъществуване и на последващите вписани обстоятелства от същия вид.
При настоящето разглеждане на спора въпросът за правния интерес се поставя с оглед предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партида на ЕООД от малолетен наследник на починалия едноличен собственик на капитала.
Последователна е практиката на ВКС /по т.д. № 1635/2014г. на ВКС, I т.о., т.д. № 54/2016г. на ВКС, I т.о., т.д. №2742/2017г. на ВКС, II т.о. , т.д. № 949/2018г. на ВКС, II т.о., т.д. № 1749/2019г. на ВКС, II т.о. и др./, че по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.
В общия случай на смърт на физическо лице - едноличен собственик на капитала в ЕООД, на осн. чл.157, ал.1 ТЗ дружеството се прекратява със смъртта му, освен ако не е предвидено друго или наследниците не искат да продължат дейността. Ако наследникът е малолетен, той не би могъл да иска да продължи дейността на дружеството, тъй като за него не може да възникне членствено правоотношение. По арг. от чл.125, ал.1, т.1 вр. чл.65, ал. 1 ТЗ поставените под пълно запрещение и малолетните лица, не могат да бъдат съдружници в ООД, тъй като са недееспособни. Този наследник има право по чл.271 ТЗ в последващото след прекратяване на дружеството производство по ликвидация да получи имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите. Когато малолетният не е единствен наследник на едноличния собственик на капитала /а в процесния казус Е. М. се явява титуляр на 20% от дяловете на наследодателя въз основа на завещание/, воля за продължаване на дейността може да заяви само пълнолетен наследник. Съответно само той може да стане едноличен собственик на капитала, а ако са повече от един – да станат съдружници в ООД, което няма да се прекрати и ще продължи дейността си. В тази хипотеза малолетният наследник с оглед правилото на осн. чл.129, ал.1 ТЗ наследява дружествения дял /имуществено право/ на починалия съдружник съобразно наследствената си квота, но не и членственото правоотношение. Малолетният наследник не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател. Притежаването на дялове по наследство обуславя единствено правото на малолетния наследник да получи равностойността на дяловете по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. Същото имуществено субективно право се реализира спрямо ООД, в което е бил съдружник/едноличен собственик на капитала наследодателят и не се засяга от вписаните обстоятелства, предмет на предявените искове.
Следователно независимо дали наследява сам или с други лица малолетният наследник на починал едноличен собственик на капитала на ЕООД има само имуществени права спрямо дружеството. Ето защо дори и при успешен за ищцата изход от спора по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ правната последица от същия - заличаването на осн. чл.30 ЗТРРЮЛНЦ на вписаните обстоятелства /вписване на съдружници, притежаваните от тях дялове и прехвърляне на дялове, вписване на управител/, които са признати за несъществуващи или чието вписване е признато за нищожно или недопустимо, няма да доведе до реализиране на единствено признатото от закона на този наследник право по отношение дяловете на наследодателя от капитала на дружеството. Независимо от вписванията той може, при оспорване, да води осъдителен иск за защита на това си право срещу дружеството и в същото производство да установява при спор качеството си на наследник, размера на дела си от наследството и неговата равностойност от имуществото на дружеството. За да осигури изпълнението на евентуалното положително решение по осъдителния иск разполага с възможност да обезпечи същия по реда на чл.389 и сл. ГПК.
Ето защо се налага извод за липса на правен итерес за малолетния наследник на едноличен собственик на капитала в ЕООД да предяви искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партида на ЕООД относно вписване на съдружници, притежаваните от тях дялове и прехвърляне на дялове, вписване на управител.
Поради недопустимост на предявените искове производството по същите е следвало да бъде прекратено. Постановените от ОС-Стара Загора и ПАС решения по съществото на спора са недопустими и подлежат на обезсилване, а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода от спора в полза на касатора /ответник по исковата молба/ следва да се присъдят всички сторени от него разноски в производството пред ОС-Ст.З., двете въззивни и двете касационни производства, в рамките на поисканите от него 2 288,84лв. Поради отпадане на предмета на спора по касационна жалба срещу решение № 180/ 26.06.2020г. по по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №№ 49/07.02.2020г. по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение № 180/ 26.06.2020г. по с.т.д. и потвърденото с него решение №386/14.12.2016г. по т. д. № 26/2015г. на ОС-Стара Загора и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касациона жалба на „БЕСТ ИНВЕСТОРС 1“ ЕАД срещу решение № 180/ 26.06.2020г. по т.д. № 777/2019г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Е. Й. М., чрез своята майка и законен представител С. С. Н., да заплати на „БЕСТ ИНВЕСТОРС 1“ ЕАД сумата от 2 288,84лв., представляваща сторените от последното разноски за всички инстанции, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: