№ 142
София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3826 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на К. М. Х. чрез адвокат Н. Д. от Адвокатска колегия - София срещу решение № 200/15.06.2018 г. по в.гр.д. № 1163/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което се потвърждава решение № 200/28.02.2018 г. по гр.д. № 5967/2017 г. на Районен съд Стара Загора и се отхвърля молбата на К. М. Х. за промяна на данните за гражданско състояние по отношение на вписаните „пол” и три имена в издадения акт за раждане № 1978 от 10.08.1990 г. на основание чл.73 и чл.19, ал.1 ЗГР.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: Представлява ли нарушение на чл.2 ГПК отказ на съда да уважи молба за допускане на юридическа промяна в данните за гражданско състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол”, с твърдения за транссексуалност, поради липса на законодателство, което я урежда и предпоставка ли е предварителната хирургическа интервенция на външните полови белези, за да бъде уважена молбата за юридическа промяна на първоначално вписания пол на лицето.
Отговор на повдигнатите въпроси се дава в съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 205/05.01.2017 г. по гр.д. № 2180/2016 г. на ІІІ г.о. и решение № 16/30.05.2017 г. по гр.д. № 2316/2016 г. на ІV г.о., с които се приема, че в българското право се признава възможността да се нанесе промяна в акта за гражданско състояние на заинтересованото лице, въз основа на съдебно решение, допускащо промяна на първоначално вписания пол, в съответствие с характера на признатите и защитавани лични права от чл.8 КЗПЧ, включващо понятието лична независимост на физическите лица и правото да определят собствената си идентичност, вкл. принадлежността си към определен пол. В първото решение № 205/05.01.2017 г., съдебният състав на Върховния касационен съд се позовава на решение на ЕСПЧ по делото Б. срещу Франция от 25 март 1992 г., в което изрично се отхвърлят аргументите за липса на вътрешна правна уредба и се приема, че „дори и като се има предвид свободата на преценка на държавата, в случая не е бил постигнат справедливият баланс, който следва да се поддържа между интересите на обществото и тези на индивида.” С второто цитирано решение № 16/30.05.2017 г. на Върховния касационен съд се посочва, че при липсата на вътрешна правна уредба за условията и предпоставките, при които може да се уважи молбата на едно лице за промяна в данните за гражданското състояние относно вписания в акта за раждане „пол” поради транссексуалност следва да се приложи нормата на чл.8 КЗПЧ, която е част от вътрешното право и прогласява принципа на зачитане на личния и семеен живот на индивида. Този принцип, проведен през призмата на чл.2 ГПК, задължава съда преди да вземе решение за юридическа промяна в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол” с доводи за транссексуалност, да прецени, с оглед особените обстоятелства на всеки отделен случай, дали се постига нужния баланс между обществения интерес и интереса на лицето, за да се осигури защитата на личния му живот по смисъла на чл.8 КЗПЧ.
По втория поставен въпрос, Върховният касационен съд приема, че на транссексуалните лица не може да се вмени задължение за хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяната на пола, а допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, не е безспорна и с оглед нормата на чл.128 НК. При твърдения за транссексуалност следва да се установи пред съда сериозното и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля на лицето, което налага поне да е започнало провеждането на хормонална терапия за промяна на пола. В тази връзка, преценявайки сериозността на въпросите, свързани с медицинската интервенция на лицата, определящи се като транссексуални поради избрания от тях психо-социален пол и зачитане правото им на самоопределяне по чл.8 КЗПЧ, съдебна практика на Върховния касационен съд приема еднозначно необходимостта от сериозно осъзнато намерение и решимост на тези лица за потвърждаване на психичния пол, без да се вменява задължение за предварителна хирургическа интервенция на външните полови белези, за да бъде допусната юридическа промяна на вписания „пол” в акта за гражданско състояние.
С оглед дадения отговор на поставените от касатора въпроси, доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост са основателни. За да постанови решението, въззивният съд приема, че след като не са уредени със закон предпоставките за промяна на пола на лицата в акта за раждане и не са предвидени правните последици от такава промяна, е невъзможно тя да бъде допусната само въз основа на субективни усещания или състояния, тъй като интересът на молителя не стои над обществения, а правото на едно лице да промени биологичния си пол, не означава реализиране на последиците от това, без да е налице реална промяна на биологичния пол. Тези изводи не могат да бъдат споделени, доколкото ЕСПЧ нееднократно е подчертавал в своята практика, че правото на личен живот по чл.8 КЗПЧ обхваща и правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си, т.е. въпроси, свързани с физическия и психическия /моралния/ интегритет на личността, социалната идентичност, сексуалния живот и личното пространство /Решение по делото М. срещу Х. от 07.02.2002 г./ В този смисъл, възможността на транссексуалните лица да сменят пола си, според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, попада в обхвата на правото на личен и семеен живот, което изисква от държавата да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им, тъй като определянето на пола, името, сексуалната ориентация и половия живот попадат в личната сфера защитена от чл.8 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Предвид гореизложеното, независимо от липсата на правна уредба във вътрешното право за последиците от исканата промяна, принципът на зачитане правото на личен и семеен живот налага съдът да преценява във всеки отделен случай, дали са налице материалноправните предпоставки за смяна на пола на лицето, като условие за юридическа промяна в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане „пол”, за да се постигне нужния справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида, с оглед целите на чл.8 КЗПЧ. Изводите на въззивния съд, че липсата на вътрешноправна уредба и реална промяна на биологичния пол, води до неоснователност на молбата по чл.73 и чл.19, ал.1 ЗГР, са направени в нарушение на принципа на зачитане на личния и семеен живот и правото на самоопределяне, което налага касиране на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да прецени наличието или липсата на материалноправните предпоставки за исканата промяна, които се извеждат от характера и защитата на правото на личен живот по смисъла на чл.8 КЗПЧ. Те са два: медицински критерий (личностни особености, психично състояние, обратимост на субективните усещания и състояния на лицето) и юридически критерий (демонстрирана сериозна и непоколебима решимост за смяна на пола поради изпълняваната психична и социална роля, социалната интеграция, начин на общуване и др.). Първият се доказва чрез комплексна медицинска експертиза, която в случая, а вторият – с помощта на всички доказателствени средства по ГПК. При постановяване на решението, въззивният съд следва да даде отговор на въпросите за продължителността на периода, през който молителят се самоопределя като лице от другия пол; възможността за обратимост на неговите субективните усещания и дали неудобствата от това положение е несъвместимо с целите на чл.8 КЗПЧ, т.е. дали корекцията на първоначалния биологичен пол ще осигури справедливия баланс между интересите на обществото и тези на отделния индивид /молителя/. В тази връзка, съдът следва да обсъди заедно и поотделно всички събрани доказателства, констатациите на вещите лица в приетата комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на освидетелстваното лице, като вземе становище и от вещо лице сексолог, с оглед здравословното състояние на молителя, според действащата ревизия на Международната класификация на заболяванията, приета от Световната здравна организация.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 200 от 15.06.2018 г. по в.гр.д. № 1163/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.