Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 756 от 10.11.2020г. по касационната жалба на К. И. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Я. против въззивно решение № 125 от 10.04.2020г. по в.гр.д. № 15/2020г. на Окръжен съд София, с което е потвърдено решение № 297 от 2.12.2019г. по гр.д.№ 1466/2018г. на Районен съд Ботевград като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на К. И. И., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 10 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение по н.о.х.д.№ 127/2017г. по описа на СОС, ведно със законната лихва, считано от 9.05.2018г.и е отхвърлен иска в останалата му част като неоснователен. Присъдени са разноски. Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт в частта, с която искът е отхвърлен до претендирания размер и решаване на въпроса с присъждане на сумата от 24 000лв. Счита постановения акт да неправилен и необоснован в посочената част, като твърди, че при определяне на размера на обезщетението не са отчетени съществени релевантни обстоятелства. Претендира направените разноски и представя подробни писмени бележки.
Изразеното в съдебно заседание, становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че определеният размер на обезщетение е съобразен с принципа за справедливост.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:
С присъда № 43 от 6.12.2017г. по н.о.х.д. № 127/2017г.на СОС, влязла в сила на 9.05.2018г., ищецът К. И. И., ученик по това време в 10клас, е признат за невиновен и оправдан на основание чл.304 НПК, по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.199 ал.1,пр.2, вр.с чл.198, ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.2, т.2 НК за това, че на 12.11.2015г., в [населено място], на [улица], като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие с други две лица, също непълнолетни, е отнел чужди движими вещи, всички на обща стойност 311лв., от владението на И. И. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила –нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото, като грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на И. Х., изразяваща се в счупване на горни централни резци, представляващо по своята медико-биологична характеристика избиване на зъби, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни.
Производството е продължило около две години и половина– от 13.11.2015г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП до 9.05.2018г., когато е влязла в сила оправдателната му присъда. Бил е обвинен в извършване за тежко, по смисъла на чл.93 т.7 НК престъпление /по чл.199 ал.1 НК/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години. След влизане в сила на присъдата е направено искане от главния прокурор за възобновяване на производството, което е оставено без уважение с решение № 22 от 8.02.2019г. по к.д.№ 1121/2018г.на ВКС.
Видно от издадено удостоверение № 78 от 17.11.2018г. от директора на ПГТМ „Х. Б.“ [населено място], към момента на започване на наказателното производство К. И., през учебната 2015/2016г., е бил ученик в 10 клас в посочената гимназия, дневна форма на обучение, специалност „Автотранспортна техника“. През учебната 2016/2017г., със заповед № РД 11-115 от 14.03.2017г., е променена формата му на обучение от дневна в самостоятелна. До настоящия момент той не е завършил 11 клас, като има да полага 14 изпити за определяне на годишна оценка. През учебната 2018/2019г.продължава да бъде ученик в самостоятелна форма на обучение в 11 клас.
Осъждан е по н.о.х.д.№ 791/2014г., приключило със споразумение от 15.04.2015г.на РС Ботевград за грабеж /деяние по чл.198, ал.1,пр.1 НК/.
Независимо, че е бил непълнолетен, мерките за неотклонение, които са му били наложени в хода на производството са: „задържане под стража“ за период от шест месеца: от 24.11.2015г.до 27.05.2016г., която е изтърпял в Ареста и от 27.11.2017г. до 6.12.2017г. в Затвора гр.София], „домашен арест“ от 14.11.2015г. до 16.11.2015г. и „Надзор на ИДПС” от 27.05.2016г.
С ангажирани по делото гласни доказателства /показания на бащата на ищеца, които съдебният състав изцяло кредитира/ е установено, че воденото наказателното производство и по-специално задържането му под стража /ведно с приравнения му домашен арест/, което е продължило около седем месеца и половина, се е отразило изключително негативно на И.. Веднага след задържането му в [населено място] е бил откаран в [населено място]. Родителите, които са го посещавали всяка седмица, са виждали, че той е „притеснен и много уплашен“. Имало е случай, при който са отишли на свиждане, но не са осъществили контакт, защото им е казано, че е болен. Впоследствие разбрали, че е бил бит. Според свидетеля, другите арестанти са го унижавали непрекъснато като са го карали „да пере, да чисти, изнасилвали са го, бесели са го“. След като е бил освободен и се е прибрал вкъщи – се е затворил и в продължение на три месеца е отказвал да излиза. Дълго време не е искал да разговаря с никой, включително и с родителите си, на който доста по-късно е разказал за преживяното в Ареста. Наложила се е консултация с психиатър. Била му е назначена терапия. Посещавали са доктори във Враца и в Ботевград. Родителите са се страхували да не се самоубие, поради което не са го оставяли сам. Бащата заявява, че преди започване на наказателно производство, К. е бил „весел, радостен, имал е приятели“, а след това – без желание за живот. Опитал се е да продължи образованието си, но в училище го отбягвали и за наричали „затворник“ и „престъпник“, което станало причина да спре да посещава учебното заведение. Когато „подновили делото“, той отново се притеснил. Промяна настъпила и в отношението на близките и познатите не само към К., но и към цялото семейство – започнали да ги избягват.
При тези данни, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение е от 10 000лв., като е посочил, че съобразява следните обстоятелства: причиненият психологически стрес, изразяващ се в нервно напрежение, страх, отчужденост и срам от близки и приятели, претърпените болки и страдания, свързани с ограничената лична свобода по време на мярката за неотклонение „задържане под стража“, наложена му в продължение на 7 месеца, факта, че е бил обвинение за деяние, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15г., възрастта му от 16 години, продължителността на наказателното преследване, което е около две години и половина.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. По същия -настоящият съдебен състав намира следното :
Възрастта, като период от живота, се свързва с различни етапи, през които преминава човек в процеса на своето съзряване. В правото тя винаги се е считала за релевантно обстоятелство досежно обема права и задължения, които могат да се притежават и упражняват от физическите лица. Възрастта е разграничителен критерии в развитието на дееспособността, въз основа на който лицата се определят като малолетни, непълнолетни и пълнолетни. Законодателят е приел, че е целесъобразно да установи един междинен период /непълнолетието/, през който на лицата да се предостави време за придобиване на опит, за да се осигури възможност за плавно пристъпване към самостоятелно участие в обществения живот. Съобразно това, за съда /а и за всички правозащитни органи/ съществува задължение особено внимателно и задълбочено да преценяват обстоятелствата по делото, когато страна в процеса е непълнолетно лице. Конкретно, в наказателното право /в НК и НПК/ се съдържат специални разпоредби за непълнолетни, като за тях е предвиден специален наказателно-правен режим. Съгласно чл.386, ал.2 НПК – спрямо непълнолетни мярката за неотклонение „задържане под стража“ се взема в изключителни случаи, а съгласно ал.4 - в случаите на задържане, непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик. В т.4 от Постановление № 6 от 30.10.1975г., изм.с Постановление № 7 от 6.07.1978г. изрично е посочено, че когато обвиняем е непълнолетно лице „важно значение“ има „бързината на разглеждане на делата“, като е посочено, че е „необходимо съдилищата да вземат мерки“ за това. Съгласно т.9 от същото Постановление - основната цел при налагане на наказанията е да се съдейства за „правилното възпитание“ на непълнолетните. Имайки пред вид това, настоящият съдебен състав приема, че когато незаконно задържаният обвиняем е бил непълнолетен, възрастта е релевантен фактор, който следва да се съобразява при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Следва да се отчитат и следните обстоятелства. В случаите, свързани с търсене на наказателна отговорност на непълнолетен – възрастта се третира като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, като се отчитат различията във възможностите за оценка на конкретния непълнолетен извършител, а при престъпления, за които не може да се приложи освобождаване от наказателна отговорност поради повишената им обществена опасност, увлечението и лекомислието са самостоятелни смекчаващи обстоятелства, като задължително се съобразяват и психичните особености на конкретния извършител. Във всички случаи следва да се отчита и спецификата на непълнолетната възраст пред вид настъпващите изменения в организма през пубертета, както и факта, че непълнолетните носят наказателна отговорност само ако лицето е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, което във всеки случай изисква изследване на индивидуалното им психофизично развитие.
Имайки пред вид така даденият отговор на поставения въпрос и като счита, че въззивният съд само формално /без аргументи/ е посочил възрастта сред релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен в частта досежно определения размер на обезщетение. В конкретния случай, с гласни доказателства е установено, че воденото наказателно производство се е отразило изключително тежко на обвиненото лице, което и към момента на деянието, в извършването на което е обвинен /12.11.2015г./, и към започване на наказателното производство /13.11.2015г./, и към задържането си в Ареста на 24.11.2015г. е бил непълнолетен. /Пълнолетен е от 21.05.2017г./ В случая следва да бъде отчетено, че на 16-годишна възраст, той е бил задържан, отведен сам в друг град, затворен, като по делото не е установено спазване на изискването при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ да е настанен в подходящо помещение, отделно от пълнолетните. Напротив, ангажираните гласни доказателства сочат, че той е бил в помещение с други пълнолетни лица, което следва да се съобрази като допълнително неблагоприятно обстоятелство. Неправомерно /пред вид постановяването на оправдателна присъда/ е било задържането на непълнолетното лице, при това в продължение на повече от седем месеца, като задържането, видно от издаденото удостоверение № 12036 от 4.12.2018г. от МП ГД“ИН“, е било както в Арестите на територията на ОС „ИН“ София, така и в Затвора [населено място]. Касае се за задържане, което по човешка презумция, е ясно че причинява отрицателни последици на неукрепналата психика на непълнолетното лице. В случая, установените неимуществени вреди са над обичайните. Този извод следва от показанията на свидетеля във връзка с поведението на пострадалия след освобождаването му, установяващи отказ от какъвто и да е социален живот за период от три месеца, необходимост от консултация с психиатър, терапия, настъпилата негативна промяна в начина му на живот. Освен тези обстоятелство, въззивният съд не е съобразил и наличието на връзка между воденото наказателно производство и невъзможността на И. да завърши училище. Към момента на повдигане на обвинението той е бил ученик в 10 клас, като няма данни той да не е посещавал училище или да е имал проблеми с обучението си. Именно, заради задържането му, той е преминал от дневна форма на обучение на самостоятелна /и на практика е пропуснал учебната 2016-2017г./, като с гласни доказателства е установено, че след освобождаването му, е направил опит да се върне и да продължи обучението си. Опитът е бил неуспешен. Трябвало е да отиде в клас с непознати съученици, които - с оглед свидетелските показания - са го отбягвали и наричали „затворник“ и „престъпник“, като така установената враждебна среда, в която е попаднал, има връзка с воденото производство. Конкретно установените по делото причинени неимуществени вреди на пострадалия, свързани с неговата възраст, сочат на една по-висока степен на изживян емоционален стрес, страх от осъждане /включително и за един последващ период, след влизане в сила на оправдателната присъда, пред вид направеното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство/, неблагоприятно въздействие върху цялостното поведение на пострадалия, начина му на живот, както и отражението върху отношението на близките и приятелите към него, изпитаните страдания във връзка с оказаното психологическо отражение, въпреки сравнително неголямата продължителност на производството /около две години и половина/ и съдебното минало на И., главно пред вид тежките наложени мерки за неотклонение, мотивират настоящият съдебен състав да приеме, че справедливият размер на дължимото обезщетение в случая следва да е 16 000лв. В останалата част искът е неоснователен.
Пред вид изхода на делото, направеното искане с представен списък и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска. При заплатените разноски са 30лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение от 4 250лв. /съгласно представени три договора за правна помощ и съдействие, съответно за 1 500лв., 1 500лв. и 1 250лв., във всеки един от които е посочено, че сумата е заплатена в брой/, следва да се присъди сумата от 2 853лв. /защото предявения иск за 24 000лв.е уважен до 16 000лв./
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОТМЕНЯ въззивно решение № 125 от 10.04.2020г. по в.гр.д. № 15/2020г. на Окръжен съд София и потвърденото с него решение № 297 от 2.12.2019г. по гр.д.№ 1466/2018г. на Районен съд Ботевград в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и в частта за разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, допълнително и сумата от 6 000лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконното обвинение по н.о.х.д.№ 127/2017г. на СОС, ведно със законната лихва от 9.05.2018г. /с което заедно с вече присъдените 10 000лв., общият размер на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 16 000лв./, както и сумата от 2 853лв. /две хиляди осемстотин петдесет и три лева/, направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 125 от 10.04.2020г. по в.гр.д. № 15/2020г. на Окръжен съд София в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :