Върховен касационен съд

Съдебен акт


13

Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
[населено място] , 06.07.2018 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1556/2017 год., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. против решение № 71/28.03.2017 г.по т.д.№ 39/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 534/06.07.2016 г.по т.д.№ 2 000/2015 г. на Варненски окръжен съд. С потвърденото решение са уважени предявените от [фирма] искове, с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ГПК, като и прието за установено, че М. К. С. дължи на [фирма] следните суми: 24 115,28 евро – главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека, ведно със законна лихва от 20.50.2015 год. до окончателното й изплащане, 38 465,85 евро – възнаградителна лихва, за периода 24.06.2012 г. – 24.07.2015 г., 3 196,40 евро – наказателна лихва за забава за периода 20.08.2012 г. – 29.08.2015 г., 2 109,85 евро – годишни такси по чл. 3 ал.2 от Общите условия, за периода 24.12.2012 г. – 24.07.2015 г. и 60 лева- нотариални такси във връзка с обезпечаването на договора за кредит с ипотека, за които вземания кредиторът – ищец се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 5229/21.08.2015 г. , по реда на чл.417 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се неправилно съобразяване на материална доказателствена сила на извлечението от банкова сметка на ответницата, без насрещна проверка в счетоводството на ищеца от допуснатата по делото икономическа експертиза, в потвърждаване установимите от извлечението, като усвоен от ответницата заем, суми. Макар да споделя като правилни изводите на въззивния съд, за принципна приложимост на нормите на ЗЗП към конкретния договор за кредит, като обезпечен с ипотека, както и тези за установима неравноправност на клаузите на чл.15 ал.5 вр. с чл.14 от договора за кредит, даващи право на банката да променя едностранно лихвения процент при неясни правила за определяне на включваща се при формирането му „надбавка„, посочена общо в чл.14 ал.2 от договора, касаторът намира за неправилен решаващия извод на въззивния съд, че с последващи сключването на договора за кредит два анекса, преуреждащи единствено срока за издължаването му, но с които не са били предоговаряни оспорените като неравноправни клаузи, последните се явяват индивидуално уговорени, което изключва приложимостта на чл.143 ЗЗП, на основание чл.146 ал.1 ЗЗП. Дори да би бил споделен за правилен такъв извод, решението се сочи неправилно и като несъобразено с иначе правилно възприетото разпределение на доказателствената тежест в процеса / чл.146 ал.4 ЗЗП /, относно установяване характеристиката на неравноправните клаузи, като индивидуално уговорени, за периода от сключването на договора за кредит / 24.11.2006 г. / до сключването на първия от анексите / 31.01.2012 г. /, доколкото такова доказване от страна на кредитора не е било проведено. Немотивиран и в противоречие с иначе споделения извод - че клаузата, касаеща размера на лихвата, следва да съдържа посочена ясно и недвусмислено методика за изчисляването й и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора, както и вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори - касаторът намира извода на съда, че доколкото увеличение на лихвения процент, за периода на начислените задължения на ответницата, не се установява, неравноправността на клаузите е ирелевантна за крайния изход на спора. Според страната, за установяване неравноправността на клаузата е без значение дали кредиторът се е възползвал от неравноправната клауза, още повече, че по делото е установено, че за процесния период е налице и понижаване на тримесечния EURIBOR, което и при яснота на методиката за формиране на размера на лихвения процент, с оглед приложимата „надбавка„ , би предпоставило основание за намаляване на дължимата от ответницата възнаградителна лихва,съгласно чл.15 ал.5 от договора, спрямо уговорения към момента на сключване на договора за кредит процент – 6.4 %.Страната счита неправилно и позоваването на съда на декларацията й, че са й известни всички правила на банката, относно начина на изчисляване на лихвите, поради което и възражението й за неяснота на определянето на компонента „надбавка„ не може да бъде споделено.Решението се сочи постановено и в противоречие с чл.111 б.”в” ЗЗД, досежно несподеленото за основателно възражение на ответницата, че за претендираните вземания от главница и възнаградителна лихва е приложима кратката тригодишна давност.
Ответната страна – [фирма] - не е депозирала отговор на касационната жалба, нито взела становище до приключване на устните състезания.
С определение № 310/14.12.2017 г., в относимост към въззивното решение, в частта му по уважения установителен иск за дължима от ответницата възнаградителна лихва, касационното обжалване е допуснато, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по правния въпрос : Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни, по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП , клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени ?
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , с оглед доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК , за да се произнесе съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е обосновал извод, че като страна по договор за кредит, обезпечен с ипотека, ответницата има качеството на „ потребител „, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, и може да се ползва от даваната от разпоредбите на същия закон защита. Договорите за кредит, обезпечен с ипотека, са договори с предмет финансова услуга, а не финансови инструменти и клаузите им подлежат на проверка за валидност, с оглед императивните изисквания на чл.143 ЗЗП. Според съда спорните клаузи – чл.15 ал.5 вр. с чл.14 ал.2 - дават право на банката да променя лихвения процент за дължимата възнаградителна лихва, но нито договорът, нито Общите условия към същия съдържат конкретни основания, при които банката кредитор определя визираната в чл.14 „надбавка”, като компонент от методиката при формиране размера на възнаградителната лихва, съгласно чл.15 ал.5 . Според съда, неяснотата на частта от договора, от която зависи размера на възнаградителната лихва, поставя кредитополучателя в неравностойно положение спрямо банката. Приложението на чл.143 ЗЗП, обаче, съдът в крайна сметка е отхвърлил, приемайки,че със сключването на последващи два анекса, ответницата е преуговорила дълга си индивидуално, поради което и загубила правото си да се ползва от потребителска защита, съгласно изключението на чл.146 ал.1 ЗЗП.Паралелно и за периода от сключването на договора за кредит до сключването на първия от анексите, съдът е приел, че неравноправност на клаузите е непротивопоставима на ищеца, тъй като същият не е прилагал различен от упоменатия при сключването на договора лихвен процент за възнаградителна лихва - 6.4 % / чл.14 ал.1 б.”б” /, т.е. няма увеличение на лихвения процент , което да е предпоставило увеличение и на анюитетните вноски. Паралелно съдът се е позовал на съдържащо се в раздел Х - „Общи условия” на договора за ипотечен кредит - чл.29 б.”б”- декларирано знание на кредитополучателя относно начина на формиране на лихвите. Наред с това въззивният съд е изтъкнал,като релевантно,обстоятелството,че ответницата не е противопоставила конкретен размер на ощетяване, в резултат от приложението на неравноправните клаузи. Кредиторът не се е възползвал от тези клаузи и следователно не са засегнати правата на кредитополучателя. В противоречие с вече формиран извод за неравноправност на клаузата на чл.15 ал.5 вр. с чл.14 ал.2 , досежно съобразяването на визираната в последната разпоредба „надбавка” при изменение на приложимия за възнаградителната лихва лихвен процент, въззивният съд е отрекъл неравноправност,изхождайки от обстоятелството, че чл.15 ал.5 от договора визира изменението като последица от изменение само на тримесечния EURIBOR, спрямо нивото му към момента на сключването на договора, т.е. като последица от промяната на външен базов критерий, независим от волята на банката, при това съобразим, съгласно договореното, както при увеличението, така и при намалението му и автоматично. По възражението за погасяване на вземанията с кратката, тригодишна давност,съдът е отрекъл приложимостта й, както към главницата, така и към възнаградителната лихва, тъй като не съставляват периодични плащания.
С определение № 310/14.12.2017 г., в относимост към въззивното решение, досежно уважения установ ителен иск за дължима от ответницата възнаградителна лихва, касационното обжалване е допуснато,в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,по правния въпрос : Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени ?
За произнасяне по правния въпрос, предпоставил касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Възражението на ответницата за неравноправност на клаузи на договора за ипотечен кредит, в частта в която е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е относимо към клаузи, приложими за формирането на дължимата възнаградителна лихва. В чл.14 ал.1 б.”б” от договора същата е уговорена в размер от 6.4 %, който , изводимо от чл.15 вр. с чл.14 ал.2 от договора, се формира от индекса EURIBOR и надбавка, без стойностите на последната да са посочени конкретно или като определими по конкретна методика. Непосочено и неустановено по делото е и съотношението между двата компонента в размера от 6,4 %, при който е сключен договора за ипотечен кредит. По начало, от сключения през 2006 г. договор за ипотечен кредит, не може да се обоснове еднозначен извод за договорена едностранна промяна и на „надбавката„ , като елемент от формирането на приложимия процент за определяне възнаградителната лихва. Не са представени и действалите към 2006 г. Общи условия, от които да би бил обоснован извод, че по отношение „надбавката„, като компонент на лихвения процент по чл.14 от договора, се касае за променлива величина, нито твърдение за обратното е заявено от ищеца.Съгласно чл.15 ал.5 във връзка с чл.14 ал.2 от договора промяната в индекса EURIBOR / тримесечен / е съобразима автоматично, както при неговото повишение, така и при намаление, когато същите са с повече от 0,25 пункта, в сравнение с равнището му към момента на сключване на договора,респ.предходното му равнище, като EURIBOR не може да е по-малко от 2,5 %. Следователно, минималната допустима стойност на процента, за определяне на възнаградителната лихва, се формира от индекс EURIBOR – 2.5 % плюс надбавка. Чл.15 ал.5 действително предвижда „дължимата лихва съгласно чл.14 ал.1 да се увеличава или намалява с размера на промяната на индекса EURIBOR„, от която редакция въззивният съд очевидно е обосновал извода си за непроменливост на компонента „надбавка„,така както е предвиден в договорения в чл.14 ал.1 б.”б” лихвен процент - 6.4 %. С последващо сключени през 2012 г. два анекса, по взаимно съгласие на страните е определен единствено размер на просрочени задължения към 31.01.2012 г. – 4 640,06 евро , респ. към 30.05.2012 г. – 10 427, 27 евро , като е уговорен нов погасителен план за така установените като просрочени суми, съответно до 24.02.2012 г., съгласно първия от анексите и до 24.06.2012 г., съгласно втория от анексите. Претендираната от ищеца възнаградителна лихва е за период от 24.06.2012 г. и до 19.08.2015 година / вкл. просрочена, съобразно анексите, и редовна/.Сключените анекси не касаят предоговаряне на начина на формиране на дължимата възнаградителна лихва, така както е визиран в чл.14 ал.2,респ. изменението й, така както е предвидено с чл.15 ал.5 от сключения договор за ипотечен кредит, но съдържат волеизявление на кредитополучателя за приемане,без възражение,на действащите Общи условия на [фирма], с всички изменения и допълнения и Тарифата на банката, като се декларира, че същите са предадени на кредитополучателя при подписване на анексите.Ответницата – касатор не е оспорила приложените към исковата молба Общи условия, като неидентични с тези, визирани в анексите.С чл.2.2 ал.5 от същите банката си запазва правото да променя едностранно приложимия към съответния договор за кредит лихвен процент, в неговата цялост и/или всеки един от неговите компоненти, независимо от техния вид и наименование / напр. индекс, база , надбавка , лихва по чл.294 ал.2 ТЗ и т. н. / при наличие на някое от изброените в следващите 8 пункта условия, вкл.б.”а”- при промяна на приложимия към договора на клиента пазарен индекс / в случая EURIBOR /. В анексите, наред със знание на и съгласие с Общите условия, страните изрично сочат, че „ всички останали клаузи на договора за кредит и на последващо сключените анекси, неизменени изрично с подписване на съответния анекс, остават непроменени и в сила за страните по него„. Работилата по делото съдебно-счетоводна експертиза не е изследвала при какъв лихвен процент са начислени дължимите възнаградителни лихви за процесния период, респ. има ли промяна в приложения от банката лихвен процент, спрямо уговорения в чл.14 ал.1 от договора размер от 6,4 % и действително приложения съобразен ли е с уговореното в чл. 15 ал.5 от договора / досежно изменението на индекса EURIBOR / и съобразява ли и променлива по стойност надбавка.
В решение № 98 по т.д.№ 535/2016 год. на І т.о. на ВКС е прието , че „индивидуално уговорени” са тези клаузи, които не са били изготвени предварително от търговеца или доставчика или дори да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание,доколкото, при достатъчно информиран избор, ги е приел / по арг. за противното от чл.146 ал.2 ЗЗП /. Съдържащите се в Общите условия клаузи са по начало неиндивидуално уговорени , съгласно същата разпоредба. Тежестта за доказване сключването на клаузите, като индивидуално договорени, в който случай е неприложима защитата по ЗЗП срещу неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП, клаузи / чл.146 ал.1 ЗЗП / , се носи от доставчика на стоката / услугата – чл.146 ал.4 ЗЗП / реш.№ 51 по т.д.№ 504/2015 г. на ІІ т.о., реш.№ 231 по т.д.№ 875/2017 г. на І т.о. ВКС и др. /. Доказването следва да установи, че при сключването на съответните клаузи , като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител.В реш.№ 231 по т.д.№ 875/2017 г. на І т.о. на ВКС е споделено разбирането, че фактът на подписани допълнителни споразумения, сам по себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца, да ангажира, на основание чл.146 ал.4 ЗЗП, доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от основния договор. В реш.№ 146 по т.д.№ 2615/2016 г. на І т.о. на ВКС е прието, че допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно .
В отговор на поставения правен въпрос и в съответствие с формираната и преждепосочена съдебна практика, настоящият състав намира,че по отношение клаузите на допълнителни споразумения/анекси, сключени към договор с „потребител”, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП, на общо основание подлежи установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение / анекса, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител.Това доказване,обаче, по начало би било от значение, когато с последващите споразумения/анекси се преурежда съдържанието на спорните и установими като неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП, клаузи на основния договор. Когато липсва подобно предоговаряне, напротив – както е и в настоящия случай – с допълнителното споразумение изрично се запазва действието на останалите разпоредби на основния договор, незасегнати от предмета на допълнителното споразумение, между които и сочената като неравноправна, за правния спор няма значение качеството на уговорките в допълнителното споразумение / анекса като индивидуално или неиндивидуално уговорени. Предоговарянето на условията на кредита, вкл. съвпадащи волеизявления на страните по договора за кредит, относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер.
По съществото на касационната жалба :
Тъй като с последващо сключените анекси страните не са преуговаряли начина на формиране на възнаградителната лихва, посочен в чл.14 и изменението й, съгласно чл.15 ал.5 от договора за ипотечен кредит,а единствено установили размера на просрочените вземания, съобразно начина им на формиране, съгласно посочените разпоредби, респ. договорили нов погасителен план, неотносимо е изобщо съобразяването им като индивидуално или неиндивидуално уговорени. Няма изрично волеизявление на страните в тези анекси, че установените с тях задължения са формирани с прилагане на различни от чл.14 вр. с чл.15 от договора за кредит,индивидуално уговорени между тях, разпоредби. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи индивидуалното уговаряне на клаузите на чл.14 и чл.15 от договора за кредит, не е ангажирал доказателства в тази насока.Следователно,поради неприложимост на чл.146 ал.1 ЗЗП, спорните според ответника , а с оглед задължението на съда за служебен контрол относно наличието на неравноправни клаузи – и останалите разпоредби,уреждащи правоотношението между страните и конкретно дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, подлежат на преценка за нищожност , по смисъла на чл.146 ал.1 вр. с чл.143 ал.1 или чл.145 ал.2 ЗЗП.
Съгласно реш. № 98 по т.д.№ 535/2016 г. на І т.о. ВКС,клауза, която се отнася до определяне на основния предмет на договора, който за кредитодателя безспорно обхваща цената на предоставянето на кредита, може да е индивидуално, но и неиндивидуално уговорена. Когато е неиндивидуално уговорена, такава клауза подлежи на преценка от гледище на неравноправния си характер, само ако не е ясна и разбираема / чл.145 ал.2 ЗЗП /.Изискването за ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но и прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Като договор за финансова услуга, договорът за ипотечен кредит принципно попада в кръга сделки , за които важи изключението за потребителска защита по ЗЗП, съгласно хипотезата на чл.144 ал.3 т.1 ЗПП, тъй като цената на кредитирането е свързана с влиянието на външни за кредитодателя фактори/причини /,породени от въздействието на свободния пазар / така реш.№ 424 по гр.д.№ 1899/ 2015 г. на ІV г.о., реш.№ 95 по т.д.№ 240/ 2015 г. на ІІ т.о. /. За да би се приложило изключението по чл.144 ал.3 т.1 ЗПП,обаче, методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, предвиждаща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Посочването само на факторите , чието изменение не зависи от доставчика на финансови услуги, макар да обосновава обективно изменението , не е достатъчно,след като в тези клаузи не се съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина,по който предвид настъпилите изменения в съответния финансов индекс, валутен курс и пр., ще се формира новия лихвен процент. Липсата на конкретна методика или формула / математически алгоритъм /, определящ трайно съотношението между изменението и изброените обективни фактори /пазарни индекси/ създава възможност при наличие на предвидените в договора и/или Общите условия изменения на променливата компонента, банката – кредитор произволно да променя размера на лихвите по кредита. При необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на договора, ясни правила за условията и методиката, при които размера на лихвения процент може да се променя, е налице недобросъвестност при договарянето , която прави изключението по чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП неприложимо.
В конкретния случай, цената на кредита / възнаградителната лихва/ е договорена да се определя от два компонента, формиращи приложимия лихвен процент, единият от които резултат на обективен, външен за банката фактор / изменение на тримесечния EURIBOR /- спрямо който е приложимо изключението на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл.15 ал.5 от договора достатъчно ясно определя при каква промяна на индекса EURIBOR, при това независимо дали се касае за увеличение или намаление на същия, както и с каква конкретна стойност, в резултат на същата, автоматично – без допълнително необходима субективна преценка на банката,се променя стойността на тази променлива компонента. Досежно формирането на възнаградителната лихва / за разлика от наказателната такава / размерът на компонента „надбавка” не е изрично фиксиран, но и не е изрично договорен като непроменлива компонента / константна величина /. Редакцията на чл.15 ал.5 вр. с чл.14 ал.2 от договора за кредит действително не предполага извод, че едностранната промяна в приложимия за възнаградителната лихва процент е резултат както от промяната на индекса EURIBOR, съобразима автоматично и до размера на изменението на индекса, но не по-малко от 2.5 % , както изрично сочи разпоредбата на чл.15 ал.5 от договора, така и от промяна на компонента „ надбавка „. Изричен довод в тази насока не е направил и ищеца.Видно от последващо приетите Общи условия, към които сключените от страните анекси препращат и декларация за чието приемане е направил кредитополучателят, едностранната промяна на размера на лихвения процент за възнаградителната лихва е допустима по отношение на всеки от компонентите му, вкл. по отношение на т.нар „надбавка„. Доколкото анексите изрично визират запазване действието на клаузите на договора за кредит, вкл. чл.14 и чл.15 от същия, приложимите в случая компоненти за формиране на лихвения процент, спрямо изменението на които са приложими визираните в ОУ обективни фактори, при които е допустимо едностранното му изменение от банката, съгласно същите ОУ, остават индекса тримесечен EURIBOR и „надбавката„ . Както вече се посочи, по отношение на индекса EURIBOR не се касае за неяснота или двусмислие, относно начина й на участие при формиране на приложимия лихвен процент,съобразно конкретното, релевантно / над 0,25 % спрямо предходното равнище / изменение - както увеличение, така и намаление, приложимо автоматично и до размера на изменението. Не така стои въпроса с втората компонента – „надбавка„. Самата разпоредба на чл.14 ал.2 от договора за кредит, указваща начина на формиране на приложимия лихвен процент, вкл. посоченият конкретен размер на същия в ал.1 б.”б”, не се явява неравноправна. В съответствие с последващо сключените анекси, обаче, препращащи към Общите условия на банката – ищец, с които кредитополучателят е заявил изрично съгласие, и в които е уговорено допустимо едностранно изменение на лихвения процент, на основата на едностранно изменение на компонента надбавка , във връзка с начина на формиране лихвения процент за възнаградителната лихва, съгласно чл.14 ал.2 от договора, е налице недобросъвестно, неиндивидуално договорена клауза на ОУ - разпоредбата на чл.2.2 ал.5, в частта й относно уговорено едностранно изменение на лихвения процент, въз основа на промяна на компонента „надбавка„,.Същата, като относима към основния предмет на договора за кредит – насрещната за кредитодателя престация, предвид възмездността му - се явява неравноправна, по смисъла на общата дефиниция на чл.143 ал.1 ЗЗП вр. с чл.145 ал.2 ЗЗП. За кредитополучателя липсва яснота относно формирането на дължимата от същия възнаградителна лихва по кредита. Неясни са както обективните критерии, стоящи извън субективната воля на банката, налагащи изменение на компонента „надбавка „ / независимо от изброените в последващите 8 пункта към разпоредбата на чл.2.2 ал.5 от ОУ, доколкото е изначално неясно обосноваването на „надбавката„,, съгласно действащи към момента на сключването на договора за кредит конкретни обективни фактори и влиянието на всеки от тях при формирането на размера и относителната й тежест, спрямо действието на другия, формиращ процента, компонент /, така и методиката за определяне на надбавката, с оглед което и за потребителя да би била налице възможността да направи информиран избор за продължаване на договора, при действието на Общите условия към датата на сключване на анексите към същия, преценявайки доколко приложимата методика за изменение на лихвения процент съответства на действителното влияние на обективни фактори на пазара върху цената на кредита.
Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП е неотносима към настоящата хипотеза, то едностранното изменение на лихвения процент би се явило на непредвидено в договора основание, съгласно чл.143 т.10 ЗЗП. В случая е неприложимо изключението на чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП, съобразно преждеупоменатата съдебна практика, предвид необявени предварително и невключени, като част от съдържанието на договора, ясни правила за условията, при които подлежи на изменение компонента „ надбавка „ / влияние на конкретен обективен фактор от общо изброените, като относими към всички възможни компоненти на лихвения процент / и методиката, съобразно която се определя стойността на този компонент, в конкретно съотношение спрямо изменението на обективния фактор,независимо от субективната допълнителна преценка на кредитодателя.
Следователно, въззивното решение - несъобразило, вкл. служебно, предвид действително констатираната за нищожна, като неравноправна,по смисъла на чл.145 ал.2 вр. с чл.143 ал.1 ЗЗП, приложима към правоотношението между страните клауза на ОУ – чл.2.2 ал.5 вр. с чл.14 ал.2 от договора - е неправилно и следва да бъде отменено. Решение по съществото на спора, обаче, не би могло да се постанови в настоящата инстанция. Не са събрани доказателства досежно действително приложения от банката лихвен процент. Съгласно сключения договор за кредит, а и предвид преждеобоснованата нищожност на чл.2.2 ал.5 от ОУ, във връзка със сключените между страните анекси, изрично препращащи към нейната приложимост, във връзка с чл.14 ал.2 от договора за кредит – досежно изменението на компонента „надбавка„, дължимата от ответницата възнаградителна лихва, както до , така и след сключването на двата анекса, следва да се формира съобразно фиксирания в чл.14 ал.1 б.”б” от договора лихвен процент, при допустимо изменение на същия за процесния период, само въз основа на договореното автоматично изменение, съгласно чл.15 ал.5 вр. с чл.14 ал.2 - както увеличение, така и намаление - на тримесечния EURIBOR, но прилаган при една и съща по размер „надбавка„,.Последната следва да се определи съгласно принципа на формиране на лихвения процент, посочен в чл.14 ал.2 от договора, като от фиксирания при сключването му общ лихвен процент – 6,4 % - се извади приложимия към същия момент индекс - тримесечен EURIBOR . Такова едностранно изменение на приложимия лихвен процент за възнаградителната лихва е в съответствие с визираното в чл.144 ал.3 т.1 ЗЗП изключение, доколкото се основава единствено на влиянието на обективен фактор, чието изменение е извън контрола на банката и самото то се прилага в съответствие с обективните си параметри, а не въз основа на допълнителна субективна преценка за приложимия конкретен размер на промяната, макар обусловена от изменението на обективен фактор. Несъстоятелен и неподкрепен от доказателствата / заключение на икономическата експертиза / е изводът на въззивния съд, за приложен от банката, в съответствие с визирания в чл.14 ал.1 от договора, лихвен процент – 6,4 %.Дори да би било така , сам по себе си същият не съответства на дължимото изменение при промяна на индекса EURIBOR, договорено от страните. Тъй като констатираната на основание чл.143 ал.1 ЗЗП нищожност, на приложима към формиране размера на възнаградителната лихва клауза, не освобождава ответницата от дължимост на възнаградителна лихва въобще, претенцията на ищеца се явява доказана по основание, но не и по размер, за което е допустимо служебно събиране на доказателства, съгласно чл.162 ГПК, от въззивния съд – т.3 от ТР № 1/2013 г по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.При новото разглеждане на делото следва да се назначи икономическа експертиза за изчисление на дължимата възнаградителна лихва, съобразно изложеното в настоящия параграф.
Несъстоятелен е касационния довод за неправилност на въззивното решение, в частта относно дължимата главница, поради неизследване на размера й в счетоводството на ищеца. В отговора на исковата молба ответницата е противопоставила възражение за неусвоена сума по кредита в размер на 170 000 евро, но този й довод не е въведен с въззивната жалба,поради което и съдът не е имал основание да го обсъжда и събира доказателства. В относимост към претенцията за просрочена главница е противопоставено, както с въззивната жалба, ката и въведено с касационен довод, възражение за погасителна давност.
Възражението за погасяване на исковете по давност е несъстоятелно, доколкото е приложима общата 5–годишна давност, неизтекла спрямо уговорените в анексите срокове за погасяване и до момента на подаване на исковата молба.Договорът за кредит, аналогично на договора за заем, има за предмет възмездно предоставяне на определена сума, за определен срок. Връщането й на части не променя предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с еднакъв произход, дължими през определен интервал от време, независимо от различието в продължителността на интервалите и в размера на отделните плащания.Не се касае за „ периодични плащания „ , за които е приложима кратката 3 – годишна давност – така реш.№ 28 по гр.д.№ 523/ 2011 г. на ІІІ г .о. на ВКС.
В частта му, извън произнасянето по исковете за дължима главница и възнаградителна лихва, въззивното решение, с оглед разпореждането на състава, на основание чл.280 ал.2 ГПК / преди изм. ДВ бр. 86/2017 г./, е влязло в сила.Досежно уважения за главницата иск, въззивното решение, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение , на основание чл.293 ал.3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 71/28.03.2017 г.по т.д.№ 39/2017 г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 534/06.07.2016 г.по т.д.№ 2 000/2015 г. на Варненски окръжен съд, в частта му с която е уважен предявеният от [фирма] иск, с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ГПК, като и прието за установено, че М. К. С. дължи на [фирма] сумата от 38 465,85 евро – възнаградителна лихва за периода 24.06.2012 г. – 24.07.2015 г. , по договор за банков кредит ,обезпечен с ипотека № 3027 / R / 2006 г. от 24.11.2006 г. , изменен и допълнен с анекс № 1/31.01.2012 г. и анекс № 2 / 30.05.2012 г..
ВРЪЩА делото на Варненски апелативен съд, за ново разглеждане на спора в тази му част, съобразно дадените указания.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/28.03.2017 г.по т.д.№ 39/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 534/06.07.2016 г.по т.д.№ 2 000/2015 г. на Варненски окръжен съд,в частта му, с която по предявения от [фирма] иск, с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ГПК, е прието за установено, че М. К. С. дължи на [фирма] сумата от 24 115,28 евро – главница по договор за кредит, обезпечен с ипотека, № 3027 / R / 2006 г. от 24.11.2006 г. , изменен и допълнен с анекс № 1/31.01.2012 г. и анекс № 2 / 30.05.2012 г., ведно със законна лихва върху същата, от 20.05.2015 год. до окончателното й изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :