Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3772 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Д. против решение № 5219 от 10.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 608 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 475143 от 22.08.2018 г. по гр.д. № 21954 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, II ГО, 57 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Софийския университет “Св. Климент Охридски“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, за заплащане на 4 339 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е отхвърлен над размера от 4 339 лв. до 45 220,20 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касационната жалба СУ „Св. Климент Охридски“ счита, че решението на Софийския градски съд е правилно, поради което моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на М. А. Д. срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 286 от 13.04.2020 г. по настоящото дело. Уточненият и формулиран въз основа на въпросите на касатора проблем е може ли по висящото производство за законосъобразност на уволнението по чл.325, ал.1, т.9 от КТ съдът да разреши спора дали има подходяща длъжност за заемане от работника или служителя, или този спор преди прекратяване на трудовото правоотношение трябва да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване. Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.9 от КТ се състои от три елемента, които трябва да съществуват кумулативно. Първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания. Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това състояние поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена работа по трудовото правоотношение. Третият елемент е липсата на друга подходяща за здравното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Под „подходяща работа“ се разбира свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравно състояние на работника или служителя и на квалификационните изисквания, на които отговаря. Обстоятелството, че тази работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде също така удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г., изм. в ДВ, бр. 111 от 2001 г./, според която при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си. В този смисъл е установената съдебна практика, съдържаща се в решения № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на III ГО и № 279 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г., IV ГО на ВКС. Следователно преценката коя работа е подходяща за здравето на работника или служителя не може да се извърши едностранно от работодателя. Тази преценка трябва да стане преди прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.325, т.9 от КТ изрично се посочва, че прекратяването не се допуска при наличие на друга подходяща работа, която работникът или служителят е съгласен да заеме. Ето защо работодателят трябва първо да уведоми работника или служителя за свободните длъжности и да заяви дали те според него са подходящи или не. След това, ако възникне спор коя е подходящата длъжност, този спор следва да бъде разрешен по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване от здравния орган. Когато решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че няма друга подходяща работа, ще се е осъществил третият елемент от фактическия състав на чл.329, т.9 от КТ и прекратяването на трудовото правоотношение би било законно. Ако работодателят направо прекрати трудовото правоотношение, позовавайки се само на своята собствена преценка, третият елемент на фактическия състав не е налице и уволнението е незаконосъобразно. Непълнотата на експертното решение вече не може да бъде преодоляна в настоящия трудов спор чрез заключение на вещо лице, тъй като липсва предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта коя от свободните при работодателя длъжности е подходяща или не е подходяща/решение № 188 от 23.01.2018 г.по гр. д. № 793/2017 г., III ГО на ВКС/.
При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
М. А. Д. е изложила в исковата молба, че по силата на трудов договор е заемала длъжността „главен асистент“ в Биологическия факултет, катедра „Физиология на растенията“ на СУ „Св. Климент Охридски“. На 15.08.2016 г. е претърпяла мозъчен инфаркт и с експертно решение и е определена 95% неработоспособност и работодателят е прекратил трудовото и правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Служителката е посочила, че не и е била предложена друга подходяща длъжност, поради което смята уволнението за незаконно. Затова е поискала от съда да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да и заплати обезщетение за оставането и без работа.
В отговора на исковата молба работодателят е посочил, че в експертното решение са установени като противопоказни условия физически труд, труд, налагащ непрекъсната говорна комуникация, прегряващ и преохлаждащ микроклимат. От определените за трудоустрояване места са свободни 16 бройки. За една част от тях е необходимо висше образование в определена област, допълнителна квалификация и/или професионален опит, които ищцата не притежава/счетоводител, библиотекар, касиер/. Друга част са противопоказни за нея поради това, че се изисква извършването на тежък физически труд/чистач/хигиенист, портиер, градинар, работник-кухня, работник поддръжка, монтьор, техник и технически съдружник/. Останалите свободни работни места са свързани с пряка комуникация с външни институции и лица, с други звена на университета, както и общуване с преподаватели, служители и студенти и също са противопоказни на нея. По отношение на академичните длъжности ищцата трябва да отговаря на изискванията на специалните закони, например ЗРАСРБ. За доказване на твърденията си работодателят е представил протокол за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване, а така също и длъжностните характеристики за свободните позиции. Въз основа на протокола първоинстанционният съд е констатирал наличието на свободни за заемане работни места за професор, доцент, главен асистент, асистент, счетоводител, специалист:химик, физик, биолог, зав.-библиотекар/библиотекар-2 бр., чистач-3 бр., портиер-3 бр., инспектор, техник, технически сътрудник, градинар, касиер, работник кухня, работник поддръжка, монтьор. От анализа на длъжностните характеристики за свободните длъжности, с оглед основните задължения и противопоказанията в експертното решение, този съд е достигнал до извода, че и без да са необходими специални знания, следва да се изключат поради тежка физическа работа от подходящите за заемане от ищцата длъжностите чистач, градинар, портиер, работник-кухня, работник поддръжка, монтьор. Поради необходимост от постоянна говорна комуникация или постоянна мобилност не са подходящи длъжностите инспектор по учебната дейност, инспектор студенти, технически сътрудник, асистент, биолог. Заради нуждата от специално образование и квалификация, стаж и специални изисквания съгласно ЗНСЗ трябва да се изключат професор, доцент, счетоводител, зав.-билиотекар/библиотекар, техник. В обобщение съдът е заключил, че работодателят е изпълнил изискванията на чл.315 от КТ и въпреки това няма свободна подходяща длъжност за лицето, поради което уволнението е законосъобразно.
Софийският градски съд е споделил тези съображения на първоинстанционния съд. Приел е, че не е имало друга длъжност, която ищцата обективно може да заеме предвид квалификацията, образователната степен, научното звание и трудов стаж. Ищцата не може да заеме длъжността професор и доцент. Не може да и се наложи да заеме позиция, която не предполага високия притежаван от нея ценз-асистент, технически сътрудник, чистач, портиер, градинар, работник кухня и други длъжности със специфични квалификации, за наличието на каквато не се твърди-библиотекар, счетоводител и други. Затова работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение.
От изложеното се установява, че работодателят едностранно е извършил преценка, че свободните длъжности не са подходящи за заемане от служителката, без да я уведоми кои са тези длъжности и да и даде възможност да повдигне спор по този въпрос, който е следвало да бъде разрешен от компетентния здравен орган. Съдилищата на свой ред, без дори да имат необходимите специални знания и без да назначат служебно експертиза, са възприели преценката на работодателя. Както се изясни обаче при отговора на въпроса, прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 от КТ при липсата на предписание на здравния орган към момента на издаване на заповедта относно това дали свободните длъжности са подходящи за заемане от ищцата, води до неговата незаконосъобразност. Ето защо обжалваното решение в частите, с които исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са отхвърлени, трябва да бъде касирано поради противоречие с материалния закон. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменено прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Служителката следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. От служебната бележка, приета на 20.03.2018 г. е видно, че полученото от ищцата последно брутно месечно трудово възнаграждение възлиза на 723,20 лв., а от извършената в публичното съдебно заседание на 10.10.2017 г. констатация по трудовата и книжка се установява, че след уволнението тя не е започнала друга работа. Ето защо работодателят и дължи 4 339 лв. обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за оставането и без работа за периода от 13.02.2017 г. до 13.08.2017 г.
При този изход на спора работодателят дължи на касатора 1 800 лв.разноски по делото/ 800 лв. адвокатски хонорар за първата инстанция и по 500 лв. за следващите две инстанции/.


Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


ОТМЕНЯ решение № 5219 от 10.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 608 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II „Е“ въззивен състав, в частите, с които е потвърдено решение № 475143 от 22.08.2018 г. по гр.д. № 21954 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, II ГО, 57 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против Софийския университет “Св. Климент Охридски“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ извършеното със заповед № РД 22-286 от 9.2.2017 г. прекратяване на трудовото правоотношение между М. А. Д. и Софийски университет „Климент Охридски“ на основание чл.325, т.9 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ М. А. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент“ в Биологическия факултет, Катедра „Физиология на растенията“ в Софийски университет „Климент Охридски“.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ Софийски университет „Свети Климент Охридски“ да заплати на М. А. Д.-[ЕГН], сумата 4 339/четири хиляди триста тридесет и девет лева/лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода от 13.02.2017 г. до 13.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 6.4.2017 г. до окончателното и заплащане, както и 1 800/хиляда и осемстотин/ лв. разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: