Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е



София, 08.06.2018 г.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3922 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата И. П. К.-Б. срещу решение № 4146 от 12. 06. 2017г., постановено по гр. дело № 2000/2017г. на Софийски градски съд, ГО, с което е отменено решение от 24.11.2015г. по гр. дело № 54905/2015г. на СРС, 76 състав в частта му, с която е признато за незаконно и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № ЧР-01-115/13.05.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, считано от 14. 07. 2015г., и ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист”, както и в частта, с която ответното министерство е осъдено на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да й заплати сумата 1 615 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 14. 07. 2015г. – 11. 09. 2015г., ведно със законната лихва, считано от 12. 09. 2015г. и сумата 398 лв. – разноски, и вместо него е постановено ново решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. П. К.-Б. искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 112.30 лв. – разноски за въззивната инстанция и суми от по 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първа и за въззивна инстанция. В останалата част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата до предявения размер от 5 100 лв. и за периода: 12. 09. 2015г. – 14. 01. 2016г., първоинстанционното решение е потвърдено, като касационната жалба е насочена и срещу тази част на въззивното решение.
Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че предварителното съгласие на инспекцията по труда за съкращаване на служител, ползващ се със закрила, следва да бъде дадено преди изготвяне на заповедта за уволнение, независимо кога е връчена, както и че е осъществено надлежно оспорване на законосъобразността на работодателския подбор в исковата молба и след представяне от ответника на доказателствата по подбора, вкл. чрез оспорване на доказателствата. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като й бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба - Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и да му бъдат присъдени съдебните разноски за трите съдебни инстанции.
С определение № 52 от 24. 01. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за тежестта за доказване на извършен от работодателя задължителен подбор по чл. 329 КТ.
По горепосочения правен въпрос, според задължителните разрешения в ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, възпроизведени в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 121 от 30. 05. 2017г. по гр. д. № 3718/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 311 от 24.02.2017г. по гр. д. № 2333/2016г. на Четвърто г.о.; решение № 219 от 07.06.2013г. по гр. д. № 1378/2012г. на Четвърто г.о. и др., при въведени в предмета на спора доводи за незаконосъобразност на извършения от работодателя подбор по чл. 329 КТ, респективно за неизвършването на дължим такъв подбор, и при оспорване на съставените от работодателя документи по подбора, работодателят носи тежестта да докаже чрез пълно и главно доказване извършването на задължителния подбор по чл. 329 КТ съобразно двата законоустановени критерии /по - висока квалификация и по – добра работа/ и съответствието на дадената оценка при подбора по отделните показатели на действително проявените професионални качества и квалификация на служителя с оглед на възложената работа, което доказване e допустимо да стане с всички доказателствени средства, вкл. със свидетелски показания.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационните оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушения на материалния закон /чл. 329 КТ/ и на процесуалния закон /чл. 154, ал. 1 ГПК/ за основателни.
По обективно кумулативно съединените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел за установено, че със заповед № ЧР-01-115/13.05.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, връчена лично на ищцата на 14. 07. 2015г. чрез нотариална покана, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „главен специалист“ в Служба по регистрация – София, Регионална дирекция – София, Главна дирекция „Регистри“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата; че към релевантния за преценка относно законосъобразността на упражненото преобразуващо право на уволнение от работодателя момент - този на връчване на заповедта за уволнение, са настъпили организационните промени във връзка с численото трансформиране на щатните бройки за процесната длъжност „главен специалист“, т.е. че е осъществено реално съкращаване на щатните бройки от 23 на 20 за заеманата от ищцата длъжност, както и че работодателят е изпълнил задължението си да извърши дължимия подбор между всички служители, заемащи длъжността, съгласно законоустановените критерии по чл. 329 КТ /професионална квалификация и начин на работа/, с участието на ищцата, при което последната е получила най – ниската оценка от всички участвали в подбора 23 – ма служители.
Посочвайки, че съдебният контрол за законосъобразност на подбора обхваща и проверка доколко субективно приетите от работодателя оценки не са извършени само при формално прилагане на законовите критерии, а съответстват на действително притежаваните квалификация и ниво за изпълнение на възложената работа, СГС заключава, че тази проверка, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, се извършва при изрично и своевременно оспорване от ищцата на начина на оценяването. От релевираните от ищцата в исковата молба доводи, че документите за изменение на длъжностното разписание и за извършения подбор не са й представени за запознаване, че са формално изготвени с цел намиране на основание за нейното уволнение и че изобщо не са били изготвени към датата на уволнението, въззивният съд е счел, че ищцата своевременно в първата инстанция е оспорила единствено представените с отговора на исковата молба заповеди за пристъпване към процедура по подбор и за назначаване на комисия по подбора, за които твърди, че били изготвени за целите на процеса. Намерил е, че липсват други своевременно въведени спорни факти извън провеждането на подбор, а именно във връзка със законосъобразността на проведения подбор и конкретно с начина на оценяване на определени действителни качества, при което не е обсъждал такива факти, доколкото служебен контрол за законност на подбора е допустим само по доводи, своевременно заявени в първата съдебна инстанция.
Горепосочените решаващи правни изводи на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове при извършената преценка за законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ са в нарушение на процесуалния закон, съобразно дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, като обуславят касиране на обжалваното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора, доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.
Настоящият съдебен състав намира, че при въведен от ищцата в исковата молба довод за неизвършен задължителен подбор по чл. 329 КТ при процесното уволнение, респективно за извършването му не по надлежния ред и при изрично оспорване с писмена молба от 17. 11. 2015г., след запознаване с отговора на исковата молба и приложените доказателства за подбора, на заповедите на ответника за пристъпване към процедура по подбор /07. 05. 2015г./ и за назначаване на комисия по подбора /08. 05. 2015г./, както и на протокола за оценката на ищцата при извършения подбор , при преценка за законността на процесното уволнение, въззивният съд е следвало да изследва законосъобразността на задължителния в случая подбор по чл. 329 КТ, както досежно начина му на провеждане, така и досежно начина на оценяване на участващите в подбора 23 служители и съответствието на дадените оценки с действително притежаваните от тях качества, в съответствие със задължителните разрешения в ТР № 3 от 16. 01. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГК на ВКС и носената доказателствена тежест от работодателя. При дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК от първоинстанционния съд за носената от работодателя тежест за доказване на извършването и законосъобразаността на подбора, при оспорването му от ищцата в исковата молба и при оспорване на документите по подбора, и при неангажирането от носещия тежестта за доказване на тези правнорелевантни факти работодател на каквито и да било доказателства освен съставените от него и оспорени от противната страна писмени документи, следва да бъдат приложени последиците от неустановяване с нужните доказателства на горепосочените факти, т.е. последните да бъдат приети за неосъществени. При неустановяване от ответника на законосъобразността на извършения подбор, процесната заповед за уволнение е незаконосъобразна на това основание и подлежи на отмяна по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ответникът следва да бъде осъден да й заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата 5 100 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за целия шестмесечен период, считано от 14. 07. 2015г., с оглед извършените констатации по оригиналната трудова книжка на ищцата от трите съдебни инстанции, от които се установява, че тя не е работила по трудов договор през процесния шестмесечен период.
Правнорелевантният момент, към който следва да е осъществена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до адресата /решение № 358 от 31. 10. 2011г. по гр. д. № 265/2011г. на Трето г.о.; решение № 437 от 20. 01. 2012г. по гр. д. № 1594/2010г. на Четвърто г.о.; решение № 197 от 09. 06. 2011г. по гр. д. № 661/2010г. на Четвърто г.о.; решение № 93 от 31. 05. 2013г. по гр. д. № 519/2012г. на Четвърто г.о. и др./. Към този момент следва да се преценява законността на изявлението - съществувало ли е потестативното право на работодателя и надлежно ли е упражнено то, включително преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Без правно значение за преценката за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е моментът на изготвяне на заповедта за уволнение, тъй като съставянето й като документ не поражда правни последици без материализираното в нея изявление да е достигнало до адресата. В горепосочения смисъл, въззивният съд е съобразил преодоляването на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 вр. с ал. 5 КТ по отношение на ищцата, с полученото разрешение от съответната инспекция по труда преди датата на получаване на процесната заповед за уволнение, поради което наведеното от касаторката в този смисъл оплакване за неправилност на въззивното решение е неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 400 лв. - съдебно – деловодни разноски, съставляващи хонорар за един адвокат платен за първата съдебна инстанция, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. По делото не са представени доказателства за други сторени от ищцата съдебни разноски, вкл. за въззивната и касационна инстанции. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВКС сумата 426 лв., съставляваща държавни такси по исковете и по касационната жалба.
На основание изложеното и чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4146 от 12. 06. 2017г. по гр. дело № 2000/2017г. на Софийски градски съд, ГО, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. П. К.-Б., ЕГН: [ЕГН], извършено със заповед № ЧР-01-115/13.05.2015г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. П. К.-Б., ЕГН: [ЕГН], на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” в Служба по регистрация – София, Регионална дирекция – София, Главна дирекция „Регистри“ към Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието да заплати на И. П. К.-Б., ЕГН: [ЕГН], сумата 5 100 лв. , съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, за периода: 14. 07. 2015г. – 14. 01. 2016г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва от 12. 09. 2015г. до окончателното изплащане, и сумата 400 лв . - съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а по сметка на ВКС - сумата 426 лв ., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.