Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
при секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3523 по описа за 2020 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Р. С. В., чрез адвокат А. П., срещу въззивно решение № 194/06.07.2020 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 406/2020 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 186/17.03.2021 г. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: има ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца; в тези производства за съда съществува ли задължение служебно да събира доказателства относно обстоятелства, имащи отношение при решаването на спора в интерес на ненавършилите пълнолетие деца.
На осн. чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК касационно обжалване е допуснато служебно за проверка евентуална недопустимост на част от въззивното решение, като постановено извън предмета на сезиране. Предвид характера на спора, и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касационно обжалване е допуснато относно изискванията към съдържанието на съдебния акт и в частност на въззивното решение по чл. 59, ал. 2 СК, относно приложението на чл. 59, ал. 4 СК и как съдът преценява най-добрия интерес на децата при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и на режима на лични отношения с другия родител.
Съставът на Върховния касационен съд дава следните разрешения:
Както е разяснено в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и в множество решения по чл. 290 ГПК (напр. решение № 58/16.04.2019 г. по гр.д № 2931/2018 г., на ВКС IV г.о.), предметът на спора изисква от съда във всички инстанции служебно да следи за интересите на детето. Това значи, че не може да откаже да прецени твърдение на страна или да допусне доказателствено искане, независимо, кога са направени, щом са от значение за установяване най-добрия интерес на децата. Именно поради това, съдът, включително въззивният съд не е обвързан от предметните предели на исковата молба/жалбата по тези дела, произнася се служебно не само по валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и за точното приложение на императиви правни норми, а също и изцяло за правилността на същото с оглед благополучието на детето. Въззивният съд, който е втори по ред съд по съществото, е длъжен служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства; за страните и във въззивна инстанция не съществуват преклузии да сочат обстоятелства и доказателства, както и да представят доказателства.
Когато съдът се е произнесъл по нещо различно или в повече от поисканото, то тогава съдебният акт е недопустим (арг. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК). Такава е и хипотезата, при която въззивната или касационната инстанция се произнася извън предмета на жалбата (изкл. допустимите изменения в предмета и страните, служебно конституиране на необжалвал необходим другар и произнасяне спрямо него; процесуалните правоприемства, служебно установената нищожност на първоинстанционното/въззивното решение, съответно недопустимост на същото в обжалваната част, произнасяне по евентуално съединените искове от въззивния съд, които не са разгледани от първостепенния, при отмяна на решението по главния иск). Правото на иск и правото на обжалване са процесуални категории от един и същи ранг, поради което порокът на съдебния акт, постановен при липсата им, следва да бъде еднакъв.
Относно съдържанието на съдебния акт и в частност на въззивното решение по чл. 59, ал. 2 СК: Въззивният съд е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. След като е инстанция по съществото на спора, въззивният съд дължи обсъждане и на всички събрани доказателства и в двете инстанции, имащи отношение към предмета на въззивното производство; не може да игнорира събраните във втора или в първа инстанция, освен ако неправилно са били допуснати и събрани като доказателствени средства (били са неотносими или недопустими). Решението по чл. 59, ал. 2 СК задължително трябва да съдържа произнасяне – и в диспозитива, и в мотивите, по следните въпроси: при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права, както и режима на лични отношения между децата и родителите, което включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК, когато това е необходимо. Съдът, също така се произнася каква да бъде издръжката на децата, както и кой и при какви условия ще ползва семейното жилище (чл. 56, ал. 1, изр. 2 СК). За да вземе решение, съдът трябва да установи всички релевантни обстоятелства по всеки от изброените въпроси, като обсъди подробно, ясно и задълбочено всички данни по делото и направил избор в интерес на детето.
Съдът при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и на режима на лични отношения с другия родител преценява най-добрия интерес на децата съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, способността на родителите да се грижат за детето, поведението на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с децата, познаване на техните интереси и амбиции; личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда, както от конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги мотивирали.
По касационните оплаквания:
Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на поисканите, но недопуснати доказателства.
Насрещната страна М. И. В., чрез адвокат М. К., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първостепенният Димитровградски районен съд е прекратил брака, сключен на 28.07.2010 г. между М. И. В. и Р. С. В. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Допуснал промяна на фамилното име на жената на М.. Предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата М. М. В. и Д. М. В., на бащата М. И. В., при когото е определено и тяхното местоживеене. На майката Р. С. В. определил режим на лични отношения – да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, със задължение да връща децата на бащата след изтичане на определеното време. Осъдил майката Р. В. да заплаща на децата, чрез бащата М. В., месечна издръжка в размер на 153,00 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законни причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. Предоставил ползването на семейното жилище – къща, намираща се в [населено място], [улица], на М. В.. Осъдил всяка от страните да заплати държавна такса, дължима върху определената издръжка.
Въззивният съд потвърдил изцяло решението на първостепенния съд. Изложил съображения единствено относно родителските права спрямо децата.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че на 28.07.2010 г. между М. И. В. и Р. С. В. е сключен граждански брак. По време на брака са родени децата М. - на ............ г. и Д. - на ........ г. Майката има дете и от предишен брак – А., [дата на раждане] , който е живеел в едно домакинство със семейството. От 2018 г. родителите са във фактическа раздяла, като през това време децата са при единия и другия родител, но преимуществено местоживеенето е в дома на бащата. Двамата родители заявяват готовност за отглеждане, възпитаване и грижа за децата, като притежават нужния родителски капацитет. В интерес на децата е да запазят семейната среда при бащата като стабилна и сигурна, в която до момента са отглеждани. Детето Д. се отличава с високо ниво на интелигентност, тревожността, която съществува е породена от неразбирателството на неговите родители, поради което то е раздвоено между майката и бащата. Детето М. има призови отличия в училище. В интерес на двете деца е да живеят заедно. Според въззивния съд установяват се известни колебания и нерешителност на майката да се справи с отглеждането на децата, видно от намерението й да раздели децата с искането за постановяване на привременни мерки по отношение само на едното дете – Д..
Въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, като е потвърдил решението на първата инстанция и в частта, в която то не е било обжалвано и е влязло в сила. Въззивната жалба на Р. В. е поставила във висящност само спора относно упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, тяхното местоживеене, режима на лични отношения, издръжката, относно семейното жилище по агр. чл. 56, ал. 1, изр. 2, а също и в частта за съдебноделоводните разноски.
Въззивното решение извън предмета на въззивната жалба, като недопустимо, следва да бъде обезсилено.
Въззивният Хасковски окръжен съд се е произнесъл в противоречие с дадените по реда на чл. 290 ГПК разяснения, решението е постановено в нарушение на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, мотивите са формалистични, непълни и необосновани.
В мотивите съдът е разгледал само въпроса на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права спрямо двете деца. В края на съдебния акт е препратил по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, но няма формирана воля за това какво е решението му по другите спорни въпроси, предмет на въззивната жалба – режим на лични отношения с майката, семейното жилище, издръжката.
Неправилно окръжният съд е отказал да обсъжда нови обстоятелства и да събира нови доказателства по съображения, че исканията са направени след преклузивните срокове по ГПК. Както стана ясно, нови обстоятелства могат да се сочат, както и да се иска събиране на нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК, щом те са във връзка с установяване интереса на детето в производство по чл. 59 СК. Материалният закон задължава съдът служебно да постанови на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, да определи мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Той се произнася с оглед интересите на децата, като дори е длъжен и служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства. Това значи, че не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, независимо, когато са направени, щом са от значение за установяване най-добрия интерес на децата.
По тези съображения, а още и в нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК е отказал да допусне съдебнопсихологична експертиза относно психологическото, емоционално и физическо развитие на детето М. (допуснал е експертиза по отношение на детето Д., но само, защото е поискана и в молбата относно привременните мерки). Съдът, при това, е трябвало и без искане от страните, служебно, да допусне комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на двамата родители, за да се произнесе, както кому да възложи упражняването на родителките права, но още и какъв режим на лични отношения да определи, доколко да е детайлизиран и нужно ли е определяне на защитни мерки по см. чл. 59, ал. 8 СК.
Отказът да се изиска актуален социален доклад от местоживеенето на майката по съображение, че искането е направено след сроковете за сочене и представяне не доказателства, не само, че не е съобразено с дадения отговор по чл. 290 ГПК относно същността на спора и задълженията на съда по този вид дела, но и няма нищо общо със същността на доклада и участието на социалните служби в делата по чл. 59 СК. По тях Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад – чл. 59, а.6 СК и чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Ново становище, съответно нов доклад на социалните служби, съдът изисква, ако изразеното становище е неясно или необосновано, съответно, представеният доклад не е годен да изпълни процесуалното си предназначение, или има промяна в обстоятелствата, които изискват нова проверка, или събиране на допълнителна информация, изготвяне на ново становище. Социалната служба и сама може да промени изразеното по делото становище, съответно, да изготви и представи нов доклада. В случая, не е било нужно и нарочно искане от страна по делото за доклад то ДСП по промененото местоживеене на майката, при наличните данни съдът е трябвало и сам да изиска подобен доклад. Без него не би имал обективни и пълни данни, за да извърши съпоставка между майката и бащата относно обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, нито да изгради становище по релевантните обстоятелства за битовите условия при двамата родители.
Неправилно съдът се е аргументирал с преклудиране на доказателствените искания и относно изискване за послужване гр. дело ДП № 92/2019 г. на РУ на МВР – Димитровград, на всички резултати от проверки на ДСП Димитровград, направени в следствие на проверки на жалби и сигнали, подадени от Р. С. В.; всички преписки от РП Димитровград в следствие на жалби и сигнали, подадени от Р. С. В.; на преписка № 1064/2019 г. на РП – Димитровград, образувано по жалба на майката.
Законосъобразен е отказът на съда да изслуша лично детето, което не е навършило 10 години. Детето се изслушва от съда, за да може правораздавателният орган да получи непосредствени впечатления и сам да узнае за предпочитанията на детето, за неговите чувства и емоции, като придобие и информация за нивото на емоционалното му и психическо развитие. Изслушването на детето няма за цел установяване твърденията на родителите – насрещни страни по спора; то е единствено и само с оглед най-пълна защита интереса на самото дете. Съдебните спорове, участието на детето в подобни процедури, търсенето на външна намеса при разногласие, могат да провокират тревожна и невротична симптоматика, а тя да се отрази сериозно върху психическото и личностното оформяне на детето. Възможно е също, реакцията на детето пред съда да не способства за установяване на действителните му чувства, желания При всички случаи намесването на детето в съдебната процедура следва да става много внимателно, само в краен случай и при подходящо наблюдение. Социалният работник, който изготвя доклада, провежда разговор с детето, и съобщава за наблюденията си в доклада. Поради това, както и поради неукрепналата психика на децата, законодателят е предвидил, че на възраст до 10 години, се изслушват от съда само в извънредни случаи. Такива по делото не са налице. Нужно е обаче именно специалист, в подходяща обстановка, използвайки адекватни способи и цялото необходимо време, да прецени интелектуалното и когнитивното развитие на М. и Д., съответстващо ли е на календарната им възраст, имат ли изградени умения за социално-приемливо поведение, тяхната общителност, активност, извършвана ли е спрямо тях ли е манипулация от родител или друго лице, какво е отношението на всяко от децата към двамата родители, каква е мотивацията им и пр., което следва да бъде предмет на съдебна експертиза, както съдът вече указа по-горе.
С неправилни аргументи, но правилно като резултат, съдът е отказал да извърши служебна справка дали срещу М. И. В. има образувано наказателно дело от административен характер, наказателни постановления, както и срещу брата на В. и срещу тяхната майка, т.к. от значение са евентуално само влезли в сила осъдителни решения.
Съдът не е установил обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1 ДР ЗЗДт, нито е извършил съпоставка между родителите, за да определи най-добрия интерес на децата.
В заключение въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която въззивният съд се е произнесъл извън сезирането, като е потвърдил влязъл вече в сила съдебен акт, и да бъде отменено в останалата част.
Установените процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателства, назначаване на експертизи и възлагане на социален доклад, са съществени, защото делото е останало неизяснено, а това се е отразило върху правилността на решението. Те не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция в производството по чл. 293 ГПК, поради което решението следва да бъде касирано и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на спора, съдът, освен посоченото във връзка с доказателствата и социалния доклад, трябва в решението си да обсъди всички относими и допустими доказателствени средства, събрани и в двете инстанции, да изложи пълни, ясни и точни мотиви относно релевантните факти, както и да аргументира задълбочено правните си заключения. При определяне на родителя, комуто да предостави правата спрямо децата, както и съответните мерки на лични отношения с другия родител, е длъжен да се ръководи от интереса на децата, като има за своя основна грижа и цел тяхното физическото, психическо и емоционално здраве, благополучие, обезпеченост, интелектуално и морално развитие.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 194/06.07.2020 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 406/2020 г. в частта извън родителските права спрямо родените от брака деца, тяхното местоживеене, режима на лични отношения, издръжката, семейното жилище и съдебноделоводните разноски.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 194/06.07.2020 г., постановено от Хасковски окръжен съд по въззивно гр.д. № 406/2020 г. в частта, с която на бащата М. И. В. предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата М. М. В. и Д. М. В.; на майката Р. С. В. определил режим на лични отношения – да вижда и взема децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, със задължение да връща децата на бащата след изтичане на определеното време; осъдил майката Р. В. да заплаща на децата, чрез бащата М. В., месечна издръжка в размер на 153,00 лв., считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законни причини за прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане; предоставил ползването на семейното жилище – къща, намираща се в [населено място], [улица], на М. В., както и относно съдебноделоводните разноски.
ВРЪЩА в тази част делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: